№ 286
гр. Шумен, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир М. Кръстев
при участието на секретаря Ф.Д.А.
като разгледа докладваното от Красимир М. Кръстев Административно
наказателно дело № 20213630201615 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 4408598
на ОДМВР - Шумен, с който на Д. Б. К. ЕГН ********** от гр. Варна ул. “Витоша” № 10,
ап.9 на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лева за извършено нарушение на
чл.21 ал.2 от
ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени издадения електронен фиш като
изтъква нарушения при констатиране на нарушението и издаването на електронния фиш.
Редовно призован, в съдебно заседание се явява, като отново моли за отмяна на електронния
фиш. Подробно излага мотивите си за това.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, моли за постановяване на решение, с което да се потвърди в обжалваната
част НП, като правилно и законосъобразно, както и да му бъдат присъдени направените
разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна. Същата
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 24.01.2021г. в 14.14 часа, с автоматизирано техническо средство - радарен
скоростомер тип “ARН СAМ S1”, било заснето движението на товарен автомобил марка
“Шкода Фабия” с ДК № В 97 03 ВС, който се движел по път I-4 км.253+346 посока на
движение към гр. Търговище със скорост от 88 км/ч. Максимално разрешената скорост на
движение в посочения пътен участък била до 60 км/ч., въведена със заповед РД-11-
39/16.012020г. на АПИ и с пътен знак В-26, а процесният автомобил се движел със скорост
от 88 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с
автоматизирано техническо средство – радарен скоростомер тип “ARН СAМ S1” по път I-4
км.253+346 посока на движение към гр. Търговище. Въз основа на заснемането бил издаден
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К № 4408598, в който като нарушител е вписано името на
жалбоподателя Д. Б. К., който бил ползвател на горепосоченото моторно превозно средство.
В описателната част на фиша е вписано движение с установена скорост от 88 км/ч –
превишаване с 28 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на
техническото средство, което видно от приложения Протокол от проверка № 81-С-
ИСИС/29.10.2020г. е преминало последваща проверка, а за място на нарушението – път I-4
км.253+346 посока на движение към гр. Търговище.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателят Д. Б. К. на 13.08.2021г., видно от
приложената по делото /стр.7/ и приета като писмено доказателство, справка АИС АНД,
като същият не се е възползвал от правото си на възражения по него по чл.189, ал.6 от
ЗДвП. В срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП жалбоподателя е обжалвал електронния фиш пред
съответния местно компетентен съд – Районен съд – гр.Шумен.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените
по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и
приложения снимков материал от заснета снимка № 11743С3/0236180 с автоматизирано
техническо средство – радарен скоростомер тип “ARН СAМ S1”. Така приложения снимков
материал, съгласно чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с
техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административно-наказателния процес и като такова е
приобщено по съответния ред по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство
2
от Категория С за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 80 км/ч, а по
автомагистрала – 100 км/ч, а според ал.2 на цитираната правна норма когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, в редакцията й относима
към датата на извършване на деянието и издаване на електронния фиш за превишаване на
разрешената скорост извън населено място от 21 до 30 km/ч, водачът се наказва с глоба от
100 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателят административно
наказание е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на
изискванията на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на
данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед №
Iз – 8121з-172 от 29.02.2016г. на Министъра на вътрешните работи образец.
В този смисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар
Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189, ал.11, да предвижда, че
влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това
приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват
влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава
необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и
реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по
отношение на електронния фиш. За разликите между наказателните постановления и
електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване,
следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но
така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя,
преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези
съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се
налага най – напред извода, че в случая не е налице фигурата на административно-наказващ
орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите
на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на
учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на
допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията,
формулирани общо като оплаквания за незаконосъобразност, се явяват неоснователни.
От материалноправна страна, от анализа на доказателствените източници се достига
до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите
констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата –
24.01.2021г. в 14.14 часа, с автоматизирано техническо средство - радарен скоростомер тип
“ARН СAМ S1”, било заснето движението на товарен автомобил марка “Шкода Фабия” с ДК
№ В 97 03 ВС със скорост от 88 км/ч.– над максимално разрешената скорост на движение в
посочения пътен участък от 60 км/ч., каквото ограничение било въведено и е посочено
отклонение от 28 км/ч.
3
На следващо място следва да бъде отбелязано, че е конкретно посочено и мястото на
извършване на нарушението в съдържанието на електронния фиш, а именно път I-4
км.253+346 посока на движение към гр. Търговище, видно от приложения по делото
снимков материал. Макар от същия да не става ясно при обикновения прочит кое е мястото
на нарушението, тъй като посочените координати изискват допълнителен анализ и
съпоставка /което принципно е възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин
наличието на процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено
такова, тъй като с посочените GPS – координати, мястото на нарушението се явява
определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш място на
нарушението.
Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В тази
насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на
електронния фиш е било известно лицето – ползавател на управляваното МПС. В тази
насока е и приложената по административно-наказателната преписка справка от централна
база данни – КАТ – гр. Шумен за установяване на това обстоятелство. При това положение
и с оглед възприетата и изложена по – горе фактическа обстановка, съдът счита, че
административното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДВП, може да се вмени във вина на
жалбоподателя Д. Б. К., след като е установено, че лицето би могло да бъде субект на
административната отговорност. Обосновано в електронния фиш името на жалбоподателят
е посочено като ползвател на моторното превозно средство т.е. жалбоподателят попада в
кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП, които могат да бъдат субекти на административна
отговорност по наложени с електронен фиш административни наказания „глоба”. За всичко
от изложеното в хода на административното производство са събрани съответните
доказателства и горепосочените обстоятелства са били изяснени. Електронният фиш е
законосъобразно издаден, предвид наличието на доказателства, обуславящи
административната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДВП.
Заслужава внимание и фактът, че отразеното в описателната част на електронния
фиш относно конкретната скорост на движение на автомобила не отговаря на отразеното в
приложения към материалите по административната преписка снимков материал от заснет с
автоматизирано техническо средство – радарен скоростомер тип “ARН СAМ S1”, №
11743С3/0236180, т. е. създава се впечатление, че не намира опора в доказателствения
материал по делото. В случая в изпълнение на указанията на производителя, от измерената
скорост 91 км/ч административно-наказващият орган е приспаднал най-голямата възможна
грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание за установена скорост от 88 км/ч
при разрешена 60 км/ч и превишение от 28 км/ч извън населено място, което е точно
изписано. Това принципно би могло да се прецени от настоящия съдебен състав като
допуснато процесуално нарушение, което обаче не засяга правото на защита на
жалбоподателя в конкретната хипотеза, доколкото е установен по – благоприятен за него
режим, поради което нарушението не се явява съществено, откъдето пък да може да се
приеме, че съставлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш като
4
незаконосъобразен.
На следващо място, преценката на наказващия орган досежно установената скорост
на движение на процесния автомобил се явява обоснована, като в хода на съдебното
производство издателят на електронния фиш - ОД на МВР – гр. Шумен са представили
протокол за последваща проверка на използваната система за видеоконтрол, а използваното
в случая техническо средство за измерване е било годно.
От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения
при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по чл.189
от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш. Жалбоподателя К. е
ползвател на процесния автомобил и в 14-дневния срок не е посочила друго лице, което да
го управлява към момента на засичане /чл.189, ал.5 от ЗДвП, във вр. чл.188, ал.1 от ЗДвП/.
Изпълнени са всички реквизити за съдържанието на електронен фиш. Същият отговаря на
образеца въведен от Министъра на вътрешните работи в изпълнение на законовата
делегация. Като електронно изявление по този специален закон /§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП/, не
се изисква присъствие на контролен орган и нарушител при издаването на електронен фиш
/видно от редакцията – чл.189, ал.4 от ЗДвП/, поради което при електронния фиш няма
наказващ орган по общите правила на ЗАНН. Относно процедурата по издаване на
електронни фишове няма и текст, подобно на чл.189, ал.14 от ЗДвП, който да препраща към
правилата на ЗАНН.
В настоящия случай не може да се говори за приложението на чл.28 от ЗАНН т.н.
„маловажен случай“ тъй като управлението със скорост над допустимата е една от най-
честите причини за настъпване на ПТП.
Съдът счита, че при издаване на Електронният фиш не са допуснати нарушения на
процесуалния закон в процедурата по съставянето му, които ограничават правото на защита
на жалбоподателя, ето защо и същият като законосъобразен следва да бъде потвърден и в
този смисъл наведените в жалбата съображения се явяват неоснователни.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,
бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление, респ. наказателно постановление страните имат право на
разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/както е в случая за ОД на МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Доколкото в
съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско
възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно
5
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 100
/сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на жалбоподателя, която сума следва да се
заплати от последния по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.
По гореизложените съображения и на основание чл.63 ал.1 предл.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №
4408598 на ОДМВР - Шумен, с който на Д. Б. К. ЕГН ********** от гр. Варна ул. “Витоша”
№ 10, ап.9 на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лева за извършено нарушение на
чл.21 ал.2 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. Б. К. ЕГН ********** от гр. Варна ул. “Витоша“ 010, ап.9, да заплати
по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6