№ 321
гр. Кюстендил, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Галина Г. К.ова
в присъствието на прокурора Б. Д. Л.
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Гражданско дело №
20241500100221 по описа за 2024 година
Делото е образувано по исковата молба на К. Н. И., с ЕГН **********, с адрес в
гр.Бобов дол, ул.„*** чрез пълномощника му адв.Ил.Х. от АК-Кюстендил, същият и като
съдебен адресат, с адрес: гр.Кюстендил, ул.„Цар Освободител“ №64, против Прокуратурата
на Република България, гр.София бул.„Витоша” №2.
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от И. неимуществени
вреди – душевни болки и страдания, в резултат на повдигнато срещу него обвинение в
извършване на престъпление по чл.198 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, по което е бил
оправдан с влязла в сила присъда №260000 от 01.03.2023г. по ВНОХД №58/2021г. по описа
на ОС-Кюстендил, оставена в сила с решение №139/26.02.2024г. на ВКС по КНОХД
№91/2024г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда – 26.02.2024г., до окончателното изплащане.
Претендирани са разноски.
Ищецът твърди, че на 26.10.2017г. с постановление на разследващ полицай по ДП
№105/217г. по описа на РУ – Бобов дол, ДП №918/2017г. по описа на РП-Дупница е бил
привлечен като обвиняем и му е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление
по чл.198 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 13.10.2017г. в гр.Бобов дол, *** в
съучастие, като съизвършител с М.П. Л.Д. и В.П., тримата от гр.Бобов дол, е отнел чужди
движими вещи – парична сума в размер на 92 лева, от владението на собственика Е.Й.П. от
същия град, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила. За
престъплението, в което е бил обвинен се е предвиждало наказание „лишаване от свобода“
от 3 до 10 години. Сочи, че по искане на прокуратурата, с определение от 27.10.2017г. по
ЧНД №1531/2017г. РС-Дупница, е взел по отношение на ищеца мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и до отмяната на това определение с определение на КнОС от
01.11.2017г. по ВЧНД №572/2017г., И. е търпял тази мярка и е бил задържан в продължение
1
на 7 дни. Сочи, че досъдебното производство продължило още половин година, а след
внасянето на обвинителен акт в РС-Дупница и образуването на НОХД №570/2018г. по описа
на съда, съдебното производство пред тази инстанция продължило повече от две години,
проведени били общо 17 съдебни заседания, бил приет за съвместно разглеждане и
граждански иск срещу ищеца за сума в размер на 1000 лева, търсена като обезщетение за
претърпени от пострадалата неимуществени вреди. Ищецът заявява, че с присъда №260015
от 28.10.2020г. на РС-Дупница по НОХД №570/2018г. е бил признат за виновен в
извършване на престъплението, в което е бил обвинен, било му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 години, изтърпяването на което е отложено на основание
чл.66 ал.1 от НК, за изпитателен срок от четири години. По повод на подадена от
подсъдимия жалба, е било образувано ВНОХД №58/2021г. по описа на КнОС. По това дело
били проведени общо единадесет съдебни заседания и с присъда №260000 от 01.03.2023г.
първоинстанционната присъда е била отменена, а ищецът – оправдан. Въззивната присъда е
била протестирана от Прокуратурата и е била оставена в сила с решение №139/26.02.2024г.
на ВКС по КНОХД №91/2024г. по описа на ВКС.
Ищецът сочи, че в продължение на шест години и четири месеца е бил обвиняем и
подсъдим за умишлено престъпление, за която законът предвижда наказание „лишаване от
свобода“; бил е принуден да понася ограничения от това му процесуално качество; за да
присъства при извършване на процесуално-следствените действия и на съдебните заседания
се е налагало да отсъства от работа; притеснявал се е да не срещне някой познат, който да
разбере, че е обвиняем/подсъдим по наказателно дело; чувствал невъзможност на всекиго да
обяснява, че е невинен; изпитвал унижение, срам и стрес. Ищецът твърди, че
неоснователното обвинение в престъпление е променило живота му – пострадал
авторитетът му пред близки, роднини, колеги и приятели; чувствал се злепоставен пред
цялата общественост на гр.Бобов дол. Потиснал се, станал необщителен, ограничил
контактите си, изолирал се от околните и се затворил в себе си; бил завладян от несигурност
и страх, че ще бъде осъден за нещо, което не е извършил. И. твърди, че се влошило
психическото и физическото му здраве, изпаднал в стрес и депресия.
Ищецът счита, че всички претърпени от него душевни болки и страдания, биха
могли да бъдат репарирани посредством заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лева.
Ответникът в подадения отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез прокурор при
КнОП, оспорва основателността на предявения иск. Аргументира разбиране за недоказаност
на твърдението, че И. е бил задържан под стража за седем дни, както и, че решението на
КнОС е оставено в сила от ВКС. Счита, че мярката за неотклонение, която ищецът е търпял –
парична гаранция в размер на 300 лева не е тежка, както и счита, че липсват доказателства
за търпени негативни вреди от страна на ищеца. Изтъква, че прокуратурата не следва да
носи отговорност за целия период на воденото наказателно производство, тъй като през
съществена част от същото ръководно-решаващият орган е бил съдът. Сочи, че участието и
на други подсъдими и тяхното процесуално поведение също е допринесло за
продължителността на наказателното производство. Поддържа, че конституирането в хода
на процеса на граждански ищец налага извод, че ако ищецът е претърпял вреди, то те не са
само и единствено резултат от актове и действия на ответника. Възразява се и срещу
размера на претендираната като репарация за неимуществените вреди сума, стояща вън от
принципите за справедливост и с оглед липсата на данни ищецът да е понесъл вреди вън от
обичайните при водено наказателно производство.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и след като прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.235 ал.2 от ГПК,
намери за установено следното от фактическа страна:
Изложената от ищеца в исковата молба хронология във връзка с воденото срещу
него наказателно производство се потвърждава от материалите, съдържащи се в изисканото
2
НОХД №570/2018г. по описа на РС-Дупница, към което е приложено ДП №105/2017г. по
описа на РУ-Бобов дол, както и ВНОХД №58/2021г. по описа на ОС-Кюстендил, и КНОХД
№91/2024г. по описа на ВКС.
С постановление на разследващ полицай по ДП №105/217г. по описа на РУ – Бобов
дол, ДП №918/2017г. по описа на РП-Дупница от датата 26.10.2017г. К. И. е бил привлечен
като обвиняем и му е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.198
ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 13.10.2017г. в гр.Бобов дол, *** в съучастие,
като съизвършител с М.П. Л.Д. и В.П., тримата от гр.Бобов дол, е отнел чужди движими
вещи – парична сума в размер на 92 лева, от владението на собственика Е.Й.П. от същия
град, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила. За
престъплението, в което е бил обвинен се е предвиждало наказание „лишаване от свобода“
от 3 до 10 години.
С определение от 27.10.2017г. по ЧНД №1531/2017г. на РС-Дупница по отношение
на К.И. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е била отменена с
определение на КнОС от 01.11.2017г. по ВЧНД №572/2017г., като спрямо същия е била взета
по-лека мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 300 лева.
Досъдебното производство №105/217г. по описа на РУ – Бобов дол е продължило
половин година, като на 25.04.2018г. е бил внесен обвинителен акт в РС-Дупница и е било
образувано НОХД №570/2018г. по описа на съда. Съдебното производство пред тази
инстанция е продължило две години и шест месеца; проведени са били общо 17 съдебни
заседания. С присъда №260015 от 28.10.2020г. на РС-Дупница по НОХД №570/2018г. К. И. е
бил признат за виновен в извършване на престъплението, в което е бил обвинен, било му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, изтърпяването на което е
отложено на основание чл.66 ал.1 от НК, за изпитателен срок от пет години (не както се
сочи в исковата молба - четири години).
По повод на подадена от подсъдимия, както и от другите подсъдими, жалба, е било
образувано ВНОХД №58/2021г. по описа на КнОС. По това дело са проведени тринадесет
открити съдебни заседания и с присъда №260000 от 01.03.2023г. първоинстанционната
присъда е била отменена, а ищецът – оправдан по повдигнатото му обвинение.
Прокурор при ОП-Кюстендил е протестирал оправдателната присъда на въззивния
съд. По подадения протест е било образувано КНОХД №91/2024г. по описа на ВКС, което е
продължило една година и е приключило с решение №139/26.02.2024г. на ВКС, с което
оправдателната присъда на КнОС е оставена в сила.
Общата продължителност на воденото срещу К.И. наказателно производство от
повдигане на обвинението срещу него до влизане в сила на оправдателната присъда е от
порядъка на шест години и един месец. Мярка за неотклонение „задържане под страна“
ищецът е търпял за времето от 27.10.2017г. до 01.11.2017г.
От показанията на разпитаните свидетели И.А. И., първи братовчед на ищеца, и
Д.В.О., приятел на ищеца от детството, се установява, че преди да бъде задържан във връзка
с престъплението, в което е бил обвинен, К.И. е бил весел човек, шегувал се, обичал да
излиза. След като бил обвинен в извършване на престъпление, при това с пострадала –
негова баба, на която той помагал, поведението му се променило – затворил се в себе си,
спрял да комуникира с хората, бил видимо притеснен, изпитвал срам от съгражданите си,
напълнял. От своя страна, хората също започнали да го избягват и да показват негативно
отношение към него.
При така установените по делото факти, съдът формира извод за частична
основателност на предявения иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
3
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
За да бъде изпълнена хипотезата на тази правна норма, следва при условията на
главно, пълно и пряко доказване от ищцовата страна, в производството по безспорен начин
да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) по отношение на
ищеца да е било повдигнато обвинение за престъпление и да е било образувано наказателно
производство; 2) ищецът да е бил оправдан по повдигнатото му обвинение (с оглед
характера на наведените в конкретния случай твърдения); 3) ищецът да е претърпял вреди –
неимуществени (предвид конкретно твърдените) и 4) да е налице причинна връзка между
незаконното обвинение и претърпените вреди – последните да са пряка и непосредствена
последица на първото. Отговорността на държавата при наличието на горните предпоставки
е обективна, а липсата или наличието на вина у конкретно длъжностно лице, е ирелевантна.
Категорично по делото се установи наличието на първите две от горепосочените
предпоставки. По ДП №105/2017г. по описа на РУ – Бобов дол на К. И. е било повдигнато
обвинение на 26.10.2017г. за престъпление, квалифицирано от обвинителя, като такова по
чл.198 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК. След внасяне на делото в съд и провеждане на
инстанционен съдебен контрол, същото е приключило с влязла в сила на 26.02.2024г.
оправдателна присъда по повдигнатото на И. обвинение. Наред с посоченото, в периода от
27.10.2017г. до 01.11.2017г. К.И. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Съдът приема, че по делото бе проведено от страна на ищеца доказване на
твърдението, че същият е претърпял неимуществени вреди.
Образуването на наказателно производство, респективно привличането на едно лице
като обвиняем неминуемо причиняват негативни психически изживявания на лицето,
изразяващи се в обичайните такива – душевен дискомфорт, обусловен от притеснението от
бъдещото развитие на производството, евентуално признаване на лицето за виновен в
извършване на престъплението с налагане на съответното наказание. Тези вреди се
презумират, като обичайни и типични за лице, срещу което е предприето наказателно
преследване.
Тук следва да се отбележи, че съгласно т.13 от Тълкувателно решение №3 от
22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д.№3/2004г., ОСГК, обезщетението за неимуществени вреди от
деликтите по чл.2 ал.1 т.3 (според сега действащата редакция) включва и обезщетението за
вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“. Същата
следва да се счита за незаконно наложена, поради това, че повдигнатото срещу лицето
обвинение е било неправомерно. В този смисъл, преценявайки обема на вредите съдът
следва да вземе предвид и наложената и търпяна в наказателното производство мярка за
неотклонение.
От показанията на свидетелите стана ясно, че през хода на цялото наказателно
производство ищецът е бил напрегнат, затворен в себе си, чувствал срам и притеснение.
Тези обстоятелства водят до извод, че ищецът е търпял психичен дискомфорт и същите
съставляват вреди, имащи неимуществен характер.
Безсъмнено е наличието на причинно-следствена връзка между претърпените вреди
и незаконното обвиняване в извършването на престъпление. Ответникът възразява относно
липсата на каузална връзка между обвиняването и вредите, релевирайки довод, че тази
връзка е опосредена и от дейността на съда.
