Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../13.08.2020 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА
ГЮРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Генжова
в.гр.дело № 6894 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №І-025-398273/02.05.2018г.,
постановено по гр.д. №36694/2017г. по описа на СРС, 25 състав, е осъдена С.О.да
заплати на Й.Й.Й. по иск с правна квалификация чл.49
от ЗЗД сумата от 1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки,
страдания и стрес, причинени му в резултат от ухапване на безстопанствено куче
на 28.05.2017г. в гр. София, около 18,00 часа в кв. „Овча купел“, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 28.05.2017г. до окончателното й
погасяване, сумата от 57,90 лева – обезщетение за имуществени вреди,
представляващ разходи за прегледи, снабдяване с удостоверения и преписи от документи,
както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 211,03 лева – разноски за
производството, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата до
предявения размер от 3000 лева като неоснователен.
Постъпила е въззивна
жалба от ответника в производството С.О.срещу решението в частта, с която
предявените искове са уважени. В жалбата се излагат съображения, че решението е
неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния
закон и на съществени процесуални правила. Въззивникът
счита, че неправилно и необосновано, в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е приел, че обстоятелството, че
безстопанствени кучета са проявили непредизвикана агресия и са наранили човек,
само по себе си означава, че Общината, чрез своите органи не е изпълнила
надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ. Поддържа, че са предприети
множество действия по овладяване на популацията на безстопанствени кучета,
които не са били взети предвид от съда. Излага съображения, че самото
съществуване на безстопанствени кучета не е противоправно
и допускането му не означава неизпълнение на законови задължения, тъй като в
ЗЗЖ е предвидено, че след обезпаразитяването им
безстопанствените кучета се връщат на местата, от които са взети. Твърди, че е
налице изпълнение от страна на С.О.на вменените със ЗЗЖ и ЗВМД мерки и
задължения, като поддържа, че дали са постигнати целите и задачите на същите е
въпрос, който е ирелевантен за спора. Излага
съображения за неправилност на решението, с което е прието, че вредите са били
причинени от нападение от безстопанствено куче, както и, че е доказан
механизмът на инцидента. Поддържа, че събраните доказателства са косвени и не
могат да обосноват извод, че инцидентът е причинен от улично куче. Оспорва и
присъдения размер на обезщетението, като счита същия за завишен. С оглед
изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендират се и направените във въззивното
производство разноски.
Въззиваемата страна Й.Й.Й. не е
депозирал писмен отговор на жалбата по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК. В
съдебно заседание същият се представлява от пълномощника си адв.
Г., който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не
претендира разноски за въззивната инстанция.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя
мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата
за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Пред Софийски районен съд са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 за обезщетяване на
имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.
За да бъде уважен предявеният иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи
факти: 1) възлагане на друго лице – изпълнител, извършването на определена
работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице –
пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда –
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.
Когато се твърди, че вредите са причинени от
бездействие, за да е то противоправно, на претендирания делинквент следва
да е предписано нормативно задължение за действие. В случая задължението на кмета на общината пряко произтича от
разпоредбите на гл. V от Закона за защита на
животните - „Безстопанствени животни”. Според
разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ, безстопанствените животни се настаняват
от органите и организациите по чл. 40, ал. 2 и 4 в приюти, регистрирани по чл.
137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като за дейността на
тези приюти по силата на чл. 41, ал. 3 от закона отговаря кметът на общината.
Според разпоредбата на чл. 47, ал. 3 кучетата, за които не се явят лица, които
желаят да ги отглеждат като компаньони, се маркират и се настаняват във
временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по
местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините,
организациите за защита на животните или други лица, които са подписали
декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50. Следователно, в случаите,
когато се касае за безстопанствени кучета, задължението за осъществяване на
надзора и грижите за тях е на съответната община, като това задължение
съществува не само в случаите, когато безстопанствените кучета са настанени в
приют, но и в случаите, когато след предприемане на действията по чл. 47, ал. 1
от ЗЗЖ са върнати на местата, от които са взети. Единственият случай, в който
общината може да се освободи от тази отговорност е, когато са налице
организации за защита на животните или други лица, които са подписали
декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50, за което няма данни по
делото. Освен това, общината е задължена съгласно разпоредбата на чл. 50, т. 2
от ЗЗЖ да предприема действия и с оглед предотвратяване на агресивно поведение
на кучетата към хора или животни. От посочената нормативна уредба се налага
изводът, че на общината са възложени със закон задължения за осъществяване на
надзор и полагане на грижи за безстопанствените кучета, както и за предприемане
на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на същите.
В заключение, щом законът определя изискуемия резултат, който общината
следва да постигне и ако същият не е постигнат чрез създадената от нея организация,
е налице бездействие, което е противоправно и при
настъпване на вреди, тя носи отговорност.
Въз основа на събраните по делото гласни
доказателства, които се подкрепят и от приетите като доказателства по делото
медицински документи, в които е отразено, че причинените на ищеца телесни
увреждания имат травматичен характер (ухапване от куче), съдът приема, че по
делото е доказано, че на 28.05.2017г. е настъпил описаният в исковата молба
инцидент, при който ищецът е бил ухапан от безстопанствено куче, намиращо се на
улицата.
От събраните гласни доказателства се установява, че ищецът
е преживял травматично инцидента, че е претърпял болки и страдания, вследствие
на причиненото му увреждане, както и поради необходимостта от поставяне на противобясна ваксина, също така и, че продължава да изпитва
страх от кучета. От събраните по делото доказателства се установява и
извършването от страна на ищеца на разходи за лечението му вследствие на претърпяното
увреждане в размер на 57,90 лева.
Описаното по-горе бездействие на длъжностни лица при
ответника се явява непосредствена причина на претърпените от ищеца вреди.
Предвид изложеното и с оглед събраните по делото
доказателства, въззивният състав приема за установено
по несъмнен и категоричен начин, че вследствие на противоправното
бездействие на длъжностни лица при ответника, ищецът е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в преживени болки, страдания и страх, които следва да
бъдат обезщетени. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на размера на обезщетението са видът, обемът и интензивността на
причинените неимуществени вреди, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Въззивният
съд намира, че посочените критерии са съобразени от първоинстанционния
съд при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, поради
което определеният размер на обезщетението от 1000 лева е справедлив по смисъла
на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Поради изложеното първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, с която са уважени предявените
искове. В отхвърлителната част решението не е
обжалвано, поради което същото е влязло в сила.
По изложените мотиви, Софийски градски съд,
ГО, ІІ-г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№І-025-398273/02.05.2018г., постановено по гр.д. №36694/2017г. по описа на СРС,
25 състав, в обжалваната част.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.