Присъда по дело №2312/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 8
Дата: 23 януари 2023 г.
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20222120202312
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 юни 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 8
гр. Бургас, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
и прокурора Д. Ил. И.
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Наказателно дело от общ
характер № 20222120202312 по описа за 2022 година
въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
I. ПРИЗНАВА подсъдимия К. С. Г., ЕГН: **********, роден на ...., ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 10.07.2021 г., в гр. Бургас, по ул. Индустриална, в посока ул.
Чаталджа, по пътен възел Юг, по бул. Тодор Александров и по главен път II - 99, в
посока от гр. Бургас към гр. Созопол, управлявал моторно превозно средство -
мотоциклет, марка Сузуки, модел Бъргман 650, с peг. № .... след употреба на
наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин, представляващи високорискови
наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закон за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, вр. Приложение № 1, списък № 1 „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“
към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, установено с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000” (Dreger Drug
Test 5000), с фабричен № ARLB 0021, проба № 158 - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от
НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК, му НАЛАГА наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА и наказание „Глоба“ в размер на
1
1500 лева.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на така наложеното
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /една/ година за срок от 3 /ТРИ/
ГОДИНИ.
НАЛАГА за посоченото престъпление, на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр.
чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, на подсъдимия К. С. Г., ЕГН: **********, наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 26 МЕСЕЦА.

II. ПРИЗНАВА подсъдимия К. С. Г., ЕГН: **********, ...., ЗА ВИНОВЕН в
това, че на 10.07.2021 г., в условията на съвкупност с деянието по т. I, противозаконно
пречил на органи на властта - Д. И. У., заемащ длъжността „старши полицай“ в участък
„Победа“ при 01 РУ на ОД на МВР -Бургас, и И. К. Б., заемащ длъжността „старши
полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“
при 01 РУ на ОД на МВР-Бургас, да изпълнят задълженията си по служба, съгласно чл.
70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, „Полицейските органи могат да извършват проверки за
установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило
престъпление или друго нарушение на обществения ред“, и по чл. 165, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП, „При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
вътрешните работи служби имат право да спират пътните превозни средства, да
проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача,
както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с
извършвания превоз“, а именно - в гр. Бургас, на ул. „Индустриална“, не спрял на
подаден сигнал със „Стоп палка“, ускорил скоростта на движение на управляваното от
него моторно превозно средство - мотоциклет, марка „Сузуки”, модел „Бъргман 650”, с
peг. № ...в посока към ул. „Чаталджа“, като бил преследван от полицейските служители
със служебен автомобил марка „Грейт лоу“, с регистрационен № ..., обозначен с
надписи „Полиция“ и синя сигнална лампа, и по време на движението си по пътен
възел „Юг“, по бул. „Тодор Александров“ и по главен път II - 99, в посока от гр. Бургас
към гр. Созопол, не спрял на подаваните светлинни и звукови сигнали от служебния
автомобил, който се движел плътно зад него, докато бил спрян принудително чрез
възпроизвеждане на предупредителни изстрели във въздуха в района на „Рибарско
селище“, с което възпрепятствал извършването на проверка - престъпление по чл. 270,
ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК, му
НАЛАГА наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв.

НАЛАГА, на основание чл. 23, ал. 1 НК, на подсъдимия К. С. Г., ЕГН: **********,
едно общо най-тежко наказание измежду определените му по-горе наказания по т. I и т. II, а
именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 /една/ година.
2
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на така наложеното общо най-
тежко наказание „лишаване от свобода“ от 1 /една/ година за изпитателен срок от 3 /три/
години.
ПРИСЪЕДИНЯВА, на основание чл. 23, ал. 2 НК, към общото най-тежко наказание
"Лишаване от свобода" за срок от 1 години, наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 26 МЕСЕЦА.
ПРИСЪЕДИНЯВА, на основание чл. 23, ал. 3 НК, към общото най-тежко наказание
"Лишаване от свобода" за срок от 1 години, наказанието "Глоба" в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА подсъдимия К. С. Г., ЕГН: **********, да заплати по сметка на ОД МВР -
Бургас разноските по делото в размер на 390 лв., направени в досъдебното производство.
ОСЪЖДА подсъдимия К. С. Г., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен
съд - Бургас разноските, направени в хода на съдебното производство, в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА подсъдимия К. С. Г., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен
съд -Бургас сумата от 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – 1 бр. тест-касета от „Drager Drug
Test 5000“, с фабричен № ARLB 0021, да се унищожи по реда на ПАС след влизане в сила
на присъдата.
ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана и/или протестирана в 15-дневен срок,
считано от днес пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда № 8/23.01.2023 г. по НОХД № 2312/2022 г. по описа на
Районен съд - Бургас, LI наказателен състав

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
Районна прокуратура - Бургас срещу К. С. Г., ЕГН: **********, с който същият е обвинен за
това, че на 10.07.2021 г., в гр. Бургас, по ул. Индустриална, в посока ул. Чаталджа, по пътен
възел Юг, по бул. Тодор Александров и по главен път II - 99, в посока от гр. Бургас към гр.
Созопол, управлявал моторно превозно средство - мотоциклет, марка Сузуки, ..., след
употреба на наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин, представляващи
високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закон за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. Приложение № 1,
списък № 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични, установено с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000”
(Dreger Drug Test 5000), с фабричен № ARLB 0021, проба № 158 - престъпление по чл. 343б,
ал. 3 НК.
Подсъдимият К. С. Г., ЕГН: **********, е обвинен и в това, че на 10.07.2021 г., в
условията на съвкупност с горното деяние, противозаконно пречил на органи на властта - Д.
У., заемащ длъжността старши полицай в участък Победа при 01 РУ на ОДМВР - Бургас, и
И. Б., заемащ длъжността старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ към сектор
„Охранителна полиция“ при 01 РУ на ОДМВР - Бургас, да изпълнят задълженията си по
служба, съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, „Полицейските органи могат да извършват
проверки за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило
престъпление или друго нарушение на обществения ред“, и по чл. 165, ал. 2, т. 1 от ЗДвП,
„При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните
работи служби имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите
за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи,
свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз“, а именно - в гр.
Бургас, на ул. „Индустриална“, не спрял на подаден сигнал със „Стоп палка“, ускорил
скоростта на движение на управляваното от него моторно превозно средство - мотоциклет,
марка ..., в посока към ул. „Чаталджа“, като бил преследван от полицейските служители със
служебен автомобил марка „Грейт лоу“, с рег. № ..., обозначен с надписи „Полиция“ и синя
сигнална лампа, и по време на движението си по пътен възел „Юг“, по бул. „Тодор
Александров“ и по главен път II - 99, в посока от гр. Бургас към гр. Созопол, не спрял на
подаваните светлинни и звукови сигнали от служебния автомобил, който се движел плътно
зад него, докато бил спрян принудително чрез възпроизвеждане на предупредителни
изстрели във въздуха в района на „Рибарско селище“, с което възпрепятствал извършването
на проверка - престъпление по чл. 270, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК.
Пред съда производството по делото протече по общия ред.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като му се наложи наказание
„лишаване от свобода” за срок от 1 година и 2 месеца, наказание „Глоба” в размер на 800
лева, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година и 6
месеца. По отношение на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК да му се наложи наказание
„лишаване от свобода” за срок от 8 месеца. На основание чл. 23, ал. 1 от НК да му бъде
наложено едно общо наказание лишаване от свобода, към което да се присъедини
1
наказанието глоба и наказанието лишаване от право да управлява МПС.
Упълномощеният защитник на подсъдимия, счита, че подзащитният му следва да
бъде признат за невиновен и изцяло оправдан по повдигнатите обвинения. Заявява, че от
заключението на вещото лице се установява само, че при употреба на фенилетиламин е
възможно техническото средство да даде фалшив положителен резултат. По делото не са
събрани безспорни доказателства за извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
По отношение на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК се посочва, че от доказателствата се
установява, че подсъдимият не е забелязал подадения сигнал, а едва след като чул
изстрелите въз въздуха спрял МПС, поради което и обвинението е недоказано по безспорен
начин. Посочва се, че ако се приеме, че това е нарушение, то следвало да се зачете като
административно такова по ЗДвП.
Подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че няма какво да каже.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното.
От фактическа страна:
Подсъдимият К. С. Г., ЕГН: **********, ..../реабилитиран - л. 19 от съдебното
производство/.
Същият e правоспособен водач и притежава СУМПС /л. 18 от ДП/, чийто срок на
валидност е до 25.07.2024 г. До датата на инкриминираното деяние подсъдимият е бил
санкциониран за нарушения по ЗДвП с общо 13 влезли в сила НП и 10 фиша за отделни
нарушения на правилата за движение по пътищата /л. 18-22 от ДП/.
На 10.07.2021 г., вечерта, подсъдимият К. Г. управлявал мотоциклет ...., в гр. Бургас,
по ул. „Индустриална“, в посока ул. „Чаталджа“, като на мотоциклета, като пътник зад подс.
К. Г., се возел св. Г. С. Г..
На същата дата и място, свидетелите Д. И. У. и И. К. Б. - полицейски служители при
01 РУ на ОДМВР-Бургас, изпълнявайки служебните си задължения, видели управлявания от
подс. К. Г. мотоциклет и решили да извършат проверка на водача и неговия пътник. За тази
цел предприели действия за спиране на мотоциклета, като бил подаден сигнал със „Стоп
палка“, но вместо да преустанови движението, подс. К. Г. ускорил скоростта на
управлявания от него мотоциклет в посока по ул. „Чаталджа“. Свидетелите Д. У. и И. Б.
предприели действия по преследване на мотоциклета със служебния автомобил ,,Грейт лоу“,
с рег. № ..., обозначен с надписи „Полиция“ и синя сигнална лампа, по пътен възел „Юг“, по
бул. „Тодор Александров“ и по главен път II - 99, в посока от гр. Бургас към гр. Созопол. По
време на преследването полицейските служители подавали непрекъснато светлинни и
звукови сигнали от служебния автомобил, който се движел плътно зад мотоциклета,
управляван от подсъдимия К. Г..
Подсъдимият К. Г. въпреки, че възприел подаваните сигнали от полицейския
автомобил, не преустановил движението на мотоциклета, което наложило полицейските
служители да възпроизведат предупредителни изстрели във въздуха. След което
подсъдимият К. Г. преустановил движението на мотоциклета и спрял. Свидетелите Д. У. и
И. Б. извършили проверка на подс. К. Г., като в хода на същата се усъмнили, че
подсъдимият К. Г. управлява мотоциклета след употреба на наркотични или упойващи
вещества, поради което поискали съдействие от сектор Пътна полиция - Бургас. На място
пристигнал св. Д. А. - командир на отделение в сектор „Пътна полиция“ - Бургас, който
тествал подсъдимия Г. за наличието на наркотични/упойващи вещества с техническо
средство „Дрегер Дръг Тест 5000”, с фабричен № ARLB 0021, като резултатът бил
положителен за употреба на високорискови наркотични вещества - амфетамин и
метамфетамин. Подсъдимият бил задържан и отведен до спешния център на УМБАЛ-
2
Бургас, където отказал да даде кръвна проба за анализ. На подсъдимия К. Г. бил съставен
акт за нарушение, който бил подписан от него без възражения.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва: от
показанията на свидетелите И. К. Б. (л. 32-33 от съдебното производство, включително и
прочетените по реда на чл. 281 от НПК на л. 9 и л. 13 от ДП), Д. А. А. (л. 34-35 от съдебното
производство, включително и прочетените по реда на чл. 281 от НПК на л. 11 от ДП), Д. И.
У. (л. 35-гръб-36 от съдебното производство, включително и прочетените по реда на чл. 281
от НПК на л. 10 от ДП), С. Т. Т. (л. 37 от съдебното производство), Г. С. Г. (л. 37-39 от
съдебното производство, включително и прочетените по реда на чл. 281 от НПК на л. 12 от
ДП), С. .. И. (л. 83-гръб-84 от съдебното производство); от справката за съД.ст (л. 19 от
съдебното производство), справка за нарушител (л. 18-23 от ДП), разписка (л. 26 от ДП), НП,
АУАН и заповед (л. 28-30 от ДП), талон за изследване, протокол за сервизна проверка,
АУАН, протокол за извършване на проверка, протокол за медицинско изследване, талон за
изследване (л. 31-37 от ДП), писмо и разпечатка (л. 41-42 от ДП), справка (л. 54 от ДП),
талон за изследване (л. 81 от ДП), писмо и длъжностни характеристики (л. 105-109 от ДП),
месечен график (л. 116 от ДП), писмо, протокол за проведено обучение (л. 45-46 от
съдебното производство), веществено доказателство - тест-касета от техническо средство
"Drager Drug Test 5000", токсикохимична експертиза (л. 90-98 от ДП, л. 48-51 от съдебното
производство).
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на тримата разпитани полицейски
служители - св. И. Б., св. Д. А. и св. Д. У., като не констатира противоречия,
непоследователност или нелогичност в изявленията им. Съдът не намира причина да се
съмнява в изложеното от тези трима свидетели, като не открива признаци на пристрастност
или заинтересованост. Свидетелите И. Б., и Д. У. са преки свидетели-очевидци на
инкриминираните деяния, като и двамата са възприели подсъдимият да управлява
мотоциклета. Установяват как при подадения сигнал със стоп палка, вместо да спре,
подсъдимият е ускорил скоростта на мотоциклета. Подробно описват ситуацията по
преследване на мотоциклета, с брандирания служебен автомобил, с включени светлинен и
звуков сигнал, движейки се зад мотоциклета. Свидетелят Б. установява, че на пътен възел
Юг са били „кола до мотор“, а подсъдимият също така поС.но се обръщал назад, заедно с
другия пътник, но въпреки това не спрял, което наложило полицейските служители да
стрелят във въздуха за да преустанови движението на мотоциклета. Свидетелите подробно
разказват и за извършването на самата проверка и установяване употребата на наркотични
вещества от подсъдимия, както и отказа му да даде кръвна проба. Показанията им се
подкрепят от изложеното от св. Д. А., който непосредствено след спирането е пристигнал на
място и са извършили проверката с техническо средство и също потвърждава, че уредът е
отчел положителна проба за наркотици. Изложеното от тези трима свидетели се подкрепя
допълнително и от показанията на св. С. Т. и св. С. И., както и от приобщените по делото
писмени доказателства - АУАН, протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, талон за медицинско изследване, протокол за
медицинско изследване и разпечатката от паметта на техническото средство. Поради
гореописаните причини съдът изцяло се доверява на показанията на тези свидетели и гради
правните си изводи на изложеното от тях.
Съдът кредитира и показанията на св. Г. Г., дадени в хода на досъдебното
производство /л. 12 от ДП/ и прочетени по реда на чл. 281 от НПК, доколкото същите
възпроизвеждат възприятията на свидетеля непосредствено /само няколко часа/ след
случилото се и кореспондират с останалия доказателствен материал. В тези показания св. Г.
Г. е категоричен, че подсъдимият след като възприел ситуацията и подадения полицейски
3
сигнал, вместо да спре мотоциклета за извършване на проверката, той натиснал газта и
потеглили в посока към гр. Созопол. Показанията на свидетеля, дадени в хода на съдебното
следствие, също бяха отчетени от съда, но само в частта, с която потвърждава, че на
процесната дата и място е бил заедно с подсъдимия на управлявания от него мотоциклет, че
е възприел светлините и звуковия сигнал на полицейската кола, както и че проверката за
употреба на наркотични вещества е била положителна. Твърдението, че не са ходили в
болницата, противоречи както на показанията на полицейските служители, така и на
писмени доказателства, поради което и в тази част на показанията съдът не им дава вяра.
Съдът кредитира приложеното по делото веществено доказателство /тест-касета/,
като изготвено и приобщено по съответния ред, поради което го цени изцяло.
Съдът кредитира всички описани по-горе писмени доказателства по делото. Същите
са изготвени по предвидения за това ред и форма. По отношение на талона за изследване /л.
81 от ДП/, по делото се установи, че същият е издаден от св. Д. А. към момента на
извършване на проверката, с отразени дата, часа на пробата, крайният резултат от теста и
подпис на подсъдимия. По отношение на възражението на защитата, че в представения на
подсъдимия екземпляр от талона за изследване /на л. 30 от делото/ не съществува отразяване
на текста - „Drug Test 5000“, какъвто текст имало в оригинала /л. 81 от ДП/, съдът намира
следното. От една страна това разминаване действително е възможно да се получи в
резултат на техническа грешка /пропуск/ от страна на органа при първоначалното изготвяне
на талона да отрази вида на техническото средство, който на момента или след това го е
санирал. В този смисъл са и показанията на св. Д. А. /л. 34 от делото/. Тази техническа
грешка обаче не е съществена и по никакъв начин не се отразява на достоверността на
документа и преследваните с него правни последици към които е насочен. Протоколът за
медицинско изследване е съставен от свидетеля д-р С. И., който в хода на съдебното
следствие заяви, че всичко посочено в него е правилно отразено. Протоколът също е
подписан от подсъдимия, като последният е декларирал собственоръчно, че отказва да даде
кръв за наркотични вещества. Предвид на изложеното съдът също не констатира
съществени пороци, водещи до компрометиране на доказателствената стойност на приетите
писмени документи, поради което и цени всички писмени доказателства.
По делото е назначена токсикохимична експертиза, както и допълнителна такава,
които са изготвени по предвидения за това ред, от вещо лице - специалист в съответната
област и се отличават със задълбоченост и пълнота. В експертизата (л. 90-98 от ДП) се
посочва, че фенилетиламин и метил-сулфонил-метан представляват активни вещества,
съдържащи се в различните хранителни добавки с разнообразни търговски наименования и
разпространявани на пазара от редица производители. Фенилетиламинът е първичен амин с
психотропно и стимулиращо действие върху централната нервна система. Предназначен е
за подобряване на настроението, повишаване на паметта и концентрацията, намаляване
симптомите на стрес. Метил-сулфонил-метанът е химично съединение, оказващо
благоприятно действие върху опорно-двигателната система - намалява болките в ставите,
помага за по-бързото възстановяване при травми, стимулира растежа и здравината на
ноктите и косата, подобрява спортните постижения. Фенилетиламинът е структурно-
подобно химично съединение на наркотичните вещества амфетамин и метамфетамин, като
се различава от тях по липсата на метилова група. Между структурните формули на метил-
сулфонил-метан и наркотичните вещества амфетамин и метамфетамин няма никакво
сходство. Фенилетиламинът и метил-сулфонил-метанът не са класифицирани като
наркотични вещества. Фенилетиламинът има сходна химична структура като
амфетаминовия тип стимуланти и може да доведе до фалшив положителен резултат на
техническото средство, ако присъства в слюнката към момента на тестването. Основният
недостатък на тестовата система е свързан с т.нар. кръстосан отговор - получаване на
фалшив положителен резултат, който може да се дължи на структурно-подобни съединения,
като напр. допамин, ефедрин и псевдоефедрин. В заключение вещото лице посочва, че
4
веществото фенилетиламин на теория би могло да доведе до фалшиво положителен резултат
за амфетамин и метамфетамин при проверка с дрегер Drug Test 5000, ако е налично в
момента на тестването в слюнката. Но въпреки тази теоретична възможност, вещото лице
заключава, че времето на полуживот на веществото фенилетиламин е приблизително 5-10
минути, а в конкретния случай изминалото време между момента на спиране на автомобила
за проверка /22:50-23:05 ч/ и извършването на тестването за наркотици /23:45 ч/ значително
надхвърля времето на полуживот на фенилетиламина. При тези обстоятелства вещото лице
с категоричност отхвърля хипотезата за фалшиво положителен резултат за наличието на
амфетамин и метамфетамин при тестване с дрегер Drug Test 5000 вследствие употреба на
добавка, съдържаща фенилетиламин.
По делото е допусната и допълнителна токсикохимична експертиза (л. 48-51 от
съдебното производство), от която се установява, че фенилетиламинът се разгражда
изключително бързо от моноаминооксидаза-В (МАО-В) при перорална употреба, поради
което полуживота му е около 5- 10 минути. А амфетаминът и метамфетаминът имат по-
дълъг полуживот, съответно 7-34 часа и 6-16 часа. Вещото лице е добавило също така и че
полуживотът на амфетамин и метамфетамин в проба орална течност следват подобен
времеви период като плазмата, но концентрациите им в слюнката надвишават плазмените
концентрации, поради т.нар. йонно улавяне, дължащо се на йонизация на аналита
вследствие разликата в рН стойностите на двете биологични матрици – орална течност и
кръв. Според вещото лице, в случая подсъдимият е употребил амфетамин в период от 20-50
часа, а метамфетамин - до 24 часа, преди проверката с дрегера, като с категоричност
изключва хипотезата с веществото фенилетиламин. За последното обстоятелство
заключението се аргументира с факта, че фенилетиламинът се метаболизира изключително
бързо - за 5-10 минути, и в конкретния случай към момента на тестването няма да има следи
от него в слюнката и организма. Друг аргумент на вещото лице, с който категорично
изключва хипотезата на защитата за фалшив положителен резултат, е обстоятеството, че
веществото фенилетиламин не попада сред веществата заложени в дрегер Drug Test 5000 с
определени нива на концентрация над които дрегерът ще отчете положителен резултат за
амфетамин и метамфетамин. От разпита на вещото лице /л. 82-гръб от делото/, а и от
първоначалната експертиза /л. 97 от ДП/, се установява, че фенилетиламинът има обща
структура с амфетаминовия тип стимуланти и теоретично би могло да доведе до
положителна реакция, ако присъства в пробата от слюнка и то в някаква концентрация,
която обаче е неизвестна, поради липсата на изпитване. Но дори и при тази теоретична
възможност вещото лице посочи, че тестът за амфетамин и метамфетамин позитивира при
много ниски нива /стойности нанограма на милилитър/ в сравнение със сходни по структура
вещества, където прагът за положителен резултат е в хиляди пъти завишен.
Съдът намира, че заключението на вещото лице напълно кореспондира с останалия
кредитиран вече доказателствен материал, поради което и съдът му дава вяра изцяло.
Всичко това, в комбинация с кредитираните вече свидетелски показания, е напълно
достатъчно за настоящия състав, за да приеме, че подсъдимият е управлявал моторното
превозно средство след употреба на високорискови наркотични вещества - амфетамин и
метамфетамин. В тази връзка съдът не сподели доводите на защитата в обратната посока.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343б,
ал. 3 от НК и престъплението по чл. 270, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, за които е предаден на
съд.
5
По отношение на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.
На първо място, от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по привеждане
на мотоциклета в движение и придвижването му в пространството представлява
„управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните
указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г., според които понятието "управление",
включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място, от обективна страна, няма спор, че мотоциклет ... който
подсъдимият е управлявал, е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ЗДвП,
доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство и
индивидуално електрическо превозно средство.
На последно място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът
изисква управлението на МПС да се осъществява, след като същият е употребил наркотични
вещества или техни аналози. В конкретния случай и този признак от обективна страна е
налице, доколкото видно от приложените доказателства, след направената проверка с
техническо средство /aнализатор/ „Дрегер Дръг Тест 5000” (Dreger Drug Test 5000), с
фабричен № ARLB 0021, проба № 158, безспорно се установява, че подсъдимият е бил
употребил наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин, представляващи
високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП, вр.
Приложение № 1, списък № 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични.
Надлежния ред за установяване на употреба на наркотични вещества е този, залегнал
в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, която е действала към датата
на деянието, като в чл. 1, ал. 3 изрично е посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване
съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-
токсикологични изследвания. Това води до извода, че използването на техническо средство е
еднакво възможно и приложимо, наред с медицинското изследване (Решение № 188 от
11.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 895/2017 г., III н.о.). Следователно за да бъде осъществен
състава на чл. 343б, ал. 3 от НК се изисква употребата на наркотично вещество от водача да
бъде установена при спазване на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г., който ред
гарантира обективност и достоверност на резултата.
В конкретния случай се доказа, че след направена проверка с годно техническо
средство се е установило наличие на наркотични вещества у водача К. С. Г.. В този случай
чл. 3, ал. 2 от Наредбата задължава длъжностното лице от съответната служба за контрол да
издаде талон за медицинско изследване. Спазвайки този ред св. Д. А. е издал талон за
медицинско изследване, в който е отразено, че подсъдимият приема показанията на
техническото средство и се е подписал. В Наредбата не се съдържа задължение за водача да
се яви в медицинското заведение или ако се яви - задължително да даде кръвна проба.
Същият може както да откаже да получи талона, така и да не се яви в медицинското
заведение или въпреки явяването си може да откаже да даде кръвна проба. Именно във
връзка с тези хипотези в Наредбата са разписани правилата по чл. 6, ал. 9 съгласно която
разпоредба, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа
на показанията на теста в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване
на проби за изследване. В тази хипотеза, отказът се отразява писмено от лекаря върху
6
протокола за медицинско изследване и отново употребата на алкохол/наркотично вещество
се установява въз основа на показанията на техническото средство.
В конкретния случай подсъдимият е нямал възражения по отношение на приетата в
АУАН фактическа обстановка, че е управлявал превозно средство след употреба на
амфетамин и метамфетамин, приел е показанията на теста, подписвайки се на протокола за
проверка и талона за изследване, а в последствие и напълно съзнателно е отказал да даде
кръв за изследване, което е надлежно удостоверено и с подписа на свидетеля д-р С. И.. Това
от своя страна означава, че употребата на наркотични вещества законосъобразно е можело
да се установи само въз основа на показанията на техническото средство (арг. от чл. 3а от
Наредбата). Въпреки това на подсъдимия му е дадена възможност, ако желае - да даде
кръвна проба и да оспори показанията на техническото средство. Това е предвидената и в
закона възможност за подлагане на тест на достоверността на показанията на техническото
средство чрез съответното медицинско изследване (Решение № 160/04.12.2020 г. по н.д. №
583/2020 г. на ВКС, I н.о), а не чрез последващи допълнителни изследвания, извън
регламента, залегнал в Наредбата. Видно от протокола за медицинско изследване и от
показанията на полицейските служители, обаче подсъдимият е декларирал пред
медицинското лице, че не желае да даде кръвна проба. След като е отказал да предостави
кръв за изследване, в пълно съответствие с наредбата, употребата на наркотични вещества е
била установена въз основа на показанията на техническото средство.
Развитите от защитата на подсъдимия доводи за недостоверност на показанията на
дрегера, съдът намира също за неоснователни. Видно от представения по делото протокол за
сервизна проверка /л. 32 от ДП/ техническото средство Dreger Drug Test 5000 е било
технически изправно. Видно от постигнатия положителен резултат от теста - доказана е
употребата на амфетамин и метамфетамин, което не би било възможно ако не са спазени
правилата за правилно експлоатиране на техническото средство. Токсикохимичната
експертиза категорично отхвърли хипотезата за фалшиво положителен резултат. В случая
по делото няма и ни най-малка индиция за погрешно отчетен положителен резултат, нещо
повече уредът е отчел не едно, а две наркотични вещества, поради което и съдът изключва
сочената от защитата хипотетична възможност за грешка в конкретния случай.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, доколкото подсъдимият е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че
е употребил наркотичните вещества, както и че с действията си същият привежда в
движение мотоциклета и го предвижва в пространството, но въпреки това от волева страна
подсъдимият е искал да управлява МПС-то и то след като е употребил наркотични вещества.
За съставомерност на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК се изисква установена
употреба от водач на МПС на наркотични вещества по смисъла на Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, по надлежния ред, регламентиран в Наредбата, без
значение от вида, количеството, процентното съдържание на наркотичното вещество,
времето на неговата употреба, както и на въздействието, което то е оказало върху неговото
съС.ие и реакции при управлението на МПС (Решение № 116 от 8.08.2016 г. на ВКС по н. д.
№ 34/2016 г., III н. о.). Констатираният факт на налично в организма на водача наркотично
вещество по време на управление на МПС е достатъчен, за да обоснове правна
характеристика на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК (Решение № 10 от 21.02.2019 г. на БАС
по в. н. о. х. д. № 268/2018 г.). Наказателният закон не поставя изискване водачът да е бил
повлиян от тези вещества, респективно, не се интересува дали и доколко това се е случило
(Решение № 81/15.05.2018 г. по н.д. № 237/2018 г. на ВКС, III н.о.). С оглед горното е
ирелевантно дали подсъдимият е имал някакви видими признаци, сочещи, че е под влияние
на наркотично вещество или не. Щом безспорно се установява, че той е употребил тези
7
вещества и след това е шофирал, то и правилно поведението му е квалифицирано като
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
По отношение на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК.
Изпълнителното деяние по чл. 270, ал. 1 от НК - противозаконно пречене на орган на
власт, се осъществява, чрез такова поведение на дееца, което в нарушение на законови
норми обективно затруднява, възпрепятства, създава спънки при осъществяването на
служебните задължения на органите на власт. Престъпният резултат на това деяние се
състои в създаването на някаква пречка за служебната дейност на органа на властта, като за
съставомерността на престъплението, от обективна страна, не е необхоД. този орган да не е
могъл да изпълни своите задължения. В конкретния случай се установи по несъмнен начин,
че подсъдимият ясно е възприел полицейските служители, които с разбираеми, ясни и
конкретни действия са му дали разпореждане да спре управлявания от него мотоциклет, за
да му извършат проверка. Полицейските служители подали сигнал със стоп палка,
преследвали мотоциклета със служебния автомобил, като за целта били включени
светлинните и звукови сигнали. От показанията на св. Б. /л. 32 от делото/ се установява, че
водачът и пътникът зад него поС.но се обръщали назад и подсъдимият възприел сигналите и
действията им да спрат мотоциклета. Нещо повече, подсъдимият вместо да преустанови
движението на мотоциклета, увеличил скоростта с дел да избегне проверката. Видно и от
показанията на св. У. /л. 36 от делото/ полицейският автомобил дори се изравнил с
мотоциклета /“бяхме кола до мотор“ - св Б. - л. 32 - гръб от делото/, но въпреки това
подсъдимият не спрял мотоциклета. Свидетелят Г. Г. също потвърждава, че след като
възприели светлинния и звуков сигнал, подсъдимият вместо да спре мотора, той натиснал
газта и потеглилил в посока към гр. Созопол, тъй като нямал книжка /л. 37-гръб-38 от
делото/. Тоест подсъдимият не само че не се е подчинил, а е увеличил скоростта на
движение и е инициирал преследване с полицейските служители, довело в крайна сметка до
възпроизвеждане на изстрели във въздуха. При тези факти съдът счита, че безспорно с
поведението си подсъдимият противозаконно е създал пречки на органи на властта - Д. У. и
И. Б. - и двамата полицейски служители при 01 РУ на ОДМВР-Бургас - първият, заемащ
длъжността „старши полицай“ в участък Победа при 01 РУ на ОДМВР - Бургас, и вторият,
заемащ длъжността „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ към сектор
„Охранителна полиция“ при 01 РУ на ОДМВР - Бургас, да изпълнят задълженията си по
служба съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, „Полицейските органи могат да извършват
проверки за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило
престъпление или друго нарушение на обществения ред“, и по чл. 165, ал. 2, т. 1 от ЗДвП,
„При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните
работи служби имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите
за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи,
свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз“, поради което и
правилно поведението му е било квалифицирано като престъпно по чл. 270, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведение.
Интелектуалната страна умисъла обхваща съзнаване от страна на подсъдимия, че орган на
власт му е издал полицейско разпореждане във връзка с правомощията си, както и че
неспирайки с мотоциклета, той ще му създаде пречки пред изпълнение на служебните му
задължения, но от волева страна подсъдимият е искал именно това.
Тук е мястото да се посочи, че ВКС е имал повод нееднократно да изтъкне, че не
всяко неподчинение на разпореждане на орган на власт съставлява противозаконно пречене
на изпълнението на задълженията на органа. Съдебната практика ясно разграничава
8
престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК от аналогичното административно нарушение по чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП по съответната степен на обществена опасност на осъществените
деяния. Така ВКС приема, че за да се ангажира отговорността на дееца по чл. 270 НК, а не
по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, конкретният случай следва да се отличава с по-висока степен на
обществена опасност от „обикновеното“ неизпълнение на разпореждане на контролния
орган (Решение № 16/24.02.2009 г. по н. д. № 652/2008 г., III н. о., Решение № 435/05.10.2010
г. по н. д. № 418/2010 г., III н. о., Решение № 511/26.11.2013 г. по н. д. № 1166/2013 г., I н. о.,
Решение № 113/20.03.2014 г. по н. д. № 207/2014 г., III н. о., Решение № 141/01.08.2016 г. по
н. д. № 462/2016 г., III н. о, Решение № 55/28.03.2017 г. по н. д. № 71/2017 г., I н. о.). В
конкретния случай обществената опасност на извършеното категорично прави поведението
на К. С. Г. престъпно, а не административно нарушение. Това е така защото следва да се
вземе предвид, че освен неподчинението той е направил опит да избяга на полицейските
служители, увеличавайки скоростта на мотоциклета, което действие е наложило преследване
и използване на оръжие /възпроизвеждане на изстрели във въздуха/. Всичко това в
комбинацията с иззето свидетелство за правоуправление прави неподчинението на органите
на власт със значително по-висока степен на обществена опасност от типичния случай на
административно нарушение, визиран в ЗДвП, поради което и използването на наказателна
репресия в случая е оправдано и законосъобразно.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода за срок от 1 до 3 години, глоба от 500 до 1500 лв., както и лишаване от право да
управлява МПС. За престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода за срок до 3 години или глоба в размер от 500 до 2000 лв.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 от НК, тъй като намери, че в случая не
са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които
да водят до приложението на чл. 55 НК.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия К. Г. обстоятелства съдът отчете, че
се касае до две отделни престъпления, извършени дръзко и целенасочено. Настоящият
състав взима предвид в негативен план обстоятелството, че се касае за деяния с висока
обществена опасност, като се отчете фактът и че на мотоциклета освен подсъдимият се е
возил и друг пътник. В случая подсъдимият освен, че не се е съобразил с полицейските
разпореждания, но дори е увеличил скоростта и е станал повод за преследване и употреба на
оръжие, като по този начин се е превърнал в реална опасност за участниците в това
преследване, а и за останали граждани. Това поведение само по себе си засяга изключително
широк кръг обществени отношения и е ясен сигнал за това, че подсъдимият явно
демонстрира пълното си несъобразяване с правовия ред в страната. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчита чистото съдебно минало на подсъдимия
(реабилитиран е). Други смекчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира. С
оглед на така изложеното съдът счита, че на подсъдимия К. С. Г. следва да се определят
наказания, както следва: за престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК - лишаване от свобода за
срок от 1 година и глоба в размер на 1500 лв., а за престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК -
следва да се наложи глоба в размер на 2000 лв.
Съдът счита, че на подсъдимия следва да се наложи и кумулативно предвиденото за
престъплението чл. 343б, ал. 3 от НК наказание лишаване от право да управлява МПС,
доколкото към датата на деянието и към настоящия момент подсъдимият е правоспособен
водач, независимо, че книжката му е отнета. Съгласно разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 343б,
ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, когато признае подсъдимия за виновен, съдът във всички
случаи следва да му наложи и наказание „лишаване от право”. При определяне на
конкретния срок, през който подсъдимият следва да бъде лишен от това право, съдът
9
отчита, че управлението на МПС след употреба на наркотични вещества, потенциално
застрашава живота и здравето на всички участници в движението, както и че до настоящия
момент подсъдимият е санкциониран за нарушения по ЗДвП /с общо 13 влезли в сила НП и
10 фиша за отделни нарушения на правилата за движение по пътищата/, т.е. това не му е
първо нарушение на правилата за движение по пътищата. Всичко това кара съдът да приеме,
че времето, през което подсъдимият следва да се лиши от възможността да управлява МПС
следва да е в един по-продължителен период от време, а именно в размер на 26 месеца,
който срок по мнение на настоящия състав се явява съразмерен на обществената опасност на
извършеното и извършителя.
По отношение изпълнение на наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година в
случая съдът приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на
наказанието за срок от 3 години. Към датата на извършване на процесното деяние
подсъдимият не е бил осъждан, наложеното наказание лишаване от свобода е в размер под
три години, както и съдът намери, че за постигане целите, предвидени в чл. 36 от НК, не е
наложително подсъдимият да изтърпи наказанието.
Съдът счита, че така индивидуализираните наказания в пълнота биха могли да
постигнат целите по чл. 36, ал. 1 от НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия и наред с това ще му въздейства предупредително. Освен
всичко горепосочено, с така определените наказания биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
На основание чл. 23 от НК съдът счита, че спрямо подсъдимия следва да се определи
едно общо най-тежко наказание, измежду наложените му по-горе, а именно лишаване от
свобода за срок от 1 /една/ година. Настоящият състав счита, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е необхоД. наложеното
наказание да се изтърпи ефективно. Налице са и останалите предпоставки по чл. 66, ал. 1 от
НК, доколкото към момента на извършване на деянието подсъдимият не е бил осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер (реабилитиран е), а срокът на
наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, поради което и съдът счита, че
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, следва да бъде отложено за
срок от 3 /три/ години.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК към общото най-тежко наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година, съдът присъедини наказанието лишаване от право да управлява
МПС за срок от 26 месеца. А на основание чл. 23, ал. 3 от НК към така наложеното най-
тежко общо наказание лишаване от свобода следва да се присъедини и наказанието глоба в
размер на 2000 лева.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в своята съвкупност, в пълнота
би могло да постигне целите по чл. 36, ал. 1 от НК, като едновременно ще способства за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и наред с това ще му въздейства
предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание
биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато съдът намери подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в
досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 390 лева, поради което и подсъдимият
следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОД МВР - Бургас. В настоящия случай,
подсъдимият следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС-Бургас, сумата от 250 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице, както
10
и сумата от 5 лв. - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
По веществените доказателства:
По делото има приложено веществено доказателство - 1 брой тест-касета от „Drager
Drug Test 5000“, с фабричен № ARLB 0021, което поради характеристиките си и на
основание чл. 111, ал. 1 от НПК, следва да се унищожи след влизане в сила на присъдата
съгласно правилата на ПАС.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11
Съобщи за изтекли лични данни