РЕШЕНИЕ
№ 1305
гр. Бургас, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120101721 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „А1 България” ЕАД /с
предишно наименование “МОБИЛТЕЛ” ЕАД/ с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от А.В.Д. и М.М., против В. Г. Б. Б. с ЕГН **********,
с настоящ адрес: с. *, постоянен адрес: *, с която се претендира установяване
дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 1425/09.07.2020 г. по ч.гр.д. № 2063/2020 г. по описа на Бургаския районен съд,
а именно: 345,75 лева – сборна главница за ползвани електронни съобщителни услуги
по фактури, издадени през периода 27.12.2016-26.05.2017 г., 107,64 лева – цена на
предоставени продукти на изплащане по фактури, издадени през периода 19.01.-
20.06.2017 г., 256,15 лева – сборна неустойка за предсрочно прекратяване на договор и
за невърнато техническо оборудване, и 141,63 лева – обезщетение за забава върху
главниците от 345,75 лева и 107,64 лева за периода 12.01.2017-27.04.2020 г., които
суми са дължими на основание договор № *, ведно със законната лихва върху
главниците от 345,75 лева и 107,64 лева, начиная от 28.04.2020 год. до окончателното
им изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
наличието на договорни правоотношения между страните по рамков договор № * от
22.07.2016 г. за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане,
приложенията към него от 22.07.2016 г. и 10.08.2016 г., допълнение към приложението
1
от 10.08.2016 г. и договор за продажба на изплащане от 10.08.2016 г., и съответните
приложими към тях общи условия, съобразно уговорките по които са останали
дължими търсените в настоящото производство суми. Същите са за неизплатени
задължения и по-конкретно сумата от 453,39 лева - главница, формирана както следва:
345,75 - незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги и 107,64 -
незаплатени суми за предоставен продукт на изплащане; сумата от 141,63 лева -
законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от 453,39 лева за
периода от 12.01.2017 г. до 27.04.2020 г. и сумата от 256,15 лева - неустойка,
формирана както следва: 39,96 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по
отношение на договор за мобилна телефонна услуга за SIM карта * с телефонен номер
**********; 9,78 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор
за мобилна интернет услуга за SIM карта * с телефонен номер **********; 59,97 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна телефонна
абонаментна услуга за SIM карта * с телефонен номер *; 46,62 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване по отношение на активираната допълнително Екстра на
телефонен номер * и 99,82 лв. - неустойка за възстановяване на част от отстъпката
направена от пазарната цена на крайно устройство Апарат „Huawei Y5 II DS Gold MAT
25 23м.“ със сериен № *.
Правното основание на исковете е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 92
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, чрез назначения му
особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат Т., с който се изразява
становище за неоснователност на исковете, като излага подробно доводите си в тази
връзка. Оспорват се съществуващите между страните договорни отношения, като се
твърди, че подписът в процесните договори бил положен само на последната страница,
като наред с това се оспорва и автентичността му. Излага се че същите на са валидни,
дори и да били подписани от ответника, тъй като в тях не били отразени съществени
елементи на постигнатите договорки, а и от там основание за начисляване на
претендираните суми. Заявява се също така, че процесните фактури не отразяват
реална доставка на мобилни услуги и тяхната стойност, поради което и исковете се
явявали недоказани.Оспорват се и вземанията за неустойки по подробни изложени
съображения. Депозира се и възражение за изтекла погасителна давност. С горните
мотиви се моли за отхвърлянето на исковете.
В съдебно заседание назначеният особен представител на ответника оттегля
оспорването си относно автентичността на подписите на договорите и приложенията
към тях.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в
същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните
2
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. 2063/2020 г. по описа на съда, по
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумите, които са предмет на установителния иск по настоящото дело. Длъжникът не е
открит по постоянния и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота
на лицето, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава
правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящoто
производство.
Съществувалите между страните облигационни отношения се установяват от
сключения между тях рамков договор № * от 22.07.2016 г. С приложение № 1 от
22.07.2016г. ищецът е предоставил на ответника мобилна телефонна услуга за SIM
карта * досежно мобилен номер ********** с месечна абонаментна такса в размер на
15,99 лв. с ДДС и срок на ползване на абонамента - 22.07.2018 г. С приложение № 1 от
22.07.2016г. ищецът е предоставил на ответника мобилна телефонна услуга за SIM
карта * досежно мобилен номер ********** с месечна абонаментна такса в размер на
6,90 лв. с ДДС и срок на ползване на абонамента - 22.07.2017 г. С приложение № 1 от
10.08.2016г. ищецът е предоставил на ответника мобилна телефонна услуга за SIM
карта * досежно мобилен номер * с месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лв. с
ДДС и срок на ползване на абонамента - 10.08.2018 г. С допълнение към приложение
№ 1 от 10.08.2016г. ищецът е предоставил на ответника допълнителна абонаментна
услуга (екстра) за SIM карта * досежно мобилен номер * с месечна абонаментна такса
в размер на 4,00 лв. с ДДС и срок за ползване на абонамента – 10.08.2018г. С договор
за продажба на изплащане от 10.08.2016г. ищецът е продал на ответника мобилен
апарат Huawei Y5II DS Gold MAT 25 23м със сериен № *. Същият е сключен за срок от
23 месеца, като са уговорени една първоначална вноска и 23 месечни вноски, всяка в
размер на 5,98 лв.
Представени по делото са и отделните месечни фактури, обективиращи
задължения въз основа на горепосочените договори, а именно: 345.75 лева за ползвани
електронни съобщителни услуги и 107.64 лева – неплатени суми за предоставени
продукти на изплащане. Търсят се вземанията по фактура № */27.12.2016 г. с падеж
11.01.2017 г., която включва задължение за плащане на месечна абонаментна такса от
22.88 лв.; фактура № */25.01.2017 г. с падеж 09.02.2017 г., която включва задължение
за плащане на месечни абонаментни такси от 135.44 лв.; фактура № */25.02.2017 г. с
падеж 12.03.2017 г., която включва задължение за плащане на месечни такси от 29.09
лв.; фактура № */27.03.2017 г. с падеж 11.04.2017 г., която включва задължение за
плащане на месечни такси от 22.88 лв.; фактура № */26.04.2017 г. с падеж 11.05.2017
3
г., която включва задължение за плащане на месечни такси от 22.88 лв.; фактура №
*/26.05.2017 г. с падеж 10.06.2017 г., която включва задължение за плащане на месечни
такси от 22.88 лв.; фактура № */19.01.2017 г. с падеж 03.02.2017 г., която включва
задължение за плащане на месечни такси от 27.77 лв. и задължения за вноски за
изплащане на стоки от 5.98 лв.; фактура № */20.02.2017 г. с падеж 07.03.2017 г.,
включваща задължение за заплащане на месечни такси от 23.99 лв. и задължение за
вноски за изплащане на стоки от 5.98 лв; фактура № */20.03.2017 г. с падеж 04.04.2017
г., включваща задължение за заплащане на месечни такси от 23.99 лв. и задължение за
вноски за изплащане на стоки от 5.98 лв.; фактура № */20.04.2017г. с падеж 05.05.2017
г.; която включва задължение за заплащане на месечни такси от 23.99 лв. и задължение
за вноски за изплащане на стоки от 5.98 лв.; фактура № */19.05.2017 г. с падеж
03.06.2017 г., която включва задължение за заплащане на месечни такси от 23.99 лв. и
задължение за вноски за изплащане на стоки от 5.98 лв. и фактура № */20.06.2017 г. с
падеж 05.07.201 7г., включваща задължение за вноски за изплащане на стоки от 77.74
лв. Общата претендирана сума за главница е в размер на 453.39 лв.
