МОТИВИ
По нохд № 609.2015г. по описа на Районен съд- Асеновград
Съдът е сезиран с обвинителен акт срещу подсъдимия Б.М.М.,
ЕГН – **********,***, по народност българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, работещ като общ работник, осъждан, с адрес: *** по обвинение за
престъпление по чл. 183 ал.1 от НК,
за това, че през периода от месец януари 2015г. до месец юли 2015г.
включително, в град ***, след като е осъден по гр.д. № 1130/2013г. с протокол
от 21.10.2013г. по описа на Районен съд- Асеновград, влязъл в законна сила на
29.10.2013г., да издържа свой низходящ – сина си Т.Б.М., ЕГН – **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си за издръжка в размер на две и повече
месечни вноски – общо 7- седем месечни вноски по 120 лева месечно, или общо
сума в размер на 840- осемстотин и четиридесет лева.
Ред за разглеждане на делото – чл. 371 т.2 от НПК.
Конституирани страни - няма
Разноски и веществени доказателства- няма.
По същество:
Представителят на РП- Асеновград пледира за признаване на
подсъдимия М. за виновен по обвинението за престъпление по чл. 183 ал.1 от НК и
за налагане на наказание на основание чл. 58а ал.4 вр.чл. 55 ал.1т.2 б.“Б“ от НК- замяна на алтернативно предвиденото наказание „ЛС“ с „пробация“ с двете
задължителни пробационни мерки- „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за
срок от 9 месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от 9 месеца, като алтернативно се иска от съда определяне на наказанието
при чл. 54 от НК- „пробация“, с преждепосочените пробационни мерки.
Служебно назначения защитник на подсъдимия - адвокат В.,
пледира за признаване на подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение и за
налагане на наказание при условията на чл. 58а ал.4 вр.чл. 55 ал.1т.2 б.“В“ от НК, със замяна на наказанието „пробация“, законово алтернативно предвидено за
престъплението по чл. 183 ал.1 от НК на наказанието „ЛС“, с „глоба“ в размер на
300- триста лева, предвид наличието на многобройни смегчаващи отговорността
обстоятелства.
Подсъдимият М. се
признава за виновен, изразява съжаление за стореното, признава фактите,
визирани в обстоятелствената част на обв. акт и пледира за налагане на
наказание „глоба“, тъй като работата му е единствен източник на доходи, от
която заплаща дължимата издръжка и с оглед работното му време, което не му позволява да изпълнява наказание
„пробация“.
По фактите:
Подсъдимият М. е осъждан по нохд № 531.2012г. по описа на
РС- ***, в сила от 06.04.2012г. на наказание „ЛС“ в размер на 5 месеца, чието
изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години.
Характеристичните му данни са добри. Същият е уважаван от
съседите си. Към момента на водене на досъдебното производство е бил
безработен, понастоящем вече работи като общ работник.
Подсъдимият
заживял на съпружески начала през 2005г. със свидетелката С.С.М.. По време на
което съвместно съжителство през 2006г. се родил синът им Т.Б.М.. До 2008г.
двамата съжителствали хармонично, когато през 2008г. започнали проблеми между
тях, които наложили тяхната раздяла.
Детето Т. останало да живее при свидетелката М., която подала иск в АРС за
заплащане на издръжка на детето, срещу подсъдимия М..
С определение за одобряване на спогодба в сила от
29.10.2013г. съдът одобрил спогодба между подсъдимия М. и свидетелката М. като
законен представител на детето Т.М., с която подсъдимият М. се задължава да
заплаща ежемесечна издръжка на детето Т.М. чрез майка му – свидетелката М., в
размер на 120- сто и двадесет лева месечно.
През 2014г. подсъдимият М. не е изплащал дължимата на
детето си издръжка, поради което и свидетелката М. ***, където било образувано
ДП № 462/2014г. по описа на РУП- Асеновград, в хода на което подсъдимият
заплатил дължимата издръжка и спрямо него била приложена разпоредбата на чл.183
ал.3 от НК.
До месец януари 2015г. макар и със закъснение,
подсъдимият М. заплащал дори и на части дължимата издръжка на детето си Т.М.,
като от месец януари 2015г. до месец юли 2015г. включително, не е заплащал
дължимата издръжка, за което свидетелката М. ***, по която било образувано ДП,
по което е изготвен обвинителен акт, предмет на настоящето дело.
За посочения период от време подсъдимият М. е бил
безработен и без източник на доходи, но не е бил регистриран в ДБТ- Асеновград.
Този факт се установява обаче от неговите обяснения и от характеристичната му
справка.
С вносна бележка от „Юробанк България“АД за сумата от
560- петстотин и шестдесет лева същият е погасил на 11.09.2015г. част от
дължимата сума, а чрез удръжки от ДСИ за времето от 12.08.2015г. до
15.10.2015г. му е удържана за издръжка сумата от 786 лева, с което подсъдимият М.
напълно е изплатил дължимата за посочените по-горе 7 месеца издръжка на детето
си Т..
Същият работи всеки ден, като работното му време започва
от 7 сутринта до късния следобед, като понастоящем освен чрез ДСИ, изплаща
дължимата на детето си издръжка. Работата му е единственият източник на доходи,
от които да изпълнява съдебното решение и за издръжка на детето си..
По доказателствата:
Така установените по делото факти, съдът установи на
основание чл. 373 ал.2 от НПК от обстоятелствената част на обв. акт, призната
от подс.М. и подкрепена от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, а именно- протоколи от разпитите на свидетелката С.М., които
съдържат непротиворечиви, логични и последователни показания, поради което и се
кредитират от съда, както и от надлежно приобщените и достоверни писмени
доказателства- справка за съдимост, характеристична справка, протокол от
21.10.2013г. на трети граждански състав на АРС, справка от АЗ, справка от РП-
Асеновград, Удостоверение от ДСИ, вносна бележка от 11.09.2015г., които напълно
кореспондират с кредитираните протоколи от разпитите на свидетелката М..
Не се констатира противоречие и между самите писмени
доказателства предвид на това, че характеристичната справка за подсъдимия,
съдържаща данни за факта, че е безработен, не се опровергава от справка от АЗ,
за липса на регистрация на подсъдимия М. като безработен, предвид на това, че
регистрацията в БТ е доброволен и незадължителен акт, поради което и неговото
неизпълнение не е свързано с понасяне на законови санкции, но е свързано с
невъзможност за придобиване на социални права. Тази справка единствено доказва
това, че подсъдимият М. не се е регистрирал като безработен, но не опровергава
соченото от самия него в дадените обяснения в съдебно заседание факти за това
обстоятелство, подкрепени и от характеристичната му справка, че е бил
безработен през посочения в обв. акт период от време.
От правна страна:
Съдът намери, че от обективна страна, подсъдимият М. е
осъществил състава на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК, като след като е
осъден с влязъл в сила съдебен акт - одобрена спогодба, имаща сила на съдебно
решение и задължителна за изпълнение от него на основание чл.297 и чл.298 ал.1
от ГПК, не е изпълнил това си задължение за издържка на низходящия си Т.М. за
повече от две поредни месечни вноски.
Със съд.решение подсъдимият М. е осъден да заплаща
ежемесечна издръжка на детето си Т.М. в размер на 120 - сто и двадесет лева,
което задължение не е изпълнил за повече от две поредни месечни вноски - 7
такива за времето от януари 2015г. до юли 2015г., в общ размер от 840-
осемстотин и четиридесет лева, които дължи на сина си Т.М. чрез майка му –
свидетелката М., като така е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 183 ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е осъществено с пряк
умисъл, при съзнавани общественоопасни последици и характер, предвид на това,
че подсъдимият М. е бил наясно със задължението си по силата на съдебното
решение, с неговата ежемесечна издръжка, с неблагоприятните за детето му последици
от неговото неизпълнение и въпреки това не е изплащал повече от две поредни
месечни вноски своето задължение към детето си.
Предвид на това, след като намери, че от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК,
съдът го призна за виновен по предявеното му за това престъпление обвинение.
По наказанието:
Предвид реда, по който бе разгледано делото – чл.371 т.2
от НПК, съдът намери, че предвид на
алтерантивно установените от НК две наказания за това престъпление – „ЛС“ и
„пробация“, съдът на първо място следва да определи едно от тях и оттам да
приложи правилата за определяне на наказание при диференцираната процедура.
Съдът отчете, че наказанието „пробация“ е по-леко по вид,
предвид на това, че същото е регламентирано в чл. 37 ал.1 т.2 от НК след
лишаването от свобода, с оглед на това, че в тази законова разпоредба
наказанията се определят от по-строго и тежко към по-леко. Предвид на
по-ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца- касае се за малък
период от време, в който подсъдимият М. не е заплащал дължимата издръжка на
детето си, факта, че същият през този период от време е бил безработен, факта,
че при започване на работа веднага е започнал да изплаща дължимата натрупана
неплатена издръжка, както и това, че същият изразява съжаление за стореното,
характеристичните му данни са добри, съдът намери, че обществената опасност на
деянието и дееца са по-ниски, поради което и следва нему да бъде определено
по-лекото предвидено наказание „пробация“.
При така определеното наказание, съдът следва да приложи
правилата за определяне на наказанието при диференцирана процедура, при което
бе разгледано делото, а именно- да приложи или не чл. 58а ал.4 от НК, предвид
на това, че делото се разглежда по реда на глава 27 от НПК и с оглед наличието
на многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства, налагащи приложението на
чл. 55 от НК.
Видно от редакцията на чл. 58а ал.4 от НК, в случаите,
когато едновременно са налице условията по ал.1-3 на чл. 58а ал.1 от НК и
условията на чл. 55 от НК, съдът прилага само чл. 55 от НК, ако е
по-благоприятен за дееца. Така разгледана, тази разпоредба предвижда две неща-
първо, избор между приложение на чл. 58а ал.1-3 касаещ единствено определено
наказание „ЛС“, каквото настоящото на подс.М. не е, или приложение на чл. 55 от НК, извън ал.1-3 на чл. 58а от НК, когато са налице условията на този законов
текст и когато чл. 55 от НК е по-благоприятен за дееца.
С оглед на това, така граматично тълкувана, разпоредбата
на чл. 58а ал.4 от НК дава правна възможност на съда или да намали определено
наказание „ЛС“ с 1/3, или извън определено наказание „ЛС“, да приложи чл. 55 от НК. Тук следва да се посочи, че законодателят е посочил чл. 55 от НК в цялост,
тоест, е имал предвид всички хипотези на този законов текст,а не лимитативно
посочени такива само относно чл. 55 ал.1т.2 б.“Б“ от НК или ал.1т.1 от НК,
релевантни за наказанието „ЛС“. Това е така разписано в закона именно защото,
приложението на ЛС е регламентирано в чл. 58а ал.1-3, докато чл. 58а ал.4 от НК
дава възможност извън тези законови текстове, или извън определеното наказание
„ЛС“ да се приложи чл. 55 от НК, когато той е по-благоприятен за дееца.
В случая съдът намери, че са налице многобройни
смегчаващи отговорността обстоятелства- признание на вината още в хода на
досъдебното производство, даващи основание на съда да третира това като
смегчаващо отговорността обстоятелство предвид на това, че същото е
способствало за разкриване и доказване на престъплението, добрите
характеристични данни на подсъдимия, изразеното съжаление за стореното,
заплащането на дължимата издръжка и причините и условията за извършване на
престъплението- факта, че е безработен и че работата, когато има такава, е единственият му източник на доходи, от които
той да изпълнява задължението към сина си.
С оглед на това, съдът намери, че въпреки наличието на
две утежняващи отговорността обстоятелства - осъждане за престъпление от общ
характер и приложение веднъж спрямо него на разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК,
то същите не са с такава тежест, която да възпрепятства приложението на чл. 55
от НК, тъй като това е най-благоприятно за дееца. Мотивите за последното ще
бъдат изложени по-долу.
На следващо място, при процедиране на определяне на наказанието,
съдът намери, че макар и да е разписана в чл. 58а ал.5 от НК забрана за
приложение на правилата на чл. 58а ал.1-4 от НК относно определеното от съда
наказание „пробация“ и следващите наказания, то съдът намери, че тази
разпоредба не следва да бъде прилагана в случая, като норма, която нарушава
принципа на чл.11 от НПК, гарантиращ равенство на страните в процеса и пред
закона, както и чл. 14 вр.чл.6 от „Конвенцията за защита на правата на човека“.
Това е така, тъй като чл. 58а ал.5 от НК реално създава
по-неблагоприятен режим на третиране при определяне на наказанието на
подсъдимия М. при разглеждане на делото по предявеното му обвинение по реда на
диференцирана процедура по чл. 371 т.2 от НПК, отколкото при разглеждане на
делото му по общия ред, който не гарантира премиране от страна на законодателя
на подсъдимите, пожелали разглеждане на делото по този ред. Това е така,
предвид на това, че при разглеждане на делото по общия ред, когато подсъдимият
не признава работата на органите на досъдебното производство и установените от
тях факти, не съдейства за разкриване на обективната истина, при наличие на
основание за приложение на чл. 55 от НК, относно определено му измежду
алтернативно предвидени две наказания по-леко такова, а именно - „пробация“, ще
може при условията на общия ред на разглеждане на делото спрямо него,
определеното наказание „пробация“ да бъде редуцирано на основание чл. 55 от НК
в хипотезата на чл.548а ал.1т.2 б.“в“ от НК и
заменено с наказание „глоба“, тъй като при разглеждане на делото по
общия ред, съдът ще определи наказанието при спазване на правилата на чл. 57
ал.1 от НК, във връзка с чл. 55 ал.1т.2 б.“в“ от НК. при никаква законово разписана за това
привилегия, докато при специалната процедура по чл. 371 т.2 от НПК, когато
подсъдимият признава всички факти по делото, установени в резултат единствено
на проведено следствие от органите на досъдебното производство и предвид на
това нему следва да бъде дадена привилегия за по-нисък размер на наказание,
което следва да бъде първо определено при правилата на чл. 57 от НК, то същата му бива отказана от разпоредбата на
чл. 58а ал.5 от НК единствено поради това, че съдът му е определил по-леко
наказание от ЛС измежду алтернативно предвидени две наказание – „ЛС“ и
„пробация“ за престъплението, за което подсъдимият М. е признат за виновен.
В случая се стига да такова третиране на признатите от
съда подсъдими за виновни в престъпления с алтернативно предвидени наказания,
при спазване на разпоредбата на чл. 58а ал.5 от НК, при което чл. 55 в
хипотезата на чл.58а ал.4 от НК е реално неприложима за тези подсъдими, които
са с по-ниска степен на обществена опасност от дейците, с по-висока степен на
обществена опасност, на които са определени наказания „ЛС“ като по-тежко
измежду алтернативно определени наказания от една страна , а от друга, се стига
до третиране на подсъдимите с по-ниска степен на обществена опасност на
деянието и дееца, чиито дела са разгледани по реда на чл. 371 т.2 от НПК, в
хипотезата, когато за престъпленията, за които са признати за виновни, са
предвидени алтернативни наказания, до по-неблагоприятното третиране на тези
дейци, на които са определени наказания, по-леки от „ЛС“ при многобройни
смегчващи отговорността обстоятелства, в сравнение с наказанието, което същите
биха постигнали, при разглеждане на делото им по общия ред. Следователно, чл.
58а ал.5 от НК при алтернативно предвидени наказания създава законова
привилегия само относно дейци с по-висока степен на обществена опасност, на
които при алтернативно предвидени две наказания, е наложено по-тежкото от тях,
а именно- „ЛС“ и които не само, че следва да се ползват от разпоредбата на чл.
58а ал.1 от НК, но и спрямо тях може да се приложи разпоредбата на чл. 55
ал.1т.1 от НК, докато за другите, с по-ниска степен на обществена опасност,
наложените други наказания, извън ЛС не само, че не подлежат на редуциране, но
и спрямо тях не може да се приложи чл. 55 от НК, въпреки, че са налице такива
обстоятелства, което се нарушава принципът за равенство на гражданите пред
закона.
На следващо място се стига до факта, че облечената
процедура, по която подсъдимият е предпочел да бъде разгледано делото му, води
за него предвид на това, че същият е с по-ниска степен на обществена опасност,
до по- тежкото му третиране при процедурата за определяне на наказанието
му, в сравнение на общия ред за
разглеждане на делото му, относно определяне на наказанието при правилата на
чл. 57 вр.чл. 55 от НК.
Налице е дискриминация с оглед на това, че при еднакви
процедури за разглеждане на делото, по- леките престъпления и дейците с
по-ниска степен на обществена опасност, за които са определени измежду
алтернативно определени наказания „пробация“, при приложение на чл. 58а ал.4 от НК и наличие на предпоставки по чл. 55 от НК, спрямо тях тази норма, ако бъде
спазена разпоредбата на чл. 58а ал.5 от НК,
да не бъде приложена и спрямо тях единствено остава приложение на чл. 54
от НК, въпреки наличието на основания за приложение на чл. 55 от НК относно
определеното наказание „пробация“.
Същата обаче не бе
спазена от съда, тъй като тя противоречи на норма от висш порядък- чл.11 ал.1
от НПК и на норми на чл14 вр.чл. 6 от „Конвенцията за правата на човека“, имащи
примат над нормата на чл. 548а ал.5 от НК, тъй като същата му противоречи, по
силата на чл.5 ал.4 от КРБ, тъй като тази конвенция е многостранен международен
договор, ратифициран от РБ.
Предвид на това, съдът приложи разпоредбата на чл. 58а
ал.4 от НК вр.чл. 55 ал.1т.2 б.“в“ от НК и не приложи забраната по чл. 58а ал.5
от НК и замени определеното на подсъдимия М. наказание „пробация“ с наказание
„глоба“ в размер на 200-двеста лева, като постанови същата да бъде заплатена в
полза на държавата. Размерът съобрази с посочените по-горе смегчаващи
отговорността обстоятелства и с тежкото материално положение на подсъдимия и
намери, че приложението на чл. 55 от НК в светлината на изискването на чл. 58а
ал.4 от НК е относно факта, че за подсъдимия предвид работното му време, е
невъзможно да изпълнява едно наказание „пробация“, същото ще възпрепятства
упражняване на работата му, която гарантира спазване от страна на подсъдимия на
съдебното решение за издръжка на детето му, гарантира преустановяването чрез
реализиране на доходи незаплащането на същата и оттук- създава предпоставки за
преустановяване на нови престъпления по чл. 183 от НК от страна на подсъдимия и
от друга страна- гарантира съдебно дължимата месечна издръжка на детето му, която да покрива ежедневните му житейски нужди.
С така наложеното наказание, съдът счита, че ще бъда
постигнати целите на чл. 36 от НК.
По изложените мотиви съдът постанови своето решение.
Районен съдия: