Решение по дело №359/2019 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 8
Дата: 10 януари 2020 г. (в сила от 25 юни 2020 г.)
Съдия: Даниела Христова Вълева
Дело: 20193120200359
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

 

                                           №8/10.1.2020г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 гр. Девня

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА

 

при протоколист Искра Василева, като разгледа докладваното НАХД №359/2019 г. по описа на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Плугчиеви“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Т. П. против Наказателно постановление №23-0000507 от 04.10.2019 г., издадено от началника на областен отдел „АА” гр.Варна, с което на въззивника за нарушение по чл.33 §.1 изр.3 от Регламент №165/2014г.на ЕО, на основание чл.104 ал.6 от закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лв.

Въззивникът обжалва наказателното постановление, като претендира, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, както и  че в хода на проведеното срещу него административно - наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касаещи описанието на нарушението, срока по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и др. В с.з. редовно призован, не изпраща представител.

Административно–наказващият орган, чрез процесуален представител оспорва жалбата, счита обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено от съда.

Контролиращата страна – ДРП, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните фактически и правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 92 ал. 2 от ЗАвтП – Началника на Областен отдел”АА” гр. Варна, упълномощен с това правомощие със заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на Транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за неговата отмяна. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин, изчерпващ всички обстоятелства, при които е извършено, посочени са всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, правилно е била определена и посочена нарушената правна норма. Спазени са и сроковете за съставяне на АУАН и по – специално преклузивните срокове предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Това е така защото нарушението, респ. неговия автор са били установени от контролните органи при извършена комплексна проверка на дружеството – нарушител, въз основа на предоставени от дружеството документи. Проверката е започнала най – рано на 17.06.2019 г., когато на дружеството – въззивник е била изпратена покана за предоставяне на документи. Същите са били предоставени на проверяващите на 04.07.2019 г., от който момент контролните органи са могли да узнаят за извършеното нарушение. За извършената документална проверка е бил съставен констативен протокол рег. № 81-00-10-856/2 от 10.07.2019 г., като АУАН е съставен същия ден, т.е. в рамките на 3 месечния срок от установяване на нарушението, респ. в едногодишен срок от неговото извършване. Че нарушението е извършено на 01.09.2018 г. се установява от представените по делото пътен лист, товарителница и тахографски лист от същата дата.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.

Разпоредбата на чл. 33 § 1 изр. 3 от Регламент № 165/04.02.2014 г. задължава транспортните предприятия да издават на водачите само листове по одобрен образец, подходящ за използване в уреда, монтиран в превозното средство. От ангажираните по делото доказателства се установява, че "Плугчиеви“ЕООД е транспортно предприятие, притежаващо лиценз на Общността за извършване на превоз на товари №10556,  че с автомобил, собственост на дружеството, на 01.09.2018 г. е бил извършен превоз на товари, че в същия автомобил е бил монтиран аналогов тахограф, който е бил използван с тахографски лист от тип е1-83, че одобрения тип съобразно Протокола от контролна проверка на тахографа е е1-85. В този смисъл, след като при превоза не е бил използван одобрения тип тахографски лист е1-85, а друг, то превозвача не е изпълнил задължението си да предостави на водача лист по одобрен образец, подходящ за използване в уреда, монтиран в превозното средство. В Протокола за контролна проверка изрично е описан марката, типа, серийния номер на монтирания в автомобила тахограф, както и номера на одобрения тип на тахографски лист, който е1-85. Поради това и съдът намира, че към датата на извършване на превоза на 01.09.2018 г., който се доказва от приложените по преписката тахографски лист, пътен лист и товарителница, за превозвача е било налице задължение да предостави на водача тахографски лист от одобрения тип е1-85, което той не е изпълнил. В тази връзка не могат да бъдат споделени възраженията в жалбата, свързани с това, че превозвача е изпълнил това си задължение, а използването на тахографски лист от неодобрен тип се дължи на грешка на водача. От страна на дружеството нито в хода на проверката, нито в хода на съдебното следствие са представени писмени доказателства, касаещи осигуряване на съответните тахографски листи и предаването им на водача в началото на всеки месец, така както се твърди в жалбата. Задължението за предоставяне на одобрени тахографски листове, подходящи за използване в монтирания в съответното превозно средство тахограф е на транспортното предприятие, а не на водача. Да се вменява на водача отговорност за неправомерно поведение на транспортното предприятие е незаконосъобразно. От приложените по преписката тахографски листи е видно, че при извършването на превози с влекача, описан в акта и постановлението, са били използвани тахографски листи от тип е1-83, вместо от тип е1-85 за периода от 01.09.2018 г. – 12.09.2018 г.

За неоснователни съдът намира и възраженията в жалбата, свързани с това, че използвания тахографски лист е бил от одобрен тип по смисъла на закона и очевидно приложим за съответния тахографски апарат, поради което и не било налице нарушение. В настоящият казус разглежданото нарушение касае непредоставяне от страна на превозвача само на листове по одобрен образец, подходящ за използване в уреда, монтиран в превозното средство, а не предоставянето и използването на тахографски лист, който не е валиден въобще. С оглед на изложеното съдът намира, че нарушението на чл. 33 § 1 изр. 3, описано и в акта, и в постановлението, е било извършено.

Въпросът за субективната съставомерност на нарушението е ирелевантен предвид ангажирането на обективната безвиновна отговорност на санкционираното юридическо лице -превозвач.

Правилно административно-наказващия орган е приложил и санкционната норма на чл. 104 ал. 6 пр. последно от ЗАвП, където именно е предвидена санкция за превозвач, който е осигурил на водачите тахографски листи, които не са от одобрен тип, каквото нарушение в случая е налице. Поради това и възраженията за " разширително" тълкуване на нормата от страна на наказващият орган са неоснователни. Правилно административно-наказващият орган е наложил " Имуществена санкция" в размер от 3 000 лв., който е императивно предвиден в закона и не подлежи на промяна от съда.

Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичното от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. От приложените по преписката тахографски и пътни листи и товарителници се установява, че използването на тахографски лист от неодобрен тип не е изолиран случай. Поради това и не може да се приеме, че обществената опасност на нарушение е незначителна.

Административно наказващия орган правилно е приложил и материалния закон при налагането на наказанията.В разпоредбата на чл.104 ал.6 от Закона за автомобилните превози е предвидена имуществена санкция в размер на 3000 лв. която е безалтернативна.Това налага потвърждаването на НП като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0000507 от 04.10.2019 г., издадено от началника на областен отдел „АА” гр.Варна, с което на „Плугчиеви“ЕООД, ЕИК ********* за нарушение по чл.33 §.1 изр.3 от Регламент №165/2014г.на ЕО, на основание чл.104 ал.6 от ЗАвтП е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: