Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 542 08.02.2019г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на девети януари две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 15278 по описа на ПРС за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди с правно основание
чл. 200 от КТ, вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът М.Г.К., ЕГН:
**********,***, чрез а. Т.Д. е предявил срещу „Ти Ай Секюрити Варна” ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. Чайка №
19, вх. А, ет. 3, ап. 37, представлявано от у. А. А. иск по чл. 200 от КТ да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева
(петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, претърпяна от ищеца на ..
в гр. П, при която ищецът е претърпял …., която злополука е призната за трудова
с разпореждане на ТП на НОИ В. от 25.08.2017г., законна лихва и разноски.
Твърди се ищецът да е
работил по ТПО с ответника на длъжност „п. в.о.”, с място на работа: гр. П.,
ул. „Г. Б.” № .. На 13.07.2016г. срещу 14.07.2016г. ищецът бил нощна смяна. На
сутринта на ..., при извършване на регулярен обход, около .. часа ищецът се
спънал в ж.п. линия, преминаваща през охранявания обект, паднал и ударил лявото си коляно, вследствие
на което настъпило внезапно травматично увреждане на здравето му, изразяващо се
в … Злополуката настъпила по време на работа, при и по повод извършваната
дейност – обход във връзка с охраняване на поверения му обект. От удара ищецът
изпитал силна пронизваща болка, паднал на земята и с пълзене се добрал до
портала, където в 06:00 часа го заварил колегата му, на който трябвало да
предаде смяната. Обадили се на спешна помощ, ищецът бил отведен и прегледан в
Спешно отделение, където бил установен о, била назначена рентгенография и било
установено счупването – „…”. На ищеца бил поставен гипсов крачол за 75 дни. В
периода 14.07.2016г. – 17.12.2016г. ищецът ползвал отпуск поради временна
нетрудоспособност, като след сваляне на гипсовия крачол състоянието му не се
подобрило, било установено, че вследствие на счупването е развил … бил насочен към физикална терапия, било
установено наличие на …, а глезенната става е о. с ограничена подвижност и
функционална болезненост. Във всички амбулаторни и болнични листове било
отразено, че тези усложнения са последица от счупването – „…”.
Болките и страданията, както
и отпускът поради временна неработоспособност, продължили месеци след
инцидента. Твърди се същите и към момента да не са отшумели. Ищецът е бил
няколко месеца нетрудоспособен, и към момента се твърди да изпитва болка при
ходене в лява глезенна става, силна ограничена подвижност на лява колянна
става, слабост в левия крак. Появила се ... На ищеца било проведено магнитно лечение,
серия физиотерапевтични процедури, като неколкократно бил хоспитализиран за
провеждането им. С ЕР на ТЕЛК от 17.12.2016г. временната неработоспособност на
ищеца била продължена с още 30 дни.
Твърди се тези здравословни
проблеми на ищеца вследствие на злополуката да са създали изключително
затруднение в бита му, обслужването му и много са го натоварили психически, тъй
като, освен, че бил лишен от възможността да се придвижва самостоятелно, ищецът
изпитвал болки, ставал през нощта, затворил се в себе си, грижите за
домакинството, вкл. и издръжката, били поети от останалите членове на
семейството му. По време на сватбеното тържество на д. си не могъл да вземе
участие както в подготовката, така и в самото тържество, наложило се да бъде
пренасян на ръце и цялата вечер да стои на един стол, което довело до влошаване
на емоционалното му състояние и чувство за вина.
Злополуката била призната за
трудова с разпореждане на ТП на НОИ Варна от 25.08.2017г., което било
потвърдено при обжалване от страна на работодателя.
Ето защо се моли да се осъди
ответника да заплати на ищеца обезщетение за търпените болки и страдания
вследствие на злополуката в размер на 15 000 лева, ведно със законната
лихва от злополуката – ... до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира
разноски.
В срок е постъпил писмен
отговор от ответника, с който се взема становище за допустимост, но
неоснователност на иска.
Ответникът не оспорва
наличието на ТПО между страните към момента на увреждането, но оспорва иска по
основание и размер.
