РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. гр. Хасково, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20235640200263 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Петролатум“ ЕООД, град Пловдив срещу
Наказателно постановление № 663634 – F660143 от 21.09.2022 г. издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството -
жалбоподател е наложена, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност, имуществена санкция в размер на
500 лева за нарушение на състава на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н –
18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на
МФ, вр. Приложение № 1 от ПЗР на Наредба за изменение и допълнение на
Наредба Н – 18 от 13.12.2006 г. на МФ – Функционални изисквания, раздел
IIIб, т. 1, б. „е“, предложение единадесето и т. 3, б. „б“, вр. чл. 118, ал. 6 и ал.
4, т. 3 от ЗДДС. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност
на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при
съществени процесуални нарушения. Оспорва се и изцяло изложената в
1
съставения АУАН и издаденото НП фактическа обстановка, като при
извършване на процесната проверка не бил участвал сервизен техник,
обслужващ дейността на дружеството – жалбоподател, а по изложените в
жалбата съображения и практиката на Върховния административен съд,
протоколът от извършената проверка не следвало да се приема като
доказателство за съдържащите се в него констатации досежно броячите на
бензиноколонките, които изрично се оспорват. На следващо място, излагат се
съображения и че броячите на бензиноколонките, както и цялата система,
свързана с отчитане на полученото и продадено количество гориво в обекта,
съответствала на нормативните изисквания. Липсвала и констатация за
неотчетени /нерегистрирани/ продажби, които не се отчитали от въведената в
обекта система, но за установяване на такива, следвало да се извърши
контролна покупка, което в конкретния случай не било изпълнено. Отделно
по никакъв начин не било изяснено и как евентуално такова количество
гориво би постъпило в резервоарите на обекта, без да бъде подадена
информация и отчетено в НАП. Отправя се искане към съда, да постанови
решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно, атакуваното
наказателно постановление. Претендира се и присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството –
жалбоподател - „Петролатум“ ЕООД, град Хасково, редовно призовано, се
представлява от упълномощен от законния представител процесуален
представител – адв. В. Т., която заявява, че поддържа подадената жалба и в
хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган - Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по
делото представител – юрисконсулт С. Х., оспорва жалбата. В хода по
същество моли жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея
наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно
аргументирани в съдебно заседание и в представени писмени бележки.
Претендира се и присъждане на разноски в производството за
възнаграждение за юрисконсулт.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
2
обжалване акт, от субект, легитимиран да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
Установено в хода на производството пред съда е, че на 30.03.2022 г.,
била извършена от свидетелите А. П. Р. и Е. Л. Ф., двете на длъжност
„******“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при
НАП, съвместно с ораните на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на
МВР – Хасково и Н. Д.К., главен експерт ИС, БИМ проверка на търговски
обект - бензиностанция, находящ се в град Хасково, стопанисвана от
„Петролатум“ ЕООД, град Пловдив. В хода на проверката, извършена и в
присъствие на лицето Й. М. П., обслужващ в бензиностанцията, било
установено, че в посочения обект била монтирана и функционираща от
28.06.2022 г., ЕСФП, модел „****“, с централно регистриращо устройство РС
и ФПр Epson TM-T910F KL с бензино-/газо-/колонки тип Р-4517, Р-3605 с
нивомерна система тип FANFAIR Р-4914, одобрена със свидетелство на БИМ
№ 188/08.10.2019 г. с ИН на ФУ RL000086 и ИН на ФП 73000111.
В хода на проверката, извършена в присъствието на сервизен техник
били визиуализирани броячите от електронните глави на колонките, които
били сравнени със стойностите на броячите, изведени от ЕСФП, при което
било констатирано, че от колонка № 1 пистолет 101 показанията на
електронната глава били 62 106.31 л., а тези от ЕСФП – 62 032.15 л.; пистолет
102 - показания на ел. глава 50 765.63 л., а от ЕСФП – 45 267.46 л.; пистолет
103- показания на ел.глава 176 697.75 л., а от ЕСФП – 165 409.82 л.; колонка
№ 2 пистолет № 201 – показания от ел. глава – 159 754.00 л., а от ЕСФП –
154 484.55 л.; пистолет № 202 – ел. глава 55 795.94 л., а ЕСФП – 26 774.31 л.;
пистолет № 203- ел. глава 520 323.72 л., а ЕСФП – 316 378.19 л.; колонка № 3
– пистолет 301 показания от ел. глава 259 153.07 л., а от ЕСФП – 253 802.26 л.
Установено било различие и в данните от физическото замерване на
резервоарите и показанията на ЕСФП, като отчетеното по ЕСФП било по-
малко количество в литри.
Извършено било и физическо замерване на нивата на горивата в
3
резервоарите, при което било установено, че в Резервоар 1 – 391 мм,
отговарящи по калибровъчна таблица на 1338 л., а показанията на ЕСФП –
1391.77 л./399.73 мм/, Резервоар 2 – 514 мм, отговарящи по калибровъчна
таблица на 2007 л, а показанията на ЕСФП били 2169.22 л. /539.24 мм/.
Тези и други констатации били обективирани в съставения Протокол за
извършване на проверка, сер. АА № 0408896/30.03.2022 г., а въз основа на
тези констатации и след достигнат от контролните органи извод за допуснато
нарушение по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 3,
ал. 3 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, вр. Приложение № 1 от ПЗР
на Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н – 18 от 13.12.2006 г. на
МФ – Функционални изисквания, раздел IIIб, т. 1, б. „е“, предложение
единадесето и т. 3, б. „б“, вр. чл. 118, ал. 6 и ал. 4, т. 3 от ЗДДС, на 23.05.2023
г., срещу „Петролатум“ ЕООД, град Пловдив, бил съставен от свид. Е. Л. Ф.,
Акт за установяване на административно нарушение № F660143. Актът за
установяване на административно нарушение бил съставен в присъствие на
упълномощено от законния представител на дружеството – жалбоподател
лице – Н. Р. М., чрез което съставеният АУАН бил предявен и подписан, без в
графата за възражения и обяснения по него да бъдат вписани обяснения, респ.
възражения. Такива възражения не са постъпили в законовия срок от
връчване на екземпляр от съставения акт за установяване на административно
нарушение, станало на 23.05.2023 г.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел
описаната фактическа обстановка, като приел, че извършеното нарушение не
били налице предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН, поради което
наложил процесната административна санкция.
Според заключението на вещото лице по назначената в хода на
съдебното производство съдебно – техническа експертиза, при обследване на
обект „****“, стопанисвана от „Петролатум“ ЕООД, град Пловдив, намираща
се на адрес: град Хасково, ул. „***** било констатирано, че същият бил в
работен режим и по установената с НАП дистанционна връзка, чрез въведена
електронна система с фискална памет за управление и продажби на горива
„*******“ към НАП се изпращала информация за всяка извършена продажба
на гориво в обекта. Сочи се от вещото лице, при зареждане на горива в
4
обекта, ЕСФП автоматично изпраща към НАП информация за доставеното
количество гориво по вид и обем. След доставката информация за нея се
изпращала от служител на бензиностанцията по установения начин чрез
въвеждане на информацията в системата. Наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в проверявания обект се измерват чрез нивомерна
система FAFNIR. Информация за наличното количество гориво в
резервоарите можело да се провери като се разпечата от ЕСФП. Вещото лице
счита, че ако към датата на извършване на проверката от НАП на 30.03.2022 г.
системата в бензиностанцията е била изправна /и са били налични интернет,
ток и др./ и установената дистанционна връзка с НАП е работила както при
изследването за експертизата, би следвало да е било възможно да се
определят наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
проверявания обект, предназначен за търговия с течни горива и би следвало
да е възможно по установената дистанционна връзка да са определят
проточените, продадени количества горива в обекта и тази информация да е
налична в НАП.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по-горе, от заключението на вещото лице по назначената в хода на
съдебното производство съдебно – техническа експертиза, както и от
показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира
показанията на свидетелите Е. Л. Ф. и А. П. Р. относно обстоятелствата,
свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които
са достигнали в хода на същата, както и за обстоятелствата, свързани със
съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал, обективно и безпристрастно дадени.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила
от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република
5
България към Европейския съюз - 01.01.2007 г., лице, което извършва
продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да
регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална
касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по ал. 1. Задължението за
издаване на фискален бон се отнася и за извършване на продажби от ЕСФП,
работеща в режим на самообслужване. Регистриране на продажби на течни
горива чрез ЕСФП при условия на отложено плащане се приключва с вид
плащане „резерв 1“ – „отложено плащане“, а съгласно ал.3 от същия - всяко
лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна
връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на
течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се
използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство
на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. По силата на чл. 118, ал. 6 от
Закона за данък върху добавената стойност, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице, извършващо доставки/продажби на течни
горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи
доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за
акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка
на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия с течни горива. Според чл. 185, ал. 1 ЗДДС, в
редакцията, относима към датата на деянието, според посоченото в
процесното НП, на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лева, а според ал. 2 на чл. 185 ЗДДС, в същата
редакция, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица
и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението
6
не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Следователно, деянието, за което е наложена на дружеството - жалбоподател
административна санкция е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността на
обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от
ЗАНН, във връзка с процедурата по съставянето и връчването на АУАН в
присъствие на представляващия по закон дружеството - жалбоподател. Актът
е предявен чрез изрично и надлежно упълномощено от управителя на
търговското дружеството лице, чрез което лице е запозната с неговото
съдържание и е била предоставена възможност да направи възражения при
самото съставяне, респ. в законоустановения срок след връчване на акта, от
която се е възползвала, релевирайки доводи за наличие на предпоставките на
чл.28 ЗАНН. Съставеният акт за установяване на административно
нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно
необходимите реквизити, които следва да съдържа и конкретно на т. 3 на
цитираната норма - да се впишат датата и мястото на извършване на деянието,
влияещо от своя страна на преценката налице ли е надлежно описание на
нарушението откъм основните му съставомерни белези.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия, а по съдържанието си то формално
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите
реквизити, като дали дадената правна квалификация по чл. 3, ал. 3, от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 6 от ЗДДС се явява
релевантната в случая, с оглед въведените фактически твърдения, както и
дали санкционната норма е правилно дефинирана и приложена, съдът ще
изложи доводи по - долу. На това място единствено за пълнота е необходимо
да се отчете, че формулирането на правната квалификация по чл. 3, ал. 3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ без необходимото препращане към
ал. 2 на цитираната норма само по себе си не обосновава извод за допуснато
процесуално нарушение, което да може да бъде квалифицирано като
съществено.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
7
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин. Доказан е фактът, а и не се спори, че жалбоподателят е лице,
извършващо продажби в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на
ЗДДС - бензиностанция, находящ се в град Хасково, в който била налична
монтирана и функционираща монтирана и функционираща от 28.06.2022 г.,
ЕСФП модел „*****“, с централно регистриращо устройство РС и ФПр Epson
TM-T910F KL с бензино-/газо-/колонки тип Р-4517, Р-3605 с нивомерна
система тип FANFAIR Р-4914, одобрена със свидетелство на БИМ №
188/08.10.2019 г. с ИН на ФУ RL000086 и ИН на ФП 73000111.
Доказан, бе, съобразно разпределението на тежестта за това, и
следващият факт с правно значение, а именно, че в хода на проверката,
извършена в присъствието на сервизен техник, след визиуализиране на
броячите от електронните глави на колонките, сравнени със стойностите на
броячите, изведени от ЕСФП, че от колонка № 1 пистолет 101 показанията на
електронната глава били 62 106.31 л., а тези от ЕСФП – 62 032.15 л.; пистолет
102 - показания на ел. глава 50 765.63 л., а от ЕСФП – 45 267.46 л.; пистолет
103- показания на ел.глава 176 697.75 л., а от ЕСФП – 165 409.82 л.; колонка
№ 2 пистолет № 201 – показания от ел. глава – 159 754.00 л., а от ЕСФП –
154 484.55 л.; пистолет № 202 – ел. глава 55 795.94 л., а ЕСФП – 26 774.31 л.;
пистолет № 203- ел. глава 520 323.72 л., а ЕСФП – 316 378.19 л.; колонка № 3
– пистолет 301 показания от ел. глава 259 153.07 л., а от ЕСФП – 253 802.26 л.
Установено било различие и в данните от физическото замерване на
резервоарите и показанията на ЕСФП, като отчетеното по ЕСФП било по-
малко количество в литри - в Резервоар 1 – 391 мм, отговарящи по
калибровъчна таблица на 1338 л., а показанията на ЕСФП – 1391.77 л./399.73
мм/, Резервоар 2 – 514 мм, отговарящи по калибровъчна таблица на 2007 л, а
показанията на ЕСФП били 2169.22 л. /539.24 мм/. Предвид констатациите в
хода на извършената проверка, документирани в съставени документи и
установено с писмени и гласни доказателства, обаче, не може да се приеме, че
жалбоподателят е нарушил посочената по-горе норма, тъй като не бил
изпълнил задължението си да предава на НАП по установената дистанционна
връзка данни, след като е установено, че такива данни всъщност са били
предавани, включително и въз основа на заключението на вещото лице по
назначената съдебно – техническа експертиза.
Изложеното, с оглед възприетата практика на съдилищата в това число
8
и на Върховен административен съд не обосновава извод за осъществяване от
обективна страна признаците на състава на административно нарушение по
чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на
финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от деня на влизане в сила
на Договора за присъединяване на Република България към Европейския
съюз - 01.01.2007 г., с изм. и доп., вр. чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, както деянието е
квалифицирано от административнонаказващия орган, като наказуемо по 185,
ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС с оглед изричните твърдения, че не се стигнало до
неотразяване на приходи. Действително, необходимо е не просто да бъдат
подавани данни, а подаваните данни да са от такова естество, че да дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия с течни горива, както и за проследяване на
доставката и движението на доставените/получените количества течни горива
и за промяната в тях. В хода на административнонаказателното производство,
обаче, както и в хода на административното при издаване на ЗНПАМ не е
било установено при проверката по никакъв начин на какво точно се дължи
разминаването между подадените иначе данни през ЕСФП и тези, генерирани
при извършеното отчитане на тоталните броячи на колонките за зареждане с
горива и в тази връзка и липсват констатации и относно това и кои от данните
са всъщност недостоверните. Разминаването в данните, както сочи и ВАС,
само по себе си не е установено като нарушение в закона, поради което може,
а и следва да е основание само за извършване на проверки от органите по
приходите за установяване на действителното количество и отчитането на
всички извършени продажби, но и за причините за установеното разминаване
/така напр. Решение № 9062 от 28.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1847/2023
г./. Това последно обстоятелство, което не е било изследвано изобщо в
случая, е именно относимо към определяне, както на конкретното основание
за евентуалното приложение на ПАМ по повод на конкретната проверка, така
и на вида на евентуално извършеното нарушение, като се има предвид
изложеното относно установените факти, относими именно към годността и
начина на функционирането на ЕСФП.
Действително, отговорността на юридическото лице, каквото е
9
търговското дружество е обективна и безвиновна, а именно в тежест на
„Петролатум“, с оглед естеството и характера на осъществяваната от него
търговска дейност, е задължението да полага необходимата грижа да следи за
правилното функциониране на тези системи и да предприеме необходимите
действия за отстранявяне на констатирани възможни технически пропуски,
още повече, че естеството им налага задължително осъществяване на
периодични метрологични проверки от съответните органи. Това, обаче по
никакъв начин не променя разпределението на доказателствената тежест в
административнонаказателното производство, нито измества тежестта за
установяване на административното нарушение от страна на контролните
органи и след като такъв или друг технически проблем не се установява да е
съществувал, нито пък проблем от друго естество, с оглед неговите
значителни от гледна точка на фиска последици и възможното препятстване
възможността за определяне на наличните количества горива в резервоарите
за съхранение в обекта за търговия с течни горива, та да възникне задължение
за съответното лице надлежно да уведоми органите на НАП, както и да
предприеме съответни мерки за отстраняване на несъответствията, то
доказателства за такова недобросъвестно поведение, което да обоснове
отговорността, няма. От друга страна, тъй като жалбоподателят е ЮЛ, той
носи обективна безвиновна отговорност за нарушение на законовите
разпоредби, но самият факт, че сам наказващият орган твърди, че конкретни
вредни последици, свързани с неотразяване на приходи не е установено пряко
да са реализирани, потвърждава липсата на активност от страна на
контролните органи за установяване на причините за обективното
неизпълнение на задължението, а оттам и вида на нарушението.
В обобщение, необосновани са изводите от страна на органите по
приходите за наличие на нарушение, след като не са наведени каквито и да
било доказателства, че некоректни са именно данните, подадени чрез ЕСФП
и че тя не работи надлежно и без да се установи на какво се дължи
констатираната разлика в данните и липсват констатации по процесния
АУАН и издаденото въз основа на него НП - напр. за извършвани от
търговеца манипулации, доколкото установеното разминаване може да се
дължи и на обективна причина от технически характер /в този см. Решение №
6409/23 г. по адм. дело № 800/2023 г., Решение № 10134/2023 г. по адм. дело
№ 2419/2023 г. на ВАС и др./. Липсата на установеност по въпроса относно
10
причината за констатираното разминаване е обстоятелство, което се отразява
както върху въпроса дали изобщо е налице поведение, осъществяващо
нарушение, сочи на необходимост санкционният акт, като необоснован да
бъде отменен, като именно това е спецификата, налагаща различно
разрешение на процесния случай, спрямо разглеждания от същия състав на
съд по АНД № 493/2023 г.
Следва, за пълнота на изложението, да бъде отчетена и практиката на
СЕС по дело С-97/21 г. относно тълкуването на чл.273 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета и чл.50 от ХОПЕС, а именно, че същите не допускат
национална правна уредба, при която за едно и също неизпълнение на
данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни
производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка
имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които
подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената
правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да
се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането
на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички
наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение, то в
конкретния случай не е налице установено кумулиране по смисъла, посочен в
решението на СЕС, тъй като не са налице данни ЗНПАМ, която е издадено по
повод на същата проверка, да е влязла в законна сила. Поради това, не би
могло да се достигне до извод за нарушение на принципа non bis in idem.
По отношение на разноските, следва да бъде отбелязано, че съобразно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в приложимата редакция ДВ, бр. 94
от 2019 г., в съдебните производства пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Приложени
съответно в производството по чл. 63д от ЗАНН – по обжалване на
наказателно постановление пред районния съд, относимите разпоредби от
АПК изискват да се приеме, че когато съдът отмени обжалваното наказателно
постановление, както в конкретната хипотеза, възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, както и разноските за
възнаграждение на вещо лице се възстановява от бюджета на органа, издал
отмененото НП. На присъждане, подлежат реално сторените разноски,
11
каквито са тези за възнаграждение на вещо лице, внесени по банков път, като
доказателства уговореното възнаграждение за процесуално представителство,
платимо по банков път, да е внесено по сметка на адвокатското дружество
също са представени В случая, в съответствие с фактическата и права
сложност на делото, която не надхвърля обичайната за този тип производства,
въпреки, че делото не е приключило в едно съдебно заседание и се е
наложило изслушването на вещо лице по назначена от съда СТЕ, размерът на
това адвокатско възнаграждение следва да се определи по правилата на чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към който ред и норма препраща чл. 18, ал. 2 от Наредбата.
Съгласно т. 1 от първата от цитираните разпоредба, при интерес до 1000 лв.
възнаграждението за процесуално представителство е 400 лв., с което се явява
основателно и следва да бъде удовлетворено възражението на процесуалния
представител на другата страна, заявено в хипотезата на евентуалност,
относно размера на присъдените разноски, отправено своевременно и
надлежно пред съда, като именно в този размер, съобразно установения
минимум, следва да бъде и присъдено.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 663634 – F660143 от
21.09.2022 г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“.
ОСЪЖДА национална агенция за приходите да заплати на
„Петролатум“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „*******, представлявано от Д. Е. М. сумата в размер на
400 лева за възнаграждение на упълномощен по делото адвокат и сумата в
размер на 421.20 лева, представляваща направени по делото разноски за
заплащане на възнаграждение за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
_/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
12
Секретар: Г.С.
13