О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260607
Година 25.02.2021 Град
С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и пети
февруари Година 2021
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 3706 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който пълномощник на ответниците е
подал писмени отговори, съдът намери, че поправената искова молба е редовна, а предявеният
с нея срещу ответниците И.Г.М. и Д.И.М. иск по чл. 135 ЗЗД допустим (чл. 140,
ал. 1 ГПК). Основателно е обаче се явява възражението на пълномощника на
ответницата Ц.С.М. в отговора, за недопустимост на този иск спрямо същата
ответница с оглед посочената в този отговор задължителна съдебна практика на
ВКС, според която, когато е предявен иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на
относителна недействителност на разпоредителна сделка, извършена с имот -
семейна имуществена общност, за 1/2 ид.ч. от прехвърления имот, с която част се
е разпоредил съпругът, който е лично задължен, тогава по иска отговаря съпругът
- длъжник, а другият съпруг не е нито необходим, нито задължителен другар,
поради което липсва правен интерес от насочването на този иск и срещу този съпруг
- недлъжник, защото не е вещен, а разпоредителната сделка се запазва, освен
което собственик на имота е
приобретателят и имотът не се връща в патримониума на съпрузите (Р
№ 19-2018-III г.о.). И тъй като липсата на правен интерес е абсолютна
процесуална предпоставка на правото на иск, а в случая тя не е налице за ищеца
по отношение на ответницата Ц.С.М., производството по делото срещу същата
ответница следва да се прекрати, като недопустимо в същата му част, по
отношение на нея.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените от ищеца писмени
документи, каквито ответниците не са представяли по делото (чл. 183 ГПК).
Следва
да се даде възможност на останалите двама ответници И.Г.М.
и Д.И.М., най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание,
да уточнят задачите/въпросите, на които искат да отговори съдебно –
икономическата експертиза, чието назначаване искат с отговора си, като посочат
имуществото и доказателствата за придобиването му от ответника, за чиято
пазарна стойност искат вещото лице да представи заключение към посочените в
отговора дати, да посочат и мястото, където искат от вещото лице да извърши
проверка за наличие на банкови и финансови документи за посочените в същия
отговор плащания, както и в счетоводствата на кои дружества се иска от същото
вещо лице да провери надлежното им осчетоводяване, посочат и изпълнителните
дела срещу ответника и уточнят лицето, което твърдят, че е отказало
разпределение на парични суми по същите, едва след което в същото заседание
съдът ще се произнесе по искането им в отговора за назначаването на такава
експертиза за отговор на същите въпроси (чл.
156, ал. 4 ГПК).
Следва
да се даде на същите двама ответници и възможност, най-късно в насроченото за
разглеждане на делото съдебно заседание, да посочат за кои точно от твърдените
в исковата молба факти/опровергаването им искат да водят за разпит свидетел, за
да прецени и съдът допустимостта на показанията му с оглед нормата на чл. 164 ГПК, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това им
доказателствено искане (чл. 156, ал. 2 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на ответниците
И.Г.М. и Д.И.М..
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустим, поради липса на правен интерес, предявения
от ищеца А. иск по чл. 135 ЗЗД срещу
ответницата Ц.С.М. и ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното
за разглеждането му производство по настоящото гр.д. № 3706 по описа за
2020
г. на Старозагорския районен съд В ЧАСТТА МУ, по отношение на същата
ответница.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираното от ищеца право, са посочени в поправената му искова
молба и се изразяват по същество в това, че бил кредитор на солидарните
длъжници И. и ответникът И.Г.М., като притежавал вземане срещу тях, което
възлизало на 19000 лева главница законна лихва от 01.04.2016 г. до изплащането
й, с 3571.43 лева неустойка, с 950 лева договорна лихва, както и 1227.57 лева присъдени
разноски по изпълнителния лист и такси и разноски по изпълнението. За
събирането му било образувано изп.д. № 106 по описа за 2016 г. на ЧСИ А.П.,
което било видно от удостоверение изх. № 1206/09.03.2020 г. Вземането му произтичало
от договор за прехвърляне на вземане от 14.04.2016 г., с който закупил част от
вземането на Ф., като на 15.04.2016 г. длъжниците били уведомени за това
прехвърляне. Праводателят му черпил правата си от изпълнителен лист от
06.04.2016 г. по ЧГД 1537/2016 г. на СтРС. Било видно от изложеното, че ищецът бил
кредитор на горепосочения длъжник. На 20.05.2019 г., тоест след възникване на
вземането му, ответникът И.Г.М. и неговата съпруга Ц.С.М. дарили на своята
дъщеря Д.И.М., която била трето лице по смисъла на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, свой
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор -, с адрес -, който самостоятелен
обект се намирал в сграда номер 1, която била разположена в поземлен имот с
идентификатор -, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент,
с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 100 кв.м, с прилежащи
части: -, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: -. С
извършването на посоченото правно действие, имуществото на ответника и длъжник
на ищеца - И.Г.М., се намалявало, което увреждало интересите на ищеца, тъй като
поставяло в опасност удовлетворяването на посочените му вземания. Ответникът И.Г.М.
знаел, че извършвайки горепосоченото правно действие увреждал интересите на
кредитора, защото от една страна не бил извършил достатъчно плащания към
кредиторите си, за да погасял горепосочените си дългове, а от друга страна се бил
разпоредил със свое имущество (подробно описания по-горе имот, който представлявал
съпружеска имуществена общност) по начин, който намалявал обема на
притежаваните от него активи и съответно обема имущество, от което кредиторите му
можели да се удовлетворят. За увреждането на интересите им знаело и третото
лице (негова дъщеря), защото било сред лицата по чл. 135, ал. 2 ЗЗД и знанието му
се предполагало въз основа на въведената от закона презумпция.
Искането
е да се обяви за недействителна спрямо ищеца, извършената от ответника И.Г.М. и
съпругата му Ц.С.М. разпоредителна сделка (дарение) на подробно описания по-горе
имот, в полза на ответницата и трето лице по смисъла на чл. 135, ал. 2 ЗЗД - Д.И.М.,
за ½ идеална част от същия имот. Претендира разноски солидарно от
ответниците.
Правна
квалификация на предявения от ищеца иск е нормата на чл. 135 ЗЗД.
С
подадения в срок отговор ответниците И.Г.М. и Д.И.М. заемат становище, че предявеният
иск бил изцяло неоснователен, както по основание, така и по размер. Изцяло
оспорвали същия. Ищецът предявил иск по чл. 135 ЗЗД, твърдейки, че с
извършената разпоредителна сделка (дарение) бил увреден, тъй като възможността
му да удовлетвори едно свое хипотетично вземане била намалена. Твърдяло се, че
вземането му произтичало от договор за заем, който впоследствие частично бил
цедиран на няколко различни дружества. Преди въпросната цесия, заемодателят се
снабдил със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, както и с
изпълнителен лист. По заповедното производство не било постъпило възражение
нито от главния длъжник по вземането Е., нито пък от ответника И.М.. В резултат
на това заповедта и изпълнителния лист влезли сила. Впоследствие вземането било
цедирано на няколко различни дружества, всяко от които, включително и
първоначалния кредитор, предявило аналогичен на настоящия иск. Договорът за
заем бил нищожен, поради незавършен фактически състав. Нито Е., нито пък ответника
И.Г.М. реално били получили въпросната сума в заем. За да бъдел валидно сключен
договорът за заем, задължителен елемент от фактическия му състав било реалното
предаване на сумата от заемателя на заемодателя. В случая нито Е., нито пък ответникът
И.М., като физическо лице, били получили въпросната сума. Причината, поради
която не били подали възражение против издадената заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК била уговорката между страните, че сумата щяла да бъде предоставена
само, ако заемодателят предварително се снабдял с изпълнителен лист за
претендираната сума. В тази връзка нито И., нито пък ответникът И.Г.М. били
възразили в срока и в рамките на заповедното производство - те очаквали да
получат сумата впоследствие. Липсата на възражение обаче не променяла факта, че
ответникът не бил получил същата по договора за заем. Това обстоятелството
лесно можело да бъде установено. „Заемната сума“ задължително следвало да бъде
изплатена по банков път. Доколкото подобно плащане не било извършвано, нямало
как ищецът да разполагал и да представел съответните банкови платежни
нареждания. Липсвало реално предаване на заемна сума по цитирания от него
договор за заем, съответно същият бил недействителен. Твърдяното задължение не
съществувало, а това водело и до неоснователност на предявения иск. Договорът
за цесия също бил недействителен. За да бъдел валиден, следвало цедираното
вземане реално да съществувало. Както вече станало ясно, предаването на сумата
не било осъществено. Нямало как да бъдело прехвърлено едно несъществуващо
вземане. На следващо място договорът за цесия бил недействителен, тъй като
цената по него била уговорена под условие – щяла да бъде платена, ако и само
след като вземането бъдело събрано. Такава уговорка в рамките на договор за
прехвърляне на вземане била недействителна. Възмездността му предполагала
действително плащане на цената, а не хипотетично или алеаторно такова. Извън
изложеното и на самостоятелно основание, предявеният иск бил неоснователен, тъй
като било налице достатъчно друго имущество на „длъжниците“, което можело да
удовлетвори въпросното вземане. Факт било обаче, че ищецът не търсел реално
парично изпълнение на „вземането си“, а се фокусирал върху принудителното
изпълнение върху процесния имот. Този факт също бил лесно установим - в рамките
на изпълнително дело № 106/2016 г. на ЧСИ А.П. ищецът многократно имал
възможност да удовлетвори твърдяното вземане или поне част от него. Независимо
от това, в рамките на изпълнителното дело, взискателите заявявали (и това било
документирано), че не желаели разпределение на парични суми по същото. Целта
била ясна - изкуствено увеличаване на така или иначе несъществуващото
задължение и в крайна сметка насочване на изпълнението именно към процесния
имот. В обобщение, не било налице увреждане на кредитора. Всички страни били
напълно наясно с факта, че заемната сума не била предадена нито на И., нито пък
на ответника И.Г.М., като физическо лице. Очевидно било, че след като не бил
налице дълг, нямало как да бъде налице нито „знание“, нито „увреждане“ от
страна на ответниците. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендират разноски.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя
между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото
всички обстоятелства, твърдени в поправената му искова молба, тъй като на тях е
основал предявения иск, с изключение на знанието на ответницата за твърдяното
увреждане, защото за съществуването му има установено от закона предположение в
чл. 135, ал. 2 ЗЗД, а ответниците носят тежестта да докажат по делото всички
обстоятелства, твърдени в отговора им, тъй като пък на тях те са основали
възраженията си срещу основателността на този иск, включително и да оборят
установеното в чл. 135, ал. 2 ЗЗД предположение.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: н.а. №
157/2019 г., договор за прехвърляне на вземане от 14.04.2016 г., уведомление от
15.04.2016 г., изпълнителен лист от 06.04.2016
г., удостоверение изх. № 1208/09.03.2020 г. оригинал, схема №
15-921678-07.10.2020 г. и удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО010345БЦ/09.10.2020
г.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ответниците, най-късно в насроченото за разглеждане на делото
съдебно заседание да уточнят съгласно обстоятелствената част на настоящото
определение задачите/въпросите, на които искат да отговори съдебно –
икономическата експертиза, чието назначаване искат с отговора си, едва след
което в същото заседание съдът ще се произнесе по искането им в отговора за
назначаването й.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ответниците, най-късно в насроченото за разглеждане на делото
съдебно заседание и да посочат за кои точно от твърдените в исковата молба
факти/опровергаването им искат да водят свидетел, едва след което в същото
заседание съдът ще се произнесе и по това им доказателствено искане.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 02.04.2021 г. от 9.30 часа,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
а на ищеца да се изпрати и препис от отговорите на ответниците.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано само в частта му, с
която частично се прекратява производството по делото, с частна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните,
а в останалата му част не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: