Решение по дело №1574/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260960
Дата: 17 март 2021 г. (в сила от 20 юли 2021 г.)
Съдия: Антония Светлинова
Дело: 20203110101574
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№….........../17.03.2021 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА

                                                                   

при участието на секретаря Дияна Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1574 по описа на съда за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от П.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, положителен установителен иск с правно основание чл. 535 ТЗ за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2 183 лв., представляваща незаплатена част от главница по запис на заповед от 26.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 18824/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, поправена по реда на чл. 247 ГПК с определение № 3231/25.02.2020 г.

По твърдения в исковата молба, на 26.09.2017 г. в полза на ищеца бил издаден запис на заповед от ответницата за сумата от 2700 лв. за обезпечаване на договор за паричен заем. Въз основа на записа ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 18824/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, срещу която длъжникът възразил.

По същество моли за уважаване на предявения установителен иск и претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Б. И., поддържа исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва между страните да е сключен договор за паричен заем. Поддържа, че задължението му по записа на заповед за сумата от 2 183 лв. е погасено чрез извършено плащане в полза на ищеца през м. март 2019 г. Идентично правопогасяващо възражение е релевирано и в подаденото възражение по чл. 414 ГПК пред заповедния съд.

По същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

Идентично искане ответникът, чрез процесуалния му представител адв. К.К., поддържа и в открито съдебно заседание. Представя и списък на разноски по чл. 80 ГПК.

 

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният положителен установителни иск е допустим, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело №  4/2013 г., ОСГТК на ВКС). Последните се установяват от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 18824/2019 г. по описа на РС-Варна, от които е видно, че въз основа на подадено заявление от П.И.П. срещу Д.А.Д. е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за главница по запис на заповед от 26.09.2017 г. в размер на 2700 лв., като вземането е оспорено частично, до процесната сума от 2183 лв., чрез своевременно подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК и установителният иск за тази сума е предявен от заявителя в указания му едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Основателността на иска с правно основание чл. 535 ТЗ е обусловена от наличието на следните материалноправни предпоставки, а именно: наличието на валидно възникнало между страните менителнично правоотношение въз основа на процесния запис на заповед, настъпването на неговия падеж и неизпълнение на задължението на издателя за заплащане на посочената в записа сума. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, правопораждащи съдебно предявеното вземане, както и неговия размер. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.

По заповедното дело е представен запис на заповед от 26.09.2017 г., издаден от Д.А.Д., по силата на който същата се задължава безусловно да плати на П.И.П. в срок до 31.12.2018 г. сумата от 2700 лв., платима на посочения адрес на поемателя. Записът съдържа още дата и място на издаване, както и подпис на издателя.

От съдържанието на менителничният ефект е видно, че са налице всички предвидени в чл. 535 ТЗ негови реквизити, поради което, при липса на въведени в процеса възражения относно формалната редовност на документа, съдът намира, че записът на заповед отговаря на изискванията за действителност и между страните е налице валидно възникнало менителнично правоотношение.

Изискуемостта на вземането по записа в размер на сумата от 2700 лв. е настъпила на посочения в документа падеж – 26.09.2017 г.

От представения от ответника разходен касов ордер № 5 от м.03.2019 г. се изяснява, че с полза на П.П. е заплатена сума в размер на 2183 лв. като част от задължение по запис на заповед. Ищецът е оспорил автентичността на документа с твърдения, че съдържанието му е дописано след като той е положил подпис върху него. Поради това и при заявеното от ищеца желание да се ползва от документа, с протоколно определение от 01.03.2021 г. е открито производство по чл. 193 ГПК за проверка истинността на разходния касов ордер и в тежест на ищеца е разпределена доказателствената тежест да установи неговата неистинност, при условията на чл. 193, ал. 3 ГПК, вкл. му е указано, че не сочи доказателства в тази връзка. Въпреки това ищецът не е ангажирал никакви доказателства, при което производството по чл. 193 ГПК не е успешно проведено и съдът приема, че представеният от ответника разходен касов ордер представлява истински (автентичен) документ.

От съдържанието му се доказва частично плащане по запис на заповед до размер на сумата от 2183 лв., като настоящият съдебен състав намира, че същото касае именно процесния менителничен ефект, тъй като разходният касов ордер е представен от издателя на записа (длъжника, който принципно разполага с разписката – чл. 77 ЗЗД), подписан е от неговия поемател (кредитора, получил плащането), сумата по същия е по-висока от заплатената такава (в съответствие с отразеното, че плащането е частично) и престацията следва падежа на ценната книга.

Твърденията на ищеца, че отразеното в разходния касов ордер плащане касае дължима сума за транспорт на фактурирани стоки, съобразно утвърдена търговска практика между страните, е недоказано в процеса. Представената в тази връзка фактура № *********/01.03.2019 г. се отнася до съвсем различни правни субекти (търговски дружества) и от съдържанието й не се установява нито цената на твърдения транспорт на стоките (която надвишава тяхната стойност), нито начина на неговото заплащане или документиране на това.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че процесното вземане в размер на 2183 лв. е погасено чрез извършеното от ответника плащане, удостоверено чрез представения разходен касов ордер, имащ силата на разписка. Следователно предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното за това искане, в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., доказателства за заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 10.02.2021 г. (л. 40), съдържащ отбелязване, че уговореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой.

Предвид извода за неоснователност на исковата претенция, разноски на ищеца не се следват.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от П.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, положителен установителен иск с правно основание чл. 535 ТЗ за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2 183 лв. (две хиляди сто осемдесет и три лева), представляваща незаплатена част от главница по запис на заповед от 26.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 18824/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, поправена по реда на чл. 247 ГПК с определение № 3231/25.02.2020 г.

ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 500 лв. (петстотин лева) за сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: