МОТИВИ:
по НОХД №-717/2018г по описа на ПОС.
Срещу
подс.М.Д.Ч. е повдигнато обвинение по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7
вр. с чл. 26, ал.1 от НК, понеже през
периода м. декември 2012 г. - 14.02.2013 г. в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, като пълномощник на управителя на “**”ЕООД - гр. П.
ЕИК ***, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери- 27 505.46 лева ДДС за “**” ЕООД гр.П., представляващи дължим данък
върху добавената стойност, като при водене на счетоводството е съставил
документи с невярно съдържание – отчетни регистри – Дневници за покупките на “**”ЕООД
гр.П., в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на
пълен данъчен кредит и е избегнал плащането на данъчни задължения в особено
големи размери, като е потвърдил неистина в декларации, които се изискват по
силата на закон и правилник за приложението му /чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116
ал.1 от ППЗДДС/ и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 27
505.46 лева, както следва:
През
месец декември 2012 г. при водене на счетоводството е съставил документ с
невярно съдържание – Дневник за покупките на “**”ЕООД гр.П. за месец декември
2012г., в който е отразил данъчна фактура №-5509/28.12.2012г. с начислен данък
при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 788.80 лева, с
посочен доставчик “**” ЕОДД, без да е налице доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС, а на 14.01.2013г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в размер на 9 788.80 лева като в справка декларация по ЗДДС с вх. №-**2013г.
за данъчен период месец декември 2012г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е
потвърдил неистина в раздел “Б” от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 9 788.80 лева, а действително установения е нулев размер и е променил
резултата за периода като в раздел “В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на
18.40 лева, а действително установения е ДДС за внасяне в размер на 9 807.20
лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 9 788.80
лева.
През
месец януари 2013г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно
съдържание – Дневник за покупките на “**”ЕООД-гр.П. за месец януари 2013г., в
който е отразил данъчна фактура №-3851/24.01.2013г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 17 716.66 лева с посочен
доставчик “Б.Ф.”ЕООД, без да е налице доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС, а на
14.02.2013г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
размер на 17 716.66 лева като в справка декларация по ЗДДС с вх. №-**. за
данъчен период месец януари 2013г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е
потвърдил неистина в раздел “Б” от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 17 716.66 лева, а действително установения е нулев размер и е променил
резултата за периода като в раздел “В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на
33.30 лева, а действително установения е ДДС за внасяне в размер на 17 749.96
лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 17 716.66
лева.
При обсъждане въпросите в разпоредителното
заседание защитата и подс. Ч.
поискаха съдебното производство
да се разглежда по правилата на гл.
ХХVІІ от НПК и условията на чл. 371 т.2
от НПК.
Съдът незабавно
разгледа делото,като разясни на подсъдимия процесуалния ред и правата му по чл. 371 и привилегията на чл.
373 ал.2 от НПК.
С оглед така направеното самопризнание от подсъдимия и
след като съдът установи,че то се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, обяви,че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието,без да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът поддържа
обвинението и счита,че следва да се наложи наказание при лек превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. Счита,че наложеното
наказание лишаване от свобода в размер
от 5 години следва да се редуцира и се
изтърпи при първоначален лек режим.
Защитата моли да се
наложи наказание на предвидения
минимален размер лишаване от свобода,което да се отложи с изпитателен
срок по чл. 66 от НК.
Подсъдимият моли за
справедлива присъда.
Граждански иск не е приет за съвместно
разглеждане,предвид неявяването на ТД
НАП-Пловдив,при редовното призоваване на
двамата упълномощени от министъра на финансите юрисконсулти .
Съдът възоснова на
събраните по делото доказателства,преценени по отделно и в тяхната
съвкупност,намира и приема за установено следното:
Описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка не е оспорена от страните и тя сочи,че дружеството „***“ ЕООД, ЕИК ***,
било вписано в Окръжен съд гр.П. по фирмено дело №- ** г. със седалище и адрес
на управление гр. П., ул.“**“ № ** ет.* ап.*. Едноличен собственик на капитала
и негов управител бил св.М.Д.. Основната дейност на дружеството била
транспортна дейност, всякакъв вид търговска дейност, външна и вътрешна
търговия, строителство и предприемачество, комисионерска, посредническа,
производствена, складова, спедиторска, хотелиерска, ресторантьорска,
туристическа, рекламна, издателска, както и всякакъв вид други дейности, които
не са забранени от закона.Дружеството „**“ ЕООД, ЕИК *** било регистрирано по
ЗДДС на 28.11.2005 г.
На
12.03.2010 г. управителят на дружеството „**“ ЕООД св.М. Д. упълномощил своя
дядо – подс. М.Ч. да управлява и представлява „**“ ЕООД, да извършва всякакви
дейности на управление, разпореждане с имуществото на дружеството и с всички
права, които притежава управителя на дружеството. С това пълномощно подс. Ч.
бил упълномощен да представлява „**“ ЕООД пред държавни органи, включително и
пред данъчната администрация, както и да подава в съответните данъчни служби
всички необходими по закон декларации и актове, молби и други документи.Това
пълномощно било заверено от нотариус.След като подс.Ч. станал пълномощник на
дружеството „**“ ЕООД, което вече било с регистрация по ЗДДС, поверил
счетоводното обслужване на св.Б. Л.. Тя се уговорила с подсъдимия до 14-то
число на всеки текущ месец да подготвя справка- декларация по ЗДДС и дневниците
към нея - дневник за покупки и дневник за продажби, след което той да взима от
офиса на свидетелката подготвените документи, да ги подписва и лично да ги
депозира в ТД на НАП гр.Пловдив.Подсъдимият Ч. предавал първичните счетоводни
документи на св. Л., която имала задължението технически да ги опише в
дневниците за покупки и продажби, но съдържанието им било предопределяно
единствено от подсъдимия.В качеството си на пълномощник на регистрираното лице
- ,,**“ ЕООД от м. януари 2013 г., подсъдимият лично подавал редовно и в срок
справки - декларации в съответствие с изискванията на чл. 125, ал.1 от ЗДДС и
чл. 116, ал.1 от ППЗДС, дневници за покупки и продажби, съгласно изискванията
на чл. 124, ал.1 от ЗДДС и чл. 113,ал.1 от 11113 ДДС.Съгласно чл. 125 от ЗДДС -
за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация,
съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите
по чл. 157.Според чл. 116, ал.1 от ППЗДЦС - регистриранато лице е длъжно за всеки
данъчен период да подаде справка - декларация по чл. 125, ал.1 от закона по
образец.Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни
регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124,
ал.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1 от ППЗДДС - регистрираните лица по този закон
водят задължително регистри — дневник за покупките и дневник за продажбите,
съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и
отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или този
правилник.Подсъдимият Ч. като пълномощник на управителя на регистрираното по
ЗДДС лице следвало да води
счетоводството на търговеца съгласно изискванията на закона за счетоводството,според
който в чл.3.ал.1 текущото
счетоводно отчитане се организира по реда на този закон и се извършва по
способа на двустранното счетоводно записване, в неговата ал.2 – предприятията осъществяват текущото счетоводно
отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на
имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността,
паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред, а в ал.3- предприятията осъществяват текущото
счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските
операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този
закон. В чл.4.ал.7- счетоводният документ е хартиен
или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен,
вторичен и регистър, в алинея 2- първичният документ е носител на информация за
регистрирана за първи път стопанска операция, в ал.3- вторичният документ е
носител на преобразувана (обобщена или диференцирана) информация, получена от
първичните счетоводни документи, в ал.4- регистърът е носител на хронологично
систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични
счетоводни документи, в ал.5- счетоводен
документ по смисъла на ал. 1 може да е електронен документ, който
съдържа информацията, изисквана по този закон, издаден и получен в какъвто и да
е електронен формат при спазване на изискванията на Закона за електронния
документ и електронния подпис.
Въз
основа на правата, произтичащи от договореното между подс. Ч. и св. Л. за инкриминирания период,
задълженията на „**“ ЕООД били само технически описвани от св. Л., с подаване
на справки-декларации по ЗДДС, основани на аналитични регистри- дневници за
покупки и продажби,като съдържанието на дневниците било предопределяно само от подс.
Ч..
При горе-описаните
условия за инкриминирания период такива справки- декларации /СД/, дневници за
покупки и продажби били подавани в срок, в ТД- НАП - Пловдив.
В дневниците за
продажби и в подаваните декларации винаги били отразявани реални продажби на ,,М.
2000“ ЕООД. Съответно върху тези облагаеми продажби като регистрирано по ЗДДС
дружеството начислявало и събирало косвен данък - ДДС, който бил дължим към
републиканския бюджет. За да минимизира данъчния резултат в подаваните
справки-декларации с цел редуциране на дължимия косвен данък, посредством
ползването на данъчен кредит по фиктивни данъчни фактури, от които реално „***“
ЕООД не е получавало доставки и по които не е извършвано плащане, подсъдимият искал промяна на данъчния резултат, каквато
била и крайната му цел.Това било водено , с цел привидно да се увеличи данъчния
кредит, който да превиши начисления данък, като разликата да представлява -
данък за възстановяване, съгласно нормата на чл. 88, ал.З от ЗДДС или данък за
внасяне, но в много по-малък размер.
Съгласно нормата на
чл. 88 от ЗДДС ал.1 резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на
данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период и общата сума на
данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен
период, според ал.2 когато начисленият
данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода —
данък за внасяне, а съгласно ал.З когато
данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за
периода - данък за възстановяване, докато в ал.4 е
посочено,че регистрираното лице само определя резултата за всеки данъчен
период- данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване от
републиканския бюджет.
Подсъдимият
бил наясно, че всяко регистрирано по ЗДДС лице само определя резултата за всеки
данъчен период и че с така включените „фиктивни” фактури за данъчните периоди
ще постигне желания престъпен резултат.Това било водено няколкократно, с цел
привидно да се увеличи размерът на „ДДС” по доставките към дружеството и така
завишената сума да се извади от начисления ДДС по продажбите, под формата на
приспадане на данъчен кредит.Освен това бил наясно, че за да се приспадне пълен
данъчен кредит, необходимо условие съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.1, т.1
от ЗДДС да е получена от регистрираното лице стоката или услугата по облагаема
доставка. Независимо от това и предвид описаното по-горе, с цел да намали данъчните резултати
за данъчните периоди, в които е осъществявал дейност, подсъдимият предавал на св. Л. фиктивни фактури, за които
е знаел че няма получени стоки да бъдат отразявани в дневниците за покупки и
като резултат в подаваните справки-декларации.Дейността на „**“ ЕООД за
правилното прилагане на ЗДДС и ЗКПО била обект на данъчна ревизия. На
17.09.2013 г. била издадена Заповед № 1304512
за възлагане на Ревизия, изменена със Заповед №-**/**.2013 г. от екип от
ревизори в състав св.Д. и св.Г.. Заповедта била да се извърши ревизия на „**“
ЕООД по Данък върху добавената стойност за периода 01.01.2008 г. до 31.01.2008
г. и 01.01.2010 г. до 31.01.2013 г. и ЗКПО от 01.01.2010 г. до 31.01.2012 г. На
05.03.2014 г. бил изготвен Ревизионен доклад, а на 23.04.2014 г. бил изготвен
Ревизионен акт. Същият бил връчен по реда на чл.32 от ДОПК на 30.05.2014 г. и
не бил обжалван от ревизираното дружество.
Подсъдимият
знаейки, че данъчните задължения се установяват по принцип въз основа на
декларираните от данъчно задължените лица данъчни задължения, удостоверени в
представените от тях по закон отчетни счетоводни регистри и изискуеми по закон
декларации, предопределял и съставянето на дневниците за покупки и продажби и
справки декларации, технически изпълнявано от св. Л., с което потвърдил
неистина в подадените СД по ЗДДС и е водил счетоводна отчетност с невярно
съдържание, както следва:
За
месец декември 2012 г. той предал за осчетоводяване данъчна фактура за
извършена продажба от името на „**“ ЕООД на стоки към „**“ ЕООД за включването
им в дневника за продажби. Общо събрания и начислен от него ДДС бил в размер на
9 807,20 лева, който бил дължим от регистрираното лице - „**“ ЕООД към фиска. За
да намали резултата за този месец подс. Ч. предал за осчетоводяване данъчни фактури
"за извършени покупки на стоки от „**“ ЕООД от името на „**“ ЕООД. За да
намали резултата за този период, той предал фиктивната фактура, знаейки че не е
получавал стоки от „**“ ЕООД.Свидетелката Л. включила в дневника за покупки
данъчна фактура с № 5509/28.12.2012 г. с посочен издател „**“ ЕООД - С за стоки
с данъчна основа 48 944 лева, ДДС 9 788,80 лева и обща стойност 58 732,80 лева.Подсъдимият
Ч. не е имал търговски отношения със св. Я. Н.- управител на „**“ ЕООД и не е
получавал от него посочената по- горе данъчна фактура. По този начин дневника
за покупки за този данъчен период придобил вид на съставен при воденето на
счетоводството документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за
фиктивна сделка, по която нямало реална по смисъла на чл. 6 от ЗДДС доставка на
стоки, а реална доставка на стока по смисъла на закона е
прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.Отразената
в дневника за покупки данъчна фактура от „**“ ЕООД повлияла на съдържанието на
справката - декларация за периода м. декември 2012 г., като в нея подс. Ч. в
качеството си на пълномощник на управителя на „**“ ЕООД потвърдил неистина в
раздел „Б“, в който посочил ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 9
788,80 лева, знаейки че действителния резултат е нулев. Това дало отражение и в
получения данъчен резултат за периода в раздел В, в който декларирал ДДС за
внасяне в размер на 18,40 лева, знаейки че действителния размер е този, който е
събрал от начисления ДДС от продажбите е в размер на 9 807,20 лева. Така съставени
документите - дневника за покупки, справката декларация и дневника за продажби
били подадени от подсъдимия на 14.01.2013
г. в ТД на НАП гр. Пловдив, заведена с вх. № ***. С
подаването на справката - декларация, ведно с дневниците за покупки и продажби
за този данъчен период данъчно задълженото лице „**“ ЕООД, управлявано от пълномощника
на управителя подс. Ч. избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери, възлизащи на 9 788,80 лева.Според дефиницията на чл. 93, т. 14 от НК "Данъци в
големи размери“ са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а данъци в „особено големи размери „ са тези, които
надхвърлят дванадесет хиляди лева.Съгласно заключението на вещото лице
изготвило ССЕ общия размер на дължимия ДДС за вноска е в размер на 9 807,20
лева. Установената разлика от 9 788,80 лева
/между декларираното от данъчно задълженото лице - 18,40 лева като резултат за
периода вместо сумата от 9 807,20 лева се явява и избегнатото данъчно
задължение. 19 807,20 лева - 18,40
лева.Сумата от 18,40 лева като резултат за периода деклариран от данъчно
задълженото лице, представлявано от подс.Ч. е получена след като от сумата на
начисления ДДС от продажбите 9 807,20 лева е приспаднал неследващия му се
данъчен кредит в размер на 9 788,80 лева.
За
месец януари 2013 г. подсъдимият предал за осчетоводяване данъчни фактури за
извършени продажби от името на „**“ ЕООД на стоки към „**“ ЕООД за включването
им в дневника за продажби. Общо събрания и начислен от него ДДС бил в размер на
17 749,96 лева, който бил дължим от регистрираното лице - „**“ ЕООД към
фиска.За да намали резултата за този период, той предал фиктивна фактура,
знаейки че не е получавал „стока“ от „**.“ ЕООД на св. Л. за отразяването й в
дневника за покупки.
Св.
Л. я включила в дневника за покупки, която била с номер 3851/24.01.2013 г. за
стоки, с данъчна основа 88 583,32 лева, ДДС 17 716,66 лева и обща стойност 106
299,98 лева.
Подсъдимият Ч. не е
имал търговски отношения със св. Б.К., управител на „**“ ЕООД и не е получавал
от него посочената по-горе данъчна фактура. По този начин дневника за покупки
за този данъчен период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството
документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за фиктивна сделка,
по която нямало реална по смисъла на чл. 6 от ЗДДС доставка на стоки
- доставка
на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на собственост или
друго вещно право върху стоката “/.
Отразената
в дневника за покупки данъчна фактура от „**.“ ЕООД повлияла на съдържанието на
справката - декларация за периода м. януари 2013г., като в нея подс. Ч. в
качеството си на пълномощник на управителя на „М. 2000“ ЕООД потвърдил неистина
в раздел „Б“, в който посочил ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на
17 716,66 лева, знаейки че действителния резултат е нулев. Това дало отражение
и в получения данъчен резултат за периода в раздел „В“, в който декларирал ДДС
за внасяне в размер на 33,30 лв., знаейки че действителния размер е този, който
е събрал от начисления ДДС от продажбите е в размер на 17 749,96 лева. Така съставени
документите - дневника за покупки, справката декларация и дневника за продажби
били подадени от обв.Ч. на 14.02.2013г. в ТД на НАП гр.
Пловдив, заведена с вх. № **/**.2013 г.. С подаването на
справката - декларация, ведно с дневниците за покупки и продажби за този
данъчен период данъчно задълженото лице „М. 2000“ ЕООД, управлявано и
представлявано от пълномощника на управителя обв. Ч. избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери, възлизащи на 17
716,66 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в
размер на 17 716,66 лева. Фактурите са употребени с
представянето им в счетоводството на дружеството, където са били изготвени
технически справките — декларации и регистрите и представени по електронен път
в ТД на НАП-Пловдив. Налице са признаците на престъплението по чл.255 от НК, от
обективна страна.
Според дефиницията на
чл. 93, т. 14 от НК Данъци в големи размери са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а
данъци в особено големи размери са тези,
които надхвърлят дванадесет хиляди лева.
Описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели Е.Г., З.Д., Б. Л., И.Ю., М.М., М.Д.,
Б.К., Я. П., Н.Н., И.К., П.С. и В.Т.Г., Й.Й.,И.И. и А.В. - частично от обясненията на подсъдимия, а така също
и от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства:,съдебно-счетоводната експертиза, съдебно-почеркова експертиза,
ревизионен акт,
ревизионен доклад, ведно с приложенията към него, справки-декларации, дневници
за покупки, дневници за продажби,св. съдимост,характеристика и заверено копие от акт за раждане на дете по
хода на съдебното заседание.
Съгласно
заключението на вещото лице изготвило ССЕ на досъдебното производство общия
размер на дължимия ДДС възлиза на 27
505.46 лева,като резултат от дължимите
данъчни задължения на дружеството
за периода от 14.01.2013 до 14.02.2013г,в който период за м. декември
2012г е установена разлика за внасяне от 9 788.80 лева, а за месец януари 2013г
е установена разлика за внасяне от 17 716,66 лева. –т.2 л. 6
От извършената
почеркова експертиза се установява, че подписите в представените за изследване
справки-декларации по ЗДДС от инкриминираните дати - 14.01.2013 г. и 14.02.2013
г. на „**“ ЕООД са изпълнени от подс. М.Ч..
Съдът кредитира
заключенията на вещите лица , понеже те са
изготвени професионално и с необходимите познания в съответните области.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира,че подсъдимият М. Ч. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на чл.255 ал.З, вр. ал.1 т.2, пр.1, т,6,пр.1 и т.7, вр. чл.26 ал.1 от НК,понеже през
периода м. декември 2012г. - 14.02.2013г. в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, като пълномощник на управителя на “**”ЕООД-гр.П. ЕИК
***, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери 27 505.46 лева ДДС за “**”ЕООД-гр.П., представляващи дължим
данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството е съставил
документи с невярно съдържание- отчетни регистри- Дневници за покупките на “**”ЕООД-гр.П.,
съгласно чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.З от 11113ДДС, в които е
отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит
и е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери като е
потвърдил неистина в декларации, които се изискват по силата на закон и
правилник за приложението му /чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС/ и е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 27 505.46 лева, както
следва:
През месец декември 2012 г. при водене на
счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - Дневник за покупките
на “*”ЕООД-гр.П. за месец декември 2012г., в който е отразил данъчна фактура
№5509/28.12.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 9 788.80 лева с посочен доставчик “**”ЕООД, без да е налице
доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС, а на 14.01.2013г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 9 788.80 лева като
в справка декларация по ЗДДС с вх. №**/**.2013г. за данъчен период месец
декември 2012г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина в раздел
“Б” от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките
с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 788.80 лева, а действително
установения е нулев размер и е променил резултата за периода като в раздел “В”
е декларирал ДДС за внасяне в размер на 18.40 лева, а действително установения
е ДДС за внасяне в размер на 9 807.20 лева, като е приспаднал и неследващ се и
инкриминиран данъчен кредит в размер на
9 788.80 лева.
През месец януари 2013г. при водене на
счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - Дневник за покупките
на “**”ЕООД-гр.П. за месец януари 2013г., в който е отразил данъчна фактура
№3851/24.01.2013г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 17 716.66 лева с посочен доставчик “**ЕООД, без да е налице
доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС, а на 14.02.2013г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 17 716.66 лева
като в справка декларация по ЗДДС с вх. №**/**2013г. за данъчен период месец
януари 2013г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина в раздел
“Б” от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 17 716.66 лева, а
действително установения е нулев размер и е променил резултата за периода като
в раздел “В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 33.30 лева, а действително
установения е ДДС за внасяне в размер на 17 749.96 лева, като е приспаднал и
неследващ се и инкриминиран данъчен
кредит в размер на 17 716.66 лева.
От
субективна страна престъплението е извършено
умишлено, при наличието на пряк умисъл- с желан и настъпил вредоносен резултат за
републикански бюджет. Прекият умисъл от
страна на подс. Ч. е обективиран в
действията му при посочените от него данни,
в подадените месечни справки декларации за ДДС и в ГДЦ по чл. 92 от ЗКПО, намалени данъчни задължения, като действителното те са били други и съзнателно, чрез невярното
документиране, избягнал плащането на реалното данъчно задължение. По този начин
управляваното и представлявано от пълномощника подс. Ч. дружество „**“ ЕООД е ползвало
неправомерно и ежемесечна преференция за данъчен кредит и е избягвало плащането
на данъчни задължения като укритите данъчни задължения са в особено големи
размери, по смисъла на чл. 93 т.14 от НК.
Същото
се явява по своето естество продължавано престъпление по смисъла на чл. 26,
ал.1 от НК, представляващо съвкупност от извършени през непродължителен период две
еднотипни престъпни прояви, всяка от които осъществяваща поотделно, състав на
престъпление по чл. 255 от НК, имащи за предмет данъчни задължения по ЗДДС и
реализирани при еднородност на вината.
Изпълнително
деяние на престъплението по чл. 255 от НК е било осъществено,чрез инкриминираните проявни форми
– е потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на
закон - ЗДДС пред ТД на НАП- Пловдив; и при
водене на счетоводството е съставил
документи с невярно съдържание - отчетни регистри /дневници за покупки/,
приспаднал неследващ се данъчен кредит.
При
така посочената правна квалификация и след като се съобрази с целите на специалната и
генералната превенция и обстоятелствата посочени в чл. 54 от НК съдът намира,че при индивидуализация на наказанието, то следва да се определи при значим превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства.Смекчаващи
обстоятелства се явяват чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите
характеристични данни, направеното съмопризнание на вината, семейно положение и
напреднала възраст.Отегчаващо отговорността
обстоятелства се явява значително
надвишаващия особено големите размери вредоносен
резултат.
Най-справедливо
е на подс. Ч. са се наложи наказание от четири години лишаване от свобода,което
при редукцията на чл. 58а ал.1 от НК се
намали с една трета и с това се определи наказание от две години и осем
месеца лишаване от свобода.
Съдът
намира,че наказанието лишаване от свобода не се следва да се определя при
условията на чл.55 от НК,вр чл. 58а ал.4 от НК,тъй както степента на обществена опасност на деянието е
значително по-висока от типично
изразената за този вид престъпление. В случая определяне на наказание над
предвидения в закона минимум не би се оказало несъразмерно тежко,предвид високата
степен на обществена опасност на деянието,наред с целения и постигнат
вредоносен резултат.
Налице е
основание да се приложи чл. 66 от НК. Според съда са налични необходими, императивните условия за отлагане изпълнението на
наказанието лишаване от свобода предвидени в чл. 66 от НК, но освен това за
поправянето на дееца не е необходимо той да
изтърпява ефективно наложеното му наказание,тъй като целите на наказанието могат да се изпълнят и
при тези условия.
Съдът
не възприема съображенията изложени от
обвинението относно размера на
наказанието лишаване от свобода. Прокурорът предлага индивидуализация на
наказанието при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,което се
явява необосновано,предвид налично установените множество такива и
противостоящото им едно отегчаващо обстоятелство. Кумулативно предвиденото наказание по чл. 255
ал.3 от НК конфискация на цялото или на част от имуществото на подсъдимия не
може да бъде наложено от съда. Характерът на проведеното съдебно
производство е налагало незабавното
разглеждане на делото при условията на гл. ХХVІІ НПК. По хода на досъдебното производство не са
били събрани доказателства за вида и
характера на имуществото на подс. Чифудо
и обвинението не е поискало от съда налагането на запор или възбрана върху него. С това без
необходимата индивидуализация на
движимото и недвижимо имущество на подсъдимия липсва законосъобразно основание
да се постанови с присъдата това наказание.
Подсъдимият
следва да заплати направените по делото разноски от досъдебното производство в
размер от 293,88 лева по сметка на ОД МВР Пловдив.
Веществените доказателства -
оригинали на СД по ЗДДС, дневници за покупки и продажби,намиращи се в том 2, л.9-17,следва да основание чл. 112
ал.4 от НПК следва да останат по делото.
Подбудите за извършване на престъплението са користни.
Предвид на изложеното съдът
постанови и присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: