№ 930
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Станимира И.ова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100504178 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20080383/22.02.2023 г. по гр. д. № 47024/2019 г. по описа
на СРС, 81 състав С. С. К. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
1056,02 лева, представляваща дължима сума за доставена топлинна енергия за
периода от м. 07.2015 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано
от 13.08.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата 140,36 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2016 г. до 25.07.2019 г., както и сумата 27,02 лева,
представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово
разпределение за периода от м. 08.2016 г. до 04.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 13.08.2019 г. до окончателното й изплащане, които суми
касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, аб. №
268738, като отхвърля иска за главница за топлинна енергия над сумата
1056,02 лева до пълния предявен размер от 1096,98 лева и за периода от м.
05 и м. 06.2015 г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия над сумата 140,36 лева до пълния предявен размер от 152,30 лева,
1
както и за сумата 5,20 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане
на главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2016 г. до
25.07.2019 г. и С. С. К. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата от 760 лева, представляваща разноски в производството, съразмерно
на уважената част от исковете.
Против решението, в частта, в която предявените искове са уважени, е
постъпила въззивна жалба вх. № 25009505/06.03.2023 г., подадена от С. С. К.,
в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът,
чрез особения си представител, посочва, че с исковата молба била предявена
претенция на неизплатени задължения за предоставяне на топлинна енергия в
размер на цена на иска 1281,50 лева, но в решението съдът е посочил сума в
размер на 1096,98 лева и поради това не можело да се направи категоричен
извод, че това е реалната цена на иска. На следващо място, посочва, че след
постановяване на решението в осъдителната част след отхвърляне на иска до
пълния размер на главницата се посочвала нова сума, която е в размер на 1056
лева, а за нея трябвало да има отделно съдебно производство, за което съдът
не дал указания, а директно има осъждане на ответницата за изплащане на
сумата, с което били нарушени правото на защита и на равнопоставеност и
състезателно начало, както и се получавало неоснователно обогатяване.
Посочва, че първоинстанционният съд не е открил производство за
отхвърляне на исковата претенция с оглед непредставяне на доказателства, от
които да се направи извод, че ответницата е титуляр на насочената
претенция. Направено било оспорване на представената декларация за даване
на съгласие за предоставяне на топлинна енергия. Неправилно
първоинстанционният съд е възприел представените общи условия за договор
между страните, които били във вид на публикувани в местен вестник без да
са подписани от девете страни, както и че съдържали неравноправни клаузи.
Не била изпратена и покана за доброволно изпълнение. Решението било
неправилно, тъй като в имота нямало монтирани отоплителни тела, поради
което не можело да се направи извод, че е предоставена услуга. Поддържа и
становището си, изложено в отговора на исковата молба. Моли обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
с вх. № 25032251/21.08.2023 г. въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД
2
оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 47024/2019 г. по описа на СРС, 81 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
против С. С. К., с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите.
В исковата молба се твърди, че ответникът в качеството му на
собственик на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. *******, абонатен №
268738, е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че
съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия
за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се
регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна
енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при
неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата
си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия
са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответникът е имал задължение да
заплати дължимите от него суми в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в
забава, т.е. след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответникът
не е изпълнил задълженията си да заплати исковите суми за доставена
топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. *******, абонатен № 268738. В
3
исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2015 – 04.2018 г., ищцовото
дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но
ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер на 1096,98
лева - главница за топлинна енергия, за което били издадени и фактури.
Поддържа, че за периода от 15.09.2016-25.07.2019 г. ответникът е изпаднал в
забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължи
обезщетение в размер на 152,30 лева. Твърди, че дължи и суми за дялово
разпределение в размер на 27,02 лева – главница за периода от м. 08.2016 г.
до м. 04.2018 г., както и 5,20 лева – лихва за периода от 01.10.2016 г. до
25.07.2019 г. Моли ответника да бъде осъден да заплати исковите суми.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника С. С. К.,
чрез особения й представител в който заявява, че не дължи исковите суми,
тъй като между страните не съществува облигационно правоотношение, тъй
като липсвала идентичност между лицето, което е придобило топлоснабдения
имот и това, което е декларирало, че ще ползва имота. Оспорва, че до имота е
доставяна топлинна енергия При условията на евентуалност прави
възражение за изтекла погасителна давност на вземането. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.
