Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 662
04.08.2023г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на дванадесети юли две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър Вунов
при
секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Антон Стоянов при Окръжна
прокуратура – Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 658 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Петрол“ АД гр.Л.,
представлявано от управителя Г. И. Т.и М. К. Д.– изпълнителни директори, подадена
чрез пълномощник, против Решение №94 от 03.04.2023г., постановено по АНД №20235640200156
по описа на Районен съд – Хасково за 2023г.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. При постановяването му били допуснати
нарушения на закона и съществени нарушения на процесуалните правила.
Районният съд не извършил цялостна проверка за
законосъобразно издаване на обжалваното наказателно постановление, за което
следвало да следи служебно, без да се ограничава от наведените в жалбата
основания. Неправилно било прието, че при съставяне на АУАН не били допуснати
нарушения на чл.40 от ЗАНН, както и че актът отговарял на чл.42 от ЗАНН.
Неправилно било прието и че НП било издадено в
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Връчването на санкционния акт повече от месец след
посочената дата на издаване будило недоумение, като не били ангажирани и
доказателства, потвърждаващи датата на издаване.
Неправилен бил изводът на съда, че НП отговаря на
изискванията на чл.57 от ЗАНН.
Налице било и несъответствие на фактическите
обстоятелства по извършване на нарушението и приложената правна норма за
квалифициране на деянието. Цифровата формулировка на основанието за налагане на
наказанието – чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, правила
напълно неясна волята на наказващия орган относно приложената санкционна норма.
Твърдяното нарушение следвало да е наказуемо по чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1
от ЗДДС, като визирането на правната рамка само на ал. 2 на чл.185 от ЗДДС, без
да било уточнено кое изречение се има предвид, било неправилно. Липсата на
изрично посочване не позволявала да се разбере действителната воля на
административнонаказващия орган.
На следващо място, неправилно от съда било прието, че
не бил налице маловажен случай. Контрол от страна на съда за изпълнение от АНО
на задължението му за преценка за наличието на условия за прилагане на чл.28 от ЗАНН, не бил извършен. Ако това било сторено съдът щял да достигне до извод, че
в разглеждания случай установеното в чл.53, ал.1 от ЗАНН изискване на практика
не било спазено. Не било взето предвид, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не
била прилагана по отношение на санкционираното дружество и същото не било
предупреждавано, че при повторно извършване на административно нарушение от
същия вид, ще му бъде наложено административно наказание. Не било взето предвид
и обстоятелството, че нарушението било първо по ред. Случаят следвало да бъде
квалифициран като маловажен и предвид факта, че лицето предприело незабавни
действия по привеждане на фактическото състояние с нормативните изисквания още
преди да бъде извършена проверка. Извод за маловажност на случая можело да бъде
направен и предвид обстоятелството, че макар дружеството да не заявило
своевременно проверка от БИМ, регистрираната ЕСФП от одобрен тип била свързана
с информационната система на НАП, респ. органите по приходите по всяко време
разполагали с информация за наличното, зареденото или проточеното гориво от
резервоарите в търговския обект. Също така от страна на дружеството не било налице
поведение, насочено към неспазване на установената данъчна дисциплина с цел
укриване на приходи и увреждане на фиска. Навеждат се доводи, че нарушението
било с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи
на нарушения от този вид.
Претендира се отмяна на съдебното решение и на
потвърденото с него наказателно постановление. В писмена молба се поддържа
становището за маловажност на случая. Моли се, в случай на отхвърляне на
релевираните доводи, да се приеме, че нарушението не било извършено виновно от дружеството
и последици от него не били настъпили.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив към Дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „ Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, в писмен отговор навежда доводи за неоснователност на
касационната жалба. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждения на
пълномощника на дружеството касатор, в случай на уважаване на оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
жалбата за неоснователна, поради което предлага решението да бъде оставено в
сила.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата
на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №94 от 03.04.2023г., постановено
по АНД №156/2023г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление
№682150-F665006 от 15.12.2022г., издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив към Дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, с което на „Петрол“ АД, за нарушение на чл.16а, ал.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г.), на основание чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1
от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че не били допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН, след като били
установени предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, а актът за установяване на
административно нарушения отговарял на изискванията на чл.42 от ЗАНН. Не било
допуснато съществено процесуално нарушение при започването на административно
наказателното производство и повдигането на обвинението със съставяне на АУАН,
а НП било издадено в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Последното отговаряло на
изискванията на чл.57 от ЗАНН, като правилна била и дадената правна квалификация
на нарушението. На следващо място, изложените в акта и НП обстоятелства се
установявали по недвусмислен и категоричен начин. Изложеното в тези актове
обосновавало извод за осъществяване от обективна страна на нарушението по чл.16а,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. Правилно деянието било квалифицирано от
административнонаказващия орган като наказуемо по чл.185, ал.2, във връзка с ал.1
от ЗДДС. Предвид характера на нарушението и засяганите от него обществените
отношения, както и липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, сочещи,
че деянието представлява такова с по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид, съдът приел, че случаят не е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Липсвали доказателства за предходни
нарушения от вида на разглежданото, както и други отегчаващи отговорността
обстоятелства, но тези обстоятелства не били от естество да доведат до извод за
наличието на основание за квалифициране на деянието като маловажен случай.
Същите били от значение при преценката за размера на наказанието, като фактът
на предприетите действия за отстраняване на нарушението също бил релевантен в
това отношение. Тези обстоятелства били съобразени от АНО, който наложил
имуществена санкция в минимален размер, като отчел и обществената опасност на
деянието, и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Настоящата
инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно. Оспореният съдебен акт е постановен при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства.
Обосновано е прието от решаващия съд, че не се
констатират допуснати съществени нарушения при провеждането на
административнонаказателната процедура. Доводите на районния съд, че наказаното
лице е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл.16а, ал.1
от Наредба № Н-18/2006г. и че правилно деянието е било квалифицирано като
нарушение на посочената норма и са приложени съответните санкционни норми, са
правилни и изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция.
Съгласно чл.16а, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г., „преди регистрацията на ЕСФП лицата по чл. 3 подават заявление за
първоначална проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия председател
и публикуван на интернет страницата на института, за извършване на проверка на
място в обекта. Българският институт по метрология препраща по електронен път
заявлението в НАП.“.
Според чл.185, ал.2 от ЗДДС, „извън случаите по ал. 1
на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“.
В чл.185, ал.1 от ЗДДС са регламентирани наказания за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Съобразно цитираните нормативни текстове и
установеното от обективна страна, районният съд е извел обосновани и правилни
правни изводи за доказаност на вмененото на дружеството нарушение. При това положение
на касатора правомерно е наложена имуществена санкция в размера, предвиден в
чл.185, ал.1 от ЗДДС, към който препраща ал.2 на същата норма в случаите,
когато извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи.
Размерът на имуществената санкция е правилно определен
от административнонаказващия орган – в нормативно установените предели и
правилно индивидуализиран, в минималния установен от закона размер от 500 лева.
Възражението за неправилно прилагане на санкционната
норма не се споделя. Това, че в НП не е посочено изр. второ на чл.185, ал.2 от ЗДДС, не води до неразбиране от страна на наказателно отговорното лице на какво
основание му се наложен размерът на имуществената санкция, тъй като
съдържанието на целия текст по чл.2 и обвързването на последната с ал.1 на
чл.185 от ЗАДС, са напълно достатъчни за да стане ясна волята на АНО в случая,
предвид вида и характера на нарушението.
В случая обстоятелството, че от нарушението не са
настъпили вреди за фиска е ирелевантно, тъй като приложимата санкционна
разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл.185, ал.2, във връзка с ал.1
от ЗДДС и в случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на
приходи.
Оплакванията, че не били правилни изводите на районния
съд относно спазване на изискванията на чл.34, чл.40, ал.42 и чл.57 от ЗАНН, са
неоснователни. Видно от материалите по административнонаказателната преписка
процедурата по съставяне на АУАН е спазена, а същият, както и НП, съдържат
реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Сроковете за съставяне на АУАН и за
издаване на НП, също са спазени. Връчването на санкционния акт повече от месец
след дата на издаване му няма отношение към сроковете по чл.34, а датата на
издаването, по мнение на настоящия състав, не подлежи на съмнение в случая.
Правилен е изводът на районния съд, че не са налице
предпоставките по чл.28 от ЗАНН. Деянието не се характеризира с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид и настоящият състав намира, че липсват основания за
по-благоприятно третиране на извършителя му.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в
АУАН и НП са установени от районния съд по безспорен начин. Доказан е фактът,
че дружеството като лице по чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. не е
изпълнило задължението си вменено му с разпоредбата на чл.16а, ал.1 от наредбата,
което е трябвало да изпълни преди регистрацията на ЕСФП на 12.04.2022г.
Описаните в актовете по АНП констатации в коментираната насока изцяло се
потвърждават и от представените и приети по РС писмени доказателства, както и
от показанията на разпитаните свидетели. Ето защо правилен е крайният извод на
решаващия съд за потвърждаване на НП.
По изложените съображения касационната инстанция
намира, че оплакванията на дружеството касатор не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. При постановяване на решението си
районният съд е направил адекватен анализ на правилно установените факти и не е
допуснал нарушения на закона. Обжалваното решение е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон, и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева за защита
пред настоящата инстанция, определени съобразно разпоредбата на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №94 от 03.04.2023г.,
постановено по АНД №20235640200156 по описа на Районен съд – Хасково за 2023г.
ОСЪЖДА
„Петрол“ АД, ЕИК *********, гр.Л., да заплати на
НАП, Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив към отдел „Оперативни дейности“ в
главна дирекция „Фискален контрол в ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на
80 (осемдесет) лева деловодни разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за защита пред АдмС – Хасково по настоящото дело.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.