Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданска колегия, VІ - 12 състав в закрито заседание на .............................................г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Вранеску
Членове:
Пламен Колев
Никола Чомпалов
при участието на секретаря
......, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев ч.гр.д.№ 3730 по
описа за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по жалба на С.И. Н. - длжник в изпълнителното
производство, чрез адвокат Л.А.П., срещу Разпореждане от 06.01.2020г. по изпълнително дело № 20158380400230 по описа на ЧСИ М.Б., с район на действие
СГС, № 838 на КЧСИ, с което е отказано прекратяването на изпълнителното дело на основание настъпила
перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че обжалвания
акт е неправилен, тъй като изпълнително
дело първоначално е било образувано под № 55/2010 г. по описа на ДСИ при
Районен Съд - гр. Пирдоп. По
смисъла на § 3 от ПЗР на ЗЧСИ и е продължено от ЧСИ М.Б., № 863 на КЧСИ, с район на действие СГС с негов номер 20158380400230. От образуването му при ДСИ при
Районен Съд - гр. Пирдоп до
момента на депозиране на искането
за прекратяване, е налице период, по-дълъг от две
години, през което време взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия, нито изпълнителни действия са били извършвани
по инициатива на съдебния изпълнител.
Касае се за периода от
14.12.2010 г., на която дата е наложен запор на трудово
възнаграждение на длъжника до дата
14.12.2012 г. Не оспорава, че между посочените две дати са постъпвали
суми по изпълнителното
дело, но те не са постъпвали от длъжника С.Н.Н., ЕГН **********,
а от трето лиие. което не е било конституирано като длъжник по
делото, нито е било съдлъжник. Постъпвали са от
лицето Е.Г.Н., с извършен банков превод. По изпълнителното дело не са
налице документи, от които да
е видно, че между длъжника С.Н.Н. и Е.Г.Н.е налице упълномощителна сделка и че тя е плащала
именно от негово име и за
негова сметка.
Счита, че в случая валидно изпълнително действие в периода от 14.12.2010 г., на която дата
е наложен запор на трудово възнаграздение
на длъжника до 14.12.2012 г., не е извършвано.
Сочи, че по изп. дело
№ 55/2010 г. не е била редовно връчена Покана за доброволно
изпълнение на длъжника, имащо за последица недопустимост
на предприетите след това действия
по принудително изпълнение. След като няма валидно
извършени изпълнителни действия, включително запора на трудовото
възнаграждение на длъжника, то перемпцията
е настъпила още много преди дата
14.12.2012 г.
Моли на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК постановлението на ЧСИ за отказа
да бъде отменено.
ЧСИ е изложил мотиви за допустимост, но неоснователност на жалбата. Сочи, че в хода на изпълнителния
процес е не само възможно, но е и напълно допустимо, както и законово регламентирано да постъпят суми,
от което и да е лице, в полза на
длъжника по делото и това не
е пречка да се извърши разпределение
на сумите към взискателя по изпълнителното дело. Счита, че извършените плащания от Е.Г.Н., майка на длъжника, извършени макар и от лице, което не е конституирано като длъжник по
изпълнителното дело, не съставлява пречка
същите да биват разпределяни, а изпълнението на дълга от страна
на трето лице още повече
представлява пречка за прекратяване на изпълнителното дело във връзка
с т. 8 на чл. 433, ал. 1 ГПК. Счита, че не е налице перемция.
Жалба е подадена в срок, срещу постановление на ЧСИ подлежащо
на обжалване и следователно е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производство по изпълнително дело,
съгласно представените документи, е образувано пред ДСИ към Районен съд - гр.
Пирдоп. В хода на производството пред ДСИ на 14.12.2010 г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжникът - С.Н.Н. от „С.Б.И.“ ООД и „С.Ф.Б.“ ООД. Съгласно отбелязванията
на гърба на изпълнителния лист, за периода от 14.12.2010 г. до 14.12.2012 г. са
постъпили следните суми: 13.05.2011 г. - сума в размер на 50.00 лв. 14.02.2012 г. - сума в размер на
50.00 лв.; 11.04.2012 г. - сума в размер на 50.00 лв.; 28.06.2012 г. - сума в размер на
50.00 лв.; 11.09.2012 г. - сума в размер на 50.00 лв.; 14.12.2012 г. - сума
в размер на 50.00 лв., платени на кредитора, а на присъединения кредитор НАП -
сума в размер на 50 лв. Плащането е осъществено от трето незадължено лице - Е.Г.Н., с банков превод, като сумите са били предназначени за погасяване на
задълженията на длъжника. Изпълнителното дело е
преобразувано и е продължило пред ЧСИ Б.. С молба от 12.01.2015 г. взискателят
е поискал запор, опис и продажба на МПС, както и запор върху вземанията на
длъжника за трудово възнаграждение. Тези факти са и безспорни по делото.
Спорт е правен и се свежда до
значението на плащането извършено в хода
на изпълнителното дело от трето лица на задълженията на длъжника.
Съдът намери следното:
Съгласно указанията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС изпълнителният
процес съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на
парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен
способ: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети
задължени лица. В изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ - арг. чл. 116, б. "в"
ЗЗД. Взискателят трябва да поддържа със
свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните
такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис
и оценка, предаване на описаното имущество
на пазач, отваряне на помещения
и изнасяне на вещите на длъжника
и др.), както и като иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването
на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Нормата на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК въвежда презумпция, че след като в продължения на 2 г. не
е предприел изпълнителни действия, взискателят се е дезинтересирал
от производството, без да се интересува от причините за това. Частичното плащане от трето незадължено лице не съставлява валидно изпълнително действие. Правна значимост е предадена
единствено на активността на взискателя, съответно на
тази на СИ, когато е налице възлагане. Тъй като плащането от не е от задължено
лице, т.е. е доброволно и следователно не се явява следствие на приложен изпълнителен
способ, за неговото осъществяване не е необходимо изпълнително производство и
може да бъде осъществено извън процесуално. За това и ГПК не му предава релевантност по
отношение на перемцията.
Извършването на разпределение и плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение на тези суми, не съставлява
изпълнително действие и следователно е без правно значение.
Тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, считано от 14.12.2010 г., изпълнителното
производство е било прекратено по силата на закона.
Поради
несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ЧСИ, постановлението
следва да се отмени.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Разпореждане от 06.01.2020г. по изпълнително дело №
20158380400230 по описа на ЧСИ М.Б., с район на действие СГС, № 838 на КЧСИ
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: чл.: 1
2.