О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа
докладваното от съдия Дрингова
въззивно гражданско дело № 2286 по описа за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 36731/13.12.2018 г.,
подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в
частта за разноските на Решение № 2121/06.12.2018 г. по настоящото дело.
Молителят оспорва присъдените от съда разноски във въззивното
производство в размер на 380,00
лв., като твърди, че е повторно осъден да заплати същите, доколкото при първото
разглеждане на делото пред въззивна инстанция също е бил осъден да заплати
дължимите съдебно-деловодни разходи. Излага твърдения още, че в полза на
насрещната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП. На следващо място молителят оспорва и
присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС в
размер на 100,00 лв., като сочи че не е станал причина за извършването им.
Посочва, че е направил възражение за прекомерност на претендираното пред ВКС
адвокатско възнаграждение, поради което моли същото да бъде намалено до
предвидения в Наредбата размер.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от „КНМ Груп“ ЕООД, с който се изразява становище за
неоснователност на молбата, като се сочи, че страната не е претендирала две
възнаграждения за процесуално представителство пред ВОС, а единствено
заплатения адвокатски хонорар, който е определен към минималните размери съобразно
материалния интерес на спора. Оспорват се възраженията на насрещната страна
срещу присъденото адвокатско
възнаграждение в производството пред ВКС, като се излага, че по отношение на
молителя не е налице основанието за освобождаване от задължението му за
заплащане на разноски, предвидено в чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не само не
е признал искането, а същият чрез активно участие в производството по чл. 303
от ГПК го е оспорвал, като сам е претендирал присъждане на разноски.
Подчертава, че претендираното пред ВКС възнаграждение в размер от 100,00 лева съобразно Наредбата №1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е прекомерен.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл.
248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и подлежи на разглеждане, като
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по
следните съображения:
Производството по реда на чл. 307, ал. 3 вр. чл. 308 ГПК се развива след постановено решение №
49 от 24.07.2018г. по т.д. № 9/2018г. на ВКС, I ТО, с което е отменено на
основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК влязло в сила определение № 6253/21.05.2015г.
на ВРС, постановено по гр.д. № 9773/2014г. и делото е върнато за продължаване
на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
Въззивното производство е образувано по повод въззивна
жалба вх. № 12014/12.05.2015г. на „КНМ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Г.Живков” № 22, партер, чрез
пълномощника му адв. Цветан Диловски, срещу решение № 1950 от 27.04.2015г.,
постановено по гр.дело № 9773/2014г. на Варненския районен съд, в частта, с която е
отхвърлен предявения от въззивника иск с правно основание чл.55, ал.1 от ГПК
срещу “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, ВАРНА ТАУРС – Г за заплащане
горницата над сумата от 542.09 лв. до 1493.37
лв., претендирана като платена без основание стойност на начислена с дебитно
известие № ********** от 21.03.2012г. електроенергия след извършена корекция на
сметка за обект, находящ се в гр. Силистра, ул. „Бачо Киро“ №1, с клиентски №
********** и абонатен № ********** за периода от 17.09.2011 до 14.03.2012 г.
С Решение № 2121/06.12.2018 г. е отменен изцяло обжалвания
първоинстанционен съдебен акт, като въззиваемият е осъден да заплати на
насрещната страна сума в размер на 951.28 лева /, представляваща платена без основание стойност на начислена с
дебитно известие № ********** от 21.03.2012г. електроенергия след извършена
корекция на сметка за обект, находящ се в гр. Силистра, ул. „Бачо Киро“ №1, с
клиентски № ********** и абонатен № ********** за периода от 17.09.2011 до
14.03.2012 г., както и сумата 549,34 лева представляваща направените пред
първата /69,34 лв./, въззивната инстанция /380 лв./ и пред ВКС /100 лв./
съдебно деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането
за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на
разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството,
същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящия случай „КНМ Груп“ ЕООД своевременно е релевирало искането
си за присъждане на разноски, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно
с доказателство за действителното им извършване, поради което, с оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззиваемият дължи репариране на
извършените съдебно-деловодни разходи. Доколкото в настоящото въззивното
производство страната е защитавана от адвокат и е доказала заплащане на
адвокатско възнаграждение, тя има право на възстановяване на същото, като
ирелевантно е дали е била представлявана от юрисконсулт в предходен етап от
правния спор. Предвид изложеното е неприложима и разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК.
Неоснователни са и възраженията на молителя срещу присъдените за
производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, тъй като съгласно
задължителните постановки относно приложимостта на чл. 78 от ГПК в извънредното производството, обективирани в
Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК отмяната се дефинира като
извънредно средство за контрол на влезли в сила съдебни актове, ползващи се със
сила на пресъдено нещо, на изчерпателно посочени основания, обективиращи конкретен порок на акта. По
молбата за отмяна се произнася Върховният касационен съд, на който е възложена
изключителна компетентност, независимо от това инстанционно кой съд е
постановил решението, чиято отмяна се иска. Следователно Върховният касационен
съд в случая не действа като редовна инстанция, а извънинстанционно, независимо
от функционалната подсъдност. Решението, с което е уважена молба за отмяна и е
възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново
разглеждане, не формира като правна последица сила на пресъдено нещо. С него не
се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на
процеса, чрез отмяна на неправилното решение, имащо някой от пороците, визирани
в изчерпателно изброените хипотези на чл. 303 от ГПК. Основателността на
молбата за отмяна води до ново разглеждане на спора, който съдът при условията
на общия исков процес ще разреши с окончателно решение. При новото разглеждане
на делото се прилагат правилата на общия исков процес, неприложими в
извънинстанционното производство, по което е постановено отменителното решение
по чл. 303 от ГПК. Следователно и разноските при новото разглеждане на делото
ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78 от ГПК, включително и тези
извършени в извънредното производство по отмяна.
Ирелевантно е обстоятелството дали молителят е станал причина за
образуване на производството по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е приел, че е
налице един от лимитативно изброените пороци в закона, обуславящ необходимост
от извънреден контрол върху влезлия в сила акт. Освен това, не е налице и
основанието по чл. 78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността за разноски
по отношение на въззивника, доколкото той не само, че не е признал искането на
насрещната страна за отмяна на влязлото в сила определение, но чрез активното
си процесуално поведение е оспорвал основателността на претенцията, поради
което на общо основание дължи репариране на извършените съдебно-деловодни
разноски.
По посочените съображения, не са налице основания за изменение на
постановеното по делото решение в частта му относно разноските, поради което
молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 36731/13.12.2018 г., подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД,
чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 2121/06.12.2018 г. по в. гр. дело № 2286/2018
г. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.