От една страна се твърди
увреждането да не представлява трудова злополука, а да е вследствие на
влошеното здравословно състояние на ищеца, което обаче същият съзнателно е
прикрил от работодателя преди започване на работа, а от друга – именно това
поведение на ищеца да е довело до настъпване на злополуката. Твърди се ищецът
да е нарушил съзнателно изискванията на Закона за частната охранителна дейност
от 2004г., към момента отменен, като при кандидатстването си за работа
съзнателно прикрил свои хронични заболявания, които са пречка да започне работа
като о.. Същият представил документация, че е физически здрав, а впоследствие
било установено, че страда от …. Тези заболявания били абсолютна пречка за
назначаване на работа като п. в. о., а прикриването им съзнателно от ищеца го
правело пряко отговорен за всички евентуални злополуки, които биха могли да
настъпят на работното му място. В случай, че работодателят е знаел за
заболяванията му, никога не би го наел на работа, тъй като същата изисквала
извършване на обходи на големи площи и разстояния, възможност за бързо
придвижване, включително и при лоши метеорологични условия. Очевидно било, че
болен от … не би могъл да извършва тази дейност. Външните симптоми на това
заболяване, като накуцване, изкривена походка и преждевременна умора били
забелязани от колегата на ищеца К.Б., който поел поста от него на .. и
свидетелствал за това и в адм. преписка пред НОИ. Същият обективно възприел
състоянието на ищеца след твърдяната злополука – ищецът бил прав и облегнат на
оградата и се оплакал от болки в крака, поради което Б. извикал Спешна помощ.
Ищецът не му се оплакал да е станал някакъв инцидент, и на Б. това не направило
особено впечатление, тъй като бил наясно с проблемите на ищеца с краката и го
приел за обичайно. Твърди се също така ищецът да не е уведомил нито колегата
си, нито прекия ръководител за това с него да е настъпвал какъвто и да било
инцидент, нито се е обадил да бъде сменен по-рано заради настъпил такъв. Това
противоречало на дадените от ищеца обяснения за силна пронизваща болка и, че се
е влачил до портала.
С оглед на горното се моли
исковете да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищецът,
чрез пълномощника си а. Д. поддържа иска и моли същият да се уважи. Счита за безспорно доказано настъпилата
злополука, че е настъпила по времетраене на ТПО на ищеца с ответника, че същата
е призната по надлежния ред за трудова, че е довела до временна
неработоспособност, че кракът на ищеца все още не е възстановен и че същият
търпи посочените в исковата молба вреди. Оспорва възраженията на ответника за
съпричиняване като недоказани, като счита показанията на свидетеля на ответната
страна от една страна за противоречиви, от друга – заинтересовани. Ето защо
моли да се уважи изцяло иска, ведно с всички законни последици.
В съдебно заседание
ответникът, чрез пълномощника а. С. оспорва иска, поддържа изцяло писмения
отговор, като счита за доказани твърденията си изцяло както от събраната
медицинска документация, така и от събраните по делото гласно доказателства и
заключението на вещото лице. Счита от показанията на ищцовия свидетел да не се
е установило същият да е търпял изложените в исковата молба болки и страдания,
нито като обем, нито като тежест, като освен това този свидетел като близък на
ищеца бил заинтересован. Ето защо моли искът да се отхвърли като неоснователен.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери
следното:
За да се уважи предявеният иск с правно основание чл.
200 от КТ за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е
необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с
ответника, че по времетраенето на трудовото му правоотношение при изпълнение на
служебните задължения е настъпила посочената злополука, че същата е призната за
трудова по съответния ред, че злополуката е довела до временна
неработоспособност на ищеца, както и твърдението му, че в резултат на
увреждането на здравето му, настъпило при злополуката, е претърпял
неимуществени вреди – болки и страдания, неудобства, причинени по време на
лечението, усложнения и неудобства в ежедневието му, които са последица, в
пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната злополука.
При доказване на тези обстоятелства от стана на ищеца
в тежест на ответника е да установи твърденията си, че от страна на ищеца е
имало съпричиняване, довело до настъпване на злополуката, в частност с какви
свои действия и бездействия същият е допуснал груба небрежност и е допринесъл
за нейното настъпване, както и да установи основателността на възраженията си,
че търпените вреди не са в причнинна връзка със злополуката, а с други
заболявания на ищеца.
Между страните не се спори, и от събраните по делото
доказателства – трудов договор …., декларация за тр. злополука ...,
Разпореждане № ..., с което станалата с ищеца злополука на ... е приета за
трудова, Решение № 2153-03-57 на Д. на ТП на НОИ – Варна от 11.10.2017г., с
което е отхвърлена жалбата на ответника срещу горепосоченото разпореждане, фиш
за спешна мед. помощ, резултати от образни изследвания, амбулаторни листове,
болнични листове за временна неработоспособност за периода 14.07.2016г. –
24.11.2016г., ЕР на ТЕЛК от 17.11.2016г. за продължаване на отпуска поради
временна неработоспособност с още 30 дни се установява, че ищецът е работил по
безсрочно ТПО с ответника на длъжност „п. в. о.” с място на работа – гр. П.,
ул. „Г. Б.” №.., с посочено в тр. договор 8-часово работно време на ден, и ОМВ
450 лева, като е постъпил на работа на ...
На ... ищецът е претърпял злополука, като по време на редовния обход на
обекта се е спънал в релса на ж. п. линия, преминаваща през обекта, паднал е,
вследствие на което е получил счупвания на други части на подбедрицата на ляв
крак. Злополуката е декларирана от работодателя една година след инцидента, с Разпореждане
от 25.08.2017г. на ТП на НОИ Варна е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО,
като работодателят е обжалвал това разпореждане с мотиви, че здравословното
състояние на ищеца, наличието на .., са довели до настъпване на злополуката и
по тези причини тя не е трудова. С Решение на Д. на ТП на НОИ – Варна от
11.10.2017г. жалбата е отхвърлена като неоснователна, като същото не е
обжалвано и е влязло в сила. След злополуката на мястото на инцидента е
повикана линейка, която е пристигнала в 06:02 часа, ищецът е отведен в МБАЛ
„Пловдив” АД, където му е извършен преглед и рентгенографско изследване, като
са установени счупвания на други части на подбедрицата – …, поставен му е
гипсов крачол за 75 дни, като на ищеца са издадени болнични листове за временна
нетрудоспособност за периода 14.07.2016г. – 24.11.2016г. В анамнезата е
вписано, че е установено ... След снемане на гипсовия крачол има ... Установено
е наличие на …, като това е установено при прегледите на 12, 19 и 26.10.2016г.
Походката към 26.10.2016г. е силно затруднена и с две помощни средства. Поради
неповлияване от проведения извънболничен физиотерапевтичен курс са се наложили
две хоспитализации през м. 09 и м. 11.2016г. с лечебна цел за провеждане на
съответните рехабилитационни процедури в болнични условия. Извършени са
множество физиотерапевтични процедури, описани в амбулаторните листове. С ЕР на
ТЕЛК от 17.11.2016г. е установено, че ищецът не се е възстановил след
счупването, продължава да провежда физиотерапия, като са дадени указания ЛКК да
удължи отпуска поради временна неработоспособност с още 30 дни.
Впоследствие на 23.02.2017г. ищецът е получил ново
счупване – на л. п., поставен е гипсов ботуш за 45 дни, имал е о. в х.,
ограничена двигателност в .., като се е придвижвал с помощни средства и към
датата 20.04.2017г. Диагноза – ... На 03.05.2017г. е констатирано подобрение,
придвижване без помощни средства, но на 08.06.2017г. се установява … при
раздвижване и отново накуцваща походка с едно помощно средство. Появили се и
болки в лява тазобедрена става, сутрешна скованост, като във всички амбулаторни
листове от м. 06 до м. 11.2017г. се установява …. при раздвижване и накуцваща
походка с 1 помощно средство. Провеждани са рехабилитационни процедури. Насочен
е към санаториално лечение. Впоследствие през м. септември 2018г. ищецът има
други оплаквания – в лява раменна става, които обаче нямат отношение към
увредения при злополуката крак.
Ответникът представя молба за започване на работа от
ищеца, карта за предварителен медицински преглед от 04.02.2016г., в която е
отразено, че при преглед е констатирано, че е клинично здрав и може да полага
нощен труд и да работи като п, в. о., заключение от служба по трудова медицина
в същия смисъл, както и декларация от ищеца, че е запознат с длъжностната си характеристика,
правилника за вътрешния трудов ред, ВПОРЗ, правилата за безопасност на труда,
заповедта за фирмена и търговска тайна, като се задължава да спазва правилата
за здравословни и безопасни условия на труд. По делото обаче не се представят
нито дл. х-ка на ищеца, нито които и да било от гореизброените правила и
заповеди.
По делото е изслушано заключение на съдебно-медицинска
експертиза на д-р М.Б. и са събрани гласни доказателства, чрез разпит на двама
свидетели.
От заключението на вещото лице по допусната
съдебно-медицинска експертиза д-р М.Б., което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, е видно, че вследствие на злополуката на ... на ищеца е
причинено …, което травматично увреждане е причинено по механизма на удар
с/върху твърд тъп предмет и по начин и време е възможно да е получено по
описания от ищеца начин, а именно при падане по лице и ... Непосредствено след
инцидента ищецът е изпитвал умерени до значителни по сила и интензитет
болки страдания, които постепенно са
затихвали до пълното им изчезване, след приключване на оздравителния
процес. Оздравителният процес на ищеца
се е забавил поради наличния диабет и настъпилата поради това диабетна
полиневропатия и е продължил 5-6 месеца.
Според в. л Б. е невъзможно понастоящем ищецът да
зипитва болки и страдания вследствие на настъпилата на ... злополука. На
23.02.2017г. ищецът е счупил .., бил е с гипсов ботуш. Сочи се, че е възможно
да зипитва болки и страдания от открита на 17.10.2017г. …. Сочи се, че
гонартрозата представлява дегенеративно заболяване на колянната става,
протичащо с деструкция на ставния хрущял. Причината за същата не е известна, но
патологичният процес е ангажирал и двете колена, а не само лявото коляно на
ищеца.
В заключението си в. л. сочи, че ищецът, който е на
..г, страда от десет години от ….. Нито едно от тези заболявания обаче не е
допринесло за настъпването на злополуката. Диабетът е довел до по-продължителен
възстановителен процес, като към момента на прегледа през декември 2018г.
ищецът е напълно възстановен от травмата от злополуката. Сочи се, че е възможно
да изпитва епизодични болки в двете коленни стави от първичната гонартроза,
двустранна, като за нейното възникване до голяма степен е допринесло
наднорменото тегло на пострадалия.
В съдебно заседание вещото лице Б.
уточнява, че заболяванията „д. с.“ и „о.“ по никакъв начин не са допринесли за
настъпването на самата злополука, като обяснява какво представляват те.
„Остеопорозата“ представлява намалена костна плътност на костите. Относно
механизма на злополуката, по никакъв начин не оказва влияние, единствено и
само, ако е по-малка намалената костна плътност, човек с по-малка сила може да
счупи костта си, в смисъл, че не трябва толкова силен удар, за да си счупи
костта, но при падане от собствения си ръст, независимо от това дали има
„остеопороза“ или не, това счупване може да стане. Относно „диабетното стъпало“
– това е едно усложнение на диабета, което води до недобро хранене на съдовете
на стъпалото на човека, като се отразява на чувствителността на стъпалото.
Същото влияе дотолкова, доколкото диабетът като заболяване води до това, че се
увреждат малките кръвоносни съдове, тези, които хранят нервната система и от
това нещо, понеже се намалява чувствителността и се затруднява храненето на
крака и много увреждания, които стават, например рани и счупвания, много
по-бавно зарастват, именно заради това, но не е допринесло до счупването.
„Диабетното стъпало“ не затруднява походката, това не уврежда ходенето, както
при заболявания като инсулта например, които засягат на по-високо ниво нервната
система оттам се оказва влияние при ходенето и при походката на човека. Това не
е допринесло за настъпването на злополуката, единствено може да удължи
оздравителния процес. Самите причини за падането според в. лице са неизвестни,
може ищецът да се е спънал, но при падане от собствен ръст и при здрав човек
без диабет и остеопороза може да настъпи същото счупване.
По делото са събрани и
гласни доказателства.
Разпитана е свидетелката на ищеца И. И. К.,
негова с., от чиито показния се установява, че е разбрала за злополуката в деня
на настъпването й от с. си, който на сутринта й казал, че е претърпял злополука
и е в Окръжна болница (МБАЛ „Пловдив” АД – гр. Пловдив). Свидетелката отишла,
като го заварила на количка, изпитвал силни болки в левия крак, като от
лекарите разбрала, че при падането кракът му се е усукал. Била му поставена
инжекция с болкоуспокояващи, била направена рентгенова снимка, установило се
счупване и кракът му бил гипсиран от петата до коляното. Наложило се да бъде
прибран вкъщи с помощта на двама души, тъй като живеели на втория етаж и нямали
асансьор. Ищецът не можел да сгъва крака си в коляното, не можел сам да се
обслужва, обслужвали го членовете на семейството му, изобщо не можел да ходи
сам до тоалетна, като за целта приспособили един стол, да го ползва за тоалетен
такъв. От юни до септември ищецът бил с гипс, около два месеца, свалили го в
средата на септември. След това започнал да ходи на физиотерапия. Трудно се
придвижвал до мястото на физиотерапията, вечер се оплаквал от болки, но полагал
усилия да се възстанови. Малко след свалянето на гипса, през м. септември
2016г. правили сватба на д. си. Гипсът бил свален няколко дни преди сватбата,
ищецът се придвижвал с две патерици, чувствал се дискомфортно, изпитвал болки.
Тъй като не се чувствал добре, първоначално не искал да присъства на сватбата
на д. си, но не можел да не отиде, тъй като му е дете. На самата сватба не се
чувствал комфортно поради състоянието, в което се намира, изпитвал и болки.
След сватбата ходел на физиотерапия около два месеца, като нямало усложнения по
време на физиотерапията. Видимо, спрямо здравия крак, нямал усложнения, промени
и проблеми. Преди инцидента също нямал проблеми с краката. Бил е пълен, но не е
куцал. Рехабилитацията се правела в болница, ходел и се връщал. Компреси с
ракия не си е правел, с. му, която живее с него, не е виждала такова нещо. Пиел
лекарства за диабета, но не е имал проблеми с краката, като в момента се
придвижвал нормално. Рехабилитацията продължила около два месеца, няколко
месеца след инцидента можел да ходи и започнал работа, а тъй като ТПО с
ответника било прекратено, си намерил нова работа. Не е ходил на ТЕЛК за
освидетелстване за трайно намалена работоспособност и такова решение не му е издавано.
Разпитан е свидетелят на ответника К.Р.Б.,
бивш к. на ищеца и настоящ служител на ответника, също о. на същия обект, на
който е пострадал ищеца. От показанията му се установява, че с ищеца са
работили заедно на обекта, като са полагали дежурства на 12-часови смени –
дневни и нощни, и са се редували с ищеца. Относно обекта обяснява, че това е
открита оградена складова площадка за вторични суровини, на г. Ф, гр. П, по
средата на която минава глуха железопътна линия, която се използва за товарене
на материали. Там се събирали цветни и черно-бели метали. Работата на о. се
състояла в обход и охрана на обекта, като имало и кабинка, в която се пробирали
след обхода и която ги пазела от дъжд. Предишния ден, на 13.07.2016г.
свидетелят бил дневна смяна, ищецът го сменил, като застъпил нощна смяна.
Според свидетеля ищецът му се оплаквал от краката, споделял, че му е трудно
придвижването, тъй като е пълен, и трябва да си купи кола. Свидетелят имал къща
на село и ищецът го молил да му носи ракия, като обяснявал, че му трябва за
компреси за краката. Ищецът бил едър, пълен, и според свидетеля накуцвал, тъй
като тежал над 100 килограма. Предаването на смяната, когато застъпвал ищеца,
минало нормално. След това, на сутринта, свидетелят трябвало да дойде и да
смени ищеца. Според показанията на свидетеля смените им били от 07:00 до 19:00
часа и от 19:00 часа до 07:00 часа, но ходели по-рано, за да си споделят с
колегата как е минала смяната, дали има проблеми, и да пият заедно кафе. В
конкретния случай свидетелят отишъл да смени ищеца около 06:00 часа сутринта,
като твърди обикновено да е ходел в този час да го сменя. заварил ищеца подпрян
на оградата, като същият му казал, че не може да ходи, ударил се е, казал на
свидетеля да вземе ключа и да отвори обекта. Свидетелят попитал ищеца защо не
му се е обадил и веднага тръгнал да си прави обхода, без да провежда други
разговор с него. През това време, без свидетелят да знае, се оказало, че ищецът
е извикал Бърза помощ. Линейката не била викана от свидетеля и той не знаел за нея.
Преди да го откарат с линейката, свидетелят му казал да му се обади да му каже
какво е положението, защото Б. бил отговорник на обекта и трябвало да докладва
във Варна, ако има някакви проблеми. Свидетелят отишъл по-рано с намерение да
си поговорят с колегата, не помни дали го е заварил прав или седнал, а само, че
бил подпрян на оградата. Нищо не му показал, къде се е ударил. Свидетелят не му
обърнал внимание, защото по принцип ищецът се оплаквал, че го болят краката и
коленете. Имал намерение да седнат да си поприказват, но вместо това тръгнал да
си прави обхода на обекта, тъй като бил обширен. Докато си правел обхода,
видял, че идва линейката, но ищецът не му бил казал, че е извикал линейка.
Впоследствие свидетелят, който до този момент е категоричен, че не помни ищецът
как точно бил подпрян на оградата, заявява, че е сигурен, че е бил прав, а не
седнал, както и че сам се е качил в линейката и е сядал. После пък казва, че не
е видял как е качен в линейката, а само, че вече седи вътре, тъй като е тръгнал
да си прави обхода и докато стигне до линейката, ищецът вече е бил вътре. След
това, тъй като до 11 часа сутринта ищецът не му се обадил да каже какво става,
свидетелят докладвал на ръководството във Варна. Ищецът се обадил около обяд,
около 12 часа, за да каже, че си взема болничен, но свидетелят не разбрал за
какво. Чак когато бил донесен болничният лист, разбрал. Първите два болнични
листа му ги носили други хора, - един път ж.му, другият път някой друг, само
последните два си занесъл лично ищецът. Когато ищецът си занесъл болничния му
казал, че иска да започне работа и че б.му ще му изпраща наколенки от чужбина.
Показанията на този свидетел
се оспорват от ищеца като противоречиви и заинтетресовани.
Други доказателства по
делото не са събирани.
При така установените факти от значение на спора съдът
намира за безспорно установено, че на ... ищецът по време на работа е претърпял
злополука – спънал се е и е паднал на ж. п. линия, преминаваща през охранявания
обект, която злополука е призната за трудова по надлежния ред, и вследствие на
която е получил увреждане на здравето – счупване на .., била е поставена
гипсова имобилизация на лява подбедрица до коляното вкл., като ищецът е бил в
отпуск поради временна неработоспособност 5-6 месеца. Оздравителният процес е
продължил около 6 месеца, два от които ищецът е бил в гипс, провеждана е
физиотерапия и рехабилитация след свалянето му, към момента к е възстановен от травмата, налице са други
усложнения на същия крак – д. г., които усложнения обаче са на двете к и не са
в причинно-следствена връзка със злополуката, а са причинени преимуществено от
наднорменото тегло на пострадалия. И според показанията на свидетеля на ищеца –
неговата с, и според заключението на в. л. Б., базирано на личен преглед на
пострадалия и на цялата мед. документация, шест месеца след злополуката ищецът
се е възстановил от нея, а последващите здравословни проблеми с левия му крак –
… през м. 02.2017г. и открита …, не са в причинно-следствена връзка със
злополуката. Предхождащите заболявания на ищеца – …., не са в причинна връзка
със злополуката, единствено биха могли да доведат и са дивели до забавяне на
оздравителния процес, поради д. п., като същият е приключил за 6 месеца. По
време на оптпуска поради временна неработоспособност ищецът е изпитвал боли и
страдания , от умерени до силни, и
постепенно затихващи в хода на оздравителния процес, затруднения в обслужването – докато е бил
гипсиран, е бил изцяло обгрижван от членовете на семейството си, ходел е по
нужда на тоалетен стол, затруднения в придвижването 6 месеца след злополуката.
От страна на ответника не се доказаха каквито и да
било твърдения във връзка с настъпило съпричиняване на злополуката от страна на
ищеца. На първо място, възражението, че злополуката не е трудова, е изцяло
недоказано – налице е влязло в сила Решение на Д. на ТП на НОИ Варна, с което е
отхвърлена жалбата на ответника срещу разпореждането, с което злополуката се
приема за трудова, и този въпрос не подлежи на пререшаване в настоящия процес.
По възражението за изключване на трудовия характер на злополуката поради
наличие на заболявания у ищеца, които биха могли да допринесат за настъпването
й, подробно се е произнесъл Д. на ТП на НОИ Варна, и този въпрос не подлежи на
пререшаване, при наличие на влязло в сила разпореждане, с което злополуката е
призната за трудова. За да се изключи отговорността на работодателя съгл. чл.
201, ал. 1 от КТ, следва същият да установи по безспорен и категоричен начин,
че увреденият умишлено е причинил увреждането си. Това нито се твърди, нито се
доказва в настоящия случай.
По възражението по чл. 201, ал. 2 от КТ за наличие на
съпричиняване от страна на ищеца, поради това, че е премълчал заболяванията си
– …… от работодателя, че с тези заболявания съгл. чл. 27, ал. 3, т. 7 от Закона
за частната охранителна дейност (отменен) няма право да работи като о., и
именно тези заболявания са довели до злополуката, като прикриването им го прави
автоматично отговорен за всички евентуални бъдещи злополуки и води до отпадане
отговорността на работодателя, съдът намира следното:
Съгл. разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 4 от Закона за
частната охранителна дейност (отменен) е необходимо лицето, което ще заема
длъжността „о.” да бъде физически и психически здраво, а съгл. чл. 27, ал. 3,
т. 7 от същия закон, това се удостоверява с медицински документ. В случая
ищецът при постъпване на работа е представил документ от лекуващия лекар, че е
психически и физически клинично здрав към момента на започване на работа, като
наличието на н. з. д. и о. не водят до извод, че това лице не е било здраво към
момента на започване на работа. Същите по никакъв начин не са пречка едно лице
да полага труд, вкл. и като о, няма такава забрана в закона, ищецът не е бил и
понастоящем не е лице с определен процент трайно намалена работоспособност с ЕР
на ТЕЛК, като при постъпване на работа и служба по трудова медицина е дала
заключение, че е здрав и може да заема изпълняваната длъжност. Самият
работодател твърди ищецът да е имал затруднения в придвижването предвид теглото
си, това да му е било известно, но
въпреки това да не е предприел никакви действия във връзка с трудовото му
правоотношение. Ищецът при постъпване на работа е имал същото телосложение и
походка, като работодателят очевидно е приел, че те не представляват пречка за
изпълняваната длъжност. Твърдението да има законова забрана лица с остеопороза
и страдащи от диабет да бъдат о. е абсолютно недоказано, а освен това и
дискриминационно. От друга страна, от заключението на в. л. Б. по безспорен и
категоричен начин се установи както какво представлява заболяването „н. з. д.”
и неговото усложнение – „д. с.”, така и заболяването „о.”, като същите не се
намират в каквато и да било връзка с травматичното увреждане на ищеца. Видно е
от заключението, че и напълно здраво лице при спъване и падане от собствен ръст
е възможно да получи абсолютно същото счупване, и горепосочените заболявания
нямат никакво отношение към причиняването му. Отделно от това, твърденията за
предшестващо накуцване, дължащо се на д. с., са абсолютно недоказани, от медицинската
документация на ищеца се установи, че същият не е имал такива оплаквания и
проблеми преди злополуката. В случая работодателят не твърди да е налице
конкретно проявление на груба небрежност от страна на ищеца и в какво се състои
тя, нито пък се установи наличие на проявена такава. Злополуката е настъпила
през нощта, по време на обход, като спъването и падането нощем на неравен
терен, на който се намират ж. п. линия и метални отпадъци, по време на обход в
никакъв случай не биха могли да бъдат категоризирани като липса на дължимата
грижа, която и най-небрежното лице не би положило в аналогичен случай.
Ето защо съдът намира възраженията на работодателя за
наличие на обстоятелства, изключващи или намаляващи отговорността на
работодателя, за неоснователно.
При така установените факти от значение за спора съдът
намира, че ищецът безспорно доказва да са му причинени неимуществени вреди от
злополуката, която е довела до временната му неработоспособност. Съдът приема,
че предвид вида и характера на увреждането на ищеца са причинени болки и
страдания, които подлежат на обезвреда При така установеното фактическо
положение и при липса на други данни как точно е настъпила злополуката, съдът
приема, че К. не е допуснал груба небрежност и не е допринесъл с поведението си
за настъпване на злополуката, поради което няма основание да бъде намалявано
обезщетението, което му се следва, съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ.
По размера на претърпените вреди, които подлежат на
обезвреда, съдът намира следното:
На обезвреда подлежат както претърпените от ищеца
неимуществени вреди, така и имуществените такива, като в случая предмет на
спора е присъждане на обезщетение само за неимуществените вреди, търпени от С.
вследствие на злополуката.
Съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства,
че за репарация на причинените на ищеца болки и страдания следва да се определи
обезщетение в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева), като отчита, че
на ищеца са били причинени болки и страдания, които са били по-интензивни в
периода на временната неработоспособност, причинена е средна телесна повреда,
ищецът не е могъл да се обслужва самостоятелно, и да се придвижва, бил е в
отпуск поради временна неработоспособност вследствие от счупването шест месеца,
от които в гипс първите два месеца, изпитвал е значителни затруднения в
обслужването си – тоалет, домакинство, наложило се е провеждане на
рехабилитационни процедури, след сваляне на гипса лявото коляно до шестия месец
след злополуката е било с постоянен оток и затруднения в движението, сгъването
и разгъването на крака в коляното не е можело да се извършва в пълен обем, като
такива проблеми преди злополуката ищецът не е имал. Същият действително е
страдал от д. с.и о., които донякъде са довели до по-бавно зарастване, но
гипсът е свален след два месеца, не се е наложило повторно поставяне на гипсова
имобилизация, проведени са множество рехабилитационни физио и
кинезитерапевтични процедури, но отокът в коляното е констатиран при всеки
преглед до шестия месец след злополуката, като преди травмата ищецът не е имал
такива оплаквания, видно от приложената медицинска документация. Ищецът първите
два месеца след злополуката не се е придвижвал изобщо, ползвал е тоалетен стол,
а оттам нататък се е движел с патерици, общо шест месеца. Вещото лице е категорично,
че към момента последиците от тази травма са отшумели и последващите проблеми с
левия крак на ищеца са били, от една страна, вследствие на счупването на петата
на същия крак през м. февруари 2017г., а от есента на 2017г. – г.на двете к,
която обаче не е в причинна връзка със злополуката и е силно повлияна от
наднорменото тегло на ищеца.
Ето защо съдът намира, че с оглед спецификите на
травмата и нейното лечение, обездвижването на долния ляв крайник,
продължителността на възстановителния период, преустановяване на трудовия
процес, промяна в навиците на пострадалия, затруднения в бита, вкл. и
претърпените негативни емоционални преживявания, изпитване на чувство за
непълноценност, за репарация на вредите сумата от 9 000 лева (девет хиляди
лева) представлява справедлив размер на обезщетението, като се отчита и
възрастта на самия ищец и фактът, че травмата е довела не само до
преустановяване на трудовата му дейност за период от шест месеца, но и до
невъзможност да се придвижва самостоятелно и да живее пълноценно във
възстановителния период. Присъждането обаче на по-голям размер би довело до
неоснователно обогатяване на същия, доколкото сумата от 15 000 лева е
прекомерна за гореописаната травма, тъй като, както вече се посочи, настоящите
болки и здравословни проблеми с л. к. не се дължат на процесната травма, а на
последващо увреждане. В този смисъл се явяват основателни възраженията на
ответника, че претендираният размер от 15 000 лева се явява прекомерен.
Същият би репарирал вреди от други две увреждания – последващо счупване на п.
к. на същия крак и д. г., до голяма степен причинена от наднорменото тегло на
ищеца, които обаче не са причинени при и по повод работата му при ответника и
не са в пряка причинно-следствена връзка с процесната злополука, нито пък представляват
усложнения от същата.
Ето защо на ищеца ще се присъди обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 9 000 лева (девет хиляди лева) и искът за
присъждане на такива до пълния размер от 15 000 лева (петнадесет хиляди лева)
ще се отхвърли.
Ищецът претендира законната лихва върху главницата от
датата на увреждането, и тъй като работодателят за вреди от тр. злополука
изпада в забава от тази дата, същата следва да бъде присъдена, считано от
14.07.2016г. до окончателното й плащане.
Ищецът претендира
направените по делото разноски, като такива се претендират само за адвокатско
възнаграждение. По делото е представено пълномощно, видно от което ищецът е
представляван от а. Т.М.Д. ***, като видно от приложения договор за правна
защита и съдействие, е договорено и платено в брой адв. възнаграждение в р-р на
1000 лева (хиляда лева). Съразмерно с уважената част от иска му се следват
такива в размер на 600 лева (шестстотин лева).
Ответникът има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, но не претендира такива и не
следва да му се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху
уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 360 лева (триста и шестдесет
лева). В негова тежест следва да се възложат направените от бюджета на съда
разноски за съдебно-медицинска експертиза в размер на 170 лева (сто и
седемдесет лева).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ти Ай
Секюрити Варна” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ж. к. Чайка № 19, вх. А, ет. 3, ап. 37, представлявано от у. А. А. да
заплати на М.Г.К., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, оф. .., чрез а..
Т.М.Д. следните суми: сумата от 9000
лева (девет хиляди лева), представляваща обезщетение на осн. чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на трудова
злополука, претърпяна на …. в гр.
П., призната за трудова с Разпореждане. на ТП на НОИ – Варна, потвърдено с
Решение № 2153-03-57 на Д. на ТП на НОИ – Варна от 11.10.2017г., при която
злополука на М.Г.К. е причинено счупване на …., което е довело до временната му
нетрудоспособност за период от 6 месеца, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на злополуката – 14.07.2016г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и да му заплати сумата от 600 лева (шестстотин лева) – разноски
за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 9 000 лева (девет хиляди лева) до пълния
предявен размер от 15 000 лева (петнадесет хиляди лева), като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ти Ай Секюрити Варна” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. Чайка № 19, вх.
А, ет. 3, ап. 37, представлявано от у. А. А.да заплати да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд
сумата от 360 лева (триста и
шестдесет лева) – държавна такса
върху уважените искове, сумата от 170
лева (сто и седемдесет лева) – разноски за съдебно-медицинска експертиза от бюджета на съда.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП