№ 457
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20241000502029 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2936 от 16.05.2024 год., постановено по гр.д.№ 9931/2023 год. по описа на
СГС, I-11 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена на правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Д. Г. И. сумата от 5 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато
обвинение за извършено престъпление по ЗМ 819/2010 г. по описа на 07 РПУ-СДВР, пр.пр.
НСН № 12/12 год. по описа на СРП, заедно със законната лихва върху тази сума от
26.01.2023 год. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен до пълния размер от 150
000 лева.
Решението е обжалвано от ищеца Д. Г. И. в частта с която искът е отхвърлен за разликата от
5 000 лева до 150 000 лева. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно,
постановено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД и при несъобразяване с всички доказани по
делото обстоятелства, относими към размера на обезщетението, както и определеното
обезщетение не е съобразено с практиката по сходни случаи. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване на иска до посочения размер. Претендира разноските по
делото.
Решението е обжалвано и от ответника Прокуратура на Република България в осъдителната
част, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД досежно присъдените
неимуществени вреди, тъй като определеният размер е завишен и отново не е съобразен с
1
практиката. Моли съда да отмени решението в осъдителната част и постанови ново, с което
иска да бъде изцяло отхвърлен.
Въззиваемите страни по жалбите оспорват същите.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в
жалбите предмет на въззивен контрол намира следното:
Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищеца Д. Г. И. излага в исковата си молба, че през 2010 год. било образувано ЗМ 819/2010 г.
по описа на 07 РПУ-СДВР, пр.пр. НСН № 12/12 год. по описа на СРП, по което бил
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК, като му
била наложена марка за неотклонение „задържане под стража“. По внесен от ответника
обвинителен акт, било образувано НОХД № 10542/14 год. по описа на СРС, по което с
Присъда от 11.01.2023 год. бил признат за невиновен. Присъдата била влязла в сила на
27.01.2023 год. твърди, че взетата в продължение на 190 дни по отношение на него мярка за
неотклонение „задържане под стража“, довела до съществена промяна в обичайния му начин
на живот и е ограничила реализирането на ангажиментите му в личен, семеен и обществен
интерес. Поддържа, че бил лишен от възможността да упражнява родителските си права,
както и да изпълнява моралните си задължения да издържа семейството си. Твърди, че в
следствения арест рязко се влошило здравословното му състояние, повишило се кръвното му
налягане, оплаквал се от задушаване, изпотяване, крайниците му изстивали, често се
разтрепервал, страдал от безсъние, подтиснато настроение, психиката му се разбила,
получил Страхова невроза от това, че може да бъде осъден и да се наложи да изтърпи
ефективно наказание лишаване от свобода. Посочва, че тежестта на повдигнатото му
обвинение, необходимостта от участието му в множество процесуално следствени действия,
опасността да бъде признат за „престъпник“ го засегнали дълбоко, като му причинили
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от морален, психически и
здравословен характер, изразяващи се в силна стресова реакция за него и семейството му, в
уронване на моралния му облик, влошаване на здравословното състояние. Принуден бил да
обяснява пред роднини и приятели, че не е извършител на престъпление, отдръпнал се от
социалните си контакти, след освобождаването му от ареста, имал вид на травмиран,
измъчен човек, изглеждал видимо състарен. Спрял да полага грижи за детето си и се
отчуждил от съпругата си. Обвинението имало негативно отражение и в професионално
отношение. Поради това претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди
в размер на 150 000 лева.
Ответникът Прокуратурата на Република България е оспорил искове, като твърди, че е
действал съгласно правомощията делегирани му по материалния и процесуалния закон.
Отделно от това предявената претенция е силно завишена. Моли съда да постанови съдебно
решение, с което да отхвърли иска.
2
Съдът намира, че фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният
съд и е следната:
Не се спори, че ищеца е бил привлечен като обвиняем на 14.02.2011 год. по ЗМ 819/2010 г.
по описа на 07 РПУ-СДВР, пр.пр. НСН № 12/12 год. по описа на СРП, като по обвинителен
акт, внесен от ответника на 21.05.2014 год. е образувано НОХД № 10542/2014 г. по описа на
СРС, 116 състав. Видно от обвинителния акт, че по отношение на ищеца не е взета мярка за
неотклонение. От протокол от първо съдебно заседание е видно, че Д. И. е бил нередовно
призован, а защитника му е била на планирана почивка. От изявленията на адвоката, който е
бил упълномощен да представлява ищеца И. в ДП се установява, че същия от 2 години
живеел в Испания и към момента на съдебното заседание 22.08.2014 г. е следвало да се явява
по още 2 висящи наказателни производства. В съдебно заседание от 29.10.2014 г. И. отново
не се е явил, като призоваването му е било нередовно, а защитника от е уведомил съда, че И.
е обявен за общодържавно издирване и по двете други дела. С протоколно определение от
29.10.2014 г. Д. И. е обявен за общодържавно издирване и по НОХД № 10542/2014 г. по
описа на СРС, 116 състав. Проведени са още 2 заседания, като не е даден ход на делото и с
Определение от 22.04.2015 г. наказателното производство по НОХД № 10542/2014 г. по
описа на СРС, 116 състав е спряно до намирането и установяването на И.. Производството
по делото е възобновено на 30.01.2018 г., а с протоколно определение от 28.03.2018 г. поради
невъзможността Д. И. да бъде намерен, му е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, издадена е Европейска заповед за арест и производството отново е спряно.
Установява се по делото, че И. е бил задържан на 10.10.2020 г. в Испания, но ЕЗА не е
изпълнена и лицето не е върнато в страната. На 18.01.2022 г. същия е подал декларация за
счупена лична карта в ГК на Република България във Валенсия. На 17.03.2022 г. И. е
следвало да бъде предаден на българските власти, като лицето е било призовано да се яви на
летище Бахарас, което не е сторил, поради което е задържан от испанските власти на
27.04.2022 г. На 24.05.2022 г. И. е постъпил в Софийския затвор след екстрадиция, т.е. бил е
задържан в Испания за периода 27.04.2022 г. - 24.05.2022 г. В последно съдебно заседание И.
заявява, че е благодарен, че е напуснал България и станал човек със семейство, с работа, с
дете. С Присъда от 11.01.2023 г. подсъдимия е признат за невиновен в извършване на
деянията, за които е обвинен, като присъдата е влязла в сила като необжалвана на 27.01.2023
г.
Установява се от справка на ГДИН, Затвора-гр.***, че Д. И. е бил в затвора за периодите
19.06.2007 г. - 27.05.2008 г.; 05.10.2010 г. - 29.03.2013 г. и 24.05.2022 г. - 11.01.2023 г.
Не е спорно, че ищеца е осъден за първи път с Присъда, влязла в сила на 02.04.1998 г., има и
още 16 осъждания за същите деяния като тези, за които е било повдигнато обвинение по
НОХД №10542/2014г. по описа на СРС, 116 състав
При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба съдът намира, че е сезиран с
иск с правно основание чл.2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Взетата по
3
отношение на ищеца мярка за неотклонение не е отменена по реда на инстанционен контрол,
а едва с оправдаването му с присъдата по делото, поради което и не се дължи отделно
обезщетяване на вредите от наложената мярка за неотклонение, а те се поглъщат от общите
вреди от незаконно повдигнато обвинение. Съгласно чл.2 от ЗОДОВ държавата отговоря за
вредите, причинени от органите на следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в престъпление, в случай, че лицето бъде оправдано. Съдът приема, че
отговорността на държавата в лицето на нейните държавни органи е предвидена с оглед
репариране на вредите, причинени при осъществяване властническите функции на
държавата, в лицето на нейните органи, които безспорно са възложени и на ответника по
делото, което е и единственият критерий, изведен в ЗОДОВ. Две от предпоставките за
възникване на отговорност, съгласно цитираната по-горе разпоредба, са наличието на
обвинение в престъпление и оправдателна присъда по това обвинение. В конкретния случай
Прокуратурата е обвинила ищеца в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 НК,
като е изготвила обвинителен акт и е поддържала обвинението пред съда, като съдът е
постановил оправдателна присъда спрямо обвиняемия. С оглед на това съдът счита, че
действията на органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на
Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската държава. Въз
основа на изложеното съдът приема, че в настоящия случай са налице предпоставките,
визирани в чл.2 от ЗОДОВ, поради което следва да се ангажира отговорността на държавата
за повдигнатото срещу ищецът обвинение и постановената оправдателна присъда от
съдилищата.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, които се явяват пряка и
непосредствена последици от увреждането. Съгласно константната практика на ВКС
критерият „справедливост”, посочен в чл. 52 ЗЗД не е абстрактен и при определяне размера
на обезщетението съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за
търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при които е извършен деликтьт, възрастта на
увредения, общественото му положение и т.н..
В настоящият случай в производството не са събрани никакви доказателства за конкретно
претърпени от ищеца вреди, поради което на обезщетяване подлежат най-общите увреди,
които биха били причинени на всеки индивид в конкретната ситуация. Установи се по
делото, че обвинението на ищеца е повдигнато на 14.02.2011 г. по което време той е търпял
наказание лишаване от свобода по друго НОХД, не е взел никакво участие в
производството, освен това, че още 2 пъти са му предявявани материалите по ДП и му е
повдигано обвинение, но почти през цялото време на ДП, до внасянето на обвинителния акт
в съда, И. е бил в затвора поради различни осъждания. Изложеното мотивира съда да
приеме, че няма как ищеца да е търпял вреди от конкретното ДП, а още по-малко посочените
в исковата молба – вреди от морален, психически и здравословен характер, причинени от
необходимостта от участието му в множество процесуално следствени действия, доколкото в
ДП не е участвал в такива, от опасността да бъде признат за „престъпник“, от уронване на
4
моралния му облик и влошаване на здравословното състояние. Ищеца И. е многократно
осъждан /16 пъти/ за еднородни деяния, участвал е в 17 наказателни производства,
изтърпявал е двукратно наказания лишаване от свобода. Когато едно лице е осъждано
толкова много пъти моралния му облик следва да е уронен и същия да знае какво следва да
очаква от производството, т.е. не може да се приеме, че би се стресирал от опасността да
бъде осъден, така както това би се случило при лице, което никога не е осъждано. Отделно
от това по времето на водене на наказателното производство, ищеца е бил подсъдим по
други две дела от общ характер, т.е дори и да е търпял някакви вреди, не може да се приеме,
че са причинени изцяло от конкретното производство. Отделно от това не може да се
приеме, че ищеца е търпял вреди от отчуждаване от семейството, доколкото самия той в
съдебно заседание заявява, че след като е напуснал България, т.е. след приключване на ДП е
създал семейство, има дете и е започнал да работи.
Настоящият състав като взе предвид всички тези обстоятелства, преценени съобразно
принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ, времето
през което се е водило наказателното производство, както и времето което ищеца е прекарал
с мярка за неотклонение „задържане под стража“, социално-икономическата обстановка в
страната към 2023 год., счита че за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени
вреди е необходима сумата от 2 000 лева. За тази сума предявеният иск с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции относно размера на обезщетението
решението в обжалваната му осъдителна част за неимуществените вреди ще следва да се
отмени за сумата от 3 000 лева, представляваща разликата между присъденото от първата
инстанция обезщетение от 5 000 лева и действително дължимото обезщетение от 2 000 лева,
като вместо това се исковата претенция за посочената сума следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора пред въззивния съд, на процесуалния представител на ищеца
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно
представителство, което съдът определя на 100 лева, съобразявайки правната и фактическа
сложност на делото.
По изложените съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2936 от 16.05.2024 год., постановено по гр.д.№ 9931/2023 год. по
описа на СГС, I-11 състав в частта, в която Прокуратура на Република България е осъдено на
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Д. Г. И. обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършено
престъпление по ЗМ 819/2010 г. по описа на 07 РПУ-СДВР, пр.пр. НСН № 12/12 год. по
описа на СРП, над сумата от 2 000 лева до 5 000 лева, И ПОСТАНОВЯВА:
5
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Г. И. против Прокуратура на Република България иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по ЗМ
819/2010 г. по описа на 07 РПУ-СДВР, пр.пр. НСН № 12/12 год. по описа на СРП, в размер
на 3 000 лева, представляващи разликата над 2 000 лева до 5 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на адв. К. Т.-САК, на правно
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 100 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6