Претърпените от ищеца вреди са резултат от повдигнатото и поддържано срещу
него от страна на прокуратурата неоснователно обвинение. Каузалната връзка не е била
4
прекъсната и отговорност не следва да се носи от съда, тъй като по повдигнатото обвинение
няма постановен влязъл в сила осъдителен съдебен акт. И въззивната, и касационната
съдебни инстанции са намерили подсъдимия К.И. за невиновен и са го оправдали. В този
смисъл има постановена съдебна практика, съдържаща се в решения по чл.290 от ГПК, сред
които напр. решение №300 от 21.10.2011г. на ВКС по гр.д.№213/2011г., III г.о., ГК.
В контекста на изложеното, претенцията, досежно неимуществените вреди е
доказана по своето основание.
Определянето на паричния еквивалент на дължимата обезвреда е предоставено на
съда по справедливост (чл.52 от ЗЗД). Настоящият състав, отчитайки всички обстоятелства
във връзка с повдигнатото обвинение (и изложени по-горе, поради което е безпредметно да
се преповтарят), обема и естеството на претърпените неимуществени вреди, засегнали
различни личностни блага, намира, че претендираната с исковата молба сума, целяща да
обезщети К.И., е завишена.
От една страна следва да се съобразят факторите, допринесли за възникване и
повишаване интензитета на вредите, сред които са относително голямата продължителност
на производството – 6 години и 1 месец, считано от повдигане на обвинението до влизане в
сила на оправдателната присъда; обстоятелството, че постановената присъда при
разглеждане на делото от първата инстанция е имала осъдителен характер, което значително
утежнява търпените вреди, а също и това, че обвинението е било за тежко престъпление.
От друга страна трябва да се отчетат факти, като този, че реална опасност за
налагане на ефективно наказание почти не е съществувала; ищецът е бил задържан с мярка
за неотклонение само няколко дни, както и фактът, че към настоящия момент вредните
последици в съществената им част са заличени.
Присъденото парично обезщетение за вредите следва да съответства на
необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им
- в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на
конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този
достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените
неимуществени вреди и да води до неоснователно обогатяване на лицето.
Справедливо, разумно и напълно кореспондиращо със събраните по делото
доказателства, според съда, се явява обезщетение за сума в размер на 15 000 лева. Съдът
счита, че това обезщетение би репарирало понесените от ищеца страдания от психическо,
физическо и морално естество и е адекватно обезщетение за претърпените вреди.
За горната сума искът ще бъде уважен и съответно – отхвърлен за разликата над нея
до претендирания размер от 26 000 лева.
Върху присъдената сума се дължи заплащане и на законната лихва, така, както е
поискана – от влизане в сила на оправдателната присъда, който момент бележи началото за
забавата на ответника, т.е. от 26.02.2024г. до окончателното изплащане.
На ищеца се следва заплащане от страна на ответника, на основание чл.78 ал.1 от
ГПК, на съдебните разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е направил
разноски в размер на 10.00 лева за държавна такса и на 1 300.00 лева за адвокатско
възнаграждение, или общо – 1 310.00 лева. Заплатеното адвокатско възнаграждение не е
прекомерно (каквото възражение прави ответната страна). Според уважената част от иска,
ответникът дължи на ищеца заплащане на разноски в размер на 755.77 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София бул.“Витоша” №2 да
заплати на К. Н. И., с ЕГН **********, с адрес в гр.Бобов дол, ул.„*** сумата от 15 000 лева
(петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от И.
неимуществени вреди – душевни болки и страдания, в резултат на повдигнато срещу него
обвинение в извършване на престъпление по чл.198 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, по което
е бил оправдан с влязла в сила присъда №260000 от 01.03.2023г. по ВНОХД №58/2021г. по
описа на ОС-Кюстендил, оставена в сила с решение №139/26.02.2024г. на ВКС по КНОХД
№91/2024г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда – 26.02.2024г., до окончателното изплащане,
както и сумата от 755.77 лева (седемстотин петдесет и пет лева и седемдесет и седем
стотинки), представляваща сторени по делото разноски, като иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 15 000 лева до
претендираните 26 000 лева, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.
Решението може да се обжалва или протестира с въззивна жалба или въззивен
протест пред Апелативен съд-София в 2-седмичен срок от датата на връчването му в препис
на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
6