Р Е
Ш Е Н
И Е
N
157
гр.Русе, 21.06.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ,
търговско отделение в публичното
заседание на 31 май през две хиляди и дванадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ
ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
ХРИСТО ЛАЗАРОВ
при секретаря С.П. и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
председателя В.т.д. N179
по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от „„Е.”О.-гр.Р., представлявано от П.П., чрез адв. А.В.,
против решението на РРС, постановено по гр.д.№5618/2010г., с което са
отхвърлени предявените от жалбоподателя против „Б.”-О. Р. искове. Твърди, че
решението е неправилно, във връзка с което излага доводи и оплаквания. Иска то да
бъде отменено и постановено друго от въззивния съд, с което претенциите да
бъдат уважени, с присъждане и на направените разноски за двете инстанции.
Насрещната страна по жалбата
е подала отговор, с който заявява становище за нейната неоснователност. Иска
решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира за
присъждане на разноски за тази инстанция.
След като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта и
правилността на обжалваното решение, въззивният съд намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в законовия срок, от надлежна страна по спора, поради което и е допустима
и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Търговско
дружество „„Е.”О.-гр.Р., настоящ жалбоподател, е предявило против „Б.”-О. Р. обективно
и субективно съединени искове, както следва: За заплащане на сумата
12000лв.-частично предявена от 69109.03лв., представляваща неплатена цена по
предварителен договор от 23.07.2007г., за сумата 5000лв., частично предявена от
10559.08лв., заплатено вместо ответника ДДС, дължимо съобразно същия договор,
за сумата 1500лв., частично от 50680.69лв., -незаплатена цена на офис №4, с
предявен при условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване със
същата сума, както и за сумата 7432.19лв., обезщетение за забава върху цената,
съответно стойността на офис №4 за периода 11.03.2009г.-20.06.2010г.
Претендирал е законна лихва върху главниците, както и направените по делото разноски.
Районният съд е анализирал
събраните по делото доказателства и е счел исковете за неоснователни, поради
което ги е отхвърлил. По иска за заплащане на сумата 12000лв., частично
предявена от 69109.03лв. е прието от съда, че в сключения между страните
предварителен договор, който е основание на претенцията, ищеца е поел
задължение да построи и продаде на ответника два обекта, индивидуализирани само
с площта си, без граници, без да е уговорена цена на всеки от тях. Счел е, че в
тази част предварителния договор е недействителен, тъй като това са съществени
елементи на сделката. Приел е, че тъй като офисите са индивидуализирани едва с
нотариалния акт, а с оглед текста на предварителния договор може да се приеме,
че общата продажна стойност е визираната в чл.1.3-52429лв., след заплащане на
която е поето задължение от продавача да прехвърли правото на собственост, а
посочената в предварителния договор-чл.2.1 цена от 209716лв. не е продажна цена
на имотите, тъй като в нея са включени и разходите по проектиране на сградата и
строителството. Според съда представените
счетоводни документи не могат да обосноват тезата на ищеца за абсолютна
симулация относно цената. Частично предявеният иск е отхвърлен.
Съдът е приел, че със
сключване на договора от 7.11.2007г., с който ищеца е прехвърли на ответника правото
на строеж върху офиси №№ 2, 3 и 4, страните са постигнали нова договореност,
намерила отражение в нотариалния акт. Тъй като тази сделка попада в приложното
поле на чл.45, ал.2 ЗДДС, липсва основание за претенцията за сумата 5000лв.,
частично предявена от 10559.08лв. Частично предявеният иск е отхвърлен.
По отношение иска за
заплащане сумата 1500лв., частично предявена от 50680.69лв., представляваща цена
на офис №4, съдът е приел, че в договора, с които е отстъпено право на строеж
на ответника по отношение на този обект му е отстъпено такова. За това вещно
право върху трите офиса ищеца е получил договорената цена 40000лв., както е
посочено в нотариалния акт. По тези съображения иска е отхвърлен. Съдът е
отхвърлил и предявения при условия на евентуалност иск за същата сума, с която
ответника се е неоснователно обогатил, като е приел, че ищеца не може да
претендира заплащане на пазарната стойност на обекта, а само обезщетение до
размера на обедняването, изразяващо се в направени разходи за труд, материали,
транспорт. С оглед отхвърлянето на главния иск, съдът е отхвърлил и акцесорната
претенция за заплащане на лихва за забава, включително и върху евентуалната
главница.
Решението на районния съд
е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Страните са сключили
процесния предварителен договор за покупко-продажба и построяване на недвижим
имот от 23.07.2007г., по силата на който ищеца, настоящ жалбоподател се е
задължил да изгради и продаде на ответника офиси №2 и 3, с подробно посочени площи
и принадлежности към тях, намиращи се в новострояща се многофункционална сграда
в гр.Русе. Цената на имотите в предварителния договор е определена на 209716лв.
и включва всички разходи за проектиране и строителство до степента, уговорена в приложение №1 към него. В чл.2.2 е уговорен
начина на плащане на тази цена-по 25% от сумата, равни на 52429лв. до
31.07.2007г., и до 31.08.2007г. и по 20%, равни на 41943 лв. до 15 дни след акт
14 и до 15 дни след акт 15, и 10%, равни на 20972лв.-при получаване на
разрешение за ползване на сградата. В чл.1.3 страните са се задължили след
заплащане от купувача на 52429лв. съгласно условията на договора да се явят
пред нотариус за сключване на окончателен договор в нотариална форма за
прехвърляне правото на собственост върху описания имот. Видно от приложения
нотариален акт №166/2007г./л.14/, ищеца е продал на ответника право на строеж
върху три офиса-2, 3 и 4 за сумата 40000лв. Претенцията на ищеца за заплащане
на цена на имот, основана на предварителния договор е неоснователна, както
правилно е приел районния съд. Действително, предварителния договор съчетава в
себе си елементи и на договор за строителство, предвид поетото задължение да се
построи обекта и не е предварителен договор за продажба на недвижим имот в класически
христоматиен вариант на договор по чл.19 ЗЗД. Предварителния договор не е
обявен за окончателен, нито е последвала сделка за продажба на имотите, които
са негов предмет. Правото на собственост е придобито от ответника по силата на
договора, с който му е отстъпено правото на строеж. С това последващо
съглашение страните в съответствие с чл.9 ЗЗД са постигнали съгласие по
отношение както на вида на сделката, така и по отношение на нейните съществени
елементи-цена и предмет, поради което и същата има обвързваща сила. С оглед
характера на предварителния договор-съчетание между договор за продажба на
бъдеща вещ и договор за изработка, уговорената в него продажна цена съставлява
цената на бъдещата вещ, която ще се построи и след това ще се прехвърли
собствеността върху нея. Тъй като собствеността върху построеното не е
прехвърлена, а само правото на строеж, то претенцията за заплащане на цена на
построената вещ, основана на този договор се явява неоснователна. Тезата на
жалбоподателя за абсолютна симулативност на клаузата за придобиване право на
строеж срещу заплащане на сумата от 40000лв., досежно размера на цената е
несъстоятелна, тъй като позоваване на симулативност на отделни елементи на
сделка, при липса на останалите такива по чл.17 ЗЗД е недопустимо. Решението на
районния съд постановено по този иск е правилно. Правилно е решението и по иска
за заплащане на ДДС, уговорено в тежест на купувача според чл.2.3 от
предварителния договор. Сделката, с която е прехвърлено правото на строеж е освободена
от ДДС според чл.45, ал.2 ЗДДС, следователно претенцията за заплащане на
допълнително на 20% ДДС върху цената на имотите е неоснователна. Неоснователен
е и иска за заплащане на сумата 1500лв., частично от 50680.69лв.,
представляваща цена на офис №4. С оглед приетото по-горе, със заплащането на
цената на правото на строеж, по силата на трансформирането на което в право на
собственост, ответника е придобил собствеността върху офис №4. Претенцията за
заплащане на цена, различна от тази е неоснователно. Правилно е решението и в
частта, с която е отхвърлен предявеният при условия на евентуалност на този иск,
иск за същата сума, основан на хипотезата на чл.59 ЗЗД. За построеното
жалбоподателят има право на обезщетение до размер на сумата, с която се е обеднил,
а не за цената на построения имот към посочените от него дати. С оглед
неоснователността на главната претенция, неоснователна се явява и тази за лихва
за забава, поради което и в частта,
която същата е отхвърлена, обжалваното решение също следва да бъде
потвърдено.
Абсолютно неоснователна е
тезата поддържана във въззивната жалба, че договора от 23.07.2007г. съчетавал предварителен договор за учредяване
на право на строеж, с договор за изработка. Видно от прочита на съдържанието на
договора, това не е така, както бе
посочено по-горе, а волята на страните е недвусмислено заявена и няма място за
направеното от жалбоподателя превратно тълкуване.
Решението на районния съд е
правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.
В тежест на жалбоподателя са
направените от ответника по жалбата разноски в размер на 650лв.
Мотивиран така, на основание
чл.271 ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №535 от 21.03.2012г.,
постановено по гр.д.№5618/2010г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „Е.”О., представлявано
от П.П. П., ЕИК117607130 да заплати на „Б.”-О. Р., представлявано от И.Б.
сумата 650лв. разноски по делото за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС, при наличие на основанията на
чл.280 ГПК.
Председател:
Членове: