Решение по дело №650/2023 на Районен съд - Плевен

М О Т И В И:

Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК, във вр. чл. 78а НК и е
образувано по повод внесено от страна на РП - Плевен постановление за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл. 78а от НК от прокурор при Районна прокуратура –
гр. Плевен на 22.03.2023 г., който е установил, че са налице основанията на
чл. 78А от НК по образуваното срещу Н. Л. К., с ЕГН: ********** от в ***
досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 3, във вр.
с ал. 1 от НК и е направил предложение пред Районен съд – гр. Плевен за
освобождаване на обвиняемата Н. Л. К. от наказателна отговорност чрез
налагане на административно наказание.
За Районна прокуратура – гр. Плевен представител не се явява и не
изразява становище по съществото на делото.
Обвиняемата Н. Л. К. редовно призована, се явява лично и със защитник
адв. П. Д. от АК – Враца, не оспорва описаната в постановлението на РП -
Плевен с предложение по чл. 78а НК, фактическа обстановка и дадената
правна квалификация на деянието, признава вината си, изразява съжаление и
разкаяние за стореното, не ангажира други доказателства и моли за налагане
на наказание на осн. чл. 78а, ал. 1 НК в минималния размер, предвиден в
закона.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемата Н. Л. К. от град Плевен притежавала свидетелство за
управление на моторно превозно средство №***, категория „В“.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0938-000086/14.02.2023 г. на *** Сектор „Пъна Полиция” при ОД на МВР-
Плевен, връчена лично на 14.02.2023 г. на обвиняемата Н. К., като на същата
била наложена санкция по чл. 171, т. 1, б. “Б” от ЗДвП- “Временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца”.
Въпреки горното, на 10.03.2023г., в срока на изтърпяване на
принудителната административна мярка „Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство“, обвиняемата Н.
Л. К. привела в движение ползвания от нея лек автомобил, марка “Мазда“, с
регистрационен № ***. На посочената дата - 10.03.2023 г., свидетелите
Ч.Кр.П. и Ст.П.М. - *** на ОД на МВР - Плевен, Първо РУ-Плевен, в
изпълнение на служебните си задължения извършвали рутинен обход на
територията, обслужвана от Първо РУ - Плевен, като около 16:10 часа в град
Плевен, област Плевен, на улица „Тодор Каблешков“, пред №31 констатирали
движещо се по същата улица по посока към улица „Неофит Рилски“ МПС -
лек автомобил, марка “Мазда“, с регистрационен № ***, управляван от
1

обвиняемата Н. К. от град Плевен.
В изпълнение на вменените им от закона правомощия, свидетелите
Ч.Кр.П. и Ст.П.М. спрели автомобила за рутинна проверка. В хода на същата
от водача- обвиняемата Н. К. било изискано представянето на свидетелство за
управление на МПС, но същата не го представила, като заявила, че притежава
такова, но го забравила в другата си чанта.
След направена справка в Информационните масиви на ОД на МВР-
Плевен в РСОД номер 723 полицейските *** установили, че свидетелството
за управление на моторно превозно средство издадено на обвиняемата Н. Л.
К. било отнето със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-0938-000086/14.02.2023г. на *** Сектор „Пътна Полиция” при ОД
на МВР-Плевен. За констатираното на 10.03.2023г. нарушение на
обвиняемата Н. К. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение, с бланков № 876954 от 10.03.2023г., който бил подписан от
обвиняемата без възражения.
С оглед на изложеното, обвиняемата Н. Л. К. бил привлечен в
качеството на обвиняем, за това, че от обективна и субективна страна, е
осъществил с поведението си престъпен състав от общ характер по чл. 343в,
ал. 3 вр. ал. 1 от НК, а именно, че на 21.09.2017 г., в гр.***, по ул. „***“, в
посока кв. „ ***“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Опел“, модел „ Астра“, с peг. №, в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0938-
000086/14.02.2023 г., по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП, издадена от *** Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Плевен, връчена лично на 14.02.2023 год.
Деянието в постановлението на прокурора е описано, че е извършено
виновно, при форма на вината - „пряк умисъл“, по смисъла на чл.11, ал.2,
предл. първо от НК - деецът е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
Разпитана в хода на досъдебното производство, обвиняемата Н. Л. К. е
признала вината си.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в
хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от
настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата,
съдържащи се в свидетелските показания на Ч.Кр.П. и Ст.П.М., справка за
съдимост за обвиняемата Н. К.; Справка за нарушител водач; АУАН, Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0938-000086 по
чл. 171, т 1, б. „б“ от ЗДвП.
2

Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и
допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали,
които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, да налагат съдът да
излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва от обвиняемата Н. Л.
К., поради което и съдът намира за излишно да прави по-детайлен анализ на
доказателствените материали.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да признае
подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен
начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, съдът счита, че
обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна всички
признаци на състава на престъплението по чл. 343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК, за
което ѝ е повдигнато обвинение.
На първо място, от обективна страна, изпълнителното деяние на
престъплението се изразява в „управление” на МПС.
Съдът счита, че действията на обвиняемата Н. Л. К., управлявала
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мазда”, с peг. № ***, в
срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство,
наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 23-0938-000086/14.02.2023 г., по чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП, издадена от
*** Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Плевен, връчена лично на
14.02.2023 год. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС,
дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които понятието "управление",
включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на
превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой
или в движение.
На следващо място, от обективна страна, няма спор, че лек автомобил
„Мазда”, който обвиняемата е управлявала е „моторно превозно средство” по
смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата.
На последно място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемата,
законът изисква управлението на МПС да се осъществява в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелство за управление на моторно превозно средство.
В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице,
доколкото видно от приложените по делото писмени доказателства е, че
обвиняемата Н. Л. К. е управлявала моторно превозно средство - лек
автомобил „Мазда”, с peг. № ***, в срока на изтърпяване на принудителна
3

административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-0938-000086 от 14.02.2023 г.,
по чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП, издадена от *** Сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР - Плевен, връчена ѝ лично на 14.02.2023 год.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина
„пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото обвиняемата Н. Л. К.
е съзнавала общественопасния характер на деянието си, предвиждала е
неговите общественоопасни последици и е искала настъпването им.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемата, че не
бива да управлява МПС, тъй като търпи принудителна административна
мярка за временно отнемане на СУМПС, както и че с действията си привежда
в движение лекия автомобил и го предвижва в пространството, като от волева
страна обвиняемата е искала да управлява МПС-то и то именно в срока на
забраната, наложена с процесната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемата Н. Л. К. беше призната за
виновна, законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до 3
години и глоба от 200 до 1000 лева.
В същото време по отношение на обвиняемата Н. Л. К. са налице
законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК, а именно:

1.За престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до
три години;
2.С извършеното престъпление не са причинени съставомерни
имуществени вреди;
3.Към процесната дата обвиняемата Н. Л. К. е неосъждана и не е била
освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от
НК.
4.Престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е
причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемата Н. Л. К. не е била в
пияно състояние, нито са налице множество престъпления.
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а от НК, съдът е длъжен да приложи
именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание глоба в
размер от 1000 до 5000 лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете
както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства.
4

Обвиняемата Н. Л. К. не е осъждана за престъпление от общ характер,
съгласно справката за съдимост, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК и не са налице причинени от деянието
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.
В този смисъл съдът счита, че на обвиняемата Н. Л. К. следва да бъде
наложено административно наказание глоба по реда на чл.78а НК предвид
наличието на предпоставките за това и същата да бъде освободена от
наказателна отговорност.
При индивидуализация на наказанието съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства самопризнанията на обвиняемата Н. Л. К.,
чистото съдебно минало, обстоятелството, че е безработна и не реализира
трудови доходи.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не намери такива.
Имайки предвид така изложеното, тежестта на извършеното и
личността на дееца, съдът определи административното наказание на
обвиняемата Н. Л. К. при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а
именно, в минималния предвиден в чл.78а, ал.1 НК размер от 1000 лв.,
поради което наложи административно наказание „глоба” в размер на 1000
лв., отчитайки множеството смекчаващи отговорността обстоятелства и
липсата на каквито и да е доходи, съдът намира за подходящо за личността на
обвиняемата налагането на административно наказание „глоба” в размер на
1000 лв.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в
най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло
за поправяне и превъзпитание на обвиняемата към спазване на законите и
добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху нея
и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Съгласно разпоредбата на чл.78а, ал. 4 от НК, съдът, който налага
глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три
години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното
престъпление.
По отношение вида и размера на наказанието разпоредбата на чл. 343в,
ал.3 от НК препраща към алинея първа на същия текст, която предвижда
наказание лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до хиляда
лева, следователно в разпоредбата не е предвидена възможност на
извършителите на престъпления по чл.343в, ал.3 от НК да бъде налагано
наказание лишаване от право да управлява МПС. В случая е неприложимо и
правилото на чл. 343г от НК, където са посочени лимитативно за кои
престъпления може да се наложи наказание лишаване от право да управлява
МПС, като сред тях законодателят не е посочил престъплението по чл.343в,
ал.3 от НК. Волята на законодателя, да не се налага наказание лишаване от
право да управлява МПС на извършителите на престъпления по чл.343в, ал.3
5

от НК, каквото е процесното деяние, не може да се тълкува в обратния
смисъл, поради което и допълнителни разсъждения в тази насока са ненужни.
По делото не са направени съдебно деловодни разноски, които да
налагат произнасянето от страна на съда.
По делото няма приложени веществени доказателства, които да налага
произнасяне от страна на съда.
Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, с оглед
вътрешното убеждение и съобразявайки закона, съдът постанови решението
си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	191
Дата:	19 април 2023 г. (в сила от 4 май 2023 г.)
Съдия:	Красимир Маринов Димитров

Дело:	20234430200650
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	22 март 2023 г.

Решение по дело №650/2023 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите