Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №1267 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника Е.Б.Б. срещу решение от 20.08.2018 г. по гр.д. №2647/2016 г. по описа
на СРС, 75 състав, в частта, в която е признато за установено на основание
чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.50 ал.1 ЗУЕС, че жалбоподателят дължи на ЕС на
сграда в гр. София, жк. „*****, сумата от 269,00 лв., представляваща неплатени
вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ на етажната собственост за периода 2012 г.
- 2014 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2014 г. до
окончателното плащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по гр.д. №59817/2014 г. по описа на СРС, 75 състав, като
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото
производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е незаконно и постановено в нарушение на ЗУЕС. Сочи, че за периода 2009 г.
- 20.09.2012 г. липсват доказателства за валидно взети решения от ЕС за
заплащане на режийни разноски. Поддържа, че всички процесни вземания са
погасени по давност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени решението и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна ЕС на сграда в гр. София, жк. „*****, в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Решението
не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за
разликата над посочената по-горе сума до пълния претендиран размер от 462,00
лв. като неоснователен поради изтекла погасителна давност за сумата от 88,00
лв. и за периода 2009 г. - 2011 г. вкл., а за сумата от 10,00 лв.,
представляваща глоба за непочистване на снега при входа при зимни условия на 26.01.2014
г., като неоснователен, поради което решението в тези части е влязло в законна
сила.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.41 ЗС, всеки собственик, съразмерно с дела си, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите
части. Кои са части от сградата са общи, се сочи в разпоредбата на чл.38 ЗС.
Разпоредбата на чл.50 ал.2 т.1 ЗУЕС, предвижда, че средствата
във фонд „Ремонт и обновяване“ се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с
решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в
общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от
минималната работна заплата за страната.
За
основателността на предявения иск следва да се установи, че ответникът е
собственик на самостоятелен обект в СЕС, както и че е взето решение на Общото
събрание за заплащане на вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, както и техният
размер, дължим от ответника – етажен собственик.
Тежестта
на доказване са носи от ищеца.
При съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства /протоколи за проведени ОС на процесната СЕС и
заключението на ССчЕ, което настоящият съдебен състав кредитира напълно/ се
установява, че размерът на дължимите от ответника за периода 2012 г. - 2014 г.
месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ е в общ размер на сумата от 288,00
лв., от които сумата от 20,00 лв. за 2012 г. За дължимата за 2012 г. сума в
размер на 20,00 лв. е налице валидно взето решение на проведеното на 20.09.2012
г. ОС на процесната ЕС и същата е дължима, считано от 01.10.2012 г.
Настоящият
съдебен състав намира за ирелевантни доводите на въззивника за липса на валидно
взети решения от ЕС за заплащане на режийни разноски за периода 2009 г. -
20.09.2012 г., доколкото първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният иск в
частта за периода 2009 г. - 2011 г. и е приел, че ответникът дължи вноски във
фонд „Ремонт и обновяване“ за останалия период в общ размер на сумата от 269,00
лв., определена по реда на чл.162 ГПК.
Ответникът не доказа
положителния факт на плащането на процесните месечни вноски във фонд „Ремонт и
обновяване“.
Дължимите
суми за вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ представляват по своя характер
„периодични плащания“ по смисъла на чл.111 б. „в“ ЗЗД, доколкото са повтарящи
се задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определен интервал от време, а размерът на
плащането е изначално определен – ТР №3/2011 г. на ОСГК на ВКС, и се погасяват
с изтичане на тригодишна давност. Към датата на предявяване на иска /04.11.2014
г. - чл.422 ал.1 ГПК/ са погасени вземанията за периода 2009 г. - 04.11.2011 г., както е приел и СРС.
С
оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло в обжалваната му част.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №473394/20.08.2018
г., постановено по гр.д. №2647/2016 г. по описа на СРС, ГО, 75 състав, в
обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.