№ 4466
гр. София, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110131038 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба вх.№ 9075/01.06.2021г. на
„**************** срещу ******************, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК за признаване за
установена недължимостта на сумата от 1250 лв., представляваща част от обща сума в
размер на 6482,03 лв., представляваща главница по изп. лист от 08.01.2016г. по гр.д. №
23526/2012г. по описа на СРС, 72-в, като погасена по давност.
Ищецът твърди, че срещу него се води изп.д. № 20218380401755 на
*************** образувано въз основа на издаден на 08.01.2016г. по гр.д. №
23526/2012г. по описа на СРС, 72-в ИЛ в полза на ответника за следните вземания:
сумата от 6482,03 лв., представляваща главница за доставена питейна вода и Вик
услуги за периода 10.04.2009-14.03.2012г., ведно със законната лихва от 14.05.2012г. до
изплащане на вземането и 272 лв. разноски. Твърди се, че изп.д. било образувано на
12.02.2021г., а решението, въз основа на което било издаден ИЛ влязло в сила на
05.12.2015г., поради което за периода от издаване на ИЛ до образуване на
изпълнителното дело вземането по ИЛ било погасено по давност. Претендира
сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
******************, в който намира иска за неоснователен. Твърди се, че вземането
1
по иска е установено със съдебно решение и преди изтичане на установената в закона
петгодишна давност е образувал изпълнително производство за събиране на това
вземане при съобразяване и на ЗМДВИП. Навежда, че молбата за образуване на
горното изпълнително дело е прекъснала течащата давност, доколкото същата съдържа
упълномощаване на ЧСИ по чл. 18 ЗЧСИ да избере способ за изпълнение. По
изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че въз основа на влязло в сила на 05.12.2015г.
решение от 30.07.2015г. по гр.д. № 23526/2012г. по описа на СРС, 72 състав, на
08.01.2016г. е издаден изпълнителен лист в полза на ответника за следните вземания:
сумата от 6482,03 лв., представляваща главница за доставена питейна вода и Вик
услуги за периода 10.04.2009-14.03.2012г., ведно със законната лихва от 14.05.2012г. до
изплащане на вземането и 272 лв. разноски, въз основа на който изпълнителен лист
било образувано изп.д. № 20218380401755 на ЧСИ Бъзински.
От приетата по делото молба вх.№ 27.01.2021г. от ответника с прано основание
чл.426 ГПК е поискано образуване на изпълнително дело, въз основа на процесния ИЛ,
като в молбата е поискано на основание чл.426 ГПК образуване на изпълнително дело,
така и „на основание чл.18 ЗЧСИ, да проучите имущественото състояние на
длъжника във връзка с установяване на способ за удовлетворяване на вземането, да
правите справки, да набавите документи, книжа и други, да определяте начина на
изпълнение, както и да бъдете пазач на описаното имущество, да бъдете пазач на
даденото в обезпечение имущество“. След образуване на изпълнителното дело са
извършвани изпълнителни действия (запор на сметки до
„***************************************************************************************
– запорни съобщения, входирани на 05.03.2021г.; искане за вписване на възбрана,
вписана на 05.03.2021г.)
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по реда на чл.439 ГПК.
Предмет на иска е оспорване за недължимост на вземането, основано на
обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене. Заявените
обстоятелства са, че след влизане в сила на съдебното решение, с което ищецът е
2
осъден да заплати суми на ответника, е изтекла предвидената в закона 5г. погасителна
давност, през който период не били извършвани действия по спиране и прекъсване на
давността.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на
ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи
на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или
прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Не се спори между страните, че ответникът е разполагал с вземане в
претендирания размер, което е подлежало на принудително изпълнение, както и че
давността е почнала да тече от влизане в сила на решението – 05.12.2015г., така и с
оглед чл.117, ал.2 ЗЗД приложимата давност е общата 5г. давност. Не е спорно, че с
оглед чл.3, т.2 ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020г. до
22.05.2020 г. (§ 13 от ПЗР, съобразно която сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник").
Спорът е концентриран върху това дали с молбата за образуване на
изпълнителното дело (вх.№ 27.01.2021г.), която е преди изтичане на погасителната
давност и в която взискателят е овластил ЧСИ да извършва действия по чл.18 ЗЧСИ, се
прекъсва давността.
Систематичното тълкуване на чл.426, ал.2 и ал.3 ГПК и чл.129 ГПК води до
извод, че когато в молбата за образуване на изпълнителното дело не е посочен начинът
на изпълнението, молбата е нередовна по чл.129 ГПК, но при поправянето , това има
сила от момента на нейното подаване, а при непоправяне - такава молба подлежи на
връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК.
В конкретния случай съдът намира, че молбата не е нередовна, защото има
надлежно възлагане по чл.18 ЗЧСИ, т.е. взискателят надлежно е възложил съдебният
изпълнител да извършва принудителни изпълнителни действия спрямо длъжника. Така
и в т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС изрично е посочено в мотивите, че е "нередовна молбата за изпълнение (освен
при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно
чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е
прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността,
но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането,
признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а" ЗЗД“.
3
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител и то
прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се
влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако
нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното
производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността
е изтекла. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение (в който смисъл е Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. №
1747 / 2020 г. на ВКС, 4-то гр. о.).
Следователно, съдът приема, че с молбата за образуване на изпълнителното дело,
в която е възложил на съдебния изпълнител да извършва принудителни изпълнителни
действия спрямо длъжника, съответно въз основа на възлагането са извършени
конкретно изпълнителни действия е налице прекъсване на давността с предприемането
на действията, но се счита да е настъпило с обратна сила, съответно доколкото
поискването е преди давността е изтекла, то искът се явява изцяло неоснователен.
Служебно известно е, че по заявление вх.№ 9083/01.06.2021г. е образувано ч.гр.д.
31026/2021 по описа на СРС, 26 с-в, поради което служебно да се изпрати препис от
постановеното решение.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал.3 ГПК, право на
разноски има ответникът, който не е представил доказателства за сторени такива.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „****************, ЕИК: **************,
***********************, иск с правно основание чл.439 ГПК срещу
******************, ********************, със седалище и адрес на управление:
****************************, за признаване за установено, че не дължи 1250лв.,
представляваща част от обща сума в размер на 6482.03лв. - главница по изпълнителен
4
лист от 08.01.2016г., издаден по гр.д. № 23526/2012г. по описа на СРС, 72 състав, въз
основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20218380401755 по описа на ************************, рег. № *** на КЧСИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се изпрати за запознаване по ч.гр.д. 31026/2021 по описа
на СРС, 26 с-в.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5