№ 70
гр. П., 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720104030 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД,
с която се иска да се признае за установено, че И.. СВ. Т. дължи сума в размер на 473,06
лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. «*****, за периода от 01.12.2019 г. до
30.04.2020 г., както и сумата от 39,82 лева, представляваща лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.02.2020 г. до 18.03.2021г., ведно със законната лихва върху
размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия,
които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил
несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението
си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Не е подаден отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Установява се, че „Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответникa, отнасящо се за вземанията,
които са предмет на настоящите искови претенции. В тази връзка е издадена заповед за
1
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 02491 по описа за 2021 г. на Пернишкия
районен съд.
Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един местен
ежедневник.
По делото е представен договор за учредяване на вещно право на ползване и
покупко-продажба от 29.12.2004 г. върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
21, видно от който И.Г.М. учредява пожизнено на И.. СВ. Т. вещно право на ползване върху
недвижим имот с адрес: гр. П., кв. «*****, както и продава така описания имот на С.Д. Т.. С
нот. акт № 136 от 08.11.2005 г. С.Д. Т. прехвърля собствеността върху така описания
апартамент № 8 на Ц.С.А.. В подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ от собственика на имота
Ц.С.А. от 21.11.2014 г., като вещен ползвател е посочена ответницата. Следва да се посочи,
че тъй като не е подписана от ответницата - обективираното в декларацията изявление не
представлява документ, който съдържа признание от нейна страна относно факта, че е
вещен ползвател на процесния имот.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От
същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се
наличието на система за дялово разпределение в СЕС. Установява се наличието на сключен
договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението
на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в
абонатната станция (топломер), е преминал задължителните периодични метрологични
проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и
показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на
топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по
карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна
енергия е определяно съгласно Наредбата №16 – 334 от 06.04.2007г., тъй като от брутната
топлинна енергия (отчетената по показанията на топломера) са приспаднати технологичните
загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на
имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната
енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът
достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети
за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти.
В заключението е отбелязано, че през процесния период е начисляван разход за
топлинна енергия за БГВ – прогнозно, който впоследствие е преизчислен след извършване
на годишния отчет. Експертът пояснява, че в имота е монтиран уред за измерване разхода на
топла вода 1 брой водомер. Реално потребление на количеството топла вода е установявано
при годишния отчет, провеждан от фирмата топлинен счетоводител. Разходът на
топлоенергия е преизчислен, след определяне топлосъдържанието на топлата вода за
2
отделните отчетни периоди, изчислена е и левовата равностойност на топлинната енергия за
топла вода. Това обстоятелство е отразено в индивидуалните изравнителни сметки на
ответника. В имота отоплителните тела в стаите са с монтирани индивидуални
разпределители. Начислената топлинна енергия за отопление за тях е според отчетените
показания на уредите. Отоплителното тяло в помещение « Баня» е щранг-лира, без ИРУ,
което е общо за всички имоти по вертикала. За него е начислен служебен разход, като за
такова работило непрекъснато. Този разход е определен по изчислителен път. След
провеждане на задължителния годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител, разходът
на топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен, при което прогнозно
начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните
годишни изравнителни сметки.
Разходът на топлинна енергия в сградната инсталация е направен по изчислителен
път. Той е част от общия доход, отчетен от топломера в абонатната станция и е
пропорционален на обема на отоплявания имот. Начислен е разход на топлинна енергия
само през зимния отоплителен период, т. е. за времето, през което е работила отоплителната
инсталация в СЕС. Определените суми за компонента „сградна инсталация“ са отразени в
индивидуалната сметка на имота. Отразено е, че в общите части няма работещи
отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са
начислявани разходи. Отразено е, че от предоставените справки на топлофикационното
дружество и ФДР е видно, че са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“
ежемесечно.
От заключението на експерта се установява, че доставяната топлинна енергия е на
стойност 473,06 лева за процесния период.
По делото е приета и изслушана съдебно - икономическа експертиза. В счетоводните
регистри на топлофикационното дружество е отразено, че за процесния период от 01.12.2019
г. до 30.04.2020 г. общата начислена сума за главница е в размер на 473,06 лева, а общият
размер на лихвата за забава от датата на падежа на всяка сума поотделно до 18.03.2021 г.
възлиза на 39,82 лева. Няма извършени плащания от страна на ответника.
Съдът напълно кредитира гореизложените заключения на вещите лица. При
изготвяне на експертизите вещите лица са работили въз основа на документи, представени
му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по
закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на
потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно
е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника
елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово
разпределение и други.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1
3
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца за стойността на
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В тежест на ищеца е да установяви, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване
изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това
отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя
възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна
енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването
на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на
закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот,
както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От приложените писмени доказателства се установи, че ответникът е вещен
ползвател на процесния имот. Това води до извод, че между страните по делото е налице
облигационна връзка по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба. Според чл. 57, ал. 1 ЗС, ползвателят на имота е длъжен
да плаща разноските, свързани с ползването му. С оглед изложеното и предвид разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ползвателят следва да заплаща стойността на ползваната топлоенергия в
имота, тъй като само той извлича ползите от вещта, а собственикът не може да владее и
ползва вещта си.
По изложените съображения, съдът приема, че за процесния период между ищцовото
дружество и ответника в качеството на носител на вещно право на ползване върху
процесния имот е налице договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е
длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен
срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да
4
установи и размера на претендираната сума. По делото се установи, че до имота е доставяна
топлинна енергия на стойност 473,06 лева за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2020 г.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за
текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът
съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период,
размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, като се позовава и
на заключението на СИЕ, намира, че обезщетението за забава е в размер на 39,82 лева за
периода от 08.02.2020 г. до 18.03.2021 г.
В последното съдебно заседание процесуалният представител на ответницата е
признал исковите претенции, но искане по чл. 237 ГПК от страна на ищеца не е направено,
поради което съдът не постановява решение при признание на иска.
Предвид изложеното исковите претенции се явяват доказани в пълен размер и следва
да се уважат.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в исковото и заповедното производство.
Ищцовото дружество е направило разноски в исковото производство както следва:
25,00 лева – държавна такса, 15 лева за съдебни удостоверение, 400 лева – депозит за вещо
лице, и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), т. е. общо 540,00
лева. В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 25,00 лева – държавна такса, т. е. общо 75,00 лева.
Ответникът следва да понесе отговорността за заплащане на посочените разноски по делото.
Не е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК, която изисква кумулативното наличие на
две предпоставки – ответникът да признае иска и да не е дал повод за завеждането му. В
случая като не е изпълнила парично задължение, чиято изискуемост е отнапред определена
и известна на страната, ответницата е дала повод за предявяване на иска.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ГПК, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
че И.. СВ. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., кв. «*****, ДЪЛЖИ на
“Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв.
5
„Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 473,06 лева, представляваща главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. «
*****, за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 39,82 лева,
представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.02.2020 г. до
18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 02491 по описа за 2021 г. на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА И.. СВ. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., кв. « ***** ДА
ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 540,00 лева –
разноски в исковото производство и 75,00 лева – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 02491 по
описа за 2021 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6