Решение по дело №5392/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 03. 01. 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, Х въззивен състав, в публично заседание на седми декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУСИ АЛЕКСИЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА

                                                                                   ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

 

при участието на секретаря Светослава Матеева, като разгледа докладваното от съдия Щерева в.н.ч.д. № 5392 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

            С определение от 26. 09. 2018 г. по н.ч.х.д. № 19789/13 г. СРС, НО, 7 състав, е прекратил наказателното производство по делото, образувано по тъжба на Б.М.Б. срещу Н.Т.Б. на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК.

            Срещу това определение е подадена жалба от повереника на тъжителя Б., адвокат М.М., като с нея се иска въззивният съд да отмени прекратителното определение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, изразени в прекратяването на делото в закрито заседание, без предварително да се попита подсъдимият Б., дали желае делото да бъде прекратено поради изтекла абсолютна погасителна давност или иска същото да продължи и съдът да се произнесе с присъда.

            В проведеното публично съдебно заседание пред въззивния съд повереник на тъжителя поддържа жалбата срещу определението по съображенията, изложени в нея. Намира, че депозираното пред въззивния съд изявление на подсъдимия Б., че желае наказателното производство по делото да бъде прекратено, не променя извода, че атакуваното определение на СРС е било незаконосъобразно към момента на постановяването му. Счита, че тъжителят Б. не следва да бъде осъждан да заплаща в полза на подсъдимия направените от него разноски, тъй като те са дължими само при постановяване на оправдателна присъда, а не и при прекратяване на наказателното производство.

            Подсъдимият Б. и неговите защитници не се явиха пред съда. В писмени молби, депозирани преди съдебното заседание, защитниците заявяват, че определението следва да бъде потвърдено, като Н.Б. иска наказателното производство срещу него да бъде прекратено заради изтеклата абсолютна погасителна давност за наказателно преследване. Претендират за направените пред СРС разноски.

            Въззивният съдебен състав, като съобрази аргументите на посочените страни, както и доказателствата по делото, намери следното:

            Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от активно легитимирано лице и срещу акт на СРС, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, тя е основателна.

            Наказателното производство по н.ч.х.д. № 19789/13 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, е било образувано по тъжба от Б.М.Б. срещу Н.Т.Б. с повдигнато обвинение за две отделни престъпления по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, извършени на 10. 11. 2013 г. Съдията докладчик е дал ход на тъжбата с разпореждане от 19. 12. 2013 г., като в публично заседание на 18. 06. 2014 г. е даден ход и на делото и е постановено събиране на доказателства за следващо съдебно заседание. На 18. 09. 2014 г. с протоколно определение съдът е спрял наказателното производство по делото на основание чл. 290, ал. 1, вр. чл. 25, т. 3 от НПК като е приел наличие на имунитет срещу наказателно преследване за подсъдимия Б. за времето, докато същият изпълнява функцията на български депутат в Европейския парламент.

            След постановяването на това определение съдът не е извършвал действия, насочени към неговото възобновяване, а на 26. 09. 2018 г. в закрито заседание е прекратил наказателното производство по делото с атакуваното понастоящем определение заради изтекла на 10. 05. 2018 г. абсолютна погасителна давност за наказателно преследване на престъпленията по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, за които Н.Б. е предаден на съд.

            Това определение на СРС противоречи на изискванията на процесуалния закон, тъй като е постановено при спряно наказателно производство и в закрито заседание без призоваването на страните.

            Във времето, докато наказателното производство е спряно, същото запазва своята висящност, но по него не могат да бъдат извършвани каквито и да било процесуални и следствени действия, докато съдът не приеме с нарочно определение за възобновяването му, че основанието за спиране на производството е отпаднало. В случая СРС не е възобновявал производството, тъй като мандатът на подсъдимия като депутат в Европейския парламент не е приключил, поради което за него продължава да съществува защитата от наказателно преследване, предоставена от имунитет. Затова и не е било допустимо да се постановява прекратителен за производството съдебен акт, още по-малко в закрито заседание, след като вече е бил даден ход на тъжбата в открито заседание и впоследствие е даден ход и на делото. След преминаването на етапа „действия на съдията докладчик“ всички процесуални действия, насочени към поддържане на висящността на процеса и/или неговото прекратяване следва да се извършват само в открито съдебно заседание с призоваване на страните, в който смисъл в частност е и заглавието на чл. 289 от НПК, на който СРС се е позовал в обжалваното определение.

Това налага атакуваният акт на СРС да бъде отменен, а делото да се върне на първата съдебна инстанция, която следва да изчака приключването на депутатския мандат на подсъдимия, за да възобнови производството и да има тогава правна възможност да обсъжда приложението на чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК. Съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от НПК съдът следва да прекрати производството на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК при изтичането на срока на абсолютна погасителна давност, освен ако не бъде направено изрично изявление на подсъдимия, че желае делото да бъде прекратено. Направеното писмено изявление от името на Н.Б. пред въззивния съд, съдържащо воля за прекратяване на наказателното производство, не може да се взема предвид в този смисъл, тъй като не изхожда лично от подсъдимия, а от негов защитник.

            Заради отмяната на определението за прекратяване на наказателното производство въззивният съдебен състав въобще не следва да обсъжда искането на защитниците за присъждане на разноски, като само дължи да посочи, че такова никога не може да бъде направено за пръв път пред въззивния съд, когато се касае до разноски, сторени пред първата съдебна инстанция.

 

            По изложените съображения Софийският градски съд, НО, Х въззивен състав

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ определение от 26. 09. 2018 г. по н.ч.х.д. № 19789/13 г. на СРС, НО, 7 състав, с което на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено наказателното производство по делото, образувано по тъжба на Б.М.Б. срещу Н.Т.Б. за две престъпления по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

            ВРЪЩА делото на Софийския районен съд.

 

            Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                  2.