№ 281
гр. Плевен, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234400500387 по описа за 2023 година
С решение № 598/30.04.2023 г., постановено по гр.д. № 51110/2022 г. по
описа на съда, Плевенският районен съд е отхвърлил като неоснователен
предявения от Т. Д. В. с посочени ЕГН и адрес против С. Н. В. с посочени
ЕГН и адрес иск с правно основание чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 5 336,40 лв. – обезщетение за претърпяна загуба, вследствие на
неизпълнение на задължения сключено споразумение по чл. 51 от СК на
17.07.2018 г., утвърдено с решение № 1204/26.07.2018 г. по гр.д. № 2630/2018
г. на ПлРС. Със същото решение Плевенският районен съд е осъдил на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищеца Т. Д. В. Т да заплати на ответницата С.
Н. В. сумата от 600 лв., представляваща направени по делото разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът Т. Д. В.,
който го обжалва в законния срок чрез своя процесуален представител адв. Д.
Д. от ПлАК. В жалбата се твърди, че решението на ПлРС е незаконосъобразно
и като се излагат подробни доводи в тази насока се моли съда вместо него да
постанови друго, с което да уважи предявяния иск и да осъди въззиваемата С.
Н. В. да заплати претендираната сума от 5 336,40 лв., представляваща
1
обезщетение за вреда, която същата му е причинила с неизпълнение на
поетото от нея задължение по утвърденото между тях споразумение по
посоченото брачно дело на ПлРС. Навеждат се доводи, че по силата на това
бракоразводно решение въззиваемата С. Н. В. става собственик на 170 бр.
пчелни кошера заедно с пчелните семейства в тях и е поела задължение на
основание сключеното споразумение по чл. 51 от СК да се регистрира и
участва като земеделски производител за подпомагане по Европейски
програми. С жалбата се претендират всички направени по делото съдебни
разноски.
В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна С. Н. В. чрез пълномощника й адв. П. К. от ПлАК, с
който се оспорва основателността на въззивната жалба. С отговора се оспорва
твърдението за поето задължение от страна на въззиваемата, вменено с
подписване на споразумението за прекратяване на брака. Навеждат се доводи,
че съгласно същото това споразумение, въззиваемата страна е получила в дял
и е станала собственик на 170 броя пчелни кошери заедно с намиращите се в
тях пчелни семейства, а бившият съпруг - въззивникът Т. В. е получил друго
имущество в дял и се е задължил да прекрати участието си по европейски
програми с дадените в дял на въззиваемата пчелни кошери. Твърди се, че
правилно първоинстанционният съд е изтълкувал волята на страните по
бракоразводното споразумение и законосъобразно е стигнал до извода, че
въззиваемата получава в дял въпросните пчелни кошери без тежестта да
продължи участието на бившият си съпруг по програмата за биологично
пчеларство. В отговора се оспорва тезата на жалбоподателя за виновно
поведение от страна на въззиваемата, довело до вредите, за които се
претендира обезщетение от въззивника Т. В. – ищец по първоинстанционното
производство. Навеждат се доводи, че по силата на подписаното и одобрено
споразумение по бракоразводното дело, в тежест на въззивника Т. В. е
останало задължението да прекрати участието си с получените в дял 170
пчелни кошери по европейската програма, по която е встъпил за подпомагане
от Държавен фонд „Земеделие“, като посочва също, че по делото не са
представени доказателства същият да е изпълнил задълженията си и да
предприел действия по прекратяване на участието по европейската програма,
така както е предвидено в споразумението по бракоразводното дело. Според
въззиваемата именно с това свое бездействие жалбоподателят е станал
2
причина за настъпването на вредите, за които претендира обезщетение от
въззиваемата. Позовава се на разпоредбата на чл. 15 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програма
за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /наричана за краткост
Наредбата/, съгласно която Държавен фонд „Земеделие“ прекратява поетият
ангажимент, а подпомаганите лица възстановяват получената финансова
помощ, когато не подадат изискуемото заявление по Наредбата. Според
въззиваемата на основание правилата и реда по Наредбата е образувано
административното производство и е издаден административният акт, по
силата на който възизвникът Т. В. е санкциониран, защото не е подал
Заявление за подпомагане и Приложение по Мярка 11 през Кампания 2019 г.
и не е представил документ, отговарящ на изискванията на чл. 33 ал. 1 т. 2 от
Наредбата, а именно сертификат, който да удостоверява наличие на
биологична продукция. Въззиваемата страна, с оглед на посоченото в
отговора на жалбата моли съда да остави жалбата без уважение и да присъди
направените пред въззивната инстанция разноски.
В с.з. въззивника Т. В. не се явява, но чрез пълномощника си адвокат Д.
Д. от ПлАК поддържа въззивната жалба. Същият поддържа становището във
въззивната жалба за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на
обжалваното решение на ПлРС. Представя списък с направените разноски,
който е приет от отсрещната страна.
В с.з. въззиваемата С. В. се явява лично заедно с пълномощника си
адвокат П. К. от ПлАК и поддържа подадения отговор на въззивната жалба.
Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба поради това, че
сочените от въззивника възражения срещу решението на
първоинстанционният съд са неоснователни. Твърди, че районният съд
правилно е разтълкувал волята на страните в подписанато от тях
бракоразводно споразумение и правилно е постановил искът да бъде
отхвърлен като неоснователен. Изразява становище за приложимостта на
цитираната в отговора на жалбата нормативна уредба, която урежда
отношенията по повод на европейската програма, по която са регистрирани
пчелните кошери. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, да
потвърди постановеното решение на Районен съд Плевен и да й присъди
направените по делото разноски.
3
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата,
взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази
изискванията на закона, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима е
и следва да бъде разгледана по същество.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявения с
искова молба /ИМ/ на 29.09.2022 г. от Т. Д. В. против С. Н. В. иск с правно
основание чл. 82 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5 336,40 лв.,
представляваща обезщетение за претърпяна загуба, вследствие на
неизпълнение на задължения сключено споразумение по чл. 51 от СК на
17.07.2018 г., утвърдено с решение № 1204/26.07.2018 г. по гр.д. № 2630/2018
г. на ПлРС.
За да постанови атакуваното решение, с което е отхвърлил предявения
иск за сумата от 5 336,40 лв., ПлРС е приел, че не са налице предпоставките
за уважаване на иска по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, а при такъв изход на делото по
иска не е следва да бъдат разглеждани и обсъждани насрещните възражения
за прихващане, направени от ответницата в първоинстанционното
производство. Съдът приел, че основният въпрос, на който следва да се
отговори в производството пред него е – налице ли е сключен договор,
съглашение, спогодба, между страните, с които те да са поели конкретни
задължения и при тяхното неизпълнение за другата страна да са настъпили
вреди. В мотивите към решението районният съд е посочил, че съгласно чл.
79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска, както в случая – обезщетение за неизпълнение. Съдът е
намерил, че още тази първа предпоставка – сключване на договор, при който
ответницата да е поела конкретно задължение, липсва, за да може да бъде
ангажирана нейната отговорност за неизпълнение. По начина, по който
страните са договорили имуществените си отношения спрямо собствеността
на придобитите по време на брака 170 броя пчелни кошери, за ответницата не
са настъпили договорни задължения, а е налице само получаване на
собствеността върху тези вещи. На това основание съдът е приел, че
задължение по това споразумение е поел единствено ищецът - да прекрати
участието си с тези кошери по европейски програми. Приел е,че налице и
4
съгласие от страна на ищеца ответницата да кандидатства сама по тези
проглами, но това не е посочено като нейно задължение, още повече като
задължение за продължаване на дейност, по която ищецът вече е бил
ангажиран. В мотивите си съдът е приел също, че сред събраните множество
писмени и гласни доказателства по делото липсват именно доказателствата за
изпълнението на поетото от ищеца задължение – да прекрати участието си с
тези кошери по европейски програми. Първоинстанционният съд е извършил
и тълкуване на постигната между страните договорка в споразумението по чл.
51 от СК, съобразно правилата на чл. 20 от ЗЗД, при което се търси общата
воля на страните, всички уговорки се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор. Приел е,
че този вид споразумения, предвидени в СК имат за цел постигане на общо
съгласие за прекратяване на сключен граждански брак, като е налице
възможност да се обхванат всички имуществени отношения между страните,
произтичащи от сключения брак и неговото прекратяване. Приел, е че
съгласно споразумението, одобрено от съда, в частта касаеща имуществени
отношения ищецът е получил в дял недвижим имот и лек автомобил, а
ответницата – 170 бр. пчелни кошера и товарен автомобил. Само по
отношение на пчелните кошери според ПлРС страните са уговорили
допълнителни ангажименти – ищецът да прекрати участието си с тези кошери
по европейски програми и съгласие от негова страна ответницата сама да
участва в такива.Тази допълнителна договорка, направена в частта за
имуществените отношения между страните, съдът е разтълкувал като
уговорка за прехвърляне на собствеността върху пчелните кошери без
тежести – чрез задължението си за прекратяване на участието на ищеца по
програми да се даде възможност на ответницата да се възползва изцяло върху
придобитата пълна собственост върху тези вещи, т.е. и при тълкуването на
уговореното между страните, съдът не намерил за съществуващо поето от
ответницата спрямо ищеца задължение за конкретно действие или
бездействие от нейна страна. Приел е, че в случая страните са разпределили
собствеността върху движими и недвижими вещи, придобити през време на
брака, като са поети задължения само от ищеца да се освободи от отношения,
свързани с поставените в дял на ответницата пчелни кошери. При тези правни
изводи поради липсата на формулирани или изведени чрез тълкуване
задължения на ответницата, за които да се докаже, че виновно не са
5
изпълнени от нея, искът за обезщетение е отхвърлен от ПлРС като
неоснователен.
Въззивният съд приема от фактическа и правна страна следното:
В производството по иска по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД кредиторът трябва да
разполага с действително вменено и неизпълнено задължение на длъжника, за
което неизпълнение да търси обезщетение. Фактическият състав на
договорната отговорност по 79 ал. 1 пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД включва следните
елементи: валиден договор между страните, пораждащ за всяка от тях
твърдените права и задължения, виновно неизпълнение на договорно
задължение от страна на ответника, вреда, причинна връзка между вредата и
неизпълнението и установен размер на вредата.
Споразумението по чл. 51 от СК има за предмет две групи въпроси:
първата група въпроси обхваща преди всичко упражняването на родителските
права, а втората група включва на първо място уреждането на имуществените
отношения между съпрузите. В обхвата на нито една от тези групи въпроси не
е сключване на договор между страните, в резултат на който да е налице
поемане на задължение, чието изпълнение да се търси на по-късен етап или
обезщетение за неизпълнението му.
Не се спори между страните, а се установява от приложеното гр.д. №
2630/2018 г. по описа на Районен съд гр. Плевен, че бракът помежду им е
прекратен по силата на чл. 51 от СК – със споразумение, което е одобрено от
съда с решение № 1204 от 27.07.2018 г. по описа на Районен съд гр. Плевен.
Установява се от споразумението, че в същото, в частта, уреждаща
имуществените отношения между страните същите са постигнали съгласие
въззиваемата С. В. да получи в дял и да стане едноличен собственик на
придобитите по време на брака 170 бр. пчелни кошери, заедно с намиращите
се в тях пчелни семейства, на стойност 2000 лв., а въззивникът Т. В. се е
задължил след одобряване на споразумението да прекрати участието си с тези
кошери по европейски програми.
Не се спори между страните, а се установява от представените в първата
инстанция писмени доказателства, които не са оспорени от страните, че
въззивникът е участвал като земеделски стопанин по Мярка 11 „Биологично
земеделие“, направление „Биологично пчеларство“ от Програма за развитие
на селските райони за периода 2014-2020 г., като е поел петгодишен
6
ангажимент и е получавал финансово подпомагане чрез финансова помощ по
тази Мярка, както и че поради неизпълнение на задължението му да подаде в
съответните срокове Заявление за плащане по тази мярка през кампания 2019
г. поетият ангажимент е прекратен от Държавен фонд „Земеделие“, гр. София
и е образувано е производство за възстановяване на финансовото
подпомагане.
Не се спори между страните, а се установява и от представеното по
делото писмо изх. № от 26.07.2022 г. на зам. изпълнителния директор на
Държавен фонд „Зедеделие“, гр. София, че въззивникът е поканен доброволно
да заплати част от получените средства по Програмата в размер на 5 336,40
лв., които се равняват на 20 % от сумата от 26 682,01 лв. общо изплатена
сума по направление “Биологично пчеларство“ като финансово подпомагане
през предхождащите прекратяването на ангажимента години.
Не се спори между страните, а се установява от представеното в първата
инстанция платежно нареждане, че на 09.08.2022 г. въззивникът е заплатил
доброволно сумата от 5 336,40 лв. в полза на Държавен фонд „Земеделие“, гр.
София за възстановяване на изплатени суми по направление „Биологично
пчеларство“.
СПОРНО пред въззивната инстанция е съществува ли неизпълнено
задължение от страна на въззиваемата С. В., на основание на което
въззивникът Т. В. е претърпял вреда в размер на 5 336,40 лв, за която търси
обезщетение в производството.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
за правилен правният извод на първоинстанционния съд, че не е налице
първата предпоставка за заплащане на обезщение по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, а
именно сключен валиден договор между страните с посоченото в ИМ
съдържание. Правилно ПлРС е тълкувал разпоредбата на чл. 51 от СК и е
стигнал до извода, че този вид споразумения, предвидени в СК имат за цел
постигане на общо съгласие за прекратяване на сключен граждански брак,
като е налице възможност да се обхванат всички имуществени отношения
между страните, произтичащи от сключения брак и неговото прекратяване.
Неоснователни според въззивния съд са доводите на въззивника, че е
претърпял вреди от неизпълнението и бездействието на въззиваемата С. В.
след като е бил задължен от Държавен фонд „Земеделие“ да възстанови
7
получената финансова помощ или част от нея съгласно чл. 15 ал.4 по Мярка
„Биологично земеделие“ по съответното направление, а именно „Биологично
пчеларство“, по която Мярка са регистрирани посочените по-горе 170 бр.
кошери, придобити в изключителна собственост от въззиваемата след
одобряване от съда споразумението между страните. Въззивният съд приема,
че от представените по делото писмени и гласни доказателства пред първата
инстанция не може да се направи извод за неизпълнение на задължения на
въззиваемата, а напротив може да се направи обоснован извод, че
бездействие е налице от единствено от страна на въззивника, който е поел
задължение да прекрати участието си европейските програми с тези 170 броя
кошери, но не е предприел сътветните действия за това, като наред с това не е
спазил поетия от негова страна биологичен ангажимент. Установи се по
делото, че ангажиментът на въззивника се е изразявал в това да подаде
Заявление за подпомагане и Приложение за кандидатстване по Мярка 11
„Билогично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“ през
кампания 2019 г. и като не е изпълнил условието по Програмата е нарушил
правилата и условията за подпомагане. Това бездействие попада под
санкционни характер на разпоредбата на чл.15 ал. 3 т.4 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /наричана за
краткост Наредбата/. Като участник по Програмата въззивникът е бил длъжен,
но не е представил пред Държавен фонд „Зеделие“ документ, отговарящ на
изискванията на чл. 33 ал.1 т. 2 от Наредбата, с което не е изпълнено
задължение за представяне на сертификат за съответствие на произведените
от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на
биологичното производство. При тези установени обстоятелства, резултат от
бездействието на земеделският стопанин Т. В., който не е извършил
гореописаните задължения по Мярка 11, както и не е прекратил участието си
по същата, както е уговорено между него и въззиваемата, Държавен фонд
„Земеделие“ е открил производство по издаване на административен акт за
прекратяване на многогодишен ангажимент, за което са представени
доказателства в първоинстанционното дело.Установи се, че производството е
приключило на основание чл. 15 ал. 4 т. 2 б.“в“ от Наредбата с
възстановяване на 20 % от 26 682,01лв., което се равнява на 5 336,40 лв. от
общо изплатената сума по направление “Биологично пчеларство“,
8
представляващи сбор от изплатеното финансово подпомагане през
предхождащи прекратяването на ангажимента години.
С оглед гореизложеното въззивният съд приема за доказано по делото,
че поемане и неизпълнение на облигационно задължение от страна на
въззиваемата С. Н. В. не е налице спрямо въззивника Т. Д. В., претърпените
от същия вреди не са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на
договорно задължение на въззиваемата и не подлежат на обезщетение по реда
на чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, поради което и не следва да се обсъждат останалите
събрани в първата инстанция писмени и гласни доказателства, които касаят
останалите предпоставки за уважаване на иска или насрещните възражения
на въззиваемата.
При тези правни изводи въззивният съд приема, че въззивната жалба е
неоснователна, а решението на ПлРС като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено в неговата цялост.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал. 3 от ГПК следва
тежестта за разноските да бъде понесена от въззивника Т. Д. В., който бъде
осъден да заплати на въззиваемата С. Н. В. сумата от 400 лв., представляваща
направени разноски по делото пред въззивна инстанция за адвокатски
хонорар съгласно представеният от страната списък по чл. 80 от ГПК и
договор за правна помощ от 19.06.2023 г..
С оглед цената на иска, която е над 5 000 лв. и при съобразяване на
разпоредбата на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК следва да се приеме, че въззивното
решение подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 598/30.04.2023 г., постановено по гр.д. №
5110/2022 г. на Плевенския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал. 3 от ГПК Т. Д. В., ЕГН ********** от
гр. ******** да ЗАПЛАТИ на С. Н. В., ЕГН ********** от с. Крушовица,
общ. Долни Дъбник сумата от 400 лв., представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение по делото пред въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
9
едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280
ал. 3 т. 1 от ГПК, с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10