Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 09.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, осми граждански
състав, в
публично заседание на десети юни, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 5114 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е положителен
установителен иск от „Топлофикация - Русе” АД със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор
Севдалин Желев Желев срещу Г.А.И., с правно основание чл.422 от ГПК. Ищецът
твърди, че ответницата е купувач на доставяна от него топлинна енергия в имот,
находящ се в гр.Русе, ул.”Плиска”, бл.”Мадара”, коктейл-бар „Ел Греко 2009”, с
абонатен № 24081021290. На Г.И. за периода от 25.10.2017г. до 24.07.2018г.
ищецът е доставил и й е била разпределена топлинна енергия, която първата не е
заплатила на обща стойност 139.57 лева, за което са били издадени 14 броя
фактури. И. дължи и лихва за забава върху главниците за периода от падежа на
всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до 27.05.2019г. в
размер на 15.00 лева. За събиране на вземанията си подали заявление по реда на
чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 3342/2019г. по
описа на РРС и издадена заповед за изпълнение за дължимите суми, лихви и
разноски. Ответницата обаче не е била открита на регистрираните й постоянен и
настоящ адрес и заповедта по чл.410 от ГПК й е била връчена по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че му дължи сумите от 139.57 лева – главница за
доставена топлинна енергия по 14 броя фактури за периода от 25.10.2017г. до
24.07.2018г., лихва за забава в размер на 15.00 лева за периода от падежа на
всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до 27.05.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 28.05.2019г. до окончателното й
изплащане и направените разноски по заповедното производство, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело
№ 3342/2019г. по описа на РРС. Претендира направените разноски и юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело.
Ответницата Г.А.И. призована по
регистрираните й постоянен и настоящ адрес не е открита. Назначения й особен
представител оспорва изцяло предявения иск, като твърди по делото, че не е
доказано ответницата да се явява клиент на ищцовото дружество по смисъла на
чл.153, ал.1 от ЗЕ, че страните да са се намирали в облигационно правоотношение
за процесния период, тъй като потребител на имота е бил „Ел Греко” ЕООД на
което юридическо лице са били издавани и фактурите за потребена топлоенергия. Г.И.
е подала заявление едва на 15.04.2019г., с което е удостоверила, че от
01.04.2019г. ще наеме процесния имот, че същото е частна собственост и ще се
ползва от нея, поради което едва след тази дата тя евентуално би следвало да
отговаря за заплащането на топлоенергията, а не и за предходен период. Твърди и
че не е доказано по делото през процесния период да е била доставена и потребена
в процесния имот топлинна енергия, и не е доказано нейното количество и
стойност.
От
фактическа и правна страна:
По делото не спори, че за събиране
на вземанията си за периода от 25.10.2017г. до 24.07.2018г., за доставена и
потребена топлинна енергия в имот, находящ се в гр.Русе, ул.”Плиска”,
бл.”Мадара”, коктейл-бар „Ел Греко 2009”, с абонатен № 24081021290, ищецът е
подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.дело № 3342/2019г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение за
дължимите суми, лихви и разноски, но ответницата не е била открита на
регистрираните й постоянен и настоящ адрес и заповедта по чл.410 от ГПК е била
счетена за връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви
иск за установяване на вземането си. Ищецът е предявил иска в законоустановения
едномесечен срок.
По делото е установено, че
ответницата е собственик на процесния имот по силата на договор за дарение от
07.03.2014г./вж. справка л.19/.
Действително И. е заявила пред ищеца, че помещението ще се ползва за
коктейл бар, считано от 01.04.2019г. /заявление л.18/, но ищцовата претенция е
за периода от 25.10.2017г. до 24.07.2018г., което прави и възражението на
особения представител, че потребител на имота е бил „Ел Греко” ЕООД и И. не
следва да заплаща сумите неоснователно.
Следва да се отбележи и че
представения по делото договор за наем/л.28/, сключен между ответницата и трето
лице/наемодатели/ и „Ел Греко” ЕООД/наемател/ е за периода 25.02.2009г. - 25.02.2014г.,
т.е. извън исковият, който факт не доказва твърденията в отговора на ИМ, че
исковите суми не се дължат от ответницата, която не е представила
доказателства, че е изпълнила задължението си да заплати на ищеца стойността на
доставената топлоенергия за процесните периоди.
От представените по делото
сметкофактури за доставена топлинна енергия за процесния период, както и от
приложеното на л.4 от заповедното производство извлечение от сметка по
партидата на ответницата се установява,
че И. дължи на ищеца за топлинна енергия за обект в гр.Русе, гр.Русе,
ул.”Плиска”, бл.”Мадара”, коктейл-бар „Ел Греко 2009” за исковите периоди общо 139.57 лева, както и лихва за забава общо в
размер на 15.00 лева. Счетоводното извлечение от партидата на ответника не е
оспорено, нито опровергано с противни доказателства относно неговата редовност,
поради което и съгласно чл.182 ГПК може да служи като доказателство за отразени
в него факти. Твърденията на ищцовата страна, че имота на ответницата е снабден
с отоплителни тела и битова гореща вода,
доставяна чрез топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе” ЕАД, че в същия има
уреди за дялово разпределение, че в сградата е въведено дялово разпределение на
топлинна енергия, както и размера на дължимата се сума, безпротиворечиво се
доказаха и от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че за процесния
период, при спазване на приложимата нормативна база, за имота на ответницата следва
да бъде разпределена топлинна енергия на стойност 147,14 лева. По изложените
съображения предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло до
претендирания размер от 139.57 лева. С оглед основателността на главния иск
основателна се явява и акцесорната претенция за мораторната лихва, чийто размер
на основание чл. 162 ГПК и след
извършване на изчисления с онлайн калкулатор, съдът е установил на 15.00 лева
На
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответницата следва
да бъде осъдена
да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 475.00 лева –
заплатена
държавна такса за производството по делото,
юрисконсултско възнаграждение
и възнаграждения за вещо лице и особен представител.
Съгласно
т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който
разглежда иска с правно основание чл.422
от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора,
ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 77,00 лева –
разноски по ч.гр.д №3342/2019г. по
описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено вземането на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от
изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, по отношение на Г.А.И., ЕГН:**********
*** в размер на 139.57 лева /сто
тридесет и девет лева и петдесет и седем стотинки/ - стойността на доставена
топлинна енергия за периода от 25.10.2017г. до 24.07.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2019г. до окончателното й
изплащане и 15.00 /петнадесет/ лева – лихва за забава за периода до 27.05.2019г
.,предмет на заповед за изпълнение на парично задължение от 29.05.2019г. по ч.гр.д
№3342/2019г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА Г.А.И., ЕГН:********** *** да
заплати на “Топлофикация
Русе” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”ТЕЦ
Изток”, представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев сумата в размер на 77.00 /седемдесет и седем/ лева- разноски
по ч.гр.д
№3342/2019г. по
описа на РРС, както и сумата в размер на 475.00 /четиристотин седемдесет и пет/ лева- разноски
за настоящото производство.
Съобщението за изготвеното решение
и препис от същото да се изпратят на ответницата чрез назначения й особен
представител.
Решението може да се
обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: