Р Е Ш Е Н И Е № 85/27.4.2021 г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, шести състав, в публично заседание на четиринадесети април
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Гюмлиева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 76 по описа за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Н.К.Д. ***, чрез адв. Ж.Т.-А.
*** против Заповед (ЗАП)-85/02.02.2021 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, с която на основание
чл.61, ал.2 и 3, т.2 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии (НКОГТ) и Заповед № 73/29.01.2021 г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по горите са извадени от употреба контролни
горски марки /КГМ/ Серия А № 2650 и Серия А № 2651, вписани в регистъра на КГМ
на името на Н.К.Д. поради отписване на лицето от регистъра на физическите лица за
упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно Удостоверение №
430/23.04.2012 г. за изработка и регистрация на КГМ Серия А № 2650 и Серия А №
2651 издадени на името на Н.К.Д..
В жалбата
се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна, издадена в нарушение
на материалния закон и на целта на закона, като са допуснати и съществени
нарушения на административнопроцесуалните правила,
т.к. административният орган към този момент не е имал нито фактическото, нито
правното основание да издаде по този начин и с такова съдържание
административния си акт. Претендира се да бъде обявена нищожността,
алтернативно да се отмени атакуваната заповед и се присъдят направените по
делото разноски.
В съдебно
заседание оспорващия се явява лично и с адв.Т.-А.,
като подържа жалбата на посочените основание и направените с нея искания.
Ответната
страна в писмена форма оспорва жалбата като неоснователна с искане за
оставянето й без уважение и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, т.к. заповедта не страда от посочените пороци и няма основание
за обявяването й за нищожна.
След
цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и
поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Н.К.Д. е бил
вписан в публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска
практика, за което е било издадено удостоверение №1729-1/10.05.2012 г.
Със
Заповед(ЗАП)-73/29.01.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
по горите, Н.К.Д. е отписан от публичния регистър на физическите лица за
упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверение
№1729-1/10.05.2012 г., ведно с всички права, произтичащи от него.
Видно от
достъпния на адрес http://new.iag.bg/cgi-bin/RCLP_Index.cgi Регистъра
на ИАГ за Удостоверенията за частна лесовъдска практика заповедта е приведена в
изпълнение и лицето е отписано от регистъра ведно с издаденото удостоверение.
Със Заповед
(ЗАП)-85/02.02.2021 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по горите на основание чл.61, ал.2 и 3, т.2 от Наредба №1
от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (НКОГТ) и
Заповед № 73/29.01.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
горите са извадени от употреба контролни горски марки /КГМ/ Серия А № 2650 и
Серия А № 2651, вписани в регистъра на КГМ на името на Н.К.Д., поради отписване
на лицето от регистъра на физическите лица за упражняване на лесовъдска
практика и е обявено за невалидно Удостоверение № 430/23.04.2012 г. за
изработка и регистрация на КГМ Серия А № 2650 и Серия А № 2651 издадени на
името на Н.К.Д..
При така
изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен
акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на
оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед (ЗАП)-85/02.02.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по горите, с която на основание чл.61, ал.2 и 3, т.2 от Наредба №1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (НКОГТ) и Заповед
№ 73/29.01.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите
са извадени от употреба контролни горски марки /КГМ/ Серия А № 2650 и Серия А №
2651, вписани в регистъра на КГМ на името на Н.К.Д. поради отписване на лицето
от регистъра на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика и е
обявено за невалидно Удостоверение № 430/23.04.2012 г. за изработка и
регистрация на КГМ Серия А № 2650 и Серия А № 2651 издадени на името на Н.К.Д..
Съгласно
чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК,
без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо
е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на
административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да
не противоречи на материалноправните разпоредби и да
съответства с целта на закона.
Липсата на
някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
В настоящия
случай оспорения акт е издаден от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по горите в рамките на неговата компетентност по чл.61, ал.2 от Наредба
№ 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, в изискуемата
писмена форма, с мотивирана заповед и при спазване на процедурата визирана в
закона.
Не са
налице и противоречия с материалноправните норми или
несъответствие с целта на закона.
По силата
на чл.61, ал.3, т.2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. изваждането от употреба на КГМ
се извършва при отписване от регистъра по чл.235 ЗГ на лицето, притежаващо марката.
В настоящия
случай посочената предпоставка е налице, което обуславя материалноправната
законосъобразност на оспорения акт, т.к. със Заповед(ЗАП)-73/29.01.2021 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите Н.К.Д. е отписан от
публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика,
т.е. регистъра по чл.235 ЗГ и е обявено за невалидно удостоверение
№1729-1/10.05.2012 г., ведно с всички права, произтичащи от него.
Съгласно
чл.240, ал.2 ЗГ в случаите по чл.239, ал.1, т.5-9 ЗГ заповедта на изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция по горите за отписване от регистъра подлежи
на незабавно изпълнение.
Доколкото
понастоящем Заповед(ЗАП)-73/29.01.2021 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по горите е издадена на основание чл.239, ал.1, т.9, б.“а“
ЗГ, то попада във визираните хипотези и подлежи на предварително изпълнение.
Ето защо по
силата на закона оспорената заповед поражда всички правни последици в т.ч. и
правото на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите да извади
от употреба КГМ на лицето, което я притежава, при отписването му от регистъра
по чл.235 ЗГ.
Обстоятелството,
че допуснатото предварително изпълнение подлежи на оспорване и може да бъде
отменено от съда не променя посоченото, т.к. се касае за бъдещи несигурни
събития, които административния орган не е длъжен нито да предвижда, нито да
съобразява, още повече че според чл.142, ал.1 АПК съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му.
В случая
административния орган действа в условията на обвързана компетентност и при
наличие от една страна на посочените в нормата предпоставки, а от друга на
законова разпоредба за предварително изпълнение, е длъжен да предприеме свързаните
и произтичащи от заповедта за отписване от регистъра по чл.235 ЗГ действия в
т.ч. и изваждане от употреба на съответната КГМ.
Поради това
са налице фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед, а
наведените в обратна насока доводи са неоснователни, след като органът изрично
е посочил отписването на лицето от регистъра на физическите лица за упражняване
на лесовъдска практика със Заповед(ЗАП)-73/29.01.2021 г. и се е позовал на нормата на чл.62, ал.3, т.2 ЗГ.
Още
по-малко непосочването на основание за издаване на заповедта, а не пълната му
липса, може да доведе до нейната нищожност, т.к. не се касае за толкова тежък
порок, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт
в правната действителност.
Предвид
посоченото оспорената заповед е валидна, като издадена от оправомощено
лице, при наличието на дължимите материалноправни
предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми,
поради което съдът счита че жалбата е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
При този
изход на делото и с оглед направеното искане жалбоподателя на основание чл.143,
ал.3 АПК във връзка с чл.144 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 ЗПП и чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ следва да заплати на ответната страна
направените по делото разноски-юрисконсулско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от
горното, Я А С, шести административен състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Н.К.Д.
***, чрез адв. Ж.Т.-А. *** против Заповед
(ЗАП)-85/02.02.2021 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по горите, с която на основание чл.61, ал.2 и 3, т.2 от
Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии
(НКОГТ) и Заповед № 73/29.01.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по горите са извадени от употреба контролни горски марки /КГМ/ Серия А
№ 2650 и Серия А № 2651, вписани в регистъра на КГМ на името на Н.К.Д. поради
отписване на лицето от регистъра на физическите лица за упражняване на
лесовъдска практика и е обявено за невалидно Удостоверение № 430/23.04.2012 г.
за изработка и регистрация на КГМ Серия А № 2650 и Серия А № 2651 издадени на
името на Н.К.Д..
ОСЪЖДА
Н.К.Д. *** да заплати на Изпълнителна агенция по горите направените по
делото разноски в размер на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете