РЕШЕНИЕ
№ 874
гр. Велико Търново, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110102905 по описа за 2022 година
Предмет на производството е предявени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр.
чл. 415 ГПК.
Ищецът излага твърдения, че на 17.11.2020г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит **** за сумата 1400 лв., която ищцовото дружество предоставило на
ответника по посочена от нея банкова сметка. Сочи се, че договорът бил сключен при ГЛП
41% и ГПР-49,79%. Излагат се твърдения, че общата сума по кредита възлиза на 1902,20лв.,
включваща главница в размер на 1400 лв. и договорна лихва в размер на 502,20лв. Сочи се,
че срокът на договора е 18 месеца, съгласно погасителен план, като падежът на последната
погасителна вноска е 20.05.2022г. Излагат се твърдения, че към момента на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК не са били заплатени от ответника нито една погасителна
вноска по главницата, а по лихвата е постъпило частично плащане. Ищецът заявява, че за
дължимите суми се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени от съда указания ищецът предявил
настоящите положителни установителни искове за сумата 1400лв., представляваща 18 броя
неплатени вноски по главницата за периода 20.12.2020г.- 20.05.2022г., сумата 459,74лв.-18
броя неплатени вноски по възнаградителната лихва, за периода 20.12.2020г.-20.05.2022г.,
сумата 136,81лв.-лихва за забава за периода на просрочието от 21.12.2020г.-01.06.2022г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В проведеното
открито съдебно заседание на 09.06.2023г. ответникът, редовно призован, не се явява, не се
1
представлява.
В молба от 09.06.2023г. пълномощникът на ищеца **** е направил искане съдът да се
произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника Е. Г. Б., при наличие на
предпоставките по чл.238 от ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява и не се
представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призована, не е
направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. За неспазване на сроковете за
размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание, на последния са указани последиците
на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване на препис от исковата молба.
От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът мотивира
вероятна основателност на исковите претенции. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът
намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно
чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъде уважен предявения иск, като бъде признато в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 400 лв.- главница
по договор за потребителски кредит № М0000003074/17.11.2020 г., сумата от 459.74 лв.-
възнаградителна лихва за периода от 20.12.2020 г. до 20.5.2022 г., сумата от 136.81 лв. -
мораторна лихва за периода от 21.12.2020 г. до 01.6.2022 г.
С оглед основателност на претенциите за главница, основателна е и претенцията за
установяване дължимост на законната лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /04.08.2022г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото
производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да
се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в
заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение са 399,93 лв., от които
държавна такса в размер на 39,93 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. В
исковото производство дължимата държавна такса е 116,07 лв. и са направени разноски 600
лв. за адвокатско възнаграждение. При това положение общият размер на разноските на
ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 1116 лв., като с оглед уважаване на
исковата претенция на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 1116 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково
производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът
Е. Г. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***** ДЪЛЖИ на ищеца "**** сумата от 1 400
лв. /хиляда и четиристотин лева/- главница по договор за потребителски кредит *** г.,
2
сумата от 459.74 лв. (четиристотин петдесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки) -
възнаградителна лихва за периода от 20.12.2020 г. до 20.5.2022 г., сумата от 136.81 лв.(сто
тридесет и шест лева и осемдесет и една стотинки) - мораторна лихва за периода от
21.12.2020г. до 01.6.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението- /04.8.2022г./ до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №793 от 05.08.2022г. по частно гр.дело
1993/2022г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА Е. Г. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: ****да заплати на
"******, сумата общо 1116 лв. /хиляда сто и шестнадесет лева/, представляваща разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство по частно
гр.дело 1993/2022г. по описа на ВТРС и разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в настоящото исково производство.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се приложи по частно гр.дело 1993/2022г. по описа на
ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3