№ 28723
гр. София, 17.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20231110130624 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със
заповед № TП-1192/01.06.2023 г. и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „санитар“ при
ответника, както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане
на сумата от 6 378 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от
01.06.2023 г. до 01.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 05.06.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът С. Н. Р. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника ..“ ЕАД, в
рамките на което е изпълнявал длъжността „санитар“, като със заповед № TП-
1192/01.06.2023 г. трудовото му правоотношение е било прекратено, на основание чл. 325,
ал. 1, т. 9 КТ – поради невъзможност на служителя да изпълнява трудовите си задължения
поради болест, довела до трайно намалена работоспособност. Поддържа, че добросъвестно е
изпълнявал трудовите си задължения, но на 16.11.2022 г. е получил инфаркт, вследствие на
което е постъпил на лечение. Сочи, че има издадено предписание за трудоустрояване от
здравните органи, поради което попада в категорията на служителите по чл. 333, ал. 1, т. 2
КТ, без обаче отвтеният работодател да се е съобразил с правилата ан предварителната
закрила. Допълва, че не е взето и мнението на ТЕЛК, което счита за допълнително
основание за незаконосъобразност на уволнението му. Сочи, че ответната болница не е
обжалвала пред ТЕЛК представените от него болнични листи, издадени от „Първа МБАЛ
Свети Кръстител“ ЕАД и решението за трудоустрояване, поради което същите са били
задължителни за нея – арг. чл. 113, ал. 3 ЗЗДр. Предвид изложеното, моли съда да признае
извъшеното със заповед № TП-1192/01.06.2023 г. уволнение за незаконно и да го отмени,
както и да бъде възстановен заеманата до уволнението длъжност „санитар“ при ответника.
Претендира и обезщетение за оставане без работа в общ размер на 6 378 лв. за периода от
01.06.2023 г. до 01.12.2023 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ..“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете при твърдението, че позоваването от страна на ищеца на правилата
за предварителната закрила по чл. 333 КТ е неотносимо. В тази връзка посочва, че с писмо
на СРЗИ с вх. № 333/15.05.2023 г., изготвено на 12.04.2023 г., на основание чл. 71 от
Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската
1
експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, е изпратено
експертно решение на ТЕЛК, с което в т. 9 на документа се посочва, че на ищеца е
определена оценка на работоспособността от 100 % без чужда помощ. Заявява, че е
изпълнил процедурата да предложи на ищеца друга работа, подходяща за здравословното му
състояние, тъй като със заповед № Д-35/24.01.2023 г. на изпълнителния директор на
болницата е съставена комисия, която ежегодно определя подходящите работни места и
длъжности за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност в съответствие с
процента, определен по реда на чл. 315 КТ, която е достигнала до извод, че всички работни
места, подходящи за трудоустрояване, са заети от хора с увреждания и свободни места,
подходящи за трудоустрояване няма. Сочи, че правилата за предварителната закрила
намират приложение единствено при прекратяване на трудовото правоотношение по реда на
чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, какъвто настоящият случай не е, тъй като
трудовото правоотношение с ищеца е прекратено по реда на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово
правоотношение, което е било прекратено с процесната заповед на посоченото в нея
основание.
В тежест на ответника е да докаже, че са били налице предпоставките за възникване на
правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото
в заповедта основание – по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, а именно: невъзможност на служителя да
изпълнява трудовите си задължения поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност. В негова тежест е да докаже и останалите, обстоятелства, на които
основава своите възражения и оспорвания.
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
В тежест на ищцата е да докаже, че при наличие на предпоставките за уважаване на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен
характер.
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения период, както и
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен
месец преди уволнението.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за оставането си без работа за посочения
период.
С оглед неоспорването му от ответника с отговора на исковата молба и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по
делото следва да се отделят обстоятелствата относно наличието на съществувало между
страните трудово правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е трудов
договор ТП-19.04/30.09.2021 г., в рамките на което ищецът е заемал длъжността „санитар“,
като със заповед № TП-1192/01.06.2023 г., връчена му на 01.06.2023 г., трудовото му
правоотношение е било прекратено, считано от 01.06.2023 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 9
КТ – поради невъзможност на служителя да изпълнява трудовите си задължения поради
болест, довела до трайно намалена работоспособност.
Не се спори още и относно размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца, а
именно: 1 063 лв., респ. относно размера на претендираното от него обезщетение по чл. 225,
ал. 1 КТ, а именно: 6 378 лв.
Наред с това, съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане
2
на доказателствата.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивната част на настоящото
определение.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 07.12.2023 г. от 12:00 часа, за
която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат
да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства, като в противен случай губят възможността да
сторят това по-късно – арг. чл. 313 ГПК.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба и приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3