О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 538
гр. Габрово, 13.06.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря ………………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 119 по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
213а, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството по горепосоченото дело е образувано по искова молба от „******“ ЕООД с ЕИК ********* против Агенция по вписванията, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, с претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1007.50 /хиляда и седем цяло и 50 ст./ лева, представляващи заплатени държавна такса /7.50 лева/ и адвокатско възнаграждение /1000 лева/ по т.д. № 4/2020 година на Окръжен съд – Габрово. Претендира се и присъждане на разноските, направени по водене на настоящото дело.
По делото е постановено Решение № 135 от 28.10.2021 година, с което исковата претенция е отхвърлена /л. 15-16/.
След оставяне без движение на депозираната от ищцовото дружество касационна жалба с указания за заплащане на държавна такса /Разпореждане № 1130 от 09.12.2021 година, връчено на 21.12.2021 година/, дружеството е депозирало молба с вх. № СДА-01-2250 от 22.12.2021 година, в която е направило следните искания:
1. Освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК поради липса на средства за заплащането й;
2. Спиране на производството до произнасяне на ВАС с решение по Тълкувателно дело № 4/2020 година.
По искането за освобождаване от
държавна такса:
Освобождаването от заплащане на държавна такса е нормативно установена възможност – в случая в чл. 213а, ал. 3 във връзка с чл. 227а, ал. 2 от АПК. В националната правна уредба тази правна възможност е предоставена само на физически лица при точно определени от законодателя предпоставки. Това законодателно решение е обусловено от факта, че освобождаването от държавна такса представлява социална помощ, което е проява на принципа на социалната държава и е необходимо за зачитане на човешкото достойнство – преамбюл на Конституцията. Тези действия са относими за физическите, но не и за юридическите лица. Юридическите лица са изкуствено създадени субекти, вписани в разрешена от закона правно-организационна форма, поради което не могат да бъдат обект на социалната функция на държавата. С оглед на това, от формална страна, искане за освобождаване от държавна такса, направено от юридическо лице, би следвало да се приеме за недопустимо. Дори и да се вземе предвид практиката на Върховния касационен съд, изразена в Определение № 763 от 23.12.2019 година по т. д. 2288/2019 година /с оглед задължителната сила на тълкуването, извършено от Съда на Европейския съюз в практиката му съгласно решение С-279/09/, че принципно е допустимо съдът да разглежда искания на юридически лица, включително търговски дружества, за освобождаване от дължими държавни такси, то следва да се съобрази това, че в решението на СЕС е посочено, че при разглеждане на искане за освобождаване от внасяне на държавна такса на юридическо лице, следва да се вземе предвид предмета на защита, значимостта на интереса на молителя, сложността на производството и възможността на молителя ефективно да се защитава. Съдът следва да определи пропорционално размера на разноските и дали те представляват непреодолимо препятствие за достъп до правосъдие; съответно, при юридическите лица да се вземе предвид правноорганизационната форма и да се преценят финансовите възможности на съдружниците или акционерите да се набавят необходимите средства за осъществяване на защита. В светлината на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че дължимата държавна такса в размер на 12.50 лева е пренебрежимо ниска по размер в сравнение с преследвания от дружеството интерес за присъждане на обезщетение в размер на 1007.50 лева, не представлява непреодолимо препятствие за достъп до правосъдие, както и не се изтъкват, нито установяват причини, поради които едноличният собственик на капитала и управител на дружеството да не може да осигури посочената сума от 12.50 лева за заплащане на дължимата държавна такса. По изтъкнатите по-горе причини настоящият съдебен състав намира, че искането за освобождаване от държавна такса е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. В горния смисъл са мотивите на Определение № 6069 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3942/2020 г., VIII отделение и др.
По искането за спиране на производството до произнасяне на ВАС с
решение по Тълкувателно дело № 4/2020 година:
За разлика от хипотезата на чл. 144 от АПК във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК, при която при допускане от Конституционния съд за разглеждане по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон, всяка една съдебна инстанция следва да спре съдебното производство, то в случая се касае за образувано тълкувателно дело пред ВАС, решението по което безспорно има отношение към процесния правен спор, но съгласно разпоредбата на чл. 292 от ГПК право, респ. задължение да спре производството по делото има само ВКС, респ. касационната инстанция /каквато Административен съд – Габрово в случая не е/ или инстанцията, чийто съдебен акт е окончателен. По изложените съображения искането за спиране на производството се явява неоснователно. Същото може да бъде заявено пред касационната инстанция, в случай на образуване на производство по нея по подадената касационна жалба.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „******“ ЕООД с ЕИК ********* за освобождаване от заплащане на държавна такса за касационното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „******“ ЕООД с ЕИК ********* за спиране на производството до произнасяне на ВАС с решение по Тълкувателно дело № 4/2020 година.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: