Р Е Ш Е Н И Е № 157
гр. Сливен, 13.07.2022 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
при секретаря Галя Георгиева и с участието на
прокурора Красимир Маринов
като разгледа докладваното от председателя КАНД № 158 по описа за 2022
година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С
Решение № 8/22.02.2022 г., постановено по АНД № 20212210200154/2021 г. по описа
на Районен съд – Котел е потвърдено като правилно и законосъобразно НП №
22-0000446/27.07.2021 г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр.
Бургас към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на С.Г.А.,
на основание чл.178в, ал.5, предл.3 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и на основание чл.
93, ал.1, т.1 от ЗАвП е наложено административно наказание глоба от 2000.00
лева за нарушение на чл.89 т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Горното
решение е обжалвано в законния срок от С.Г.А., чрез адв. А.С. ***. В
касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Котел е неправилно
и необосновано. Счита за необоснован извода на съда, че извършеният от
жалбоподателя превоз е „обществен превоз“, а не „превоз за собствена сметка“.
Жалбоподателят бил служител по трудов договор и в това си качество извършвал
превоза от името и за сметката на работодателя. Това било видно и от снимките
на кабината на товарния автомобил, направени при огледа на пътно-транспортното
произшествие. Счита, че неправилно е приложен материалният закон при налагането
на административното наказание. Моли съда да постанови решение, с което отмени
решението на Районен съд – Котел, както
и наказателното постановление.
В
с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован не се явява.
В
с.з. ответникът по касационното обжалване – Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. В
постъпила по делото писмена защита от пълномощника на ответника по касацията,
заявява, че счита жалбата за неоснователна. Моли съда да остави в сила
решението на Районен съд - Котел. Твърди, че безспорно е установено
извършването на административното нарушение и случаят не можело да бъде
квалифициран като маловажен. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
В
с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище за неоснователност
на касационната жалба.
Касационната
жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но по същество –
неоснователна.
От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На
17.07.2021 г. св. С. Д. Д. - на д. с. и. към РД „АА" Б. в п. на свидетеля
П. К. Р., с. на жалбоподателя С.Г.А. Акт за установяване на административно
нарушение, в който установил, че на същата дата около 02:50 часа в г. К. на
гл.път II-48 километър 39:400 по посока на движение към с. Г. извършва
обществен превоз на товари (лавандула) по маршрут от г. К. до с. Я., о. С. З.
Превозът се извършвал с товарен автомобил включващ влекач „ДАФ", с peг. № *******
от категория № 3 и полуремарке марка „Стас" с peг. № ******* от категория
04, и двете собственост на „Евро Зид" ООД. При поискване на документите на
водачът на товарния автомобил - жалбоподателят им представил пътен лист №
693726, издаден от ЕТ „С. Г. ***" от 16.07.2021 г. за описаната товарна
композиция и водач жалбоподателя с направление Я. – К. и втори ред К. – Я.. На
пътния лист било отбелязано, че се касае за обществен превоз на товари. При
проверката се установило, че водачът няма валидно удостоверение за
психологическа годност и няма товарителница за деня 17.07.2021 г.
Актосъставителят е посочил, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на
чл.178в, ал.5, предл.4 от Закона за движение по пътищата и чл.89, т.3 от
Наредба №33 от 03.11.1999 г. на Министъра на транспорта за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България. Въз основа на съставения
АУАН е издадено и обжалваното НП.
При
така установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че не са
допуснати съществени нарушения при издаването на наказателното постановление и правилно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Съдът
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е
постановил правилен съдебен акт.
Наведените
в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд са
неоснователни. Съдът е положил необходимите усилия за изясняване на обективната
истина по делото. Обсъдил е всички събрани по делото доказателства и е изложил
мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка.
Всички наведени с жалбата възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той
е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат
изцяло от касационния съд.
Първоинстанционният
съд е събрал всички необходими доказателства, които са установили извършеното
нарушение на разпоредбата на чл. 89 т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ,
съгласно която по време на работа водачът представя при поискване от
контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението
по пътищата и товарителница (приложение № 15). Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че се касае за превоз за собствена сметка, а не за обществен
превоз на товари. Въззивният съд е анализирал представените в последствие
писмени доказателства и обосновано не им е дал вяра, съпоставяйки ги с
писмените доказателства представени по време на проверката. Тези изводи не биха
могли да бъдат променени, поради поставената на автомобила табела, доколкото
същата противоречи на представения пътен лист. Жалбоподателят
А. е притежавал валидно Удостоверение за психологическа годност, издадено на
26.10.2012 г. и валидно до 26.10.2015 г. Когато е изтекъл срока на валидност,
правните последици са на липса на удостоверение. Нормативно изискване е на
датата на извършвания превоз водачът да разполага с валидно удостоверение за
психологическа годност - чл. 78в, ал.5, предл.3 от Закона за движение по
пътищата, каквото удостоверение липсва за жалбоподателя. Свидетелите – актосъставител и свидетел по АУАН, дават
ясни и конкретни свидетелски показания, които установяват фактическата
обстановка по делото. Първоинстанционният съд правилно е приел, че датата,
мястото и обстоятелствата при които е извършено нарушението, които са описани в
АУАН са безспорно установени, което го е мотивирало да приеме за безспорно
установено извършеното. Първоинстанционният съд е изложил точни и обосновани
доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и
установяването на административното нарушение, както и относно точната правна
квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от настоящия съдебен
състав, който не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и
настоящия съдебен акт.
Съдът
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на
същото, водещи до отмяната му.
По
изложените по-горе съображения, Административен съд Сливен намира, че решение
на Районен съд – Котел следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и
законосъобразно.
С
оглед изхода на спора, основателно и своевременно се явява искането на
ответника по касацията за присъждане на разноски. Касаторът следва да бъде
осъден да заплати на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Бургас сума в размер
на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена на
основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната
помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Във
връзка с гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 и ал. 5 от ЗАНН
във връзка чл. 221, ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 8/22.02.2022 г., постановено по АНД № 20212210200154/2021 г. по описа на Районен съд – Котел.
Осъжда С.Г.А., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.