№ 449
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно търговско дело №
20201001002378 по описа за 2020 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №1682, постановено на 05.05.20г. по т.д.№154/17г.,
Благоевградски окръжен съд, след отхвърляне на предявен от „Дарис трейд“
ООД срещу ЕТ„Н. М. – Нел пропърти“ установителен иск по чл.422 ГПК, е
уважил частично евентуално предявения такъв с основание чл.79 вр. чл.258 и
сл. ЗЗД, като е осъдил ЕТ„Н. М. – Нел пропърти“ да заплати на „Дарис трейд“
ООД сумата 69 560,70 лв., представляваща стойността на допълнително
извършени работи по сключен между тях договор от 25.04.2013г. за
изпълнение на СМР на обект „Къща за гости УПИ ХІ-39, кв.33 с.***“, ведно
със законната лихва, считано от 24.11.2017 г. до окончателното й заплащане,
както и 6518 лв. деловодни разноски.
Недоволен от решението в осъдителната му част е останал
ответникът,който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба
срещу него с оплаквания за неговата необоснованост и незаконосъобразност,
1
поради допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон.
Въззивникът счита, че заключението на тройната съдебно-техническа
експертиза, на базата на което съдът е достигнал до крайните си изводи за
дължимост на сумата в посочения й размер, не може да служи като
доказателствено средство, тъй като същото не е основано на представени от
ищеца документи за извършени от дружеството разходи на съответната
стойност за материали и труд. Твърди, че, приемайки допълнителните видове
СМР за извършени, съдът безкритично се е позовал само на показанията на
свидетеля Я. Д., без да съобрази факта,че това лице е съдружник в ищцовото
дружество и е заинтересован от изхода на делото, а показанията на останалите
свидетели Ш. и К. не са годни да потвърдят тези на Д., нито да установят
факти относно действително извършени промени в отклонение от проектите
и момента на извършването им. Навежда се оплакване за непроизнасяне на
съда по направеното от въззивника възражение за липса на възлагане
допълнително извършване на СМР, както и на приемане на тези, извън
включените в протоколите от 15.09.2015г. Във връзка с последното
обстоятелство въззивникът заявява,че не се е противопоставял, както е
заключил и съда, но това не означава,че е приел извършени от ищеца СМР
със свои конклудентни действия, доколкото те не са извършени от ищеца По
тези съображения въззивникът е поискал да бъде отменено решението на
БлОС, като вместо него с решението си САС отхвърли предявения срещу
него иск. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззивната жалба е оспорена от ответника по нея с искане решението
на БлОС в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, като му бъдат присъдени разноските за въззивното
производство.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от
легитимирана страни в процеса,имаща правен интерес от обжалване на
решението и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради
което е допустима.
Софийски апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност във връзка с доводите на
страните,намира за установено от фактическа страна следното:
2
Ищецът „Дарис трейд“ ООД е предявил срещу ЕТ„Н. М. – Нел
пропърти“ установителен иск по чл.422 ГПК, с който е поискано да бъде
установено съществуването на вземане по заповед за изпълнение , издадена
му въз основа на запис на заповед за сума в размер на 150 000 лв., издаден от
едноличния търговец за обезпечаване на задължение за плащане на
допълнителни СМР по договор. Искът е евентуално съединен с осъдителен
такъв по чл.79 вр. чл.258 и сл. ЗЗД за същата сума, но дължима на договорно
основание. Предявен е и втори евентуален иск по чл.59 ЗЗД. Изложени са
твърдения за наличие на договорно правоотношение между
страните,възникнало по силата на сключен между тях договор за изработка от
25.04.2013г., в хода на изпълнението на който на ищеца било възложено
извършването на допълнителни СМР за обекта „Къща за гости УПИ ХІ-39,
кв.33 с.***“ на обща стойност 150 000 лв., които ответникът признал с анекс
№1 от 18.01.2016г. към договора, но отказал да му заплати.Твърди се,че
направеното от длъжника му оспорване дължимостта на сумата /включително
с подаденото от него в заповедното производство възражение срещу нея/ е
неоснователно, поради което е поискано съдът да признае вземането на ищеца
по заповедта за съществуващо, а при отхвърляне на този иск - да осъди
ответника да му заплати посочената сума на договорно основание, респ. при
условията на неоснователно обогатяване, в случай че установи липса на
такова, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното й плащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът ЕТ„Н. М. – Нел пропърти“ е оспорил всички предявени
срещу него главен и евентуални искове. Навел е възражения, че не е
подписвал анекс №1 към договора за СМР, задълженията си по който е
изпълнил и допълнителни СМР не е възлагал.Оспорил е изпълнението и
приемането на такива от негова страна. По тези съображения е поискал
исковете срещу него да бъдат отхвърлени.
