М О Т И В И
към присъда по НОХД № 3273 по описа за 2019 год.
на Варненския районен съд - ХХVІІ
наказателен състав
По отношение на подсъдимия Н.П.Д. - родена на *** ***, българска гражданка, с
основно образование, разведена, работи, неосъждана, ЕГН -********** от Варненска районна
прокуратура е възведено обвинение, за
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, затова, че през в периода от
10.04.2016 г. до 03.07.2019 г., включително, в с. Константиново, обл.Варна, след като била осъдена с решение №
1393/08.04.2016 г. по гражданско дело № 2349/2016г. на Районен съд- Варна,
влязло в сила на 08.04.2016 г. да издържа своите низходящи - децата си: Г.С.Г.,
Р.С.Г. и П.С.Г., като заплаща месечна издръжка за всяко дете по 105.00 лева
/сто и пет лева/ месечно с падеж - 10-то число на месеца, за който се дължи,
чрез техния баща и законен представител - С.Г.Г.,съзнателно
не изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно в размер на 38 месечни вноски по 105.00 лв. /сто и пет лева/ месечно, за
всяко от децата, на обща стойност 11 970.00 лв. /единадесет хиляди, деветстотин
и седемдесет лева/..
Подсъдимата взе лично участие в
производството, участва в събирането и проверката на доказателства. Подс.Н.Д. даде обяснения по делото, сподели, че знае за
определената x издръжка, но че не е плащал
същата поради – притеснение, че парите за издръжка ще бъдат разходвани от
съпруга и за закупуването на алкохол. В
дадената й възможност за лична защита и последна дума, изразява съжаление за
случилото се.
Представителят на Варненска районна
прокуратура в съдебно заседание изцяло поддържа възведеното спрямо подсъдимата
обвинение. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че тя
е осъществил състава на престъплението за което е предадена на съд. Изтъква, че
субективната увереност на подсъдимата, че парите за издръжка ще бъдат
разходвани за други цели, са нейни предположения и не почиват на обективни
факти. Изтъква, че издръжката се дължи за покриване на ежедневни битови и
социални потребности на непълнолетните и не бива да се отъждествява с подаръци,
които се правят за децата . Изразява становище, че наказанието следва да бъде
определено на осн.чл.54, ал.1 от НК, като на подс. Д. следва да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ над средния размер- 8 месеца, което да бъде отложено с изпитателен
срок от три години. Мотивира исканото наказания с обстоятелството, че
подсъдимата не е изплатила нито една месечна вноска за издръжка на децата,
както и големия брой издръжки.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Н.П.Д. и св. С.Г.Г. сключили
граждански брак на 13.08.2013 г.. Преди да сключат брак, двамата живели на
семейни начала в с.Константиново, обл.Варна и имали три деца: Г.С.Г., родена на *** г. , Р.С.Г.,
роден на *** г. и П.С.Г., родена на *** г.
С решение №
1393 от 08.04.2016 г., по гр. д. № 2349 по описа на PC - Варна, за 2016г., влязло в сила на 08.04.2016 г.,
брака между св. С. Г. и подс. Н.Д. бил прекратен. Със съдебното решение
родителските права над малолетните тогава деца били дадени на техния баща- св.Г..
Подс. Д. била
осъдена да заплаща в полза на децата си - Г.С.Г., Р.С.Г. и П.С.Г., чрез техния
баща и законен представител - С.Г.Г., издръжка в
размер на 105.00 лева за всяко от тях, възлизаща общо на 315.00 лева месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда -01.03.2016 г. Определен
бил падеж за внасяне на дължимата издръжка - до 10-то число на месеца, за който
се дължи. Съгласно решението на съда, ползването на семейното жилище,
собственост на родителите на Г. било предоставено на Г. и трите му деца.
Определен бил режим на личен контакт на майката с децата - всяка първа и трета
седмица от месеца, от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя.
Свидетелят
С.Г. живеел след развода, заедно с триете децата в с. Константиново, обл. Варна, на адрес: ул. „Ком" №11. Поради това подсъдимата следвало да изплаща
издръжката за трите деца чрез техния баща именно в с. Константиново, обл. Варна.
След
развода подс. Д. живеела на квартира в гр. Варна заедно
с друг мъж. Тя упражнявала трудова дейност като автомияч,
като работела на автомивка „Флагман" в кв. Аспарухово.
След
влизане в сила на съдебното решение, с което подсъдимата била осъдена да
заплаща издръжка за трите си деца, а именно от 10.04.2016 г. до края на месец
юни 2019 г., тя не заплатила нито една месечна вноска за издръжка на децата. Така
подсъдимата натрупала като дължими повече от две месечни вноски за издръжка за
всяко от децата, а именно 38 месечни вноски, възлизащи общо на 11 970.00 лева
/единадесет хиляди, деветстотин и седемдесет лева/. Въпреки горното тя
поддържала контакт с децата си, като им купувала дрехи и други вещи.
Тъй като
подс ъдимата не заплащала
дължимата от нея издръжка, на 17.08.2018г. св.Г. *** и било образувано ДП.
От приложените по делото препис –
извлечения от актове за раждане /л.28, 29, 30 от СП/
е видно, че подс.Д. е родител /майка/ на Г.С.Г.,
родена на *** г. , Р.С.Г., роден на *** г. и П.С.Г., родена на *** г.
От изготвената
и приложена по делото справка от Служба по вписванията Варна към АВ при МП
София /л.41-45 от ДП/ е видно, че подс.Д. не притежава
недвижими имоти.
От приложената справка от регистъра на НАП-Варна /л.26
от СД / е видно, че в периода от 03.02.2016г. до датата на съдебното заседание подсъдимата е бил в ТПО с различни работодатели, като е работила на
длъжност мияч на превозни средства. В този период е имала прекъсване на
трудовото правоотношение в периода от 21.03.2018г. до 26.10.2018г.
Отделно от
това от справките от Агенцията по заетостта /л.46 от ДП/ е видно, че подсъдимата
не е регистрирана като безработна.
Видно от приложената по делото справка от
АИС-КАТ /л.25 от СД/ е видно, че подсъдимата не притежава МПС.
Видно от
приложената по делото справка съдимост подсъдимата не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност.
От показанията на св.С.Г. съдът не кредитира
единствено частта, в която същият сочи, че падежът на издръжката за трите деца
е пето число на месеца, за който се дължи, тъй като в тази част същите са противоречие с писмените доказателства по
делото- препис от решение № 1393/08.04.2016 г. по гражданско дело № 2349/2016г.
на Районен съд- Варна, 16 с-в, от което е видно, че падежът е до 10-то число на
месеца. В останалата им част показанията на св.Г. дадени пред съдебния състав
се кредитират изцяло като логични, взаимнодопълващи и
кореспондиращи с показанията на св.Г. и обясненията на подсъдимита
и с останалите кредитирани от съда писмени доказателства. Съдът кредитира и показанията на св. Г.Г., дадени в хода на съдебното производство, тъй като
същите са непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Съдът
кредитира и обясненията на подс.Д. тъй като същите са
кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира всички писмени материали,
приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви по
между си и съответстват на установената фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин и категоричен
начин от показанията на св. Г. и Г.,
обясненията на подсъдимата, препис от решение № 1393/08.04.2016 г. по
гражданско дело № 2349/2016г. на Районен съд- Варна, 16 с-в, справки от ТД на НАП, Агенцията по заетостта,
справка от Агенцията по вписванията Варна,
Справка от сектор ПП, справка за съдимост и
останалите приложени към делото писмени доказателства, като всички
доказателства са непротиворечиви, взаимно допълващи се и не водят на различни
правни изводи.
След преценка на всички доказателства по
делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимата Н.П.Д.
с деянието си е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като през периода от 10.04.2016 г. до месец юни 2019
г., включително, в с. Константиново, обл.Варна, след
като била осъдена с решение № 1393/08.04.2016 г. по гражданско дело №
2349/2016г. на Районен съд- Варна, влязло в сила на 08.04.2016 г. да издържа
своите низходящи - децата си: Г.С.Г., Р.С.Г. и П.С.Г., като заплаща месечна
издръжка за всяко дете по 105.00 лева /сто и пет лева/ месечно с падеж - 10-то
число на месеца, за който се дължи, чрез техния баща и законен представител - С.Г.Г.,съзнателно не изпълнила това свое задължение в размер на
повече от две месечни вноски, а именно в размер на 38 месечни вноски по 105.00
лв. /сто и пет лева/ месечно, за всяко от децата, на обща стойност 11 970.00
лв. /единадесет хиляди, деветстотин и седемдесет лева/.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.
Престъплението по чл.183,
ал.1 от НК е насочено срещу обществените отношения в семейството (с което
се цели защита на ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не
могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се доставя
периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето й,
поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно) и намира
обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила
решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски, без
законодателят да е посочил изискването те да са „последователни”.
От
обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез
бездействие, изразяващо се в съзнателно неизплащане на определената с влязъл в
сила съдебен акт месечна сума за издръжка на низходящите му, в размер на повече
от две месечни вноски – 38 последователни месечни вноски.
Обстоятелството, че в инкриминирания период от
10.04.2016 г. до месец юни 2019 г., включително подсъдимата е закупувала дрехи и други подаръци за децата
си, каквито гласни доказателства бяха събрани в хода на съдебното следствие, не
изключва обективната съставомерност на деянието. Това
е така, тъй като в крайна сметка подсъдимата е родител на трите деца и е
нормално да им закупува дрехи и вещи по различни поводи, което няма нищо общо с
изпълнение на задължението за заплащане на издръжката.
Престъплението не би било извършено, само ако
се установи, че лицето е изплатило цялото си задължение, или неизпълнението е
под две месечни вноски, или пък то бъде погасено (напр. поради навършване на
пълнолетие на низходящия, който не продължава образованието си, или го
продължава, но за което следва да има влязло в сила ново решение, че дължащият
издръжка може да му я осигури; при смърт на издържаното лице;/. Такива
доказателства в случая не са налични.
Следва да се отбележи, че по мнение на
настоящия състав прокуратурата абсолютно незаконосъобразно е привлякла
обвиняемата за визираното престъпление и за месец юли 2019г. до 03.07.2019г.
включително, тъй като към датата визирана от прокуратурата /03.07.2019г.
включително/ падежът на издръжката за месец юли 2019г. не е бил настъпил. Той
настъпва едва на 10.07.2019г., така че към 03.07.2019г. издръжката за месец юли
2019г. не е била дължима, тъй като подсъдимата е имала възможност да я плати до
10-то число на месеца. Затова и на основание чл.304 от НПК, съдът оправда
подсъдимата за това да е извършила престъплението по чл.183, ал.1 от НПК през
месец юли 2019г. до 03.07.2019г. включително.
От субективна страна престъплението е
извършено умишлено. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е общественоопасните
последици и ги е искала. Видно от събраните в хода на съдебното следствие
писмени доказателства подсъдимата е бил запозната със съдебното решение
постановени за определяне на издръжката,
което не се отрича и от самата нея. Тя е получавала доходи от трудова
дейност в инкриминирания период, видно от приложените писмени доказателства. Тя
е разполагала с недвижимо имущество, съгласно заявеното от нея в обясненията й и
поради нежелание, съответно неполагане на достатъчно усилия в тази насока не е осъществила дължимото според
закона поведение. В тази връзка следва да се съобразява и разпоредбата на чл.
82, ал. 1 от СК, според която родителите са длъжни да дават издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява
особено затруднение за родителите (по аргумент за противното от чл. 82, ал. 3
от СК). Безспорно доказателства за постоянна трудова заетост на подсъдимата по
делото, в част от инкриминирания период са налице. Ирелевантно
е, че същата живее на квартира и получава ниски доходи от трудовата си дейност.
Нещо повече тя е в работоспособна възраст, като няма данни да страда от
здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността й да упражнява и допълнителен
общественополезен труд, съответно да водят до обективна невъзможност за
изпълнение на задължението за издръжка. В горната насока е и налице достатъчно
константна съдебна практика на ВКС – Решение № 126/20.03.2015год. на ВКС по
н.д. № 205/2015год. І н.о.; Решение № 111/04.07.2016год. на ВКС по н.д.
№434/2016год. ІІІ н.о. и ред други.
С оглед горното и като прецени, че
обвинението против подсъдимата е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.301,
ал.2 от НПК, със събраните в производството доказателства, съдът призна Н.П.Д. за виновна за извършено
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът приема направеното самопризнание и изразеното съжаления от
подсъдимата. Отделно от горното , като смекчаващо вината обстоятелство следва
да се цени и обстоятелството, че подсъдимата не е с чисто съдебно минало, като
по делото няма дори индиция за наличие на други противооществени прояви. Като смекчаващо вината
обстоятелство съдът отчете, че подсъдимата е запазила връзката си с децата си,
като полага макар и минимални усилия за отглеждането им, за което свидетелстват
в показанията си свидетелите Г. и Г..
Като отегчаващо наказателната отговорност
обстоятелство съдът приема фактът, че подсъдимата не е изплатила нито една от дължимите вноски
за издръжка – общо 38 пълни месечни
вноски на обща стойност 11 970.00 лв., което поведение продължава и след образуване
на делото.
Съдът, определяйки наказанието прецени, че
на подсъдимата Н.П.Д. следва да се наложи наказание при условията на
чл.54 от НК. Съобразно превеса на смекчаващите вината обстоятелства, както и
предвид разпоредбата на чл. 183 ал.1 от НК, предвиждаща две
алтернативни санкции /лишаване от свобода или пробация/, съдът счита,
че целите на наказанието съгласно чл.36, ал.1 от НК ще се постигнат, ако на подс.Д. бъде наложено наказание „Пробация”
със следните пробационни мерки: на основание чл.42”А”,ал.2,
т.1 от НК-“Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност
два пъти седмично и на основание чл.42”А”,ал.2, т.2 от НК-”Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА. Наказанията, предвидени за това престъпление са визирани алтернативно и
предвид личността на подсъдимата, нейната
възраст, съдът намира, че се касае за инцидентна проява на противоправно
поведение от този вид и единственото адекватно наказание би било алтернативно
предвиденото в разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК, определено при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства и то в минимално предвидения от закона
размер. Така наложеното от съда наказание е достатъчно за постигане целите на
генералната превенция и за оказване на нужното поправително, възпитателно и
възпиращо въздействие спрямо дееца. Съдът в настоящия си състав, намира, че и
най-лекото наказание „Лишаване от свобода”, дори и да бъде отложено с минимален
изпитателен срок, както поиска представителя на прокуратурата, в конкретния
случай би се оказало несъразмерно тежко предвид личността на конкретния деец.
По
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВРС: