МОТИВИ ПО НОХД № 100/2009 г. ПО ОПИСА НА ЧИРПАНСКИЯ
РАЙОНЕН СЪД
Съдебната фаза
на наказателното производство е образувана по обвинителен акт на РП Чирпан, с
който е повдигнато обвинение против Й.С.П.,***, живущ *** Заимов 16, български
гражданин, със средно образование, женен, работещ като управител на „Канекс” ООД
гр. Раковски, неосъждан, ЕГН-********** затова, че на 19.08.2008г. в землището
на с. П. , обл. Ст.Загора в съучастие с Б.Л. Б., като съизвършител е отнел
чужди движими вещи – мобилен телефон „ Сони Ериксон W810i”, на стойност 142,30 лв., собственост на А.В.М., мобилен
телефон „Нокия 1110i”
на стойност 44,50 лв. и пари – сумата от 80,00лв., собственост на А.В.Д.,
всичко на обща стойност 266,80 лв. от владението на А.В.М., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194
ал.1, вр. с чл.20 ал.2 от НК и затова, че на 19.08.2008г. в землището на с. П.
, обл. Ст.Загора в съучастие с Б.Л. Б., като съизвършител, причинил с особена
жестокост лека телесна повреда на А.В.М., изразяваща се в множество охлузвания,
кръвонасядания и отоци в областта на главата и лицето, контузия на дясната
колянна става с кръвонасядания и охлузвания, счупване пода на дясната орбита с
пролапс на мекотъканни структури към горночелюстната пазуха, хемосинус –
набиране на кръв в горночелюстната пазуха, които, както поотделно, така и в
съвкупност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота –
престъпление по чл. 131 ал.1 т.9, предл. последно, във вр. с чл.130 ал.1, във
вр. с чл.20 ал.2 от НК.
С обвинителния
акт е повдигнато обвинение и против Б.Л.Б.,***, с постоянен адрес с. Житница,
общ. Черноочене и настоящ с. П., обл. Ст.Загора, български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН-********** затова, че на 19.08.2008г.
в землището на с. П., обл. Ст.Загора в съучастие с Й.С.П., като съизвършител, отнел
чужди движими вещи – мобилен телефон „ Сони Ериксон W810i” на стойност 142,30 лв., собственост на А.В.М., мобилен телефон
„Нокия 1110i” на
стойност 44,50лв. и пари – сумата от 80.00лв., собственост на А.В.Д., всичко на
обща стойност 266,80лв. от владението на А.В.М., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194 ал.1, вр. с
чл.20 ал.2 от НК и затова, че 19.08.2008г. в землището на с. П., обл. Ст.Загора
в съучастие с Й.С.П., като съизвършител, причинил с особена жестокост лека
телесна повреда на А.В.М., изразяваща се в множество охлузвания, кръвонасядания
и отоци в областта на главата и лицето, контузия на дясната колянна става с
кръвонасядания и охлузвания, счупване пода на дясната орбита с пролапс на
мекотъканни структури към горночелюстната пазуха, хемосинус – набиране на кръв
в горночелюстната пазуха, които, както поотделно, така и в съвкупност са
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление
по чл. 131 ал.1 т.9, предл. последно, във вр. с чл.130 ал.1, във вр. с чл.20
ал.2 от НК.
В първото по
делото заседание е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявени от А.В.М. срещу подсъдимите граждански иск за неимуществени и
имуществени вреди от престъпленията, за които подсъдимите са предадени на съд,
както следва: 10000лв. – за неимуществени вреди за претърпените от него болки и
страдания, физически неудобства, стрес, операция и лечение вследствие на
деянието по чл. 131 ал.1 т.9, предл. последно, във вр. с чл. 130 ал.1, във вр.
с чл.20 ал.2 от НК, солидарно срещу двамата подсъдими и за имуществени вреди на
стойност 142,30лв., представляващи равностойността на мобилен телефон „Сони
Ериксон W810i”, също солидарно срещу
двамата подсъдими, ведно със законната лихва за двете претенции – за
имуществени и неимуществени вреди, считано от 19.08.2008г. до окончателното
изплащане на сумите. А.В.М. е конституиран като граждански ищец и частен
обвинител.
Приет е за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от А.В.Д. граждански иск
за имуществени вреди в общ размер на 122,50лв., от които 44,50лв. стойността на
мобилен телефон „Нокия 1110i
и 80.00лв. - пари, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.08.2008г. до окончателното й изплащане. А.В.Д. е конституиран като
граждански ищец и частен обвинител.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение. Предлага на
подсъдимите да бъде наложено наказание лишаване от свобода над минималния
размер, като изтърпяването на същото да бъде отложено на основание чл.66 от НК –
за престъплението по чл. 194 ал.1 от НК. Предлага за престъплението по чл. 131
ал.1 т.9, предл. последно на подсъдимите да бъде наложено наказание лишаване от
свобода над минималния размер, предвиден в закона, с приложение на чл.66 от НК.
Пледира на основание чл.23 от НК на подсъдимите да се наложи едно общо
наказание в размер на по-тежкото от двете. По отношение на гражданските искове
пледира същите да бъдат уважени в пълен размер по отношение на имуществените
вреди, а приетият граждански иск от А.В.М. за обезщетяване на претърпени от
него неимуществени вреди да бъде уважен по справедливост.
Повереникът на
гражданските ищци и частни обвинители- адвокат А. се присъединява към
пледоарията на прокурора относно виновността и наказанието на подсъдимите. Моли,
да бъде уважен изцяло предявения от А.В.Д. граждански иск. Моли, гражданския
иск предявен от А.В.М. по отношение на неимуществените вреди да бъде уважен в
пълния му предявен размер.
Повереникът на
гражданските ищци и частни обвинители – адвокат Е. моли при определяне
наказанието на подсъдимите да бъде приложен чл.66 от НК, но да бъде определен
по-продължителен изпитателен срок на подсъдимите. Спира се подробно на предявения
от М. граждански иск за причинените му неимуществени вреди, моли същият да бъде
уважен изцяло ведно със законната лихва и направените по делото разноски.
Гражданския
ищец и частен обвинител А.В.М. поддържа казаното от поверениците си.
Гражданския
ищец и частен обвинител А.В.Д. поддържа казаното от поверениците си.
Защитникът на
подсъдимите адвокат К. пледира подсъдимите да бъдат признати за невиновни и
оправдани и предявените граждански искове да бъдат отхвърлени.
Подсъдимият Й.С.П.
поддържа казаното от защитника си.
Подсъдимият Б.Л.Б.
поддържа казаното от защитника си.
Като последна
дума подсъдимият П. заявява, че е невинен.
Като последна
дума подсъдимият Б. заявява, че е невинен.
От
събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Й.С.П. и подсъдимият Б.Л.Б. са неосъждани, видно от приетите по делото справки
за съдимост рег. № 2471 от 14.05.2009 г., издадена от РС Пловдив и справка за
съдимост № 561 от 14.05.2009 г., издадена от РС Кърджали.
През
лятото на 2008 г. подсъдимият Й.С.П. стопанисвал под наем язовир, намиращ се в
землището на с. П., област Стара Загора, където отглеждал риба. За
стопанисването на язовира му помагал подсъдимият Б.Л.Б.. Това се установява от
приетия по делото договор за наем № 52 от 01.08.2005 г., сключен между Община
Братя Даскалови и Георги И. Изевков, анекс към договора и пълномощно от Георги И.
Изевков в полза на Й.С.П., с № 399391 от 10.05.2006 г. (находящи се по ДП №
394/2008 г. по описа на РУ на МВР Чирпан, приложено към настоящот
о). На писмените доказателства в
подкрепа на тези обстоятелства кореспондират обясненията на подсъдимия П. и на
подсъдимия Б.. Подсъдимият П. заявява:”Държа язовир под наем в землището на с. П.”,”Б.
беше тракторист при мен.”. Подсъдимият Б. заявява:”Аз от четири месеца не съм
на работа при него.”.
На 19.08.2008
г. П. тръгнал към язовира, за да го огледа с охранителна цел. Било към 02,00
часа. Когато се приближил, чрез уред за нощно виждане, видял 2 човешки силуета
от отсрещната страна на язовира. Обадил се по мобилния телефон на подсъдимия Б.
и му казал да извика кмета на с. П. – с. Ж.М.Ж., и двамата да отидат при него
със загасени фарове на автомобила. Б. се обадил на Ж. и с управляван от Б.
автомобил се насочили към язовира. Тези обстоятелства по делото се установяват
от обясненията на подсъдимите и показанията на свидетеля Ж.М.Ж., които са
безпротиворечиви в тази насока. Така подсъдимият Й.П. заявява: ”Вечерта към
02.00 ч. на 18 или 19.08.2008 г. видях, че се движат хора на отсрещния бряг,
имам уред за нощно виждане и знам за какво се ходи посред нощ и се обадих на Б.
да иде да вземе кмета…”. Подсъдимият Б. заявява:”Обади ми се Й., за да събудя Ж.М.
и да идем на язовира, защото имало бракониери. Събудих Ж. и тръгнахме към
язовира със загасени фарове.”. Свидетелят Ж.М.Ж. заявява: „Беше, мисля
19.08.2009 г. Кмет съм на с. П. от 1991 г. Б. дойде да ми се обади към 3 без
15, че имало бракониери на язовира на П. и аз се облякох и тръгнахме с колата
на Б.”. Несигурността в обясненията и показанията на посочените лица относно
точната дата не се отразява на установеността й, тъй като датата на деянието –
19.08.2008 г. се установява с точност от показанията на свидетеля М., свидетеля
И.М.И., свидетеля А.В.Д..
Междувременно
по черен път в района на язовира се движел лек автомобил „Форд ескорт”, с рег.
№ РВ0998ВА – собственост на майката на свидетеля З.Н. – Еленка Иванова
Назлъмова, видно от справките на л. 46 и на л. 47 по ДП № 472/2008 г. на РУ на
МВР Чирпан. Автомобилът се управлявал от свидетеля М..
Подсъдимият
П. забелязал автомобила и предположил, че с него се предвижват крадци на риба. Застанал
на пътя пред автомобила и заставил М. да спре. Съдът намира, че М. не е носил
огнестрелно оръжие и не е произвел изстрели по автомобила, управляван от М..
Видно от приетата по делото справка и протокол за приемане на ВВООБ, рег. №
3055 от 21.07.2008 г. на РУ на МВР Раковски (л. 48 и л. 49 от по ДП № 472/2008
г. на РУ на МВР Чирпан), подсъдимият П. се води на отчет в служба КОС при РУ
Раковски и притежава късо бойно оръжие – пистолет „Валтер”, модел „Р-88”, кал.
9х19 мм., с фабр. № 107211, придобит за самоотбрана на 03.07.2002 г. и
притежава разрешително № РВ № 0111836, издадено от РУ Раковски за носене на
оръжието. На 18.07.2008 г. оръжието му е иззето в РУ Раковски, поради
неподаване в срок на документите за продължаване на срока за разрешителното.
Оръжието е върнато на П. на 02.12.2008 г. – т.е. към момента на инкриминираните
деяния оръжието е било иззето и на съхранение в РУ на МВР – гр. Раковски. С
цитирания протокол за приемане на ВВООБ е иззета и ловна гладкоцевна пушка,
надцевка, марка „Лумар”, кал. 12, № 017200, както и 2 бр. пълнители за
пистолета. Свидетелят С.Н.Н. – полицейски инспектор в РУ Чирпан, заявява, че са
правили последващ оглед за гилзи и такива не са били намерени. Видно от
приетите по делото протоколи за огледи на 19.08.2008 г. и на 21.08.2008 г.
(протоколите са по ДП № 394/2008 г., приложено по настоящото дело), в района на
язовира не са открити гилзи.
М.
спрял, отворил предната лява врата на автомобила и попитал: „какво става?”.
Подсъдимият П. започнал да му нанася удари с уреда за нощно виждане в областта на главата. П. минал от
другата страна на автомобила и влязъл вътре през предната лява врата на
автомобила. Взел ключовете от таблото и разпоредил на М. да не мърда. Вътре в
автомобила продължил да му нанася удари с ръце и уреда за нощно виждане в
областта на главата, а М. се опитвал да се предпази с ръце. След около десет
минути на мястото пристигнали подсъдимият Б. и свидетелят Ж.М.Ж.. Двамата
подсъдими провели разговор помежду си, след което подсъдимият П. отново
започнал да нанася удари с ръце по тялото и главата на М. през отворения
прозорец на шофьорската врата. От ударите М. се свлякъл през вратата на земята.
Тогава подсъдимият Б. се нахвърлил върху него и го затиснал с крака в областта
на гърдите и главата. През това време П. продължил да нанася удари с ритници по
тялото на М.. Тогава се намесил свидетелят Ж., който казал на подсъдимите да го
оставят, понеже щели да го убият. Вследствие на ударите, А.В.М. получил
множество охлузвания, кръвонасядания и отоци в областта на главата и лицето,
контузия на дясната колянна става с кръвонасядания и охлузвания, счупване на
пода на дясната орбита с пролапс на мекотъканни структури към горночелюстната
пазуха. Описаните травматични увреждания са причинени по механизъм на удари с
или върху твърди тъпи предмети, някои удари със значителна сила – този в
областта на дясната орбита, където е направено и счупване на пода на дясната
орбита. Обстоятелството, че М. е получил тези травматични увреждания и
механизмът на причиняването им се установява от приетите по делото заключения
на единичната и тройната съдебномедицински експертизи.
Изложеното
се установява и от показанията на свидетеля А.В.М.. М. заявява: „После видях в
ръцете му нещо като бинокъл. Мина пред колата, отвори предната дясна врата,
дръпна ключовете и започна да ме бута…В един момент, като ме удари и текна
много кръв. Аз бях на шофьорското място и той влезна вътре и ме удряше…след
около 10-15 мин. дойдоха това момче и един възрастен мъж с един черен „Форд” и
като дойдоха и Й. пак започна да ме бие през прозореца, после аз, за да се
предпазя, припълзях от дясната страна и паднах до колата и това другото момче
ме натисна с обувката и двамата започнаха да ме бият по главата, в гърдите,
безразборно. И възрастният мъж им вика: „Спрете, че ще го убиете.”.”. Съдът
кредитира казаното от М., тъй като кореспондира на приетите по делото
заключения на единичната и тройна съдебномедицински експертизи. В заключението
на единичната съдебномедицинска експертиза е посочено, че множеството
охлузвания, кръвонасядания и мекотъканни травматични отоци са разположени в
различни анатомични плоскости на лицето и главата. Заключено е, че в конкретния
случай травматичните увреждания на пострадалия М. не могат да се получат при
спъване и падане върху терена (пръст), а отговарят да са получени чрез нанасяне
на множество удари с твърди предмети. Травматичните увреждания поотделно и в
съвкупност са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Вещото лице, извършило единичната съдебномедицинска
експертиза – д-р Т.С., в съдебно заседание заключва, че и в случай, че М. се е
спънал и е паднал в канал, не могат да се получат такива травматични
увреждания, тъй като са в различни анатомични области на тялото и не отговарят
да са от еднократно падане. Вещото лице заявява, че са налице увреждания на
теменната област, клепачите на дясното око и скула, области доста отдалечени
една от друга. Комплексно преценено, не би могло да се получат при еднократно
падане всички увреждания. Вещото лице отговаря, че при падане в шахта, биха се
получили освен по главата и по тялото наранявания, при дълбочина на шахтата
повече от 1 метър, но главата е последното място, което би пострадало. По-скоро
биха се получили увреждания в долната част на тялото, а главата би контактувала
най-малко с повърхността на шахтата.
Отразеното
в приетото по делото заключение на единичната съдебномедицинска експертиза е в
съответствие със заключението на тройната съдебномедицинска експертиза. От
заключението на назначената в хода на съдебното следствие тройна
съдебномедицинска експертиза и отговорите на вещите лица в съдебно заседание се
установява, че М. е получил: множество охлузвания, отоци и кръвонасядания в
различни анатомични повърхности по главата, лицето и крайниците, счупване на
дъното на дясната очница с пролабиране на меки тъкани и кръв към десния
максиларен синус, двойно виждане (кривогледство). Вещите лица заявяват, че
уврежданията при падане са разположени в една анатомична повърхност и
охлузванията са преобладаващи. Уврежданията в различни анатомични повърхности (отпред,
отстрани и отзад), както в случая, говорят за побой, често в съчетание с падане
върху терена. Вещите лица заявяват в заключението си, че счупването на дъното
на очницата може да се получи само при индиректен механизъм – удар върху очната
ябълка. Вещите лица заявяват, че дъното е изградено от тънки костици и е
недостъпно за директен удар върху лицето. При падане върху терена, окото не е
изложено на директно въздействие на травмиращия фактор, защото е защитено от
издадените напред части на челото, носа и скулата. А увреждане на издадените
части при М. няма. Вещите лица заявяват, че счупването на дъното на дясната
очница на М. е най-вероятно вследствие на директен удар върху очната ябълка.
Такъв директен удар би могъл да бъде нанесен с юмрук или друг подобен предмет.
Вещите лица заявяват, че не може да се изключи и падане върху неравен предмет и
директен удар върху буца пръст или камък. В този случай обаче е невъзможно да
се обясни липсата на охлузвания в областта на носа, дясната вежда и дясната
скула, както и наличните увреждания по задната и дясна половина на главата.
Заключението
на тройната съдебномедицинска не е оспорено от страните и съдът го кредитира,
като пълно, обосновано, аналитично, задълбочено и компетентно изготвено.
Предвид
заключенията на съдебномедицинските експертизи, съдът не кредитира обясненията
на подсъдимия П., досежно начина, по който М. е получил травматичните
увреждания, а именно чрез падане на терена, а кредитира показанията на М.
относно получаването на травматичните увреждания от него, които кореспондират
изцяло на заключенията. По същите съображения съдът не кредитира и обясненията
на подсъдимия Б.Л.Б. и показанията на свидетеля Ж.М.Ж.. Уврежданията на М. не
биха могли да се получат по начина, твърдян от подсъдимите и свидетеля Ж.М.Ж..
Подсъдимият П. заявява в обясненията си: „Не съм го бил, беше паднал, той се
надигна и тръгна. Сигурно съм бил ядосан, но не съм го удрял. Б. не го е
удрял…Беше паднал и като отидох стана. Аз и затова го настигнах, защото беше
паднал. Намерих го на 10 метра до шахтите. Беше полегнал или подпрян на лакът.”.
Подсъдимият Б. заявява в обясненията си:”…след малко дойдоха Й. и още един
човек, който беше малко наранен.”, а свидетелят Ж.М.Ж. твърди: „След малко Й.
излиза с господина (свидетеля М.), който се държеше за окото и течеше кръв.
Експертите са категорични, че нараняванията на М. не могат да се получат при
падане и върху бетон, шахта или в циментов канал.
От
заключенията на единичната и тройна съдебномедицински експертизи се установява,
че нанесените на свидетеля М. травматични увреждания са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота,
Предвид
изложеното, подсъдимите са осъществили състава на престъплението по чл. 131
ал.1, т. 9, пр. последно във вр. с чл. 130 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК,
тъй като са причинили на подсъдимия временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Деянието се характеризира с особена жестокост предвид начина на
извършването му, големият брой, интензитет и начин на нанасяне на ударите,
множеството наранявания с един по-продължителен период на възстановяване.
Подсъдимите са действали при общност на умисъла, но степента на участие на
подсъдимия Б. е по-малка от тази на подсъдимия П., тъй като подсъдимия П. е
нанесъл удара върху дясното око, нанасял е удари върху М. преди идването на
подсъдимия Б. и свидетеля Ж.М.Ж., както и след това, докато подсъдимият Б. го е
затискал с крака в областта на гърдите и главата.
За
престъплението по чл. 131 ал.1, т. 9, пр. последно във вр. с чл. 130 ал. 1, във
вр. с чл. 20 ал. 2 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до три
години. Съдът намира, че на двамата подсъдими следва да бъде наложено наказание
при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно: чистото съдебно
минало на подсъдимите, добрите им характеристични данни (видно от
характеристичните справки – л. 67 и л. 68 от ДП № 472/2008 г. по описа на РУ на
МВР Чирпан), като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете упоритостта на
нанасянето на ударите, същите са преустановени благодарение на намесата на свидетеля
Ж.. Предвид степента на участието му, съдът намира, че на подсъдимия Б.Л.Б.
следва да бъде наложено по-ниско наказание отколкото на подсъдимия П., предвид
по – ниската му степен на участие в извършването на инкриминираното деяние и
предвид това, че инициирането на същото е от подсъдимия П.. С оглед изложеното,
съдът намира, че за постигане целите на наказанието, предвидени в НК, следва на
подсъдимия П. да бъде наложено наказание в размер на седем месеца лишаване от
свобода, а на подсъдимия Б. наказание в размер на пет месеца лишаване от
свобода. Съдът намира, че за осъществяване на индивидуалната и генералната
превенция не е необходимо ефективно изтърпяване на така наложените на
подсъдимите наказания, следва на основание чл. 66 от НК изтърпяването на
наказанията от двамата подсъдими да бъде отложено с изпитателен срок от три
години.
От
показанията на М., А.Д. и З.Н. се установява, че тримата са приятели. На
18.08.2008 г. А.Д. взел лекия автомобил на „Форд Ескорт” от З.Н., собственост
на майката на последния, и отишъл с автомобила да играе футбол. Свидетелят З.Н.
му се обадил и му казал, че колата ще му трябва за вечерта, за да услужи на А.М..
За предаването на колата се срещнали вечерта на една бензиностанция в гр. Пловдив.
Свидетелят А.Д. криел телефонът и документите си под стелката на задната
седалка на автомобила, тъй като колата имала проблем със заключването. Вратата
на шофьора не се заключвала, другите врати били с централно заключване. Свидетелят
А.Д. върнал колата и в бързината си забравил документите, телефонът и пари - 80
лв. Документите били: лична карта, шофьорска книжка и дебитна карта. Съдът
кредитира показанията на тези свидетели, тъй като са безпротиворечиви,
последователни, допълващи се и не се опровергават от другите, събрани по делото
доказателства.
С
процесния „Форд Ескорт” – към 01,30 ч. на 19.08.2008 г. А.М. ***. Пътят (черен
път) минавал покрай слънчогледови ниви.
След
като свидетелят Ж. казал на подсъдимите да оставят М., понеже щели да го убият,
подсъдимият Б. попитал пострадалият – граждански ищец и частен обвинител – М.,
има ли телефон. М. отговорил утвърдително и му го дал. Подсъдимият Б. взел
телефона марка „Сони Ериксон”, модел W810i и
започнал да разглежда информацията в него, по-конкретно последните избрани
номера. Накарали М. да избере отново последните два номера, с които бил
провеждал разговори, а именно телефонните номера на свидетелите З.Н. и А.Д., с
които М. бил в приятелски отношения и предишната вечер тримата били заедно в
кафене (бензиностанция) в гр. Пловдив. Свидетелят Н. не отговорил, а телефонът
на свидетеля А.Д. иззвънял от задната седалка на „Форд Ескорта”, управляван от М..
Тогава М. разбрал, че А.Д. е забравил в колата мобилния си телефон „Нокия 1110i”, с фабричен IМEI № 356421010578886, портфейла си, с
намиращите се в него дебитна карта от „Райфайзен Банк”, лична карта, шофьорска
книжка и пари – сумата от 80 лв. Подсъдимите Б. и П. взели мобилния телефон на М.,
както и мобилния телефон на Д. и портфейла му, заедно с намиращите се в него
вещи. На разсъмване подсъдимият П., у когото били ключовете на „Форд Ескорта”,
го подкарал към село П., а М. – по нареждане на подсъдимия П., пътувал на
предната дясна седалка. Подсъдимият Б. и свидетелят Ж.М.Ж. тръгнали с другата
кола. Пристигнали в с. П., където изчакали идването на полицейските служители
от РУ на МВР Чирпан. Там свидетелят Ж. предал на свидетеля И.И. – полицай при
РУ на МВР Чирпан кожения портфейл, заедно с дебитната карта, шофьорската книжка
и личната карта на името на
свидетеля А.В.Д.. Свидетелят И. от своя страна ги предал на районния инспектор
на селото – свидетеля С.Н., който ги върнал на свидетеля Д.. Двата мобилни
телефона и сумата от 80 лв. останали у подсъдимите. Видно от приетото по делото
заключение на стоково-оценъчна експертиза, стойността на мобилния апарат „Нокия”
модел 1110i е 44,50 лв.
към момента на деянието, а стойността на мобилния апарат марка „Сони Ериксон”,
модел w810i към момента на деянието е
142,30 лв. Заключението на стоково-оценъчната експертиза не е оспорено от
страните и съдът го кредитира като компетентно изготвено. Освен от споменатото
заключение, горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото
договор за лизинг № М0012023 от 14/09/2006 г., данъчна фактура и гаранционна
карта (л. 27, л. 28 и л. 29 от ДП № 472/2008 г. по описа на РУ на МВР Чирпан).
От тях се установява, че към 19.08.2008 г. свидетелят А.В.М. е собственик на
мобилен телефон „Сони Ериксон”, модел w810i. От
приетите по делото фактура, касова бележка и гаранционна карта се установява,
че свидетеля А.В.Д. е собственик на мобилен телефон „Нокия” модел 1110i.
По
делото е приетата справка от „Космо България Мобайл” ЕАД, изх. № 8157 от
01.06.2009 г., от нея се установява, че първото регистрирано обаждане на №
+359899641186 от апарат с IMEI
356421010578880 е на 08.11.2008 г. А от справка от „Космо България Мобайл” ЕАД,
изх. № 14762 от 04.12.2008 г. (л. 51 от ДП № 472/2008 г. по описа на РУ на МВР
Чирпан), се установява, че мобилен апарат с IMEI № 356421010578880 е регистриран в мрежата на „Космо България
Мобайл” ЕАД с мобилен № +359899641186, който е собственост на подсъдимия Б.. От
справка изх. № 655/16.01.2009 г. (л. 53 от ДП № 472/2008 г.), се установява, че
вместо петнадесетата цифра на IMEI
№ да е цифрата 6(3), съоръженията винаги регистрират цифрата „0”. Следователно
в конкретния случай, мобилен апарат IMEI № 356421010578886 се регистрира от съоръженията като мобилен
апарат IMEI № със
следната последователност от цифри: 356421010578880. Мобилният телефон марка
„Нокия”, модел 1110i, IMEI 356421010578886, заедно
с 1 бр. батерия, е предаден от подсъдимия Б. на 02.02.2009 г. с протокол за
доброволно предаване (л. 59 от ДП № 472/2008 г. по описа на РУ на МВР Чирпан).
В протокола подсъдимият Б. е дал обяснение, че телефонът му е даден от
подсъдимия П., защото неговият мобилен телефон се бил повредил. Б. завява, че
не знае точно на кого е този телефон и че го е ползвал от месец октомври 2008
г. Двата мобилни телефона и 1 брой батерия за „Нокия”, приети като веществени
доказателства по делото, са предявени на подсъдимите и гражданските ищци и
частни обвинители в съдебно заседание. Същите заявяват, че това са вещите,
предмет на обвинението. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия П.,
подсъдимия Б. и свидетелят Ж. досежно телефоните, документите и парите.
Подсъдимият П. заявява:”Телефона намерих към края на октомври, телефонът на Б.
се развали и аз му го дадох. Телефонът го намерих не на мястото, където ловяха
рибата. Язовирът е 120 дка. Може би на 20-30 метра от това място намерих
телефона. Не съм го свързвал с инцидента на 19.08.”. Не е житейски оправдано
подсъдимият П. да не свърже телефона със случилото се на 19.08.2008 г. Освен
това телефонът не е бил открит на мястото, където подсъдимият П. твърди, че го
е намерил при извършването на огледи на 19.08.2008 г. и на 21.08.2008 г. Съдът
кредитира показанията на свидетеля А.В.М. относно отнемането от подсъдимите на
мобилните телефони, портфейла, документите и парите на свидетеля А.Д., тъй като
същите са логични и последователни. Не
кредитира обясненията на подсъдимия Б. и свидетеля Ж. относно същите
обстоятелства, тъй като не са конкретни и последователни. Подсъдимият П.
заявява: „Извади документите на колата и имаше още едно портмоне. Бяха
документите на някой друг човек.”, подсъдимият Б. казва в обясненията си:
„Тогава му поискахме документите, да видим кой е и какво прави там и той изкара
документите си и след това и документите на колата от жабката. Не мога да кажа
откъде е взел личните си документи. Документи с портфейл бяха на друг човек. Не
мога да си спомня дали документите на колата бяха в портфейла. Пари не видях,
като осветявах, когато Ж. гледаше документите.”,”Не съм видял П. да удря М.,
нито да взема телефона или портфейла. Само Ж.М. прегледа документите.”. Свидетелят
Ж.М.Ж. заявява: „Поискахме документи и той бръкна в жабката и там имаше лична
карта, имаше и портфейл и аз го взех и на другия ден го дадох на полицая, те
бяха на А.”. По-късно в показанията си същият свидетел твърди: „А. си даде
неговите документи, а Б. бръкна и извади друг портфейл.”.
С оглед изложеното, съдът намира, че
подсъдимият Й.С.П. и Б.Л.Б. са осъществили състава на чл. 194 ал. 1, вр. с чл.
20 ал. 2 от НК, с това, че на 19.08.2008 г. в землището на с. П., област Стара
Загора, в съучастие, като съизвършители, са отнели чужди движими вещи – мобилен
телефон „Сони Ериксон W810i” на стойност 142,30 лв.,
собственост на А.В.М., мобилен телефон „Нокия 1110i” на стойност 44,50 лв. и пари – сумата
от 80,00 лв., собственост на А.В.Д., всичко на обща стойност 266,80 лв. от
владението на А.В.М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят. От обективна страна подсъдимите са осъществили състава на
престъплението по чл. 194 ал. 1 от НК. Прекъснали са фактическата власт върху
вещите на владелеца им А.В.М. и са установили своя фактическа власт.
Подсъдимите са осъществил престъплението и от субективна страна. Съзнавали са
елементите на състава на престъплението – а именно, че отнемат чужди движими
вещи от владението на другиго. Имали са намерението да своят вещите – то е
обективирано и се установява от действията им. Подсъдимите са осъзнавали общественоопасния характер на деянието,
предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали настъпването им.
Предвид изложеното, подсъдимите са действал при пряк умисъл и е налице
осъществяване на инкриминираното деяние и от субективна страна.
С
оглед горното, съдът намира, че подсъдимите Й.С.П. и Б.Л.Б. са осъществили състава
на престъплението по чл. 194 ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, с това, че на
19.08.2008 г. в землището на с. П., област Стара Загора, в съучастие, като
съизвършители, са отнели чужди движими вещи – мобилен телефон „Сони Ериксон W810i” на стойност 142,30 лв., собственост
на А.В.М., мобилен телефон „Нокия 1110i” на стойност 44,50 лв. и пари – сумата от 80,00 лв.,
собственост на А.В.Д., всичко на обща стойност 266,80 лв. от владението на А.В.М.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят.
За
престъплението по чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, законът
предвижда наказание лишаване от свобода до осем години. Съдът намира, че следва
да бъде наложено наказание на двамата подсъдими при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Подсъдимите не са осъждани. Стойността на отнетите
вещи – 266,80 лв., не е висока. Подсъдимите имат много добри характеристични
данни. С оглед изложеното, съдът намира, че наказание в размер на 10 месеца
лишаване от свобода за всеки един от подсъдимите, ще осъществи целите на
наказанието, предвидени в НК. Намира, че за да се въздейства поправянето и
превъзпитаването на подсъдимите, за предупредителното въздействие върху тях и
за възпитателното и предупредително въздействие върху другите членове на
обществото, не е необходимо ефективно изтърпяване от подсъдимите на така
наложеното наказание. Счита, че изпълнението на наказанието от по десет месеца
лишаване от свобода на всеки един от подсъдимите, следва да бъде отложено с
изпитателен срок от три години на основание чл. 66 от НК.
На
основание чл. 23 ал. 1 от НК, следва да бъде извършена кумулация на наложените
на подсъдимия Й.С.П. наказания по чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК в
размер на десет месеца лишаване от свобода и по чл. 131 ал. 1, т. 9 пр.
последно, във вр. с чл. 130 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК в размер на
седем месеца лишаване от свобода, като бъде определено едно общо най-тежко
наказание в размер на десет месеца лишаване от свобода. Изпълнението на така
определеното общо най-тежко наказание от десет месеца лишаване от свобода,
следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66 от НК.
На основание
чл. 23 ал. 1 от НК, следва да бъде извършена кумулация на наложените на
подсъдимия Б.Л.Б. наказания по чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 20 от НК в размер
на десет месеца лишаване от свобода и по чл. 131 ал. 1, т. 9 пр. последно, във
вр. с чл. 130 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК в размер на пет месеца
лишаване от свобода, като бъде определено едно общо най-тежко наказание в
размер на десет месеца лишаване от свобода. Изпълнението на така определеното
общо най-тежко наказание от десет месеца лишаване от свобода, следва да бъде
отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66 от НК.
Предвид
виновността на подсъдимите за престъплението по чл. 194 ал. 1, вр. с чл. 20 ал.
2 от НК и отнемането от тях на инкриминираните вещи - мобилен телефон „Сони
Ериксон W810i”, мобилен телефон „Нокия
1110i” и пари – сумата
от 80,00 лв., то следва гражданските искове за причинени от подсъдимите
имуществени вреди да бъдат уважени за пълния им предявен размер. А именно,
следва подсъдимият П. и подсъдимият Б. да заплатят солидарно на гражданския
ищец А.В.Д. сумата от 122,50 лв. – имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 19.08.2008 г. и да заплатят солидарно на гражданския ищец А.В.М.
сумата от 142,30 лв. – имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
19.08.2008 г.
Приетият от А.В.М.,
против двамата подсъдими при условията на солидарност граждански иск в размер
на 10000 лв. за причинени му неимуществени вреди, съдът намира за основателен,
но не в пълния му предявен размер. На М. са причинени множество травматични
увреждания, той е претърпял силни болки и страдания. По отношение на него е
предявено оперативно лечение, като е извършена репозиция на счупените кости.
Вследствие травмата на окото на М. той е получил двойно виждане, което е
отшумяло след около три месеца. Предвид изложеното, съдът намира, че сумата от
3600,00 лв. е достатъчна и справедлива, за да обезщети претърпените от М.
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него болки, страдания,
физически неудобства, стрес, операция и лечение вследствие на деянието. Подсъдимите
следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно тази сума, ведно със законната
лихва, считано от извършването на деянието – 19.08.2008 г. В останалата част
над 3600,00 лв. до пълния му предявен размер от 10000 лв. гражданският иск
следва да бъде отхвърлен – като неоснователен и недоказан.
По изложените
мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: