Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр.Русе, 02.02.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                      Председател : А. Станчев

 

при секретаря Елка Цигуларова и в присъствието на  прокурора …………..

като разгледа  докладваното от съдията АН Дело №2018/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

С Наказателно постановление №540117-F544728/06.10.2020г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности”-Варна в ЦУ на НАП, против ЕТ“*** “, с БУЛСТАТ ***, за нарушение на чл.25, ал.1,т.1 от Н-18/13.12.2006г. на МФ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 600 лв., на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС.

Срещу постановлението е подадена жалба от представляващия ЕТ – ****, чрез адв.Г.Ч. – упълномощен, която е допустима като подадена в законоустановеният срок. В нея се твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се упълномощения представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща упълноможен представител, който поддържа НП.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 29.02.2020 г., около 11,20 часа в гр. Русе,  св.А.В. /служител-инспектор в ТД НАП – Варна/ посетил търговски обект - автомивка, находяща се в гр.Русе, по ул.“Алея Възраждане“№38, с оглед да ползва услугата за измиване на автомобила му. Пред него изчаквали и били третирани по измиването други автомобили, като за един от тях св.В. преценил, че след заплащането от страна на клиента на извършената му услуга, не му било издаден касов фискален бон от работещото в обекта ФУ, поради което и се легитимирал и направил комплексна проверка на обекта, обективирана със съставен във връзка с нея Протокол №0387334/29.02.2020г., в който било посочено, че услугата била извършена спрямо В., а не трето лице. Въз основа на обстоятелствата отразени в посочения по-горе протокол св.В. издал против жалбоподателя АУАН бл.№ F544728/29.04.2020г., с който констатирал извършено нарушение чл.25, ал.1, т.1 от Н-18/13.12.2006г. на МФ,  редовно връчен на жалбоподателя, който посочил в него, че има възражения, а именно, че описаното в протокола не отговаря на обективната истина и не е имало неиздаден фискален бон за извършената услуга на св.В.. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

Допуснато съществено нарушение на чл.42, т.4, т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, според които в АУАН и НП следва да се посочат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и  законните разпоредби, които са нарушени виновно.

По време на извършената проверка е съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0387334/29.02.2020г. Съгласно чл.50 от ДОПК, протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В конкретния случай с протокол сер. АА № 0387334/29.02.2020г. са констатирани две групи факти - такива, установени при извършена на 29.02.2020г. в 11.00ч. проверка на документи в търговския обект от органите на приходите А.В. и М. В. и такива, установени на 29.02.2020г. в 10.15ч. в автомивката от А.В.. Втората група съставляват фактическото основание за издаване на АУАН и процесното НП. В производството по делото бе разпитано като свидетел лицето извършило проверката - А.В. и от неговите показания се установиха различия с изложеното в протокола. В последния е посочено, че неиздаване на фискален бон е в присъствие на органи по приходи, докато в свидетелските си показания В. сочи, че е бил сам. С използване на множествено число на „органи по приходите“ се внушава безспорност на извършеното нарушение /доколкото е установено от повече от един орган/, докато останалите факти сочат на друго - органът по приходите е бил сам, не е в състояние да посочи каквито и да било индивидуализиращи данни за извършените услуги - от кого са заплатени, за кои МПС са предоставени, а установената разлика в касовата наличност от 8 лв. не сочи непременно на три неиздадени фискални бона за три бр. почиствания на автомобили, всяко на цена 15лв. - както твърди В., или на един неиздаден фискален бон за едно плащане - както е посочено в протокола. В показанията си пред съда, св.В. твърди, че е установил неиздаването на фискалните бонове в хода на контролна покупка, но също е установено по делото, че извършените от него действия - наблюдение на плащане от страна на клиенти на автомивката на извършени услуги и съответно неиздаване на касови бележки за тези плащания, не съставляват „контролна покупка“ по смисъла на §.1, т.6 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Съгласно легалната дефиниция, „контролна покупка“ е тази, която се извършва от или под контрола и наблюдението на органите на НАП и се документира с протокол за проверка; чрез контролната покупка се констатира спазването от лицата по чл.3 от Наредбата за регистриране на продажби на стоки или услуги с изискуемия документ за конкретния случай. Т.е., следва да е налице една от двете хипотези -покупка, извършена от орган на НАП или покупка, извършена при кумулативното наличие на две предпоставки - под контрол и под наблюдение на приходен орган. В конкретни случай „контролна покупка“ ще е покупката на услугата, която В. е извършил за собствения си автомобил и за която му е издаден документ за извършеното плащане. Извършените и заплатени от трети лица услуги не биха могли да съставляват контролни покупки, доколкото те нито са извършени от органа по приходите, нито под негов контрол и наблюдение. Следователно, простото наблюдение на извършване на евентуално нарушение не е контролно действие, респективно „контролна покупка“.

Предвид изложеното, че по делото липсват безспорни доказателства за извършено нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, то административният орган е допуснал нарушение на един от основните принципи на административния процес-принципът на истинност и несъмнена доказаност, който изисква административните актове да се основават на действителните факти от значение за случая.

Допуснатите нарушения по чл.42, т.4, т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, изразяващи се недоказаност на описаното в АУАН и НП нарушение, както и несъответствие на фактическата обстановка с реалната такава на пътното платно, е съществено нарушаване правото на защита на жалбоподателя в административното производство да реализира адекватно правото си на защита, а и е изначало реализирано нарушение от страна на АНО спрямо нормата на чл.2, ал.1 от ЗАНН, според която за всяко административно нарушение следва да бъде наложено съответното по закон наказание.

За да се оформи обвинението по административното нарушение, което се твърди в АУАН и НП, че е извършил жалбоподателя, е следвало да се проведе пълно и разследване на релевантните обстоятелства по административната преписка за да се мотивира и изготви конкретно и съответстващо на доказателствата обвинение за извършено нарушение, от кого е извършено, и виновно ли е извършено, като очевидно в случая и при събраните на първоинстанционното производство и пред въззивната инстанция доказателства, не може да се формира извода за доказано по безспорен и категоричен начин административното нарушение в което е обвинен, че е извършила жалбоподателя. Горните съображения, както и обстоятелството, че в административното производство тежестта на доказване е вменена изключително на АНО, обуславят извод за съществено нарушаване правото на защита на жалбоподателя и съда да разбере в какво точно е обвинен, поради нарушаване разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, които водят на извода за незаконосъобразност на АУАН и издаденото наказателно постановление, поради недоказаност на обвинението.

Въз   основа   на   гореизложените   мотиви,   Съдът   намира,   че   са   налице  съществени основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да се уважи искането  за присъждане на претендираните от страна на адв.Г.Ч. разноски в полза на ю.л.-жалбоподател по това производство - в размер на 200лв., с правно основание чл.143 , ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.36 от Закон за адвокатурата и чл.18, ал.2 и ал.4 от  Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските следва да бъдат възложени съобразно §.1, т.6 от ДР на АПК в тежест на НАП, която притежава правосубектност като ЮЛ съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.

 

Поради гореизложените мотиви, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №540117-F544728/06.10.2020г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности”-Варна в ЦУ на НАП, против ЕТ“***“, с БУЛСТАТ ****, с което за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Н-18/13.12.2006г. на МФ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 600 лв., на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, представлявана от изпълнителния директор, да заплати на ЕТ“***“, с БУЛСТАТ ****, представлявано от Д. К. В. сумата от 200 лв. /двеста лева/ за направени деловодни разноски, на основание чл.143, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.36 от Закон за адвокатурата и чл.18, ал.2 и ал.4 от  Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Решението   може   да   бъде   обжалвано   пред   Административен съд – Русе,   в   14-дневен   срок   от получаване на известието, че е изготвено.

 

 

Районен съдия: