Р Е
Ш Е Н
И Е
№
55/14.04.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в откритно съдебно заседание,
проведено на 26.02.2020 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря
Ю.К., като разгледа докладваното
от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 45/2020 год, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена
е въззивна жалба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи” гр.София, представлявано от Адвокатско дружество „А.Д., Р.Г.и
съдружници”, чрез адв. Стефан Митев, срещу решение № 1068/27.11.2019 год по
т.д. № 1001/2019 год на Окръжен съд Варна, т.о., в осъдителната му част. По
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът
моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде
изцяло отхвърлен, а в условия на евентуалност – присъденото обезщетение да бъде
намалено при по-висок процент съпричиняване. Претендира за присъждане на
разноски за двете инстанции.
В
постъпилия отговор от С.Г.Г. чрез процесуалния й представител адв. С.Й. *** е
изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на
решението, с присъждане на разноските по делото.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допусдтима.
Разгледана
по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Предмет
на разглеждане е частичен иск с правно осн. чл. 511 ал.3 от КЗ във вр. с чл.
513 ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
в резултат от покрит застрахователен риск – пътно транспортно произшествие с участието на виновен водач, който управлява моторно
превозно средство, обичайно намиращо се в държава, чието национално бюро
членува в Съвета на бюрата на автомобилните застрахователи.
Доколкото обжалвана е частта от решението, касаеща
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл. 269 от ГПК
предметът на въззивното производство е ограничен само в тази част.
Акцентите
във въззивната жалба са в две насоки. На първо място се твърди, че
пътно-транспортното произшествие е настъпило единствено и само в резултат от
действията на ищцата, които са неправомерни – в нарушение на изискванията на
Закона за движение по пътищата, поради което тя няма право на обезщетение.
Евентуално въззивникът поддържа тезата, че в случай на взаимна вина на двамата
участници в ПТП, поведението на ищцата е допринесло в по-голяма степен за
настъпването на вредите, и това трябва да бъде съобразено при определяне
размера на обезщетението.
По
делото са събрани множество доказателства за установяване на обстоятелствата,
относими както към механизма на пътно-транспортното произшествие, така и към
причинените увреждания на ищцата.
Приети
са заключения на съдебно-медицински и автотехнически експертизи, от които се
установява следното:
На
14.09.2016 год около 00,05 часа на автомагистрала Хемус, на територията на
община Нови пазар, в района на бензиностанция „Шел Енево Юг”, е настъпило ПТП
между товарен автомобил „Скания” с прикачено ремарке, управляван от гръцкия
гражданин Коутовас и лек автомобил „Пежо”, управляван от ищцата.
Товарният
автомобил е бил паркиран в обслужващата пътна лента за вход и изход от бензиностанцията.
Тази лента е различна от аварийната лента на магистралата, която е била организирана
като спомагателна - за отделяне на трафика в дясно към входа на
бензиностанцията. Пътното платно е било съставено от три ленти за движение –
лява и дясна скоростни, разделени с единична бяла прекъсната линия и дясна
отделителна лента за десен завой към бензиностанцията, маркирана в началото си
с единична прекъсната линия, след което с двойна непрекъсната линия при дъгата
на завоя. След завоя за бензиностанцията аварийната лента е била защрихована с
цел забрана за използване в района на бензиностанцията – включително до изхода
към магистралата. Предназначението на тази част от платното е да бъде
използвана като ускорителна лента за включване в общия трафик на магистралата. Товарният автомобил е бил паркиран именно на
тази защрихована част.
Пътният
участък, по който се е движил лекият автомобил, е бил прав в разстояние от
около 1000 м, със суха пътна настилка. Преди входа на бензиностанцията са били
разположени информационни табели, както следва: „Опасен участък”, намаляване на
скоросттао до 70 км/ч при дъжд и сняг, наименование на бензиностанцията. В
района на самата бензностанция ограничението на скоростта е било 40 км/ч.
Такава е била и критичната скорост, при която водачът на лекия автомобил е имал
възможност да вземе безопасно завоя към бензиностанцията и да продължи към
колонките за зареждане.
Лекият
автомобил е направил опит да навлезе в бензиностанцията, престроявайки се в
локалната пътна лента, но се оказало, че достъпът до нея е бил преустановен
поради ремонтни дейности. Затова ищцата предприела маневра за връщане обратно в
активното платно на магистралата, при която обаче настъпило стълкновение с
паркиралия точно пред лицето на бензиностанцията товарен автомобил. В резултат
от удара лекият автомобил се вклинил под ремаркето, което предизвикало
смачкване на предната му част, а ищцата получила контузия на главата и гръдния
кош, счупване на V, VI, и VII ребра, многофрагментно компресивно счупване на
12-ти гръден прешлен, двуглезенно счупване н областта на десен глезен, счупване
на дясна тибия (голям пищял) в областта на тибио-фибиларната синдесмоза
(тъканна връзка между двете кости), разкъсно-контузни рани на лявото коляно и лявата
ръка. Всички тези наранявания са обусловили продължителен период на лечение,
включително чрез оперативни интервенции и са били съпътствани от силни болки и
страдания. Състоянието на ищцата към настоящия момент се е подобрило,
възстановила се е опорната функция на краката, но трайно е останало
затруднението в движенията, както и усещанията за болка.
От
така установените факти следва да се приеме за безспорно, че по вина на водача
на товарния автомобил, изразяваща се в паркирането му на място, където това е
абсолютно забранено, са настъпили вреди, както и че е налице
причинно-следствена връзка между тях.
Спорът
между страните е съсредоточен върху това допринесла ли е ищцата с поведението
си за увреждането. От значение за преценката дали това е така са множество
фактори, като се започне от това с каква скорост се е движил лекият автомобил,
дали е имало достатъчно добра видимост, позволяваща своевременно да се забележи
препятствието, което представлява спрелият товарен автомобил, възможностите за
маневра, която да позволи ударът да бъде избегнат и др.
Въпросът
могла ли е ищцата своевременно да възприеме пътната обстановка, а именно –
обстоятелството, че бензиностанцията е била затворена за ремонт, както и че
пред нея е паркиран товарен автомобил, е бил детайлно изследван чрез
назначените по делото автотехнически експертизи. Произшествието е станало в
тъмната част на денонощието. Скоростта на движение на лекия автомобил е била 90
км/ч, като по отношение на този въпрос съдът кредитира заключението на съдебно-автотехническата
експертиза на инж.Михайлов, депозирано на 21.10.2019 год. В него вещото лице
изрично е посочил, че километражът на автомобила е от система „VDO”,
характеризираща се с това, че при прексъсване на захранването на автомобила
стрелките на километража остават в положението, в което са били преди удара.
Тъй като при удара първоначално е бил увреден акумулаторът, респ.
електрическата система на автомобила е била прекъсната, скоростта, която е
останала на индикатора е 90 км/ч. По изложените причини вещото лице приема, че
това е била действителната скорост.
Що
се отнася до възможността за зрително възприемане на паркиралия камион като
препятствие на пътя, очевидно тя е била значително затруднена предвид нощната
тъмнина от една страна, както и разсеяното странично осветление от към
бензиностанцията, което допълнително затруднява разпознаваемостта на камиона и
по-специално преценката дали той е спрял или е в движение. Както се установява,
товарният автомобил е бил паркиран на място, което е абсолютно забранено, не е
била налице техническа причина за спирането му, не е бил сигнализиран със
светоотразителен триъгълник.
Така
установената фактическа обстановка дава основание да се приеме, че вина за
настъпилото ПТП има преимуществено водачът на товарния автомобил. Въпреки това,
движейки се със скорост от 90 км/ч, въпреки ограничението от 40 км/ч при
навлизане в бензиностанция, което е било надлежно сигнализирано с пътни знаци,
ищцата е допринесла за настъпването на вредите. Съпричиняването обаче е в
по-малка степен, защото всички експертни заключения по делото са категорични,
че ако на това място не е имало спряно друго превозно средство, ищцата е могла
безпрепятствено да напусне района на бензиностанцията.
Като
се съобразят степента и интензитета на претърпените болки и страдания,
продължителността на оздравителния период, както и обстоятелството, че въпреки
проведеното лечение функциите на краката не са напълно възстановени, съдът
намира, че обезщетението, което в достатъчна степен би удвлетворило
увреждането, е в размер на 50 000 лв. Съпричиняването от страна на
пострадалата не е повече от 30%, защото от казаното по-горе следва, че
увреждане изобщо не би настъпило, ако товарният автомобил не е бил паркиран в
забранената защрихована зона на бензиностанцията.
Ето
защо като е достигнал до същите изводи, основавайки се на анализ на фактите и
обстоятелствата по делото, съдът е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора в тежест на въззивника следва да се възложат разноските
на ответницата във въззивното производство в размер на 2000 лв, редуцирани
съобразно възражението за прекомерност, малко над минималния размер по Наредба
№ 1 предвид фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1068/27.11.2019 год по т.д. № 1001/2019 год на Окръжен съд Варна, т.о.
ОСЪЖДА Сдружение Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи – гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2 с ЕИК
********* да заплати на С.Г.Г. с постоянен адрес *** ЕГН ********** разноски за
настоящата инстанция в размер на 2000 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при
наличие на предпоставките по чл 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.