С обжалваното решение съдът като е обсъдил събраните по делото
писмени доказателства е кредитирал заключението на приетата по делото
експертиза и е приел, че исковете са основателни като искът е отхвърлен в
частта, с която е направено искане да бъде установено съществуването на
мораторна лихва и е съобразил направеното възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно. То е и
правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
4
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Неоснователни са доводите на въззивника, че е налице противоречие
между размера на претенцията на ищеца и посоченото в съдебното решение.
В исковата молба, ищецът е заявил, че претендира сумата от 1281,50 лева, от
които 1096,98 лева – главница, 152,30 лева – мораторна лихва, 27,02 лева –
стойност на услугата за дялово разпределение и 5,20 лева и 5,20 лева –
мораторна лихва. С решението си първоинстанционнит съд е разгледал
предявените искове, като е уважил част от предявените искове като е
съобразил и направеното възражение за изтекла погасителна давност, като
съответно е уважил иска за главница за топлинна енергия до размер от
1056,02 лева и го е отхвърлил за разликата над тази сума до предявения
размер от 1096,98 лева. Следователно съдът се е произнесъл по предявените
искове и се е произнесъл съобразно заявените размери.
На следващо място, неоснователни са доводите, че ответницата не е
била клиент на топлинна енергия в исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1,
т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия
могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали
реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при
топлофикационното дружество.
Установява се от приетия по делото Нотариален акт № 179, т. I, рег. №
6679, д. № 157/2013 г. на Нотариус А.Ш., вписана в НК под № 500, че С. С.
К. е придобила правото на собственост върху апартамент № 81,
5
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.2816.2400.2.54, в
гр. София, ж.к. *******. Следователно и доколкото по делото се установява,
че ответницата е придобила собствеността върху недвижим имот, както и че
е открита партида с № 268738 и доколкото не се установява (не са въведени и
твърдения), че се е разпоредила с него в исковия период, то за нея е
възникнало и задължението в качеството й на собственик да заплати
доставената до имота топлинна енергия. Без правно значение е дали е
подавала или не заявление -декларация за открИ.е на партида, доколкото
възникването на облигационното правоотношение е свързано с
принадлежността на правото на собственост или вещно право на собственост.
Неоснователни са и доводите, свързани с това, че въззивницата –
ответник не е обвързана от представените по делото общи условия, тъй като
не били подписани. В чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията. В ал. 2 е предвидено, че топлопреносните предприятия
задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения (ал.
3). Следователно по делото са представени доказателства, че общите условия
са публикувани съобразно изискванията на закона.
Във връзка с направеното оспорване на стойността на доставената
топлинна енергия са събрани писмени доказателства и е прието заключение
на съдебно-техническа експертиза. От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че в имота не е имало отоплителни тела като е
начислена топлинна енергия за сградна инсталация и за БГВ. БГВ е
начислявано на база реални отчети, при които са съставяни протоколи с
подпис на потребителя, който е осигурил достъп.
6
Въз основа на събраните доказателства вещото лице дава заключение, че
размерът на дължимата главница за топлинна енергия е 1311,37 лева.
Следователно, предявените искове са основателни до предявения
размер, а обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено
изцяло.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на въззиваемия
„Топлофикация София“ ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева за изготвено становище по въззивната
жалба.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК С. С. К. следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 150 лева – дължима
държавна такса за въззивна жалба.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20080383/22.02.2023 г. по гр. д. №
47024/2019 г. по описа на СРС, 81 състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК С. С. К., родена на
******* г. в Република Коми, гражданка на Руска Федерация, гр. София, ж.к.
******* на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК-*******, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. ******* сумата от 50
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 200 лева,
възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК С. С. К., родена на
******* г. в Република Коми, гражданка на Руска Федерация, гр. София, ж.к.
******* да заплати по бюджетната сметка на Софийски градски съд сумата от
150 лева, представляваща дължима държавна такса за въззивна жалба.
Решението е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8