При постановяването на решението си, след подробен анализ на
събраните по делото доказателства – писмени, свидетелски показания и
заключения на графически и технически експертизи, първоинстанционният
съд е приел за установено,че между страните е възникнало по повод сключен
между тях договор от 25.04.2013г. правоотношение по изработка, по силата
на което ищецът е приел за изпълни по възлагане на ответника строително-
3
монтажни работи на обект „Къща за гости УПИ ХІ-39, кв.33 с.***“; с приемо-
предавателен протокол и обобщен протокол от 08.09.2015г. са приети като
извършени описани по вид и количество СМР на обща стойност, съответна на
договорената такава. Анекс №1 от 18.01.2016г., в който са обективирани
насрещни волеизявления на страните за извършени при изпълнението на
договора допълнителни СМР, възлизащи на стойност 150 000 лв. и издадения
въз основа на този анекс запис на заповед, с който ответникът се е задължил с
посочената сума, съдът е приел за неподписани от едноличния търговец,
вземайки предвид заключението на съдебно-графическата експертиза, която е
установила,че изписаният на ръка текст с името му и положеният подпис не
са на Н. М.. На това основание /доколкото това прави ценната книга
нищожна/ съдът е заключил,че искът по чл.422 ГПК подлежи на отхвърляне.
Приемайки да разгледа, при този изход по главния иск, първия, предявен на
договорно основание, осъдителен иск, съдът е приел, базирайки се на
свидетелските показания, събрани по делото, че в процеса на изпълнение на
сключения между страните договор за СМР от името на възложителя
непрекъснато се осъществявани действия от брата на Н. М. – Б. М., който
устно е възлагал на строителя извършването на изменение на предварително
уговорените СМР, подмяна на едни работи с други или изпълнението на нови,
неуговорени с първоначалния договор. Тези действия на М. съдът е тълкувал
като извършени от лице без представителна власт, но обвързващи търговеца
при условието на чл.301 ТЗ, която норма съдът е намерил за приложима както
по отношение на правни,така и на фактически действия,позовавайки се на
практика на ВКС. Констатирал е липса на противопоставяне от страна на
едноличния търговец-възложител, като за момент на узнаване за извършените
от негово име действия е приел датата, на която сградата е била въведена в
експлоатация, а при положение, че възложителят е във фактическа власт на
изработеното, включително извършените допълнителни СМР, е заключил, че
то е прието с конклудентни действия и следователно ответникът дължи
заплащането им. При определяне размера на дължимото, съдът е взел предвид
заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, която е направила
констатациите си въз основа на обстоен анализ на приложените към делото
проекти и замервания при оглед на място на обекта. Въз основа на това и
съобразявайки показанията на разпитаните по делото свидетели,
потвърждаващи се от констатациите на вещите лица, съдът е приел, че от
4
заявените с исковата молба допълнителни СМР са изпълнени такива на
стойност 26 844,12 лв. по част Архитектура на къщата, 7760,44 лв. – по
изграждането на оградата, 5 326,91 лв. – по изграждането на басейна и
18 035,77 лв. – други непредвидени с проекта работи – за направа на дъсчена
обшивка на челна дъска и по фасадите, както и за изграждането на помпено
помещение, сумата от които , възлизаща на стойност 69 560,70 лв. съдът е
приел за дължима от ответника,ведно със законната лихва.
Софийски апелативен съд по реда на чл.269 от ГПК намира
постановеното решение на СГС за валидно и допустимо, а по същество
споделя изложените от състава съображения за основателност на предявения
иск, като препраща към мотивите на съдебния акт, с оглед предвидената в
чл.272 ГПК процесуална възможност.
Наведените във въззивната жалба на ответника оплаквания и доводи
срещу законосъобразността на това решение, не могат да бъдат приети за
основателни.
Неоснователно е поддържаното в хода на производството пред двете
инстанции възражение за липса на възлагане от ответната страна на
извършването на допълнителни строително-монтажни работи на обекта,
изграждането на който е възложено на ищеца с договора от 25.04.2013г.
Видно от показанията на всички разпитани по делото свидетели – в т.ч. не
само Д., но също така и Ф. К., И. Ш., С. К. и адв.Б., при изпълнението на
договора строителят е контактувал изцяло с брата на едноличния търговец - Б.
М., който не само се е представял за пълномощник на възложителя, но и
обективно е разполагал с предоставено му от Н. М., в качеството й на
едноличен търговец, нотариално заверено на 26.06.2015г. пълномощно, с
което на същия са били предоставени широки права да осъществява всички
дейности, вписани в предмета на дейност на ЕТ„Н. М. – Нел пропърти“ ,
включително да представлява търговеца пред други юридически лица, с
които да сключва всякакъв вид договори, без ограничения в представителната
му власт. При така дадените му правомощия, следва да се приеме,че всички
извършвани от М. действия в процеса на изпълнение на договора за
строителство, сключен с ищеца, са пораждали съответни права направо в
патримониума на ответника. Поради това и възлаганите устно от него на
5
строителя допълнителни работи следва да се считат възлагани от самия
ответник, за когото е възникнало и задължението да ги заплати след тяхното
извършване и приемане.
Че допълнителните работи, за които съдът е присъдил в полза на ищеца
съответното възнаграждение, са извършени, е категорично установено не
само от показанията на св. Д.. В качеството му на технически ръководител на
обекта, същият има най-преки и непосредствени възприятия за фактите,
свързани с изпълнението на строежа. Поради това и показанията му са
изключително подробни и детайлни по отношение на допълнително
изработеното над уговореното с договора. Дори да бъде прието,че същият е
заинтересован от изхода на делото, предвид качеството му на съдружник в
ищцовото дружество, притежаващ 50% от дяловия му капитал, ценени в
съответствие с изискването на чл.172 ГПК, показанията му не противоречат, а
се потвърждават от останалия събран по делото доказателствен материал.
Така св.К., чиято фирма е извършвала проектирането на къщата, установява,
че Б. М. е правел устно промени в проектите, включително такива по
оградата, която била изпълнена вместо ажурна - в частично плътна; по
материалите, които били подменяни с по-добри и др. , като повечето
изменения били съгласувани с него, но за замяната на СМР, извършени в
помпеното помещение, свидетелят не бил уведомен.За промени спрямо
първоначално уговореното относно строежа свидетелства и И. Ш., бригадир
на групата, осъществяваща непосредствено строежа на къщата. Същият
установява възложени от М. промени във височината на първата плоча,
зидарията в коридора, бетонната плоча в гаража, непредвидено по проекта,
допълнително полагане на фибран за изработване на подово отопление, на
изолация от стъклена вата на покривната плоча, подмяна на керемидите с
битумни плоскости, допълнителни изменения в размерите и изпълнението на
оградата спрямо първоначалния проект, допълнително обшиване на дървени
греди, промяна на формата и размерите на басейна с допълнително полагане
на изолация по дъното и стените и допълнително изграждане на помещение
за помпи, непредвидено по проект.Според този свидетел промените,правени
по искане на М., който се е представял за собственик на къщата и е изисквал
спазване на неговите нареждания, са оскъпявали изработката на обекта. По
голямата част от тези допълнителни работи се установяват и от показанията
6
на Ф. К. – майстор, участвал при изграждането на обекта. Освен това този
свидетел установява и факта по приемане на извършеното – „Б. беше доволен,
когато приключихме.Той прие сградата без забележки.Той беше доволен,че
става хубаво“. Вярно е,че показанията на тези свидетели не се характеризират
с детайлите, установени от св.Д., но в целостта си, доколкото не противоречат
на изложеното от последния, са достатъчни, за да бъдат кредитирани като
годно доказателствено средство показанията на св.Д..
Що се касае до възражението на ответника за липса на разграничение от
страна на свидетелите на допълнително извършени, приети с протоколите от
08.09.2015г., работи и претендираните такива от ищеца, от заключението на
вещите лица ясно се установява, че тези, описани от свидетелите и включени
в предмета на иска, не съвпадат с приетите с посочените протоколи и
заплатени от ответника. Заключението на тройната съдебно-техническа
експертиза е изготвено не само на базата на строителната документация,но и
въз основа на собствените им възприятия за фактически извършеното след
физическа проверка и замервания на място на обекта. Както
първоинстанционният съд,така и настоящата инстанция нямат основание да
не кредитират така изготвеното и прието по делото заключение. Със същото
се потвърждават не само дадените пред съда от свидетеля Д. показания, но и
тези на останалите свидетели и се установява основателността на претенцията
на ищеца в присъдения от първата инстанция размер.
Неоснователно е оспорването на крайните изводи на съда, базирано на
твърденията,че ищецът не е ангажирал разходни документи във връзка с
твърдените от него извършени допълнителни СМР. Такова възражение
страната не е правила в първоинстанционното производство, а липсата на
такива писмени доказателства и не предпоставя сама по себе си извод за
неоснователност на претенцията, след като изпълнението на работите е
доказано от останалите събрани в производството доказателства, обсъдени от
първата инстанция и по-горе в настоящото решение. А твърдения,че друго
конкретно посочено лице, а не ищецът, е изпълнил така установените СМР,
ответникът не е направил, съответно не е представил и подкрепящи такива
твърдения доказателства. Последното оборва и тезата му , че липсва приемане
с конклудентни действия, доколкото допълнителните СМР не са били
извършени от ищеца. След като няма данни за друг строител на обекта, а
7
ответникът е във владение на изградения, завършен в цялост и въведен в
експлоатация обект, което е установено по делото по категоричен начин,
както е установено и, че допълнителните СМР, признати с решението на
окръжния съд, съществуват реално и са част от самата сграда и прилежащия й
терен, възползването на ответника-възложител от изграденото в пълния му
обем следва да се счита за конклудентно действие по приемане и одобряване
на изработеното. С факта на приемането за възложителя възниква
задължението да плати изработеното.
Поради изложеното, осъдителният иск, предявен от ищеца на договорно
основание, подлежи на уважаване в размера, така, както е установен в
производството пред окръжния съд.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции,решението на
Благоевградски окръжен съд следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 2600 лв.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1682, постановено на 05.05.20г. по т.д.
№154/17г., в частта,с която Благоевградски окръжен съд е уважил частично
евентуално предявения иск с правно основание чл.79 вр. чл.258 и сл. ЗЗД,
като е осъдил ЕТ„Н. М. – Нел пропърти“ да заплати на „Дарис трейд“ ООД
сумата 69 560,70 лв., представляваща стойността на допълнително извършени
работи по сключен между тях договор от 25.04.2013г. за изпълнение на СМР
на обект „Къща за гости УПИ ХІ-39, кв.33 с.***“, ведно със законната лихва,
считано от 24.11.2017 г. до окончателното й заплащане, както и 6518 лв.
деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЕТ„Н. М. – Нел пропърти“ с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление с.*** ул.“***“№33 да заплати на „Дарис трейд“ООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Гоце Делчев ул.“Никола
8
Вапцаров“№23 сумата 2600 лв.,представляваща разноски за производството
пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл.280 ал.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9