Претендират се и следните задължения за заплащане на неустойки: съгласно
сметка № */01.06.2017 г. на стойност от 39.69 лв. се претендира задължение за
заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора с телефонен номер
**********, по сметка № */24.05.2017 г., обективираща задължение за заплащане на
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за телефонен номер * в размер на
59.97 лв., по сметка № */01.06.2017 г., обективираща задължение за заплащане на
неустойка за предсрочно прекратяване на договора с телефонен номер ********** в
размер на 9.78 лв.; по сметка № */24.05.2017 г., обективираща задължение за
заплащане на неустойка на стойност 46.62 лв. за предсрочно прекратяване на
актоивирана допълнителна услуга Екстра, а по сметка № **********/24.05.2017 г.,
обективираща задължение за неустойка в размер на 99.82 лв. за възстановяване на част
от отстъпката, направена от пазарната цена на мобилното устройство. Общата
претендирана сума за неустойки е в размер на 156.33 лв.
При това съдът намира, че съобразно уговорките между страните по горните
договори и ползваните услуги по тях е останала дължима търсената в настоящото
производство главница, формирана като сбор от търсените суми за плащане на месечни
такси и задължения за вноски за изплащане на стоки.
При това положение следва да се разгледа и депозираното възражението за
изтекла погасителна давност, съдът намира следното:
Съгласно тълкувателно решение № 3/2011 година по тълкувателно дело №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. "в" от
ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
4
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви.
Договорите за предоставяне на телекомуникационни услуги могат да бъдат
квалифицирани като един правопораждащ факт и падежите на задълженията настъпват
при предварително определени интервали от време, като за задълженията за месечните
вноски операторът издава месечни фактури съгласно общите условия, а задълженията
са определяеми. При това задължения по тях безспорно съставляват периодични
плащания, които се погасяват с кратката тригодишна давност по чл. 111 , б. „в“ от
ЗДД. Поради това се налага извода, че всички задълженията, които са станали
изискуеми преди 28.04.2017 година са погасени по давност, тъй като заявлението по
чл. 410 от ГПК е депозирано в съда на 28.04.2020 г. В същото време на 13.03.2020 г. в
страната е въведено извънредно положение и до отмяната му давностните срокове
спират да текат т.е погасени по давност се явяват вземанията по отделните фактури,
чиято изискуемост е настъпила до 13.03.2017 г. В случая погасени се явяват следните
задължения за ползвани електронни съобщителни услуги: сумата 22.88 лв. по фактура
№ */27.12.2016 г. с падеж 11.01.2017 г.; сумата 27.77 лв. по фактура № */19.01.2017 г.
с падеж 03.02.2017 г.; сумата 135.44 лв. по фактура № */25.01.2017 г. с падеж
09.02.2017 г.; сумата 23.99 лв. по фактура № */20.02.2017 г. с падеж 07.03.2017 г. и
сумата 29.09 лв. по фактура № *********/25.02.2017 г. с падеж 12.03.2017 г.
Що се отнася до вноските за изплащане на мобилното устройство
задълженията по договора за продажба на изплащане не съдържат характеристиките на
"периодични плащания", посочени по – горе, тъй като задължението за заплащане на
цена е едно и разсрочването му е уговорено в полза на длъжника, но не е повтарящо се
задължение. Поради това следва да се приеме, че за тези задължения се прилагат
правилата на общата петгодишна давност, която към датата на подаване на заявлението
на 28.04.2020 година не е изтекла. Ето защо са дължими вземанията по фактура № * от
19.01.2017 г. за вноските на изплащане в размер на 5. 98 лв. Или всъщност се налага
извода, че ответникът дължи на заявителя сумата в размер 106.58 лв., представляваща
незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги по издадени фактури за
това в периода от 20.03.2017 г. до 26.05.2017 г., както и сумата в размер 107.64 лв.,
представляваща незаплатени суми за предоставени продукти на изплащане, за които са
издадени фактури за това в периода от 19.01.2017 г. до 20.06.2017 г., както и лихва за
забава, която върху главницата от 106.58 лв. за периода от 05.04.2017 г. до деня,
предхождащ датата на подаване на заявление - 27.04.2020 г. в размер на 33.14 лева и
върху главница в размер 107.64 лева за периода от 04.02.2017 г. до 27.04.2020 г. е в
размер на 31. 48 лева, в какъвто е и заявена.
Основателна е и акцесорната претенция за законна лихва върху уважените
5
главници от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.04.2020 г., до
окончателното им изплащане.
По отношение на неустойките:
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при
предсрочно прекратяване е уредено в договора за мобилни услуги от 22.07.2016 г.,
Приложенията към него и в договора за продажба на изплащане от 10.08.20016г. – чл.
6.3.1, чл. 5.3.1 Съгласно посочените клаузи, в случай на прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина или по инициатива на абоната преди изтичането на срока на
ползване, последният дължи на оператора неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по
техния стандартен размер, до изтичане на съответния срок на ползване. Когато
абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни
такси за услугите на срочен абонамент по техните стандартни размери, без отстъпка. В
допълнение на неустойката по предходното изречение, ако при прекратяване на
договора за услугите по договорите или приложенията, което и да е оборудване,
предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато от абоната в
неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната
обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащата към
момента на сключване на договора ценова листа.
В съответствие с описания начин на формиране на задълженията за неустойки,
общият им размер възлиза на 256.15 лева. Сумата представлява сбор от неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилна телефонна услуга за СИМ карта * с
телефонен номер **********, съгласно чл. 6.3.1 от приложение № 1 от 22.07.2016г. в
размер на 39,96 лв., формирана от сбора на 3 месечни такси от по 13.32 лв.; неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за мобилна телефонна услуга за СИМ карта * с
телефонен номер **********, съгласно чл. 5.3.1 от второ приложение № 1 от
22.07.2016г. в размер на 9.78 лв., формирана от сбора на 3 месечни такси от по 5.75 лв.,
от която длъжникът е осъществил частично плащане в размер на 7.47 лв. и така
претендираната сума е в размер на 9.78 лв.; неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилна телефонна услуга за СИМ карта * с телефонен номер *, съгласно
чл. 6.3.1 от второ приложение № 1 от 10.08.2016г. в размер на 59.97 лв., формирана от
сбора на 3 месечни такси от по 19.99 лв.; неустойка за предсрочно прекратяване на
допълнително активирана услуга Екстра, съгласно чл. 5.3.1 от допълнение към
Приложение № 1 от 10.08.2016г. в размер на 46.62 лв., формирана от сбора на 14
оставащи месечни такси от по 3.33 лв. и неустойка за възтановяване на част от
отстъпката, направена от пазарната цена на крайно устройство – апарат Huawei Y5 II
DS Gold MAT 25 23м със сериен номер *, предоставено с договор за продажба на
6
изплащане от 10.08.2016г. МВ пакет с мобилна услуга са СИМ карта * с телефонен
номер *, съгласно чл. 6.3.2 от Приложение № 1 от 10.08.2016г., във връзка с чл. 3 от
договора за продажба на изплащане.
В приложимите Общи условия обаче и по-конкретно в т. 54.12 се предвижда, че
договорът на абоната се счита за едностранно прекратен от страна на оператора, в
случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече
от 124 дни, т.е. основание за валидно възникване на правото да се претендира
плащането на неустойка е прекратяването на договора, поради неизпълнение на
договорни задължения, което обаче доколко липсва уговорен специален ред или
форма, се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма.
Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря длъжникът,
включително неплащането на възникнали задължения през предварително определен
срок в договора, е основание за развалянето му според разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, доколкото процесните договори и приложенията към тях са сключени в
писмена форма, изявлението за прекратяването му същото следва да е в такава форма и
с него следва да се даде подходящ срок за изпълнение. По делото липсват данни, а и
твърдение да е отправяно нарочно волеизявление за прекратяването на договорите
респ. то да е получено от абоната. Операторът не е ангажирал доказателства в тази
насока, поради което съдът намира, че същият не е упражнил надлежно правото си да
прекрати договора преди изтичане на срока му. А само предсрочното негово
прекратяване води до възникване на уговорените между страните компенсаторни
неустойки. Подаването на заявление по чл. 410 ГПК, доколкото то има за свой адресат
съда и предвид едностранния характер на заповедното производство, не може да се
разглежда като отправено до длъжника волеизявление за прекратяване на договорната
връзка между страните. Съгласно трайната съдебна практика подобна роля може да
изиграе само исковата молба, тъй като препис от нея се връчва на неизправната по
договора страна, стига разбира се, в нея кредиторът да се позовава на последиците от
прекратяване на договора. В случая обаче исковата молба е подадена в съда на
09.03.2021 г., тоест след изтичане на първоначалния срок и по двата процесни договора
и приложенията към тях. По тези съображения по делото остана недоказано
надлежното прекратяване на процесните договори преди изтичане на първоначалните
им срокове, което препятства възникването в полза на ищеца на претендираните
вземания за неустойка за предсрочно прекратяване на това основание.
Ето защо искът за неустойка, като неоснователен следва да бъде отхвърлен,
ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху нея от 28.04.2020 г.
При този изход на спора и по разноските:
Дължими са част от направените разноски в заповедното производство в размер
на 126. 12 лв., съобразно уважената част от исковете, които съгласно дадените
7
указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да
бъдат присъдени в настоящото производство.
Основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените в
настоящото производство разноски в размер на 265. 35 лв., съобразно уважената част
от исковете.
Или общата дължима сума за разноските възлиза на 391. 47 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че В. Г. Б. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ................................, дължи на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД / с предишно
наименование „Мобилтел“/ с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от А.В.Д. и М.М., част от сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1425/09.07.2020 г. по ч.гр.д. № 2063/2020 г. по описа
на Бургаския районен съд, а именно: 106.58 лв. – сборна главница за ползвани
електронни съобщителни услуги по договор за мобилни услуги № * от 22.07.2016 г. и
приложенията към него, за което са издадени следните фактури за главница за това: №
* от 20.03.2017 г.; № * от 27.03.2017 г.; № * от 20.04.2017 г.; № * от 26.04.2017 г.; № *
от 19.05.2017 г.; № * от 26.05.2017 г., както и 33. 14 лева – лихва за забава, изчислена
върху горната главница за периода от 04.02.2017 г. до 27.04.2020 г. включително, и
107.64 лв. -главница, представляваща неизплатена сума за предоставени продукти на
изплащане по договор за продажба на изплащане от 10.08.2016г., и по-конкретно
съответните дължими суми за това по следните фактури: фактура № * от 19.01.2017 г.;
№ * от 20.02.2017 г.; № * от 20.03.2017 г.; № * от 27.03.2017 г.; № * от 20.04.2017 г.; №
* от 26.04.2017 г.; № * от 19.05.2017 г.; № * от 26.05.2017 г. и № * от 20.06.2017 г.,
както и 31. 48 лева – лихва за забава, изчислена върху горната главница за периода от
04.02.2017 г. до 27.04.2020 г. включително,ведно със законната лихва върху горните
главници, считано от 28.04.2020 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля
исковете за главница за заплащане стойността на ползваните електронни съобщителни
услуги над уважения размер от 106. 58 лева до пълния заявен размер от 345.75 лева,
ведно с акцесорната претенция за законната лихва върху отхвърлената главница от
28.04.2020 г., както и иска за мораторна лихва над уважения размер от 33. 14 лева до
пълния заявен размер от 110. 15 лева, ведно иска за заплащане на сумата от 256.16 лв. –
сборна неустойка, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху нея от
28.04.2020 г.
Осъжда В. Г. Б. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
.........................., да заплати на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес
8
на управление: *, представлявано от А.В.Д. и М.М., сумата от 391. 47 лв. /триста
деветдесет и един лева и 47 ст./ за направените по делото разноски, от които 126.12 лв.
за ч.гр.д. № 2063/2020 г. и 265. 35 лв. за настоящото гр.д. № 1721/2021 г., двете по
описа на Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9