РЕШЕНИЕ
Номер 137 24.01.2020 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На двадесети януари 2020 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Магдалена Койчева
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 7949 по описа за 2019 година
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-008475 от 07.10.2019г.
на Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор “Пътна полиция” Пловдив, с което на
И. ***, ЕГН **********, за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания “Глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и “Лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-008475
от 07.10.2019г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор “Пътна полиция”
Пловдив, с което на И. ***, ЕГН **********, за извършено административно
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са
наложени административни наказания “Глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и
“Лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Жалбоподателят И.К.С. обжалва наказателното постановление, формулирайки
претенция за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован,
не се явява в съдебно заседание, но с писмено искане пледира за приложение на
института на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата
страна – Сектор ПП при ОДМВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното
наказателно постановление е издадено против И.К.С., за това, че на 27.09.2019г
около 21.35ч. в гр.Раковски на ул.”Георги С.Раковски” – пред № 13, като водач
на лек автомобил – Нисан Алмера, с рег.№ ****, държава България, при обстоятелства: Управлява л.а.Нисан Алмера с рег.№ ***, собственост на „Учебен комплекс 2000” ЕООД *********,
като: 1. Водачът управлява с концентрация на алкохол в кръвта, измерена чрез
издишания въздух. Изпробван с техн.средство Дрегер Алкотест 7410 с фабр.№ ARSK 0283, който отчете положителен резултат от 0,52 промила
в издишания въздух. Издаден талон за медиц.изследване № 0015154. Не е дал
кръвна проба.; е извършил:
1. Управлява МПС,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта на 0,5 на
хиляда до 0,8 на хиляда включително.
С това виновно е
нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН от 27.09.2019г., съставен от П.Л.К. ***, С-р Пътна
Полиция Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен
начин тази, описана в АУАН. Така
изложените фактически положения, съдът намира за безспорно установени от
събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като
цени, както
свидетелските показания на актосъставителя, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като
всички те са обективни, непротиворечиви, подкрепящи се и неоспорени
от страните.
При служебна проверка на АУАН и
НП обаче, съдът констатира, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставянето, респ. издаването им, което обуславя незаконосъобразност на постановлението и е абсолютно
отменително основание досежно атакуваното наказателно постановление.
В обстоятелствената част на АУАН и НП е
посочено, че водачът управлява с концентрация на алкохол в кръвта, измерена в
издишания въздух в размер над 0,5 на хиляда, а именно 0,52 на хиляда, като
нарушението е описано, че „Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта на 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително”. Същевременно както актосъставителят, така и наказващият орган са
възвели деянието по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно който текст „На водача на пътно превозно средство е забранено: да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.”. В този смисъл посочената
разпоредба предвижда две изпълнителни деяния за осъществяване на деянието.
Тоест касае се за различни хипотези на неговата реализация и за различни
обективни съставомерни признаци на същото. При така дадената правна квалификация
на деянието следва да се приеме, че нарушението е осъществено и/или в двете
форми, но това не е отразено нито в АУАН, нито в НП. Тоест налице е сериозно
разминаване между фактическото и юридическо обвинение, което е процесуално
неиздържано и напълно недопустимо. Налице е процесуално нарушение на
императивните изисквания на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5, пр.1 и
пр.4, и т.6 от ЗАНН, досежно минимално изискуемите реквизити на АУАН, респ. НП,
в насока ясно, пълно и точно излагане на фактическите обстоятелства, релевиращи
състава на изследваното нарушение, описание на последното и нарушените законни
разпоредби. В случая оставя неясно както за наказаното лице, така и за съда,
кои фактически положения наказващият орган е приел за безспорно установени и
инкриминирани, както и за какво нарушение точно е наказан жалбоподателя – дали
за това, че е управлявал с концентрация на алкохол в размер над
законоворазрешените граници, като непрецизно е било квалифицирано деянието му,
или управлението е сторено и след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като в коментираните актове е
пропуснат да се посочи този факт. И в двата случая, обаче, било досежно
фактическите обстоятелства и описанието на нарушението, било досежно правната
квалификация, същите е следвало да намерят своето пълно и точно отражение в
оспорваните актове. Посочените нарушения на процесуалните правила са от
категорията на съществените, тъй като водят до ограничаване правото на защита
на наказаното лице, което единствено от обстоятелствената част на наказателното
постановление има възможност да разбере какво е вмененото му във вина
административно нарушение и изобщо е ли административно нарушение същото, както
и срещу кои факти и обстоятелства следва да се защитава, а освен това и поставя
в невъзможност съд да прецени дали правилно наказващият орган е определил
размера на наложените му наказания.
На последно място, Съдът се
съгласява с доводите на жалбоподателя относно приложението на чл.28 от ЗАНН,
доколкото обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и ниската
степен на обществена опасност на дееца, изводимо и от приобщената по делото
справка за нарушител, сочеща, че същият е водач, който съблюдава правилата за
движение по пътищата, тоест както конкретното деяние е с ниска степен на
обществена опасност, предвид граничната стойност на отчетения резултат, така и
предвид липсващата лична опасност на дееца, налагат извода, че обосновано
следва да се приеме, че се касае за маловажен случай на административно
нарушение, което на свой ред представлява основание за отмяна на наказателното
постановление.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че Наказателно постановление № 19-1030-008475 от 07.10.2019г.
на Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор “Пътна полиция” Пловдив, с което на
И. ***, ЕГН **********, за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания “Глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и “Лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, следва да бъде ОТМЕНЕНО като
незаконосъобразно.
За изложените
изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
вярно с
оригинала: И.П.