№ 3770
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20241100505908 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 21030 от 19.12.2023 г., постановено по гр. д. №
30741/2023 г. на Софийски районен съд, 125-и състав, „ДаллБогг Живот и
Здраве“ АД е осъден да заплати на „Евроинс“ АД сумата от 398,89 лева,
представляваща остатък от заплатено от ищеца застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Автокаско“ за имуществени вреди (разходи за
наемане на заместващ автомобил), вследствие увреждането на л. а. „Мазда 5“
с рег. № ****, от ПТП, настъпило на 11.11.2021 г. в гр. София, на ул.
„Житница“ по вина на водач на л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****,
гражданската отговорност на когото е застрахована при ответника, заедно със
законната лихва от 06.06.2023 г. до плащането.
В законоустановения срок срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
подадена чрез юрк. А.С., в която са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Според въззивника
неправилно районният съд е приел, че сумата от 398,89 лева, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи за заместващ автомобил, е дължима от
ответника, доколкото в случая заплащането му не е уговорена в договора по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Ето защо е отправена
молба до въззивния съд за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на такова, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна „Евроинс“ АД е
постъпил отговор на въззивната жалба, подаден чрез адв. И. И.-С., в който
са изложени доводи за неоснователност на същата. Въззиваемият счита, че
изводите на първоинстанционния съд са правилни и съответстват на събрания
доказателствен материал по делото, поради което е отправена молба до
настоящата съдебна инстанция за оставяне въззивната жалба без уважение и
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1
от ГПК въззивният съд установи, че решението е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС, тъй като фактическите и
правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от
районния съд в атакувания съдебен акт. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата
съдебна инстанция намира, че към изложените правни и фактически
констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
Районният съд е бил сезиран с осъдителен иск по чл. 411 КЗ от
„Евроинс“ АД срещу „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за заплащане на сумата
от 398,89 лева, представляваща остатък от заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за
имуществени вреди (разходи за наемане на заместващ автомобил), вследствие
увреждането на лек автомобил „Мазда 5“ с рег. № ****, от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 11.11.2021 г. в гр. София, на ул. „Житница“, по
вина на водач на лек автомобил„Фолксваген Пасат“ с рег. № ****,
гражданската отговорност на когото е застрахована при ответника, заедно със
законната лихва от 06.06.2023 г. до плащането.
Единственият спорен въпрос, поставен за обсъждане пред настоящата
инстанция, касае дължимостта на обезщетението за заместващ автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Пряката претенция за обезщетение на
2
увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност” (в която се е суброгирал ищецът съобразно чл. 411 КЗ) е
материалноправно зависима от съдържанието на две правоотношения: 1)
правоотношението между третото увредено лице и застрахования – условно
наречено деликтно правоотношение, и 2) правоотношението между
застрахования и застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ ,
пораждащо права и в полза на третото увредено лице – застрахователно
правоотношение. Второто е функционално обусловено от първото, което
означава, че дължимото от застрахователя обезщетение зависи както от
размера на обезщетението, което застрахованият дължи на увредения по
деликтното правоотношение, така и от покритите рискове и размера на
застрахователната сума по застрахователното правоотношение.
Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД обезщетението се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Несъмнено, ако застрахованият при ответника водач не беше причинил
процесното събитие, автомобилът на пострадалия не би бил увреден, не би се
наложил престоят му в сервиз за процесния период, в който период увреденият
е бил в невъзможност да го ползва. Поради тази невъзможност е нает
заместващ автомобил. Следователно разходите в размер на наемната цена на
този автомобил се намират в пряка причинно-следствена връзка с
вредоносното деяние и не биха били извършени, ако не беше настъпило
увреждането. Следователно делинквентът – застрахован по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ дължи обезщетение на увредения за
тези разходи. Съгласно общата разпоредба на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора
за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл. 493, ал. 1
КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените
на трети лица: 1 неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт; 2. вредите, причинени на чуждо имущество; 3.
пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
увреждането; 4. разумно направените разходи във връзка с предявяването на
претенция по т. 1 - 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на
застрахования; 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2.
Следователно в обхвата на застрахователното покритие по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ се
включват, както вредите, причинени на чуждо имущество, така и
пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
увреждането. Преки и непосредствени са тези вреди, които следват
противоправния резултат по време и място.
Настоящият съдебен състав приема, че вредите, представляващи
разходи за наемане на заместващ автомобил, се намират в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП, тъй като
собственикът на увредения автомобил не е могъл да го ползва до
отремонтирането му в сервиз, поради настъпилото ПТП, причинено от водача
3
на увреждащия автомобил, чиято гражданска отговорност е била застрахована
при ответника. Ето защо, разходите за заместващ автомобил представляват
пропусната полза, която също подлежи на обезщетяване.
Доколкото изводите на настоящия състав съвпадат с тези на СРС,
решението следва да се потвърди, като постановено при правилно
приложение на материалния и процесуален закон.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ищецът
има право на разноски за въззивното производство. Претендират се разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС. По делото е
доказано извършването на разноски от въззиваемото дружество в пълния
претендиран размер, като това е видно от представения договор за правна
защита и съдействие от 21.03.2024 г. и фактура от същата дата. Възражението
за прекомерност на претендираната сума за адвокатски хонорар, наведено от
насрещната страна, е неоснователно, доколкото същият е уговорен в
минималния размер, установен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, която служи като ориентир при
определяне на дължимите адвокатски възнаграждения от съда. Ето защо на
въззиваемия следва да бъдат присъдени направените в хода на настоящото
производство разноски в пълния претендиран размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21030 от 19.12.2023 г., постановено по
гр. д. № 30741/2023 г. на Софийски районен съд, 125-и състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД с ЕИК ********* да заплати на „Евроинс“ АД с ЕИК
********* сумата от 480 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4