№ 1
гр. Враца , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Камелия П. Колева
Секретар:Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско
дело № 20201400500392 по описа за 2020 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №472/06.08.2020 год.,постановено по гр.дело №4543/2019 год. по описа
на Районен съд-Враца,състав на съда е уважил предявените от "Топлофикация-Враца"ЕАД
против Е. Т. Е. от гр.Враца искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК във връзка с
чл.79,ал.1 ЗЗД,вр. чл.149 и чл.150 ЗЕ и с правно основание чл.422,ал.1 ГПК във връзка с
чл.86 ЗЗД, като е признал за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по заповед
за изпълнение на парично задължение №1171/21.05.2019 год., издадена по ч.гр.дело
№1866/2019 год. на РС-Враца,а именно:1) 861.03 лева–главница, представляваща
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за жилище в гр.*** за периода от
30.11.2016 год. до 30.06.2018 год.; 2) 168.26 лева - лихва за забавено плащане за периода от
31.12.2016 год. до 08.05.2019 год.; 3) законната лихва върху главницата,считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 20.05.2019 год., до окончателното й изплащане.
Отхвърлил е иска с правно основание чл. чл.422,ал.1 ГПК във връзка с чл.86 ЗЗД за сумата
над 168.26 лева до пълния заявен размер от 168.41 лева. Осъдил е Е. Е. да заплати на
"Топлофикация-Враца"ЕАД-гр.Враца сумата от общо 800.00 лева, представляваща разноски
в заповедното и първоинстанционното производство.
Решението е обжалвано от ответника Е. Е. с въззивна жалба, подадена от особения
му представител адв.Л. В. от АК-Враца. Адв. В. поддържа, че в частта, с която исковете са
уважени, решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, като постановено в
1
нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения, и излага своите
подробни съображения. Счита,че ищецът не е доказал исковите си претенции, като нито
едно от приетите за безспорни от съда обстоятелства не е доказано. Моли решението на РС-
Враца да бъде отменено в обжалваната част, а исковете отхвърлени,като неоснователни и
недоказани.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемото "Топлофикация-Враца" ЕАД-гр.Враца не
е депозирало отговор.
Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са
събирани.
Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в
установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.
След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с
доводите и съображенията на страните,настоящият състав приема за установено от
фактическа страна следното:
Районен съд-Враца е сезиран със заявление от "Топлофикация-Враца"ЕАД гр. Враца
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Е. Т. Е.
от гр.Враца за следните вземания:1) сумата от 861.03. лв. главница - за периода от
30.11.2016 г. до 30.06.2018 г. за незаплатена топлинна енергия доставена в жилище на адрес
гр. ***; 2) за сумата от 168.41 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 31.12.2016 г. до 08.05.2019 г.;3) за законната лихва върху главницата,считано от
датата на подаване на заявлението -20.05.2019 год. до окончателното й изплащане;4) за
направените деловодни разноски в размер на 25.00 лв. държавна такса за издаване на
заповед за изпълнение и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По подаденото заявление е образувано ч.гр.дело №1866/2019 год. по описа на РС-
Враца и, приемайки че са налице предпоставките на чл.410 и следващите от ГПК, районният
съд е издал заповед за изпълнение № 1171/21.05.2019 год. С разпореждане №
7710/09.10.2019 год. съдът е указал на заявителя "Топлофикация - Враца"ЕАД гр.Враца да
предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповед за изпълнение на парично
задължение № 1171/21.05.2019 год. е връчена на длъжника Е. Т. Е. при условията на
чл.47,ал.5 ГПК. В указания срок "Топлофикация - Враца"ЕАД - гр.Враца е предявила иск за
установяване на вземането си, предмет на настоящия спор.
В исковата молба ищецът "Топлофикация - Враца"ЕАД гр.Враца твърди, че
ответникът Е. Т. Е. е абонат на дружеството и е потребител на топлинна енергия. Поддържа
се, че ответникът има открита партида за жилище, находящо се в гр. ***, като за периода от
30.11.2016 год. до 30.06.2018 год. дължи на ищеца сумата от 861.03 лева, представляваща
незаплатена сума за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от
сградна инсталация, а за периода от 31.12.2016 год. до 08.05.2019 год. дължи и сумата от
168.41 лева, представляваща размер на обезщетението за забавено плащане,считано от
падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Сочи се, че до ответника са били изпратени няколко
покани за доброволно изпълнение, но Евтимов не е изпълнил задълженията си към
2
ищцовото дружество. С обективно съединените искове се иска да бъде признато за
установено, че Е. Т. Е. дължи на "Топлофикация-Враца" ЕАД, гр.Враца посочените в
заповед за изпълнение № 1171/21.05.2019 год суми. Претендират се направените разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
Изискано и приложено по делото е ч.гр.дело №1866/2019 год. на РС-Враца.
В първоинстанционното производство ответникът Е. Т. Е. е призован по реда на
чл.47,ал.1 ГПК и на основание ал.6 от същия текст му е назначен особен представител в
лицето на адв.Л. В. от АК-Враца на разноски на ищцовото дружество.
В срока по чл.131,ал.1 ГПК адв.В. е депозирала писмен отговор,с който предявените
искове са оспорени по основание и размер.Оспорено е качеството на потребител на
ответника, като са наведени доводи, че същият не е собственик на процесното жилище.
Оспорени са представените от ищцовото дружество изравнителни сметки и справки, като
частен свидетелстващи документи, като се поддържа, че посочените суми не са правилно
изчислени и не отговарят на реалното количество доставена, респ. потребена топлинна
енергия.
От приетото и неоспорено заключение на съдебно-техническа и счетоводна
експертиза, изготвено от вещото лице Татяна Антонова, което съдът приема като
обосновано и компетентно се установява, че процесния имот, находящ се в гр. *** е с
отопляем обем 129 куб.м. и през претендирания период в жилището е потребявана топлинна
енергия само за отопление. Имотът е топлоснабден от абонатна станция №304. Вещото лице
е посочило, че отчитането, дяловото разпределение и начисляването на разходваната
топлинна енергия в абонатна станция №304 е извършено в съответствие с изискванията на
нормативната уредба, въз основа на извършени отчети на мерителните уреди от топлинния
счетоводител и извършено дялово разпределение на отчетената топлинна енергия.
Експертът е изчислил, че дължимата сума за потребена топлинна енергия за отопление в
жилището на ответника и топлиннна енергия за сградна инсталация-общи разходи е в
размер на 861.03 лв. за периода от 30.11.2016 год. до 30.06.2018 год. , а размерът на
мораторната лихва за забава е 168.26 лева за периода от 31.12.2016 год. до 08.05.2019 год. В
заключението е констатирано още, че в имота е осигуряван достъп на топлинния
счетоводител за отчитане показанията на уредите, като са изготвяни отчетни формуляри,
Изготвяни са и изравнителни сметки, по които няма данни да са подавани възражения, и
ищцовото дружество ежемесечно е издавало фактури за задълженията за разпределена
топлинна енергия.
С молба вх.№7178/01.06.2020 год. по описа на РС- Враца "Топлофикация -
Враца"ЕАД - гр.Враца е представила по делото нот.акт от 16.07.1982 год.,както и справка от
НБД Население,от които е видно, че Евтимов е закупил процесния имот на 16.07.1982 год.,
преди да сключи граждански брак на 01.01.1991 год.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл. 150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД. С иска по чл.422 ГПК се цели
стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като титул за принудително
3
събиране на вземането. В това исково производство задължение на ищеца е да установи
основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу
ответника-длъжник,който от своя страна следва да докаже, че е погасил задълженията си
към ищеца.
През процесния период отношенията между страните във връзка с доставката,
отчитането и разпределението на топлинна енергия се регулират от действащите ЗЕ /ДВ,
бр.107/ 09.12.2003 г./, приетите въз основа на закона /чл. 125 и сл. от ЗЕ/ Общи условия,
одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР, както и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.Съгласно чл.150 от Закона за енергетиката, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите;редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване или други контролни приспособления; редът и сроковете за
предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за
разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът
за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия
между страните, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в
отношенията между същите.
В конкретния случай ответникът, чрез особения представител е оспорил
предявените искове с аргумент, че е възможно Е. Е. да не е собственик на процесното
жилище и оттук да няма качеството на потребител на топлинна енергия и да не е в
договорни отношения с ищеца, тъй като между тях няма сключен писмен договор.
Въззивният съд приема, че въззиваемото дружество е доказало в първоинстанционното
производство, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на
§ 1, т.42 от ЗЕ. В него е посочено, че потребител на енергия или природен газ за битови
нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. По делото са представени
доказателства,че през исковия период собственик на имота е бил именно Е. Е..
Според представените в производството писмени доказателства и заключението на
вещото лице,ищецът е изпълнявал точно задълженията си и за процесния период от
30.11.2016 год. до 30.06.2018 год. е доставил топлинна енергия за отопление в жилището на
4
ответника. Имотът е топлоснабден от абонатна станция №304. Вещото лице е посочило, че
отчитането, дяловото разпределение и начисляването на разходваната топлинна енергия в
абонатна станция №304 е извършено в съответствие с изискванията на нормативната
уредба,въз основа на извършени отчети на мерителните уреди от топлинния счетоводител и
извършено разпределение на отчетената топлинна енергия. Ответникът, от своя страна не е
изпълнил задължението си за заплащане на доставената топлинна енергия за отопление и
топлиннна енергия за сградна инсталация, съгласно издадените от ищеца фактури за сумата
в размер на 861.03 лева /главница/. Основателен и доказан до изчисления от вещото лице
размер от 168.26 лева е и предявения акцесорен иск за лихва за забава за периода от
31.12.2016 год. до 08.05.2019 год.
Предвид така изложените съображения, законосъобразно районният съд е уважил
иска за главница, както и акцесорната претенция за лихва, в размерите и за периоди, както е
посочено по-горе, поради което настоящият съдебен състав намира, че решението на РС-
Враца следва да бъде потвърдено изцяло в обжалваната част, включително и в частта му за
разноските.
Предвид изхода на делото,на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, а
въззиваемото дружество не е претендирало такива за въззивното производство.
Съгласно указанията,дадени с Тълкувателно решение №6/2012 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ВКС,ОСГТК,при депозирана въззивна жалба от особения представител същият
не дължи внасяне на държавната такса,а задълженото лице е представляваната от него
страна,а именно въззивника Е. Е..Дължимата държавна такса се присъжда с решението по
спора в тежест на съответната страна, съобразно изхода на делото.Тъй като въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение,а първоинстанционното решение да бъде
потвърдено в обжалваната му част,в тежест на въззивника ще бъде възложена държавната
такса за въззивно обжалване в размер на общо 37.50 лв.,платима по сметка на ОС-Враца.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №472/06.08.2020 год.,постановено по гр.дело №4543/2019
год. по описа на Районен съд-Враца, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Е. Т. Е. от гр.***, с ЕГН********** да заплати по сметка на Окръжен
съд– Враца държавна такса в размер на 37.50 лева за въззивно обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6