Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………….
гр. София,
………. г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, ІІ-ри въззивен състав, в публично
съдебно заседание, проведено на шести февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : И. КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : СТЕФАН МИЛЕВ
МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря Мариана Косачева, като разгледа
докладваното от съдия Коев ВЧНД № 4839 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С определение от 06.06.2018
г. по НОХД № 1492/2017 г. по описа на СРС, НО, 8 - състав е прекратено
наказателното производство по делото на основание чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК водено срещу подсъдимия Д.А.Д..
Срещу определението, в законоустановения
срок, е постъпил протест от прокурор при СРП с искане същото да бъде отменено
като неправилно. В
протеста се изтъква наличието по делото на две противоположни по смисъл
заключения досежно психичното състояние на подсъдимия.
Според представителя на държавното
обвинение при наличието на две диаметрално противоположни заключения, дадени от едни и същи вещи лица,
при ползване на едни и същи доказателствени
източници, второто заключение се явява необосновано, а безпристрастността им
силно разколебана. Съобразно виждането на прокурора, съдът се е позовал на
второто заключение, без да е изключено или оборено първото такова, и в този
смисъл неговото определение се явява неправилно. Прави се искане за назначаване
на нова комплексна петорна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза с участието на двама психолога и трима
психиатъра от друг апелативен район, за да се изключи възможността за
предубеденост и заинтересованост на вещите лица.
Срещу протеста е постъпило възражение от
защитника на подсъдимия Д. - адвокат Н. Г.. В
него защитникът излага, че заключението на вещите лица по
втората съдебно - психиатрична и психологична експертиза е обективно, обосновано и безпристрастно. Моли атакуваното определение да бъде оставено в
сила, като правилно и законосъобразно.
Производството пред въззивната
инстанция протече с провеждането на съдебно следствие и събиране на
доказателства за решаване на въпроса за вменяемостта на подсъдимия и
способността му да участва в наказателното производство. За целта е назначена комплексна
петорна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, със задача вещите лица
да отговорят на въпроса: „Намира ли се подсъдимият Д.А.Д. в продължително
разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта?“
В съдебно заседание, след изслушване на вещите
лица – д-р А. П., д-р Д. С., д-р М. С., д-р Г. Г. и д-р М. К., представителят на въззивната
прокуратура в пледоарията си по същество изразява становище, че с оглед
заключението на вещите лица по приетата комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, подсъдимият не страда от продължително разстройство на съзнанието,
изключващо вменяемостта. С оглед на изложеното прокурорът поддържа протеста на
СРП , като пледира за уважаването му. Моли определението на районния съд за
прекратяване на наказателното производство да бъде отменено и делото да бъде
върнато на ново разглеждане от друг
състав на СРС.
Защитникът
на подсъдимия Д. - адвокат Г. пледира за потвърждаване на определението. Изтъква,
че подзащитният й страда от биполярно афективно разстройство, което се потвърждава от цялата
медицинска документация приложена по делото. В тази връзка посочва, че съгласно
решение на ТЕЛК от 02.10.2018г., водещата диагноза е записана със сегашен маниен епизод, без психотични
симптоми. В обобщение на изложеното, отправя искане за потвърждаване на
определението, като правилно и законосъобразно.
В правото си на последна дума подсъдимият заявява,
че поддържа казаното от защитника си.
Софийски градски съд след като обсъди доводите
в протеста, възражението срещу него, заключението на вещите лица по
комплексната петорна съдебно – психиатрична и психологична експертиза, пледоариите
на прокурора, защитника и последната дума на подсъдимия, съгласно правомощията
си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на
обжалваното определение приема следното:
Наказателното производство е образувано
против подсъдимия Д.А.Д. по обвинение за престъпления по чл. 213а, ал.1 от НК.
В хода на първоинстанционното
производство първоначално е била назначена комплексна СППЕ, която е била
изготвена от д-р. М. С., д-р А. П. и д-р Д. С. В заключението си от 11.07.2017 г.
експертите са посочили, че при подс. Д. не е налице психично заболяване
– психоза, което може да се приравни към разстройство на съзнанието по смисъла
на закона. Подсъдимият не е психотичен, няма данни за
промени във възприемателно - представната
сфера и наличие на налудност. По време на проведеният
преглед вещите лица не са наблюдавали неадекватно или психотично
поведение. Вещите лица са дали заключение, че психичното състояние на
подсъдимия е добро и същия може да участва пълноценно в наказателното производство.
С
оглед хоспитализация на подсъдимия в ДПБ „Св. И. Рилски“, гр. Нови Искър от 09.06.2017 г.
до 05.09.2017 г.
и психиатрична диагноза, отразена в епикриза и амбулаторен лист №001487/08.11.2017г. - „Биполярно афективно
разстройство” сегашен епизод - маниен с психотични
симптоми, е назначена нова комплексна СППЕ, която да изясни текущото състояние на подсъдимия. В заключението си от 28.05.2018 г.
вещите лица са изложили становището си, че подсъдимия страда от горепосоченото
афективно разстройство - сегашен епизод с психотични
флуктуиращи симптоми - психотично
мотивиращи поведението му. Посочено е, че персистирането на смесеното афективно флуктуиращо
състояние и вероятността от преустановяване на редовния прием на терапия, би
довел до обостреност на състоянието му и психотично да мотивира поведението му, с което да
представлява опасност за себе си и обкръжението му. Това определяло
необходимост от принудителното му лечение
по чл.89, б.“Б“-принудително стационарно лечение в ДПБ „Св. И. Рилски“ за срок
от шест месеца. Заключението на вещите лица, е че обостреното състояние на подсъдимия нарушава
пълноценното му участие в наказателното производство.
Изготвената експертиза е приета в съдебно
заседание на 06.06.2018г.,след изслушване на вещите
лица в присъствието на страните. С протоколно определение от същата дата
съдебният състав на основание чл.289, ал. 1 вр. чл.
24, ал. 1, т. 5 от НПК е прекратил наказателното производство водено срещу
подсъдимия Д. А. Д.
На
съдебното следствие пред въззивният съд е изслушана назначената по делото комплексна
петорна съдебно - психиатрична и психологична експертиза, изготвена от вещите
лица д-р М.К., д-р А. М.– Петрова и д-р М.С. /специалисти по психиатрия/, д-р Д.
З.-С.и д-р Г.Г. /клинични психолози/. Според заключението
на експертите, при подсъдимият Д. не са налице клинични
симптоми на психотично или афективно
разстройство - поведението му е адекватно, няма данни за структурни и
съдържателни мисловни разстройства, симптоматика в границите на психотичен, маниен или депресивен
синдром, както и патология във възприятно - представната дейност. В заключението си вещите лица посочват,
че при подсъдимият на фона на интензивна злоупотреба с психоактивни вещества,
след инцидент с тежки физически наранявания, е наблюдаван психотичен
пристъп по повод на който е лекуван стационарно в ДПБ “СВ. И. Рилски“ от
09.06.2017г. до 05.09.2017г. с диагностична оценка при приемането: Остро полиморфно психотично
разстройство с шизофренни симптоми, но окончателната
диагноза е : Биполярно афективно разстройсто,
сегашен епизод маниен с психотични
симптоми. Вещите лица са посочили, че
ако се допусне наличието на диагноза биполярно афективно
разстройство, при подсъдимия към момента е налице състояние на терапевтична ремисия.
Според експертното мнение, при подсъдимият към
момента не се установява „продължително разстройство на съзнанието“ изключващо
вменяемостта, тъй като ендогенното психично заболяване Биполярно афективно разстройство се приравнява на
разстройство на съзнанието, когато е налице афективен
епизод (маниен или депресивен).
В съдебно
заседание пред въззивния съд, проведено на 06.02.2019
г., вещите лица поддържат заключението като посочват в допълнение, че при
претърпян единичен пристъп от подсъдимия, независимо дали е афективен
или психотичен, не е следвало да се поставя
категорична диагноза. Посочват, че биполярното афективно
разстройство е заболяване, което протича пристъпно с редуване на депресивни и манийни епизоди. По време на афективен
епизод, маниен или депресивен, заболяването се
приравнява към продължително разстройство на съзнанието по смисъла на закона. Обикновено
между епизодите се наблюдават добре изразени ремисии,
светли епизоди, когато няма афективна или психотична симптоматика. Вещите лица посочват, че не се
установяват данни за клинична патология от афективно
или психотично естество, която да нарушава психичната
годност на подсъдимия да разбира и ръководи постъпките си. Според експертите
дори да се допусне, че при подсъдимият е
налице това заболяване, то към момента на изготвяне на експертизата същият е в
терапевтична ремисия и психичното му състояние
позволява да участва в наказателното производство.
Настоящият състав изцяло кредитира
заключението на вещите лица по комплексната петорна съдебно – психиатрична и
психологична експертиза като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.
За да отговорят на поставената от съда задача, вещите лица са се запознали с
цялата релевантна за здравословното състояние на подсъдимия медицинска
документация, извършен е и личен преглед. Съдът намира, че изследването е
задълбочено, пълно и аргументирано по отношение отговора на поставената задача.
Експертната обосновка е изведена ясно и убедително, поради което съдът няма
основание да не кредитира заключението на вещите лица.
Съобразявайки заключенията на всички
изготвени по делото експертизи, касаещи психичното състояние на подсъдимия,
проверяващата инстанция намира, че експертните изводи на комплексната съдебно -
психиатрична и психологична експертиза от първоинстанционното
производство се опровергават от заключенията на разширената КСППЕ от въззивното производство, които настоящият състав оценява
като правилни, доколкото същите са подробно обосновани.
На основание заключението на петорната
съдебно – психиатрична и психологична експертиза, при подсъдимият не се установява „продължително разстройство
на съзнанието“ изключващо вменяемостта. В случая, при наличието на коментираната експертиза,
установяваща че подсъдимият може да
участва в наказателното производство, за съдът не съществува законова
алтернативна освен да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционният съд за продължаване на производството.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1 и чл. 335 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ определение от 06.06.2018 г., по НОХД
№ 1492/2017 г., на СРС,
НО, 8-ми състав.
Връща делото на СРС за продължаване
на производството.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.