№ 126860
гр. София, 21.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Частно
гражданско дело № 20221110164508 по описа за 2022 година
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„Профи Кредит Б.” ЕООД против Л. И. Л..
След преценка допустимостта и редовността на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът приема, че същото е допустимо, но по същество е
частично неоснователно, по следните съображения:
Заявителят претендира издаване на заповед за изпълнение за посочените в
заявлението суми, произтичащи от договор за потребителски кредит № ********** от
26.04.2017 г.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение е посочено, че във връзка със
забавеното изпълнение на задълженията на длъжника по договора за потребителски кредит
и погасителния план към него, кредиторът направил допълнителни разходи за
извънсъдебното събиране на вземането, определени в Тарифа за таксите на „Профи Кредит
Б.” ЕООД, за които била начислена сумата от 30 лв.
Съдът намира, че клаузата, установяваща, че длъжникът дължи и разноски за
извънсъдебно събиране на задължението, е нищожна и не поражда права и задължения за
страните. Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда
и по специално императивното правило, установено в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2
ЗПК. Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на
чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че с
твърденията за въведени с договора клаузи за начисляване на разходи и такси за
извънсъдебно събиране, по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от
ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост de facto е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. Всъщност не се касае до такса (цена на услуга), а до сума,
която се дължи автоматично при забава или предсрочна изискуемост, без срещу нея
кредиторът да дължи никакви конкретни действия или резултат. С оглед изложеното съдът
приема, че подобни клаузи противоречат на чл. 33 ЗПК, тъй като преследват забранена от
закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Тези клаузи са установени и в
противоречие на разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да
1
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Разходите за извънсъдебно събиране на вземането, т.е. такива свързани с
изпълнение на поетото договорно задължение, представляват разходи по управление на
договора. Поради това те не пораждат права и задължения за страните, респективно в частта,
с която са претендирани произтичащите от тях вземания за сумата от 20 лв., представляваща
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, заявлението по чл. 410 от ГПК
следва да се отхвърли.
Поради така изложените тези клаузи не пораждат права и задължения за страните,
респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания заявлението
по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли.
Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на заявителя, че
може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението.
Срокът, установен в посочената разпоредба е едномесечен от връчване на разпореждането,
но доколкото настоящото разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се
укаже на заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който започва
да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„Профи Кредит Б.” ЕООД, ЕИК 1..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Б.“ №, бл. вх. В, против Л. И. Л., в частите, с които се иска да бъде издадена заповед за
изпълнение за сумата от сумата от 30 лв., представляваща такси по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането и за разноски за държавна такса над сумата от 25,00 лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщаването му на заявителя пред Софийски градски съд.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за
които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото
разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде предявен в
посочения едномесечен срок страната губи възможността да приспадне внесената по
настоящото дело държавна такса.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2