№ 1035
гр. Плевен, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430103006 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от М. Й. Н. с ЕГН ********** от с.***
против ЛЮБ. ХР. ИВ. с ЕГН ********** от с.*** у***. Ищецът твърди, че с
ответницата живеят в едно село. На 04.04.2021г. ищецът се намирал пред
избирателна секция в с.***, член на която била ответницата. Около 10 часа,
ответницата излязла пред сградата и в присъствие на хора от селото, казала на
ищеца, че „*** и „** Твърди, че ответникът и присъстващите чули обидните
думи. Поведението и не било провокирано от ищеца, а се дължало на
различните политически убеждения и предпочитания. Ищецът твърди, че е
роден и израснал в с.***, където обработва земеделски земи. Осигурявал
доходи на много хора от селото и се ползва с добро име. Поради влошено
здравословно състояние се оттеглил от активна трудова дейност, но
продължавал да помага на хората. След чутите обиди се разстроил и се
почувствал унизен. Прибрал се в дома си и споделил с близките си,
почувствал се зле и установил, че кръвната му захар е с повишени стойности,
което наложило да си постави допълнителни дози инсулин. В следващите дни
състоянието му не се подобрило, като ищецът постоянно коментирал пред
1
своите близки поведението на ответницата и не можел да приеме обидните
думи. Нямал спокойствие и здравословното му състояние не се подобрявало.
Ищецът твърди, че с поведението си ответницата е осъществила състава на
чл.45 ЗЗД, че е извършено деяние, което нарушава правни норми, като вината
се предполага и за да се освободи ответникът следва да докаже липса на вина.
Твърди, че от деянието на ответницата е претърпял вреди, които подлежат на
възстановяване. Твърди, че има правен интерес да подаде настоящата искова
молба, за заплащане на обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в
размер на 5000 лева ведно със законната лихва от датата на увреждането му.
Претендира разноски.
Ответницата представя писмен отговор, в който оспорва претенцията.
Оспорва твърденията, че на 04.04.2021г. ответницата е излязла пред сградата,
където се помещава избирателната секция и в присъствие на ищеца и на
други хора го нарекла „*** и „** Твърди, че по време на изборите е
изпълнявала задълженията си като е поставяла печати на бюлетините и не е
напускала секцията. Твърди, че денят бил дъждовен, а *** осигурявал реда в
сградата, за да се избягват струпвания. Твърди, че около 13 часа К***в
занесъл обяд на членовете на комисията, след което заедно с ответницата
напуснали сградата, за да я закара да гласува в друга избирателна секция.
Напускайки сградата, пред секцията бил само полицейският служител и ***
На около 50 метра от тях ищецът бил в автомобила си. Вървейки към
автомобила, К***в и ответницата чули ищецът да казва „Х***“. Полицаят
също го чул и попитал *** и ответницата по тях ли вика.
Твърди, че от страна на ответницата не е налице противоправно
поведение, което да е предпоставка за реализиране на деликтна отговорност
по чл.45 ЗЗД. Твърди, че отношението на ищеца към семейството на
ответницата е тенденциозно, като през 2014г Н. подавал жалби срещу с*** на
ответницата, в резултат на което били образувани наказателни производства,
завършили с оправдателни присъди.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния си
представител и поддържа предявения иск. Ответницата се явява лично и с
процесуалния си представител и оспорва претенцията.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и обсъди
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
страна: В хода на съдебното производство, на доказване подлежат
положителните юридически факти, поради което в определението за
насрочване, съдът е указал, че в тежест на ищеца е да докаже елементите на
непозволеното увреждане, в това число, че ответникът е извършил деянието,
в случая действие, че ищецът е претърпял вреди, че е налице причинно
следствена връзка между деянието и вредите, както и размерът на
претърпените вреди. Тъй като, при непозволеното увреждане, вината се
2
предполага до доказване на противното, то в тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина.
По делото са изслушани две групи свидетели. От показанията им се
установи безспорно, че на 04.04.2021г. са проведени избори, на които
ответницата Л.И. е била ч***. Не е спорно, че през този ден ищецът е бил в
района на избирателната секция.
Спорно е дали ответницата е изрекла думи по отношение на ищеца,
които имат характер на обидни квалификации, дали ищецът е претърпял
вреди, дали е налице причинно следствена връзка межди деянието на
ответницата, ако то се докаже и претърпените от ищеца вреди.
В показанията си свидетелката *** заяви, че преди обяд, ответницата се
намирала в избирателната секция и казала по адрес на ищеца „То***”. По-
късно след обяд, отново по отношение на ищеца ответницата заявила „Т***.”
Свидетелката твърди, че по-късно ищецът я потърсил, защото бил разбрал от
други хора какво е казала ответницата по негов адрес. Свидетелката
потвърдила думите на ответницата, след което ищецът споделил, че не е
изпитвал такова унижение до сега, че вдигнал кръвно и се налагало да викнат
някого.
В показанията си свидетелят ** твърди, че пред избирателната секция
говорил с ищеца, когато зад гърба му минала ответницата и се обърнала към
ищеца с обидна дума – „***. Ищецът си тръгнал веднага, а на следващия ден
му споделил, че се чувства обиден и не може да се примири с това, че
ответницата го обижда.
Като свидетел е изслушан *** който заяви, че в деня на изборите
закарал ответницата от секцията до дома и да си вземе документите, след
което я закарал да гласува в другата секция. Заяви, че видял свидетеля **
пред секцията. Той самият бил на около 20 метра от секцията, а ищецът бил
също на около 20 метра от него. Твърди, че не е чул реплики между страните,
което може да се обясни с обстоятелството, че двамата свидетели ***, са били
на голямо разстояние един от друг и когато ответницата е излизала от
секцията, дори да е казала нещо по адрес на ищеца, то може да е чуто от
свидетеля ***, но не и от намиращия се на 20 метра от секцията свидетел ***
Заяви, че се говорело, че ищецът помолил председателката на 17 секция да
свидетелства в негова полза като в замяна получените пари ще ги даде на дом
за деца, но тя отказала.
В показанията си свидетелят В.М. заяви, че в деня на изборите не е чул
караници и обиди и не е ставал свидетел на непристойно поведение, както и
че не е получавал сигнали за нарушения.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства води до извод
3
за влошени отношения между страните. Съдът приема за установено, че в
деня на изборите, ответницата се намирала в избирателна комисия, на която е
член. Установи се, че докато била в секцията, в присъствие на други лица,
заявила по отношения на ищеца, че е боклук и не му стигат милионите. Съдът
приема, че се установи също, че излизайки от секцията след обяд срещнала
ищеца и в присъствие на свидетеля ** го нарекла с обидна дума. В този
момент, на около 20 метра от тях се намирал свидетеля *** *** Това
поведение от страна на ответницата съдът приема за противоправно по
следните съображения : В практиката на ВКС е застъпено становище, че При
предявен иск по чл.45 ал.1 ЗЗД съдът следва да извърши конкретна преценка
налице ли е противоправно поведение при употреба или разпространение на
слово, която да бъде основана на баланса между посочените основни права -
на защита на доброто име и на свободното изразяване на мнение. В Решение
на ВКС №213/26.01.2021г. по гр. дело № 970 /2020г., IV г.о. е прието, че
съгласно разпоредбата на чл.39 ал.1 от КРБ основното право на гражданите
на свободно мнение и неговото разпространение, чрез слово е
конституционно гарантирано, но то не може да се използва за накърняване на
правата и доброто име на другиго. Приема се, че когато те се накърняват, при
упражняване на правото на изразяване на мнение, това поведение
осъществява признаците на гражданския деликт. Същевременно разпоредбата
на чл.10 т.1 от КЗПЧОС прокламира свободата на изразяване на мнения,
включително разпространяване на информация и идеи, без намесата на
държавните власти. Пределите на тази свобода се определят от възможността
да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите, а
правото на свободно разпространение на информация не може да служи за
нанасяне на обиди и клевети.
За да се установи дали поведението на ответницата е противоправно,
следва да се установи налице ли е баланс между посочените две основни
права- на защита на доброто име и на свободно изразяване на мнение. В
случая ответницата е изразила личното си мнение, което е нейно право, но с
изказаното мнение, че ищецът е боклук и простак, съдът приема, че тя е
накърнила неговото достойнство.
Изразените оценки не следва да се проверяват дали са истина, тъй като
те не представляват факти от действителността, а изразяват отношение и
4
мнение към определен човек. Безспорно е, че ответницата е заявила негативна
оценка по отношение личността на ищеца и той е във връзка с поведението
му, а не по отношение на определен факт. Но с изразяването на мнението си,
съдът приема, че ответницата е целяла умишлено да го обиди. Ищецът е
познат в селото на много хора. Без значение съдът приема е обстоятелството,
че някои хора го уважават, а други не. В случая противоправността на
поведението на ответницата се установява от нейната цел на изказването си -
да засегне достойнството му.
По отношение наличието на причинно следствена връзка между
деянието и настъпили вреди за ищеца, по искане на същия, съдът изслуша
като свидетел Боян Н., негов син. Свидетелят заяви, че след случилото се,
баща му се прибрал вкъщи и разказал, че ответницата го обиждала, че е
боклук и че не му стигат милионите. Състоянието му наложило консултация с
лекар, тъй като страда и от заболявания. Свидетелят заяви, че в продължение
на две – три седмици говорил за случилото се и се ядосвал. В продължение на
седмица - две бил нервен и сприхав, след което се успокоил.
Самото възприемане от страна на ищеца на казаното от ответницата
само по себе си е достатъчно, за да се почувства ищецът засегнат и обиден,
което му причинява неимуществени вреди. Предвид установените морални
вреди, претърпени от ищеца, изразяващи се в обида и унижение поради
изразеното негативно мнение от страна на ответницата съдът счита, че
същата следва да заплати обезщетение в размер на 200 лева. При
определянето му съдът отчита установените по делото факти в конкретния
случай, както и сравнително ниският интензитет на претърпените болки и
страдания, изразяващи се в нервност, сприхавост, емоционален дискомфорт.
Що се отнася до твърдението, че в резултат от извършеното се е
влошило и здравословното състояние на ищеца, съдът го приема за
недоказано. Действително, налице са данни за здравословни проблеми, но се
установи, че ищецът страда от заболявания и не се доказа състоянието му да
се е влошило след деянието на ответницата, не е установено наличие на
причинна връзка, а именно че се е наложило да приема по – голяма доза
инсулин.
Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане се дължат от
деня на събитието, като определянето на този момент е задължение на съда.
С оглед разпоредбите на чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД
5
деликвентът дължи законната лихва върху приетото за дължимо обезщетение
от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Поради
изложеното, следва да бъде осъден ответникът по делото да заплати на ищеца
сумата 200,00 лв. за претърпени неимуществени вреди ведно със законната
лихва върху тях от деня на увреждането -04.04.2021г. до окончателното
изплащане на сумите.
Разноските на ищеца са в размер на 900 лева, от които 700 лева
адвокатско възнаграждение и 200 лева държавна такса. Разноските на
ответницата са 712,70 лева, от които 696 адвокатско възнаграждение и 16,70
лева депозит за свидетел.
Съобразно уважената и отхвърлена частта, ответницата дължи разноски
на ищеца в размер на 36 лева. Ищецът дължи на ответницата разноски в
размер на 684,19 лева. По компенсация, ищецът следва да заплати на
ответницата разноски в размер на 648,19 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.45, вр.чл.52 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, ЛЮБ. ХР.
ИВ. с ЕГН ********** от с.*** у*** ДА ЗАПЛАТИ на М. Й. Н. с ЕГН
********** от с.*** сумата от 200,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди изразяващи се в морални болки и
страдания от обида и унижение, които ответницата му причинила на
04.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на увреждането
04.04.2021г. до окончателно изплащане на сумата, като за разликата до
предявения размер от 5000,00 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Т. М. Й. Н. с ЕГН **********
от с.*** да плати на ЛЮБ. ХР. ИВ. с ЕГН ********** от с.*** у*** сумата от
648,19 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6