РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Радомир, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730100463 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за паричен заем №
./26.08.2020 г., подписан с ответното дружество „Креди Йес“ ООД, по силата на който е
получила в заем сумата в размер на 5000 лева, при ГПР 49,446% и месечен лихвен процент
3,4%. В чл. 6 от договора за кредит било предвидено, че кредитополучателят е длъжен да
предостави допълнително обезпечение на кредитора, а именно поръчителство, както и
алтернативно - ипотека на недвижим имот, особен залог, банкова гаранция или ценна книга,
като в противен случай дължи неустойка в размер на 2973,54 лева, която се начислява
автоматично и се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.
Съгласно погасителния план към договора за заем всяка погасителна вноска била в
размер на 432,00 лева и в нея се включвала и сумата от 123,90 лева месечно, представляваща
дължима неустойка по чл. 8 от договора.
Във връзка с поетото от ищцата в чл. 6 от договора задължение да обезпечи заема, на
кредитора бил представен договор за поръчителство към договор за заем № ..../26.08.2020 г.
Въпреки представения договор за поръчителство, ищцата в периода от 25.09.2020 г. до
28.01.2023 г. заплащала вноски по кредита в размер на 423,00 лева (вноска с включена
неустойка), или общо заплатила сумата в размер на 6708,79 лева.
В конкретния случай ищцата счита, че е налице несъответствие между правата и
задълженията на страните, като неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, доколкото на Ц. К. било вменено задължение да обезпечи заема си, след като усвои
1
сумата, като в противен случай дължи неустойка в размер на 2973,54 лева. Според ищцата
клаузата, предвиждаща дължимостта на неустойка по договора, била нищожна, като
противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В тази връзка твърди, че в Глава четвърта на ЗПК било уредено задължение на
заемодателя преди сключването на договора за заем да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на
договора изобщо или в искания размер на заема. Съгласно чл. 16 ЗПК оценката на
платежоспособността се извършвала преди разрешаване отпускането на заема, като едва
след предоставяне на исканите обезпечения се сключвал договорът за заем. В случая, в чл. 8
от договора формално била уговорена неустойка за неизпълнение на задължение, която по
своята правна същност представлявала договорна лихва. Изброените в чл. 6 от договора за
кредит опции не давали възможност на заемателя да избегне плащането на неустойка, тъй
като той реално не можел да изпълни условията, поради което вземането за неустойка
възниквало в сферата на кредитора във всички случаи.
Наред с това, клаузата за предоставяне на обезпечение след сключване на договора
целяла да заобиколи нормата на чл. 16 ЗПК, поради което по силата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК
същата се явявала нищожна. На това основание нищожна се явявала и уговорената
неустойка за неизпълнение на договорното задължение за представяне на обезпечение.
От друга страна, предвидената неустойка в размер на 2973,54 лева (при главница от
5000 лева) излизала извън присъщите ú обезпечителна, обезщетителна и наказателна
функции и се превръщала единствено в средство за обогатяване на кредитора. Целта на
посочената неустойка била да санкционира неизправната страна, като чрез нея заемодателят
целял при неизпълнението да извлече допълнителна парична облага, която не му се следва.
В случая предвидената неустойка всъщност представлявала вземане на заемодателя, което
се плаща заедно с вноските за главница и лихва, и което представлява допълнителна печалба
за него, освен лихвата, поради което тя противоречала на добрите нрави, тъй като водела до
неоснователно обогатяване на заемодателя.
Чрез клаузата за неустойка на длъжника се вменявало задължение да осигури
обезпечение на кредита, след като той вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му
нараствал, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличавала.
Същевременно задължението за неустойка възниквало въз основа на задължение, което не е
свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, т. е. целта на регламентираната неустойка
излизала извън присъщите ú обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и същата
противоречала на добрите нрави, което правело уговорката за дължимостта ú нищожна. С
нея се постигало и заобикаляне на закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал.
1 ЗПК предвиждала, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва,
а с процесната клауза се добавяло още едно обезщетение за неизпълнението на едно
акцесорно задължение - непредставяне на поръчителство на едно физическо лице, от което
пряко обаче не произтичали вреди. По този начин се стигало до кумулирана неустойка за
забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което било недопустимо.
2
По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че ищцата Ц. М. К. не дължи на ответното
дружество „Креди Йес“ ООД сумата в размер на 2973,54 лева, представляваща неустойка за
непредставяне на обезпечение съгласно чл. 8, вр. чл. 6 от договор за паричен заем
№...../26.08.2020 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е
изложил твърдения, че по сключения между страните договор за заем, от страна на
заемателката Ц. К. са заплатени общо 15 броя погасителни вноски, като е заплатена
частично още една погасителна вноска, след което плащанията по кредита са преустановени.
Последното плащане по кредита било извършено на 28.02.2023 г. Общата сума по кредита,
която била заплатена от заемателката, била размер на 6808,88 лева.
Ответникът сочи, че изискването за предоставяне на обезпечение при сключване на
договор за заем с ответното дружество било посочено като условие още в общите условия на
дружеството, поставени на видно място във всеки един от офисите на дружеството, както и
на интернет страницата му. Така посочената неустойка била изчислена на база конкретно
зададените от заинтересованото лице параметри на заема - главница, срок на договора, вид
на месечните вноски и вид на кредитния продукт, за който е поискал предварителна
информация. Ищцата била предварително запозната с последиците от непредоставяне на
исканите от дружеството обезпечения, ако сключи договор за заем с ответното дружество,
като е могла да се запознае с условията, при които дружеството предоставя заеми, да ги
обмисли и да прецени дали желае да сключи договор за заем при така представените условия
на дружеството. В договора за заем, както и в общите условия, изрично било посочено
правото на заемателя на отказ от така сключения договор, но последният не се възползвал от
това свое право.
Наред с това, клаузата на чл. 8 от договор за паричен заем №.... била индивидуално
уговорена със заемателя. Тя била съобразена с неговото желание, изразено в молбата за
кандидатстване за заем. Неустойката, макар и договорена конкретно в договора за заем, не
била дължима от потребителя в момента на сключване на договора, тъй като била уговорена
под условие - в случай, ще потребителят не предостави поръчител/и в 3-дневен срок след
сключване на договора за заем, то тогава неустойката се дължала от потребителя. По този
начин ищцата чрез собственото си поведение е можела да влияе на действието на тази
разпоредба и след сключване на договора за заем.
Също така, с оглед забраната на чл. 19 ал. 3, т. 1 ЗПК, предвидената в чл. 8 от
договора неустойка не била включена като елемент на ГПР, въпреки твърденията на ищцата
в тази насока.
На следващо място, видно било от разпоредбата на чл. 6 от договора за заем, че на
потребителя е предоставена възможност свободно да изрази волята си за обезпечаване на
заема, като били изброени всички възможни варианти за обезпечение, което дружеството би
приело. По този начин потребителят пряко въздействал върху клаузата на чл. 6 от договора
за заем, както и върху действието на клаузата на чл. 8 от договора.
3
Според ответника неустойката не представлявала разход по управление на кредита,
нито допълнителна печалба към договорната лихва. Разходите по управление на кредита
били такива по отпускане на кредита, обслужването му от страна на кредитора и т. н. и
нямали характеристиката на неустойка за неизпълнение. Неустойката нямала и характер на
договорна лихва. Същата имала санкционна функция, тъй като санкционирала заемателя за
поведението му, изразяващо се в неизпълнение на договорни клаузи и непредоставяне на
исканото обезпечение. Неустойката имала и обезщетителен за кредитора характер,
изразяващ се в това, че същата би послужила като обезщетение на кредитора в случай, че не
е предоставен поръчител и заемателят престане да плаща вноски по предоставения му
кредит.
Сочи и че макар и да е приел като поръчители посочените от ищцата лица,
последните заедно не са отговаряли на условията за достатъчно обезпечение, заложени от
дружеството в общите условия по отпускане на заеми и по тази причина, макар и да е приел
посочените от заемателката лица като поръчители по кредита, ответното дружество не е
получило нужното обезпечение, което да даде достатъчни гаранции, че в случай на
неплащане на дължимите погасителни вноски по договора за кредит от заемателката,
дружеството би могло да ги получи от някой от така предоставените поръчители или дори
от двамата заедно.
С оглед изложеното, моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представения договор за паричен заем № ..../26.08.2020 г., подписан от ищцата Ц.
М. К. се установява, че последната е получила от „Креди Йес“ ООД сума в размер на
5000,00 лева, която се задължила да върне на 24 бр. месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 308,10 лева, като първата погасителна вноска е с падеж 25.09.2020 г., а последната
- с падеж 25.08.2022 г. Уговорен е месечен лихвен процент – 3,400%, ГПР – 49,446%, като
общата сума за плащане е 7394,46 лева.
В чл. 6 от договора страните са уговорили, че заемателят следва в тридневен срок да
предостави едно от посочените обезпечения: 1) ипотека върху недвижим имот съгласно чл.
10, ал. 2, т. 3 от общите условия 2) особен залог върху движимо имущество съгласно чл. 10,
ал. 2, т. 2 от общите условия 3) банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от общите
условия или 4) ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Съгласно чл. 8 от договора
страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
4
обезпечение, посочено в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или в
случай, че предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочените в чл. 10, ал. 2,
т. 1 и т. 4 от общите условия към договора за заем, заемателят дължи неустойка в размер на
2973,54 лева. Страните се уговорили неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни
части към всяка от погасителните вноски, посочени в погасителния план, като в този случай
дължимата вноска нараства до 432,00 лева, а общото задължение по договора възлиза на
сума в размер на 10 368 лева.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива,
съдът намира за неотносими.
При разглеждане на иска по същество съдът намери следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК
за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищцата не дължи на ответника сумата
2973,54 лева, представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение, предвидена в чл.
8 от договор за паричен заем № ..../26.08.2020 г.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по иск с правна
квалификация 124, ал. 1 ГПК ищецът не носи доказателствена тежест, тъй като отрича в
правната му сфера да съществува правно задължение за плащане на процесната парична
сума. Това поражда в тежест на ответника задължението да докаже валидно възникнало
правоотношение между страните, елемент от допълнителното съдържание на което да е
задължението на ищеца да заплати определена парична сума за неизпълнение на конкретно
главно задължение, а именно да предостави обезпечение по кредита. Казаното предполага
да е налице валидна уговорка за неустойка, която да поражда задължение за престирането ú.
В решение №.../21.01.2013 г. по т. д. № .../2011 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС е прието, че
неустойката, освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция,
тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно
неизпълнение на задълженията си по договора. За да възникне правото на неустойка, обаче,
уговорката за дължимостта ú не трябва да противоречи на императивните правни норми на
закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите
за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна
по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на
задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението
разяснения, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички
случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.
5
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно
значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със
закона - нищожност на договора. Следва да се отбележи, че константната практика,
формирана по повод искове, с предмет вземания за неустойка, е категорична, че съдът е
длъжен да следи служебно за спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за
съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за действителността
на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността ú – в този
смисъл решение № ./11.01.2011 г. по т. д. № ./2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение №
./21.01.2013 г. по т. д. № ./2011 г., на ВКС, ТК, ІІ т. о.
В случая ищцата обосновава недължимостта на неустойката именно с нищожността
на правопораждащата я клауза, включително в изпълнение на служебното задължение за
изследване валидността на уговорената клауза за неустойка, преценена към пораждане на
задължението, съдът намира, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като тази
уговорка между страните излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
наказателна функции на неустойката.
От друга страна, с измененията на ГПК, ДВ, бр. 100/2019 г., на съда се вмени
служебното задължение да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител
– чл. 7, ал. 3 ГПК, а процесният е именно такъв, тъй като е сключен между търговец и
ищцата, която е физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в разпоредбата на чл. 143 е
дадено определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребител,
а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни
уговорки са неизчерпателно изброени в посочената разпоредба.
Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако не са уговорени индивидуално, а такива са тези, които са били изготвени предварително
и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. Това разрешение съответства и на
възприетото в Директива 93/13/ЕИО. Според чл. 3 от последната неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки изискванията за
добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се счита за индивидуално договорена
клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност
да влияе на нейното съдържание.
В случая, макар и поместени в индивидуалния договор с длъжника, клаузите на
същия не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Касае се до
еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да
6
влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени
идентични контракти между същия заемодател и различни потребители. Освен това
ответникът нито твърди, нито доказва условията по договора да са били уговорени с
длъжника индивидуално. По тези съображения съдът намира, че същите следва да бъдат
подложени на проверка за тяхната равноправност – аргумент от чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за ползването на
предоставения заем.
С клаузата на чл. 8 от процесния договор за паричен заем, обаче, е предвидена
неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя – да върне заетата
сума на падежа, а на акцесорното задължение в тридневен срок от подписване на договора,
да предостави обезпечение на кредитора. При преценка на тези обстоятелства и съобразно
критериите на ТР № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, съдът намира, че
така уговорената неустойка излиза извън придадените ú санкционна, обезщетителна и
обезпечителна функции, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да
бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване и несъмнено има
неравноправен характер. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на
задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена клаузата сочи, че
заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в краткия тридневен срок от подписване на
договора не осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по отношение на
основното си задължение – да върне на падежа главницата, ведно с възнаградителната
лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен
– чрез точно изпълнение на главницата и възнаградителната лихва, кредиторът ще има
право да получи и допълнително неустойката, която не е свързана с неизпълнение на
същественото задължение по договора за заем. Отделно от това, в хипотеза, в която
заемателят изпълнява задълженията си за връщане на заетата сума, кредиторът няма интерес
от обезпечение на това задължение, тъй като то се изпълнява, но и в този случай,
уговорената в чл. 8 неустойка за непредоставяне на обезпечение ще се дължи, макар
кредиторът реално да не търпи вреди от това и да не му е необходимо допълнително
обезпечение.
Следва да се отбележи, че клаузата на чл. 8 от процесния договор е и неравноправна
по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на
заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин
оскъпява цената на заема.
Този извод се подкрепя от обстоятелството, че е изначално предвидено неустойката
да се кумулира към погасителните вноски, като се разсрочи изпълнението ú. Поради това
следва да се приеме, че уговорената неустойка не отговаря на изискването за
добросъвестност в гражданските отношения и води до значително неравновесие между
7
правата и задълженията на заемателя и заемодателя. Налице е и неравноправност по чл. 143,
т. 5 ЗЗП, според която разпоредба е неравноправна клауза, която задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка.
С оглед изложеното, клаузата на чл. 8 от договора между страните е нищожна поради
противоречие с добрите нрави и неравноправност, поради което и същата не поражда права
и задължения, което изключва да е възникнало вземане за неустойка в размер на сумата
2973,54 лева.
Съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск с правна квалификация
чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищцата не дължи на
ответника вземане в обем на сумата от 2973,54 лева по договор за паричен заем №
..../26.08.2020 г. е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски за производството се поражда за ищцата,
която прави своевременно искане за присъждането им и доказва извършени такива в размер
от 118,94 лева, представляващи заплатена държавна такса. В полза на адв. П. Н. от АК -
Варна следва да се присъди възнаграждение в размер на 597,35 лева за оказана безплатна
адвокатска помощ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за
адвокатурата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ц. М. К., с ЕГН: **********, с
адрес с. Д. ул. „О.и тр.“ № ., срещу „Креди Йес“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. Х., ул. „Л.“ № ., установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1
ГПК, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата в размер на 2973,54 лева (две
хиляди деветстотин седемдесет и три лева и петдесет и четири стотинки), представляваща
неустойка за непредставяне на обезпечение съгласно чл. 8, вр. чл. 6 от договор за паричен
заем № ...../26.08.2020 г.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. Х.,
ул. „Л.“ № .да заплати на Ц. М. К., с ЕГН: **********, с адрес с. Др., ул. „Ос. и тр.“ № .
сумата от 118,94 лева (сто и осемнадесет лева и деветдесет и четири стотинки),
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. Х.,
ул. „Л.“ № . да заплати на адв. П. Й. Н. от АК – Варна сумата от 597,35 лева (петстотин
деветдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
8
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
9