ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр.Стара Загора, 04.11.2020г.
Старозагорският районен съд, гражданско отделение, XI състав, в закрито заседание на 04.11.2020г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
сложи за разглеждане Гр.дело №6111 по описа за 2019г. докладвано от съдията МИНЧЕВА и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК. Образувано е по искова молба на „Мегамакс“ ООД, гр.Стара Загора срещу “Инфраструктурни системи” ЕООД гр.Стара Загора.
Съдът е постановил решение, с което е отхвърлил иска за сумата от 448,50лв., представляваща главница по фактура №14970/25.04.2019г. и фактура №15055/28.06.2019г., като погасена чрез плащане и е уважил предявения иск в другата му част – за сумата от 13,27лв. – лихва за забава, от които 12,01лв. лихва върху задължението по фактура №14970/25.04.2019г. за периода от 14.07.2019г. до 04.09.2019г. и 1,16лв. лихва върху задължението по фактура №15055/28.06.2019г. за периода от 14.07.2019г. до 04.09.2019г., за което задължение е издадена Заповед за изпълнение №2330/02.09.2019г. по ч.гр.д.4315/2019г. по описа на РС-Стара Загора. С решението съдът се е произнесъл по искането на страните за присъждане на разноски.
В срока за обжалване на решението ответникът е подал въззивна жалба, която след администриране е изпратена на ОС-Стара Загора. С Определение №260202/15.10.2020г. по в.т.дело №1142/2020г. по описа на ОС-Стара Загора е прието, че въззивната жалба представлява молба за изменение на решението в частта за разноските и е изпратена по компетентност на настоящия състав. По молбата, озаглавена „въззивна жалба“ е постъпил отговор от другата страна, с който се изразява становище, че искането за изменение на решението в частта за присъдените разноски следва да бъде оставено без уважение.
Съдът намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК “В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.” В случая решението, което се претендира да бъде изменено, подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му. Молбата по чл.248 ГПК е постъпила в съда в законоустановения срок. Предвид изложеното съдът намира, че подадената молба е допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество молбата по чл.248 ГПК е неоснователна.
Съдът в мотивите на решението си е изложил съображенията си, по които е уважил претенцията на ищеца за разноски, които съображения не се разколебават от посоченото от ответника в молбата за изменение на решението. Ответникът с поведението си е станал причина за водене на делото. Същият е изпаднал в забава, което е накарало ищеца да предяви претенцията си по реда на заповедното производство по чл.410 ГПК. Подаденото заявление е от дата 22.08.2019г. Съдът е издал заповед за изпълнение на 02.09.2019г., след което ответникът е заплатил задължението си – на 04.09.2019г. Действително ответникът е получил препис от заповедта за изпълнение едва на 10.10.2019г., но дори и към тази дата не е уведомил ищеца за извършеното плащане. След като ответникът е заплатил сумата, претендирана в заповедното производство, същият е можел и е следвало да подаде възражение по реда на чл.414а ГПК като приложи доказателство за извършеното плащане. В този случай въпросът с дължимостта на лихвата и разноските би се разрешил още в заповедното производство. Ответникът обаче е подал възражение по чл.414 ГПК без да посочва мотиви за оспорване на заповедта за изпълнение. На ищеца са дадени указания за предявяване на иск и той е изпълнил указанията. Подавайки възражение по чл.414 ГПК, ответникът е станал повод за завеждане на делото по чл.422, ал.1 ГПК и тъй като не е уведомил ищеца за направените след издаване на заповедта плащания, предпоставили впоследствие отхвърляне на иска, по аргумент за обратното от чл.78, ал.2 ГПК, той дължи на ищеца разноски за заповедното и за исковото производство. Така Определение №536 от 2.08.2019г. на ВКС по ч. т. д. №1463/2019г., II т. о., ТК.
Съгласно трайно установената практика на ВКС по приложението на чл.78, ал.2 и ал.4 ГПК, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадна в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск и поради това производството е прекратено. В тези случаи, ако оттеглянето или отказът от иска са предприети поради незаявена или неустановена по делото причина, разноските по производството се възлагат на ищеца съгласно чл.78, ал.4 ГПК. Когато обаче отказът или оттеглянето на иска са направени от ищеца, поради новонастъпили след предявяване на иска обстоятелства, независещи от ищеца, а зависещи отново от поведението на ответника, и погасяващи заявеното от ищеца спорно право по делото или водещи до отпадане на правния интерес от неговата защита, то отговорен за разноските е ответникът на основание чл.78, ал.2 ГПК. Това е така, защото в тези случаи извънпроцесуалното поведение на ответника е както поводът за завеждане на делото, така и поводът за неговото прекратяване поради отпадане на необходимостта от съдебна намеса за защита на заявеното от ищеца спорно право по делото. (Определение №31/06.02.2020г. по гр.д. №2017/2018г., IV г.о. на ВКС, Определение №733/23.06.2016г. по ч.т.д. №733/2016г., II т.о. на ВКС, Определение №277/14.05.2014г. по ч.гр.д. №2432/2014г., I г.о. на ВКС, Определение №626/20.08.2012г. по ч.гр.д. №275/2010г., IV г.о. на ВКС).
Съдът намира, че правилно е разпределил тежестта на разноските на страните съобразно изхода от исковото производство и не следва да изменя решението си в частта за разноските. Подадената молба следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба, озаглавена „Въззивна жалба“ с вх.№12607/01.06.2020г. на “ИНФРАСТРУКТУРНИ СИСТЕМИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, кв.“Голиш“ база ИСС, представлявано от Камен Пенев Пейков, с която се иска изменение на Решение №469/10.04.2020г. по гр.дело №6111 по описа за 2019г. на РС-Стара Загора в частта му за присъдените разноски.
Определението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от датата на връчване му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: