№ 1216
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20241000500976 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 272/16.01.2024г, постановено по гр.д.№ 14480/2021г по описа на СГС,
ГО, I-17 състав, са отхвърлени предявените от „Лимекс“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК
********* срещу ЗК „Лев инс“ ЕАД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 432, ал.
1 вр. чл. 461, т. 3 от КЗ вр. чл. 25 от ЗЧСИ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждането му да заплати,
в качеството му на застраховател на професионалната отговорност на ЧСИ, рег. № *** З. С.
П.-В., сумата от 37006.12 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от действия на ЧСИ З. С. П.-В. по изп.д. № 20137340400680 за периода 01.12.2016г. -
30.11.2021 г. и сумата от 18 771.83 лева мораторна лихва върху главницата за периода
01.12.2016 г. - 30.11.2021 г. Отхвърлени са предявените от „Лимекс“ ЕООД - в
несъстоятелност, ЕИК ********* срещу З. С. П.-В. искове с правно основание чл. 74, ал. 1
от ЗЧСИ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 37 006.12 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от действията й по изп.д. № 20137340400680
за периода 01.12.2016г. - 30.11.2021 г. и сумата от 18 771.83 лева мораторна лихва върху
главницата за периода 01.12.2016 г. - 30.11.2021 г. Осъдено е на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал.
3 от ГПК, „Лимекс“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, да заплати на ЗК „Лев инс“
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 500 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Осъдено е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Лимекс“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК
*********, да заплати на З. С. П.-В., сумата от 2 900 лева разноски за производството.
Решението е обжалвано от „Лимекс“ ЕООД-в несъстоятелност, представлявано от
синдика В. Р., с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно. Възразява срещу тълкуването
на съда на разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, че след като е бил овластен по силата на
тази разпоредба, съдебният изпълнител може да избира един от начините на изпълнение и
да игнорира друг. Поддържа,че подавайки молба за започване на изпълнението по чл.323,
ал.1 ГПК взискателят е длъжен да укаже начина на изпълнение, т.е. да посочи изпълнителен
1
способ, но съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ взискателят може да възложи на частния съдебен
изпълнител правото да определя както начина на изпълнение, така и имуществените права
на длъжника, върху които да се насочи принудителното изпълнение, като отговорността за
законосъобразното предприемане и извършване на изпълнителни действия при това
възлагане се носи от съдебния изпълнител.
Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че до 3.04.2017г не било
налице незаконосъобразно бездействие на съдебния изпълнител, тъй като на негова
преценка били предоставени изпълнителните действия, които да предприеме. Следвало е да
насочи изпълнение върху имущество, което е секвестируемо, тъй като на 15.06.2015г по
изпълнителното дело е постъпило удостоверение с изх. № 070371601362824/11.06.2015г на
ТД на НАП Велико Търново, ведно със справка за актуалните трудови договори на длъжника
към 9.06.2015г, в които е отразено, че длъжникът О. Г. е имал трудов договор с „Диско дура
тера“ АД, сключен на 1.04.2014г и основна месечна заплата в размер на 2 000лв., но ЧСИ З.
В. не е наложила запор върху вземането му за трудово възнаграждение. Друго имущество,
от което е можел да се удовлетвори взискателят „Лимекс“ ЕООД, не е имало, поради което
неналагането на запор върху единственото такова, от което са могли да постъпят суми, е
пропусната полза за взискателя.
Сочи, че неправилно съдът е обсъждал образуването на друго изпълнително дело №
2901777340400020, по което са били изпращани писма до работодатели на Г. и същите се
връщали като непотърсени.
Подържа, че съдебният изпълнител не е наложил запор и след като взискателят е
поискал да се извърши пълно имуществено проучване на длъжника О. Г. с молба на
3.04.2017г и на 28.03.2019г, като едва на 19.09.2019г е изпратено запорно съобщение до
работодателя.
Позовава се на съдебно-счетоводна експертиза, която е установила връзката между
пропуснатата полза и бездействието на съдебния изпълнител, и е изчислено, че
секвестируемият доход на длъжника за процесния период е 386 842.67лв., като и след
приспадане на несеквестируемия доход, изплатените суми са по-големи от размера на
исковата претенция.
Поддържа, че поради бездействието на ЧСИ З. В. не са били събрани суми от
секвестируемия доход на длъжника О. Г., от които взискателят „Лимекс“ ЕООД /н./ е могъл
да се удовлетвори.
Претендира да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените искове.
Ответната страна-З. С. П.- В., представлявана от адв. А.Д. от САК, е оспорила
въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Поддържа, че чл.18, ал.1 ЗЧСИ дава право на
ЧСИ по своя преценка да избере начина на изпълнение. Счита за правилни изводите, че на
ЧСИ е била служебно известна информация от образувано в началото на 2017г
изпълнително дело № 20177340400020, по което солидарен длъжник е длъжникът по
процесното изпълнително дело № 20137340400680 О. Г.. Сочи, че са били изпратени две
запорни съобщения за запор на възнагражденията на О. Г. по трудови и граждански
договори, като първото запорно съобщение е с дата от 23.11.2017г до касиера на „Диско
Дура Тера“ АД, на което връчителят е отбелязал, че е посетил три пъти адреса на
дружеството, но адресатът не може да бъде установен на адреса, заключено е постоянно и
няма работници и служители на дружеството, които да получат запорното съобщение. На
29.12.2017г от връчителя е било залепено уведомление до третото задължено лице, но в
двуседмичния срок в деловодството не се е явило лице, което да получи запорното
съобщение. Второ запорно съобщение е било изпратено до касиера на „Фууд индъстри“ АД,
с отбелязване, че не е било възможно да се връчи на адресата, с което на ЧСИ служебно му е
било известно, че запорните съобщения до двете дружества не могат да бъдат връчени,
поради което не са били изпратени запорни съобщения до същите задължени лица и по изп.
2
дело № 20137340400680. Счита за правилно приетото от съда, че за периода 28.03.2019г до
датата на преместване на делото 11.02.2021г не е налице незаконосъобразно бездействие,
тъй като са предприети своевременни действия за налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника. След подадена молба на 28.03.2019г от взискателя с искане за
извършване на проучване на имущественото състояние и евентуално налагане на запор на
трудовото възнаграждение, е извършено такова, и на 22.08.2019г от НАП е постъпила
справка, че актуален работодател на длъжника е „Диско Дура Тера“ АД, като на 19.09.2019г
е изпратено уведомление за наложен запор, което не е могло да бъде връчено, и е било
поставено уведомление на адреса на дружеството, като в двуседмичния срок не се е явило
лице, което да получи запорното съобщение.
Ответната страна ЗК „Лев Инс“ АД, представлявано от юрк.З. Т., е оспорила
въззивната жалба, с доводи, че не е установено нарушение от страна на ЧСИ, че
дружеството не е застраховател за целия период и че от трудовото възнаграждение на
длъжника не е възможно събиране на цялата сума.
Третото лице-помагач „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД не е ангажирало становище по
въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът по делото „Лимекс“ ЕООД /в несъстоятелност/ е посочил в исковата молба,
че на 19.04.2013г е било образувано изпълнително дело № 20137340400680 по описа на ЧСИ
З. П. В., с рег. № ***/2013г, с взискател ищцовото дружество и длъжник О. В. Г., като
задължението му произтича от десет броя изпълнителни листове, с общ размер на
задължението 533 602.16лв. С молбата за образуване на изпълнителното дело е било
възложено на съдебния изпълнител на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ изцяло да проучи
имущественото състояние на длъжника, да извърши справки, да набави документи и книжа
и да определи начина на изпълнението, с цел събиране на суми и съответно попълване на
масата на несъстоятелността. На 15.06.2015г по изпълнителното дело е постъпило
удостоверение с изх. № 070371501362824/11.06.2015г на ТД на НАП В.Търново, ведно със
справка за актуалните трудови договори на длъжника към 9.06.2015г, съгласно които е имал
актуален трудов договор с дружеството „Диско Дура Тера“ АД, сключен на 1.05.2014г и
основна месечна заплата в размер на 2 000лв. ЧСИ не е наложила запор върху вземането му
за трудово възнаграждение. Подържа, че съдебният изпълнител не е наложил запор и след
като взискателят е поискал да се извърши пълно имуществено проучване на длъжника О. Г. с
молба на 3.04.2017г и на 28.03.2019г, като едва на 19.09.2019г е изпратено запорно
съобщение до работодателя. Не са били събрани суми по делото, на 7.10.2020г е депозирана
нова молба до ЧСИ с искане да се извършат имуществени справки и да се предприемат
изпълнителни действия срещу имуществото на длъжника, но тъй като не са били
предприети, на 11.01.2021г е депозирал молба за прехвърляне на делото на ЧСИ В.Ц., рег. №
*** на КЧСИ. Въз основа на справка от ТД на НОИ е установено, че длъжникът О. Г. е имал
регистрирани трудови и граждански договори за периода от завеждане на изпълнителното
дело 19.04.2013г до подаване на искането. Претендирал е да бъде осъдено ответното
дружество ЗК „Лев Инс“ АД, и при евентуалност ответницата З. С. П.-В., да заплатят сумата
от 37 006.12лв. за имуществени вреди за периода 1.12.2016г до 30.11.2021г за пропуснати
ползи и сумата от 17 771.83лв. за лихва за забава за периода 1.12.2016г до 30.11.2021г.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е оспорил исковите претенции, с доводи, че не е налице
пряка причинна връзка между противоправните действия на съдебния изпълнител и
имуществените вреди.
Ответницата З. В. е оспорила исковите претенции с доводи, че взискателят е
възложил действия по реда на чл.18, ал.1 ЗЧСИ, като след прочуване на имуществото на
3
длъжника били наложени запори на банкови сметки, от които са постъпили суми. На
18.05.2015г взискателят е представил нови изпълнителни листове и е поискал
присъединяване на вземанията, и отново е възложил на съдебния изпълнител действия по
реда на чл.18, ал.1 ЗЧСИ, като били наложени възбрани върху недвижимо имущество на
длъжника.
До 03.04.2017 г. не е било налице незаконосъобразно действие на съдебния
изпълнител, тъй като на негова преценка били предоставени изпълнителните действия,
които да предприеме. Взискателят посочил за първи път като изпълнителен способ- запор
на трудовото възнаграждение с молба от 03.04.2017 г. След тази дата ЧСИ В. е наложила
запор на банкови сметки на длъжника и извършила опис на негови движими вещи. В
началото на 2017 г. при нея било образувано и друго изпълнително дело, по което О. Г. бил
солидарен длъжник - изп.д. № 20177340400020. По него на работодателите на длъжника
били изпращани запорни съобщения, които се връщали в цялост с отбелязване, че не могат
да бъдат връчени. Затова по изпълнителното дело от 2013 г. действия по налагане на запор
върху трудови възнаграждения на Г. не били предприемани. В периода 03.04.2017 г. -
28.03.2019 г. не е било налице незаконосъобразно бездействие от страна на съдебния
изпълнител З. В.. По изпълнително дело № 20137340400680 съдебният изпълнител изпратил
запорно съобщение до работодателя на О. Г. „Диско Дура Тера“ АД на 19.09.2019 г., но
адресатът не е бил установен на адреса. Въпреки оставеното уведомление, не се е явило
лице, което да получи съобщението.
Претендираните имуществени вреди под формата на пропусната полза предполагали
сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице. Последвалите изпълнителни
действия показали, че събиране на вземането на взискателя от наложени запори върху
трудови възнаграждения на длъжника не се е осъществило. Длъжникът имал задължения
към НАП, който е присъединен взискател и при евентуално събиране на суми, този
присъединен по право взискател би се удовлетворил преди дружеството. С привилегия се
ползвали и таксите и разноските по изпълнителното дело. Релевирано е и възражение за
погасяване по давност на исковите претенции за лихви.
Третото лице помагач на ответницата З. П.-В. „ДЗИ-Общо застраховане“ АД е
оспорило като неоснователни исковите претенции.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил исковите претенции,
като е приел, че извършените изпълнителни действия по процесното изпълнително дело се
основават на възлагане от страна на взискателя, което предполага съдебният изпълнител да
събере всички сведения за имущественото състояние на длъжника, като и прецени кои са
подходящите изпълнителни способи за да се постигне удовлетворяване на взискателя, като
са извършени изпълнителни действия по налагане на запори на сметки на длъжника,
възбрани на недвижим имот, опис на движими вещи, запор на дружествени дялове, че са
били налице близки роднински връзки между представляващ работодателя на длъжника и
самия длъжник, което е и довело до прекратяване на трудовото правоотношение, с което не
се установява пряка причинна връзка между бездействието на ЧСИ и вредите, които ищецът
твърди да е претърпял.
Безспорно между страните по делото е, че за периода 1.01.2016г до 31.12.2018г „ДЗИ-
Общо застраховане“ АД е било застраховател на професионалната отговорност на ЧСИ З.
П.-В., а за периода 4.01.2019г до 3.01.2022г е била застрахована при ответното дружество ЗК
„Лев Инс“.
Спори се дали ЧСИ З. П.-В. е имала противоправно поведение, изразяващо се в
бездействие –не е наложила запор по образуваното изп. дело № 20137340400680 върху
получавани от длъжника О. В. Г. трудови възнаграждения за периода декември 2016г–
ноември 2021г.
Видно от приложените доказателства е, че на 19.04.2013г до ЧСИ З. П..-В., с рег. №
4
*** по КЧСИ е била подадена молба за образуване на изпълнително дело от „Лимекс“ ЕООД
срещу О. В. Г. за събиране на сумите по приложения изпълнителен лист и е възложено на
ЧСИ проучване на имущественото състояние на длъжника. В молбата е посочено, че на
основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ се възлага на ЧСИ да проучи имущественото състояние на
длъжника, да направи справки, да набави документи, книжа и други, както и да определи
начина на изпълнението. Същото искане е направено и в последващи молби от взискателя
„Лимекс“ ЕООД /в несъстоятелност/, с представяне на нови изпълнителни листове, които са
присъединени към образуваното изпълнително дело № 21037340400680, от 18.05.2015г., от
22.05.2015г.
На 22.04.2013г е била извършена справка за притежавани недвижими имоти, през
м.юни 2013г е наложен запор върху дружествени дялове на длъжника в „Гостилница“ ООД и
изпратени запорни съобщения до банки за налагане на запори върху вземания. През 2015г
по изпълнителното дело са представени нови осем изпълнителни листа. На 4.06.2015г до О.
Г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение за дължимите суми по представените
изпълнителни листове на взискателя и е вписана възбрана върху сграда за търговия в
гр.Севлиево.
От ЧСИ е изпратено съобщение с изх. № 6244/4.06.2015г. до ТД НАП Габрово,
получено на 5.06.2015г., с което е изискана информация за декларирано недвижимо и
движимо имущество, банкови сметки, трудови договори на имота на длъжника, размер на
публичните задължения, наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването му,
както и за имущество, срещу което е започнало принудително изпълнение, като е получено
удостоверение с изисканата информация на 15.06.2015г., в което е посочено, че длъжникът
О. Г. има сключен трудов договор към 9.06.2015г с „Диско Дура тера“, с дата на сключване
на 1.04.2014г.
На 03.04.2017 г. представителят на взискателя е подал молба до ЧСИ, рег. № ***, в
която е поискал продължаване на изпълнението по изп.д. № 20137340400680 - проучване на
имущественото състояние на длъжника О. Г. и при наличие на секвестируемо имущество
или доходи - налагане на възбрана/запор, включително върху трудовото възнаграждение на
длъжника. Съдебният изпълнител е изискал с писмо с изх. № 6825/30.05.2017г справка
от ТД на НАП Габрово относно имуществото на длъжника.
След внасяне на дължимите авансови такси ЧСИ З. П.-В. е направила справка в
регистъра на банковите сметки и сейфове при БНБ към 16.05.2017 г. и е изпратила запорно
съобщение до „Търговска банка“ АД.
При извършени справки е установено наличието на трудов договор с „Диско Дура
Тера“ АД към 01.06.2017г.
Частният съдебен изпълнител е извършил опис и оценка на движими вещи на
длъжника, като на 19.10.2017 г. е съставен протокол, според който движимите вещи
принадлежат на трето лице, на което ги е продал през 2014 г.
Взискателят е подал нова молба на 28.03.2019 г., като са извършени справки за
имущественото състояние на длъжника, както и за актуални трудови договори.
Видно от справка, издадена от ТД на НАП, е, че работодател на длъжника е „Диско
Дура Тера“ АД към 18.06.2019г.
Изпратено е запорно съобщение на 19.09.2019г, което не е могло да бъде връчено на
адесата-работодател „Диско Дура Тера“ АД.
На 26.09.2019 г. на входната врата на адреса по седалище на работодателя на О. Г. -
„Диско Дура Тера“ АД - Западна индустриална зона, местност „Селимов геран“ е залепено
уведомление за явяване в двуседмичен срок при ЧСИ, рег. № ***.
На 07.10.2020 г. от синдика на „Лимекс“ ЕООД /в несъстоятелност/ е подадена молба,
в която изрично е формулирано искане за налагане на запор върху вземания на О. Г. в
5
„Гостилница“ ООД и в „Бета Логистик“ АД.
На 11.01.2021 г. взискателят е поискал делото да бъде прехвърлено при ЧСИ, рег. №
*** - В. Л. Ц.. При този съдебен изпълнител делото е образувано под № 20217320400088.
След справка за актуални трудови договори на длъжника е установено, че трудовото
правоотношение на О. Г. с „Диско Дура Тера“ е прекратено на 18.09.2019 г., а от 17.09.2019г.
има сключен трудов договор с „Млека Инвест“ ЕООД, от 20.11.2019г с „Деари Фууд
България“ АД.
На 04.02.2021 г. частният съдебен изпълнител В. Ц. е изпратила запорно съобщение
до „Деари Фууд България“ АД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на О.
В. Г.. Получен е отговор, че трудовото правоотношение с Г. е прекратено на 05.02.2021г. На
същата дата е изпратено запорно съобщение и до „Млека Инвест“ ЕООД, като в отговора е
посочено, че Г. е освободен на 02.02.2021г.
По изпълнително дело №20177340400020 по описа на ЧСИ В., по което О. Г. също е
длъжник, е било изпратено през ноември 2017г. до работодателя „Диско Дура Тера“ АД
запорно съобщение, но адресатът не е открит на адреса и не са намерени работници или
служители, които да го получат. На 29.12.2017 г. е залепено уведомление до третото
задължено лице.
По изп.д. № 20177340400020 е изпратено запорно съобщение до другия работодател
на Г. - „Фууд Индъстри“ АД, но разписката е върната с отбелязване, че пратката не е
потърсена.
Въз основа на обсъдените доказателства, въззивният съд приема следното от правна
страна:
По делото е предявена искова претенция с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с
чл.15, ал.3 от НЗЗЧСИ вр. с чл.25 ЗЧСИ от ищцовото дружество „Лимекс“ ЕООД срещу ЗК
„Лев Инс“ АД, и при евентуалност иск по чл.441 от ГПК срещу З. П.-В. за ангажиране на
отговорността на дружеството и заплащане на застрахователно обезщетение по
застрахователен договор за вреди от противоправно поведение на застрахован частен
съдебен изпълнител В. и за отговорност на съдебния изпълнител.
Фактическият състав включва наличието на застрахователно правоотношение,
настъпване на застрахователно събитие и причинени вреди. Следва да се установи
процесуално незаконосъобразно действие или бездействие на ЧСИ. /Решение № 120 от
8.07.2011г по т.д.№ 1123/2010г II Т.О. на ВКС, Решение № 264/ 8.04.2010г по гр.д.№
474/2009г, IV Г.О. на ВКС./ За отговорността важат правилата за деликтната отговорност,
като спецификата произтича от това, че деликтът се изразява в незаконосъобразни действия
на съдебния изпълнител като орган на принудително изпълнение. Тя може да бъде
ангажирана доколкото са налице предпоставките по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. освен установяване
на процесуалната незаконосъобразност на действията (или бездействията) на съдебния
изпълнител, трябва да бъде установено, че в причинна връзка от тях са настъпили
претендираните вреди. Съдебният изпълнител носи отговорност за вредите, които е
причинил при изпълнение на своята дейност, като съгласно съдебната практика на ВКС-
Решение № 264/08.04.20010 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 474/2009 г. постановено по реда на
чл. 290 от ГПК, се приема, че дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, както и че фактическият състав на
отговорността на ЧСИ по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ обхваща: неправомерни действия на ЧСИ,
настъпила при упражняване дейността му, вреда и причинна връзка. Увреждането следва да
има директно въздействие върху правната сфера на ищеца, той не би претърпял вреди, ако
не бе незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ, тъй като преки са само вреди,
които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат.
Имуществената отговорност е регламентирана в разпоредбата на чл. 441 от ГПК, като
6
частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени
от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. В съответствие с посочения
общ принцип е и нормата на чл. 74 от ЗЧСИ, съгласно която частният съдебен изпълнител
отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност,
като не съществува спор, че по своя характер отговорността е деликтна и се реализира при
наличие на незаконосъобразно процесуално действие или бездействие при изпълнение на
дейността му. Независимо дали е извършил действия, които не е имал право да извърши
/такива, които са извън предвидените в закона, вкл. и когато за тях се носи наказателна
отговорност/ или е имал право да извърши, но предвидените в закона хипотези и
предпоставки за извършването им не са били налице, или пък е бездействал, когато законът е
повелявал да осъществи съответното действие, релевантно за отговорността на частния
съдебен изпълнител е обстоятелството, че действията/бездействията са осъществени в
качеството му на ЧСИ при или по повод на тази професионална дейност и от тях са
настъпили вреди.
С молбата за образуване на делото взискателят „Лимекс“ ЕООД е посочил, че на
основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ възлага на съдебния изпълнител изцяло да проучи
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, набавя документи, книжа и
други, както и да определи начина на изпълнението. Въз основа на това следва, че в чл. 426,
ал. 2 ГПК е разпоредено, че в молбата за образуване на изпълнително дело взискателят
трябва да посочи начин на изпълнение, като преди да уточни способа на изпълнение
взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на
длъжника, да направи справки и да изисква преписи от документи. Така следва да се тълкува
и чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - взискателят да възложи на частния съдия изпълнител сам да определи
начина на изпълнението. По общите правила на ЗЗД, които няма основание да се изключат,
взискателят може да потвърди действията на съдебния изпълнител по избор на
изпълнителен способ. /Така Решение № 445 от 27.07.2010г. на ВКС по гр. д. № 1219/2009 г.,
IV г. о., ГК и Решение № 120 от 8.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1123/2010 г., II т. о., ТК/
Въз основа на това следва, че до момента, в който визискателят не е поискал с молба
от 3.04.2017г налагането на запор на трудово възнаграждение на длъжника /л.252 по делото/,
то извършваните изпълнителни действия са били предоставени на преценка на съдебния
изпълнител.
След молбата с вх. № 3640/3.04.2017г е било възложено на съдебния изпълнител
конкретен изпълнителен способ, поради което считано от тази дата същият е имал
задължение при налична справка за работодател на длъжника и получавано трудово
възнаграждение да наложи запор върху същото.
От обсъдените доказателства се установява, че ЧСИ В. не е извършила изпълнителни
действия-налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжника О. Г. при работодателя
му „Диско Дура Тера“ АД, като по друго изпълнително дело със същия длъжник й е било
служебно известно, че не могат да се връчат запорни съобщения до работодателя, тъй като
съобщенията са върнати в цялост и след залепено уведомление на адреса, същият не се е
явил за получаване на съобщението. След изпращане на запорно съобщение до работодателя
на длъжника „Диско Дура Тера“ АД по изпълнително дело № 20137340400680 по описа на
ЧСИ В. на 19.09.2019г /л.303 по делото/ същото се е върнало невръчено, с отбелязване
„несъществуващ адрес“. Същевременно ЧСИ е извършил други изпълнителни действия по
делото-налагане на запори на банкови сметки, възбрана върху недвижим имот, опис на
движими вещи от 7.06.2013г, запор върху дружествени дялове от капитала на „Гостилница“
ООД.
Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и
означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие
или бездействие на частния съдебен изпълнител - тъй като преки са само тези вреди, които
7
са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е.
които са адекватно следствие от увреждането. При иск, предявен на основание чл. 74, ал. 1
ЗЧСИ, отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила
вреда, причиняване при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка. В този
смисъл е налице задължителна практика на ВКС - решения по чл. 290 ГПК № 264/8.04.10 г.
по г. д. № 474/09 на ВКС, IV ГО, и № 120/8.07.11 г. по т. д. № 1123/10 на ВКС, ТК, II ТО.
По делото не се установява настъпването на такива преки вреди, тъй като дори и да
беше изпратено запорно съобщение, то същото като невръчено, не би могло да доведе до
налагане на запор и съответно събиране на суми от трудовото възнаграждение на длъжника.
Не само бездействието на съдебния изпълнител, а и невъзможността да се наложи
съответния запор от работодателя, поради невъзможността му да бъде уведомен, са причина
да не се осъществи изпълнителния способ. Следва да се отчете, че на съдебния изпълнител
му е било служебно известно това обстоятелство от изпратени запорни съобщения до същия
работодател на същия длъжник по друго негово дело.
При липса на установени вреди от неправомерните действия на съдебния изпълнител,
то не следва да се ангажира отговорността на застрахователното дружество, както и на
самия съдебен изпълнител, като не е налице и причинна връзка между твърдените вреди и
бездействието на съдебния изпълнител.
Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил исковите претенции,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено
на основание чл.271, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдено
„Лимекс“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ********* да заплати на „ЗК Лев Инс“ АД сумата
от 540лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение и на З. С. П.-В. сумата от
6134.00лв. за разноски за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на
основание чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като съгласно чл.7, ал.2, т. 5 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото се
изчислява, че е 6134.69лв. с ДДС, който размер е по-висок от претендирания от ответницата.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 272/16.01.2024г, постановено по гр.д.№ 14480/2021г по описа
на СГС, ГО, I-17 състав.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК Лимекс“ ЕООД/ в несъстоятелност/, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на „ЗК Лев Инс“ АД сумата от 540лв. за разноски да
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК ГПК Лимекс“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на З. С. П.-В. сумата от 6134.00лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9