Р Е Ш Е Н И Е
Номер…..…27 ноември...….......….Година 2014………...Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд…………………….….Наказателно отделение
На
седемнадесети септември........…….Година две хиляди и четиринадесета
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА
ДРАГОТИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
Секретар К.Ц.
Прокурор
Константин Тачев
като
разгледа докладваното от съдията ………………..ТАТЯНА ГЬОНЕВА
ВНОХ
дело ..………….…номер 1189………………по описа за 2014 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.
Образувано е по
подаден въззивен протест от РП Стара Загора против Присъда №87 от 14.05.2014г.,
постановена по НОХД
№204/2014г. по описа на Районен съд Стара Загора, с която подсъдимият Д.С.М.,
ЕГН ********** е признат за невинен в това, че на 23.09.2013г., в гр.Стара
Загора, отнел чужди движими вещи –
1 брой златен синджир от 14-каратово злато с тегло 10 гр. на стойност 350,00
лв., 1 брой златен синджир от 14 каратово злато с тегло 25 грама на стойност
875,00 лв. и 1 брой златен медальон с форма на кръст от 14 каратово злато с
тегло 5 грама на стойност 175,00 лв., или всичко на обща стойност 1400,00 лв.,
от владението на собственика З.Н.С., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила – дръпнал рязко синджирите и ги скъсал и поради
недоказаност на обвинението на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението
за извършено престъпление по чл.198 ал. 1 НК.
Със същата присъда е
отхвърлен предявеният от З.Н.С. срещу подсъдимия Д.С.М. граждански иск в размер
на 1 400 лева, представляваща причинени имуществени вреди от деянието, ведно
със законната лихва от 23.09.2013г., представляваща равностойност на отнетите й
движими вещи - 1 брой златен синджир от 14 каратово злато с тегло 10 грама на
стойност 350,00 лв., 1 брой златен синджир от 14 каратово злато с тегло 25
грама на стойност 875,00 лв. и 1 брой златен медальон с форма на кръст от 14
каратово злато с тегло 5 грама на стойност 175,00 лв., или всичко на обща
стойност 1 400 лева, като неоснователен и недоказан.
В протеста се правят
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт с искане
същият да бъде отменен и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият М.
да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и съответно му бъде
наложено предвиденото от закона наказание.
В съдебно заседание, проведено в отсъствието на подсъдимия Д.С.М. и гражданския ищец З.Н.С., представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора заявява,
че изцяло поддържа
протеста на Районна прокуратура Стара Загора, тъй като не само свидетелката С.
по безспорен начин е разпознала подсъдимия М. като извършител на
престъплението, но и свидетелят Стефан
Желязков, който е бил близо до местопроизшествието, е успял да види М. и да го
разпознае. Счита, че по изложеното оправдателната присъда следва да бъде
отменена, а вместо нея - да се постанови нова осъдителна присъда.
Адв.А., защитник на подсъдимия Д.С.М., счита, че
протестът на РП Стара Загора следва да бъде оставен без уважение, тъй като е неаргументиран
и противоречи на правната и житейска логика. Моли въззивният съд да потвърди оправдателната
присъда на първоинстанционния съд.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, намери за установено следното:
Обвинението против подсъдимия Д.С.М. е за извършено
престъпление по чл.198 ал.1 НК – за това, че на 23.09.2013г. около 11.00 часа,
в гр.Стара Загора, отнел чужди движими вещи – 2 броя златни синджири и 1 брой
златен медальон с форма на кръст, описани подробно, на обща стойност 1 400
лева от владението на З.Н.С. с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила. В първоинстанционното производство са приобщени
събраните по ДП доказателства – разпитани са свидетелите, посочени в
обвинителния акт, изслушани са експертите, изготвили съдебно-оценителна и
дактилоскопна експертизи, прочетени са и писмените доказателства. Освен това,
за пълното и обективно изясняване на делото, са изискани от ПГСАГ “Лубор Байер” Стара Загора справка,
установяваща изучаваните предмети на инкриминираната дата от класа на
подсъдимия, имената на преподавателите, които ги водят, както и времетраенето
на учебните часове и междучасията, както и копие от дневника на класа за
23.09.2013г., установяващо отсъствалите за всеки от часовете ученици, водени
под номера. Съдът е разпитал като свидетели и преподавателите, водили всеки от
предметите, с цел установяване на обстоятелството присъствал ли е подсъдимият М.
във всеки от часовете. След съвкупната преценка на целия доказателствен
материал, първоинстанционният съд е стигнал до обоснования извод, че
авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин, така, както го изисква
разпоредбата на чл.303 ал.2 НПК.
Този извод се споделя и от въззивния съд. Единственият
свидетел, видял извършителя в лице от непосредствена близост, е пострадалата З.С..
Разпитана преди извършеното разпознаване на лице, същата дава описание на
лицето, без в него да се съдържат по-специфични черти или белези на
извършителя. При извършеното разпознаване пострадалата действително е посочила
подсъдимия, въведен под №4 сред останалите лица, но е заявила, че това момче
най-много й прилича на момчето, което я е нападнало, като е заявила също, че го
е познала по физиономия и по телосложение като цяло, т.е. отново липсват
посочени специфични черти на извършителя. При това изявление на пострадалата,
потвърдено и пред първоинстанционния съд, в смисъл, че не може да е на 100%
сигурна, че именно подсъдимият е извършителят, правилно съдът е счел, че
разпознаването е колебливо и несигурно. Другият свидетел - Стефан Желязков,
който е последвал извършителя, твърди, че го е видял само в гръб и много бегло
отдалече в профил при пресичането на улицата, като не може да разпознае същия в
лице. Ето защо при извършеното разпознаване, посочвайки подсъдимия, въведен под
№1 сред останалите лица, свидетелят е заявил, че го е разпознал по
телосложението. Телосложението на едно лице обаче, като съвкупност от физически
характеристики и то твърде общи, при липсата на отново на специфичен белег или
признак, който би отличил лицето от останалите, не е достатъчно да потвърди
категорично авторството на деянието в лицето на подсъдимия. По делото е
установено, че извършителят, отдалечавайки се, е изхвърлил по пътя опаковка от
кроасан, която е иззета и изследвана за наличие на годни дактилоскопни следи.
Вещото лице е установило 2 броя такива следи, които обаче не са идентични с иззетия
сравнителен образец от подсъдимия Д.М.. Този категоричен извод на експерта
подкрепя тезата, че М. не е автор на деянието. Заявеното в заключението, че
подсъдимият би могъл да не остави дактилоскопни следи след съприкосновение с
опаковката, не може да подкрепи обратния извод, тъй като това може да се отнася
за всяко друго лице. Изисканото копие от дневника на класа за 23.09.2014г.
потвърждава дадените от подсъдимия М. обяснения за това, че е закъснял за
училище, пропускайки първия учебен час, но е присъствал на останалите часове,
които са се провели именно във времето, когато е извършено деянието. Така в
дневника на класа е отразено отсъствието на М. само за първия учебен час.
Обстоятелството, че преподавателите, провели часовете от третия насетне, не са
извършили поименна проверка на учениците, а са отразили в дневника съобщените
им като отсъстващи от дежурния ученик, не може да обуслови само по себе си
онази категоричност на обвинението, която законът изисква, тъй като може да
послужи като база единствено на предположения. Предоставените видеозаписи от
охранителните камери на ПИБ, намиращи се в близост до местопроизшествието, не
съдържат образа на извършителя.
При така изложеното, настоящият състав се солидаризира
с изводите на решаващия съд за това, че извършените от двамата свидетели
разпознавания, съответно и депозираните от същите показания, както поотделно,
така и в съвкупност помежду им и с останалия събран доказателствен материал, не
са категорични досежно авторството на деянието, а налагат единствено
предположението, че е възможно извършителят на деянието да е подсъдимият Д.М..
Това предположение обаче, при липсата на категорични доказателства, не може да послужи
като основание за признаването на подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението, за което е предаден на съд. Ето защо, като се е съобразил с
разпоредбата на чл.304 предл.2 НПК, признавайки подсъдимия М. за невинен по
повдигнатото обвинение и съответно отхвърляйки предявения граждански иск за
имуществени вреди, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горните мотиви, на основание чл.338 НПК,
Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №87/14.05.2014г., постановена по НОХД
№204/2014г. по описа на Старозагорски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.