Решение по дело №336/2020 на Районен съд - Генерал Тошево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г. Т.24.06.2021г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на  двадесет и първи юни две хиляди двадесет и първа   година в състав:

                             `                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИНКО МИНЧЕВ

при секретаря Марияна Димова  ……………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №00336 по описа за 2020г.   И  за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Предявена  е искова молба от  „А.С.В.„  ЕАД,  ЕИК  *** със седалище и адрес на управление  гр. С.,   бул. „Петър Дертлиев”  №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4  законен представител  Д.Б.Б., управител, чрез пълномощник  П. Г. Б. , юрисконслут   срещу С.Г.М.    ЕГН ********** с настоящ адрес ***.

 Предявено е искане да бъде признато за установено  по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца  в размер на сумата от 658, 76 лв., главница по договор за паричен заем,  сумата от 59, 52  лв. договорна лихва за периода 27.08. 2018г. до 28.01.2019г., сумата от 363, 00 лв. застрахователна премия за периода 27.08. 2018г. до 28.01.2019г,  сумата от 132,00 лв. сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 27.08. 2018г. до 28.01.2019г., сумата от 60, 49 лв. обезщетение за забавено плащане  върху главницата за периода  от 27.08.2019г. 12.03.2020г., сумата от 41, 68 лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода  от 27.08.2019г. 12.03.2020г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-20.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се сторените  съдебни разноски.

В законовоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът, чрез назначен особен представител,  приложил писмен отговор на исковата молба. По същество оспорва исковата претенция. Не са приложени писмени доказателства.

Съгласно чл.140 ГПК съдът следва да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, както и да насрочи делото в открито съдебно заседание.

С исковата молба са  предявени съединени   искове с правно основание  чл.422,ал.І от ГПК във вр.  с чл.240, чл. 79, чл.86 и чл.99  от ЗЗД. 

Исковете са  допустими.

 

От приложените по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:  Между ответника  и „М.К.“ АД, като заемодател е бил сключен договор за паричен заем  от 21.05.2018г., съгласно който той получил  като паричен заем сумата от 1 000, 00 лв. Ответникът поел задължение да върне заемната сума, съгласно условията според договора, като заплати сумата в размер на 1 151, 28 лв., ведно с договорната лихва на 36 седмични  парични вноски, всяка в размер на 31, 98 лв.

Съгласно приложения по делото договор за допълнителни услуги между страните ответникът е поел задължението  да заплати пакетна цена за допълнителни услуги в размер на сумата от 216, 00 лв., на 36 седмични вноски, всяка в размер на сумата от 6, 00 лв.

На основание този договор за допълнителни услуги заемодателят заплатил застрахователна  премия в общ размер на сумата от 594, 00 лв., която сума заемателят се задължил да върне в срок от 36 седмици, считано от 28.05.2018г. по договора за заем, на равни вноски, всяка в размер на сумата от 16, 50 лв.     

 По посочения договор не били извършени плащания от ответника. На основание рамков договор между „М.К.“ АД и „А.С.В.”  ЕАД вземането по договора е било прехвърлено на второто дружество заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Съгласно уговореното в договора за заем ответникът дължи договорна лихва.

Ответникът е следвало да погаси заемната парична сума в срок до 28.01.2019г. 

След като ответникът  не заплатил на ищеца заемната парична сума, ищецът провел заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК. По ч.гр.дело№ 209/2020г. на РС Г. Т.срещу него била издадена съответната заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. 

От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Между „М.К.“ АД и ответника   е  възникнал  договор за паричен заем, като ответника е поел задължението да върне заемната сума, съгласно уговорените в договора условия.

Ищецът по делото е цесионер по вземането.

От приложената по делото доказателства  се установява че исковата   парична сума е дължима.  От цитираните доказателства е установено, че ответникът не е извършил  плащането  по договора за паричен заем, което е следвало да извърши  в посочените срокове и при уговорените в договора условия. По делото не се приложени  доказателства от ответника, опровергаващи приложените по делото писмени доказателства относно претендираните от ищеца парични суми. 

 Предвид тази фактическа и правна  обстановка, съдът намира предявените искове по чл.422,ал.І от ГПК във вр.  с чл.240, чл. 79, чл.86  и чл.99 от ЗЗД  за основателни и доказани по размер, поради което следва да бъдат уважени, както са предявени. 

При уважаването на исковете, както са предявени, основателно е искането на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски. Списък за сторените разноски по делото не е представен от ищеца, липсва и договор за заплатено юрисконсултско възнаграждение.  От материалите по делото съдът установява сторени разноски в  общ размер на сумата от  371, 55 лв., която сума включва сумата от  26, 31 лв., държавна такса по делото,  сумата от 50, 00 лв. юрисконсултско  възнаграждение по чл.26 от Наредбата  за плащане на правна помощ,  сумата от 218, 93 лв. внесен от ищеца депозит за особен представител, разноски в настоящото исково производство и  сторените разноски за държавна такса в размер на 26, 31 лв.  и юрисконсултско  възнаграждение в размер на сумата от 50, 00 лв. по заповедното производство по ч.гр.дело№ 209/2020г. на РС Г. Т.С оглед на изложеното  съдът :

 

                                        Р           Е         Ш         И        :       

                                                

          Признава  за установено  по отношение на ответника  С.Г.М. ЕГН ********** с настоящ адрес ***   съществуването на  вземането   на   ищеца „А.С.В.„ЕАД,  ЕИК *** със седалище и адрес на управление  гр. С.,   бул. „Петър Дертлиев”  №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4  законен представител  Д.Б.Б., управител, чрез пълномощник  П. Г. Б. , юрисконслут  в размер на сумата от 658, 76 лв., главница по договор за паричен заем,  сумата от 59, 52  лв. договорна лихва за периода 27.08. 2018г. до 28.01.2019г.,  сумата от 363, 00 лв. застрахователна премия за периода 27.08. 2018г. до 28.01.2019г,  сумата от 132, 00 лв. сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 27.08. 2018г. до 28.01.2019г., сумата от 60, 49 лв. обезщетение за забавено плащане  върху главницата за периода  от 27.08.2019г. 12.03.2020г., сумата от 41, 68 лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода  от 27.08.2019г. 12.03.2020г, ведно със законната лихва от  подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-20.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като осъжда ответника да заплати на ищеца посочените парични суми.

 

  Осъжда С.Г.М.    ЕГН ********** с настоящ адрес *** да заплати на    „А.С.В.„ ЕАД,  ЕИК  *** със седалище и адрес на управление  гр. С.,   бул. „Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4  законен представител  Д.Б.Б., управител, чрез пълномощник П. Г. Б., юрисконсулт  сумата в общ размер на 371, 55 лв., сторени  разноски по заповедното производство по и в настоящето исково съдебно производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от  съобщаването.

                                                        

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ  :