№ 668
гр. София, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Александър А.ов
Илиана Станкова
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело
№ 20211100513441 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал. 2 от ГПК.
Постъпила е жалба от „Т.С.я“ ЕАД – длъжник по изпълнителното дело, срещу
действия на ЧСИ А. П., по изпълнително дело № 20218490403754, изразяващи се в отказ да
намали приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение и съответно
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
В жалбата се сочи, че определените от ЧСИ П. разноски за адвокатско
възнаграждение са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото. Посочва,
че действието , което упълномощеният представителна взискателя е извършил е единствено
депозиране на молба за образуване на изпълнителното дело , като в срока за доброволно
изпълнение длъжникът е платил и не са били необходими последващи действия от страна на
взискателя. Счита, че на взискателя се дължат разноски за адвокат в размера, предвиден в
чл.10 т.1 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери адвокатски възнаграждения за
образуване на изпълнително дело. Моли да се намали определения по изпълнителното дело
адвокатски хонорар до 200лв., както и размера на пропорционалните такси и таксата по т.26
ТТРЗЧСИ. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство – платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
Взискателят Н.Р.С. оспорва жалбата. Посочва, че претендирания и приет от ЧСИ
адвокатски хонорар е съобразен с процесуалното представителство на неговия защитник.
Счита, че длъжникът е следвало да изпълни доброволно задължението си, и след като
срещу него е предприето принудително изпълнение, следва да понесе тежестта на
разноските. отделно, възнаграждението му е определено съобразно минималния размер
адвокатски хонорар за претендирания материален интерес. Моли съда да остави жалбата без
уважение .
ЧСИ П. е депозирал писмени мотиви по чл. 436 ал. 3 ГПК, в които изтъква
съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че приетото от него възнаграждение за
адвокат на взискателя не е прекомерно, съответства на правната и фактическа сложност на
делото, а таксите са правилно изчислени.
1
Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя, на ответника по жалбата, както и
мотивите на ЧСИ и приложеното изпълнително дело, установи следното:
Изпълнително дело № 20218490403754 по описа на ЧСИ П. , с рег. № 849 при КЧСИ,
район на действие СГС, е образувано по молба на взискателя Н.Р.С. от 13.10.2021г.,
подадена чрез пълномощника адв.Г. срещу длъжника „Т.С.я“ ЕАД въз основа на
изпълнителен лист от 23.08.2021г., издаден на основание влязло в сила съдебно решение за
сумата 300лв. съдебни разноски. Видно от съдържанието на молбата взискателят, чрез
пълномощника си, е възложил на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело и да
събере сумата по изпълнителния лист, като извърши действията по чл.18 от ЗЧСИ. Поискал
е от ЧСИ да събере също таксата за издаване на изпълнителния лист, както и всички такси,
разноски и адвокатски възнаграждения. Към молбата е приложено пълномощно и договор за
правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 400лв. за
образуване и водене на изпълнително дело, платено в брой. Представена е разписка за
платена сума от 5лв. за издаване на изпълнителен лист, както и вносна бележка за авансово
платени на ЧСИ такси в размер на 48лв. – 20лв. за образуване на дело, 20лв. за изготвяне и
връчване на покана за изпълнение и 8лв. ДДС.
ЧСИ е образувал изпълнително дело и на 13.10.2021г. е разпоредил изпращане на
покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ на длъжника.
На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 13.10.2021г., с
подлежащи на събиране суми както следва: 300 лв. главница по изпълнителния лист, 400лв.
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, 5лв. държавна такса за издаване на
изпълнителен лист, 66лв. разноски по изпълнението и 84,60лв. такса по т.26 от Тарифата
към ЗЧСИ. С разпореждане от 13.10.2021г. ЧСИ е наложил запор върху вземанията на
длъжника в Общинска банка АД за сумите, посочени в ПДИ.
На 18.10.2021г. длъжникът е превел по сметката на ЧСИ сумата от 855,60лв. и е
поискал от ЧСИ да вдигне наложения запор. На 18.10.2021г. длъжникът е подал и
възражение за прекомерност на посочените в ПДИ адвокатски хонорар и разноски. Поискал
е да бъде намален размера им – адвокатското възнаграждения от 400лв. на 200лв., а
пропорционалните такси да бъдат съобразени с намаления размер задължение.
Със становище от 19.10.2021г. взискателят е възразил срещу молбата на длъжника за
намаляване на адвокатското възнаграждение. Изложил е съображения, че адвокатската
защита по изпълнителното дело включва такава не само за образуване на делото, но и за
процесуално представителство, каквото е упражнено. Отделно, адвокатското
възнаграждение е определено в минимален размер, а длъжникът не е платил доброволно
преди образуване на изпълнителното дело и неговото бездействие не следва да се насърчава
с присъждане на разноски само за образуване на изпълнително дело.
С постановление от 20.10.2021г. ЧСИ П. е отказал да намали размера на разноските
по изпълнението и на размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Посочил е, че адвокатското възнаграждение е изцяло съобразено с минималния размер
адвокатско възнаграждение по Наредба №1 за минималните размери адвокатски
възнаграждения – 200лв. за образуване на изпълнително дело и 200лв. за процесуално
представителство. Посочил е, че процесуалният представител на взискателя освен подаване
на молба за образуване на изпълнителното дело е поискал от ЧСИ да наложи запор върху
банковата сметка на длъжника. Счита, че това активно поведение на взискателя следва да
бъде овъзмездено. Не е намерил основание да намали таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Оставил
е без уважение възражението на длъжника.
Постановлението е връчено на длъжника на 21.12.2021г.
Жалбата срещу отказа на ЧСИ да намали сумите за прието адвокатско
възнаграждение и такси е подадена чрез ЧСИ до СГС на 28.12.2021г.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд приема от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице, което съобразно чл. 435 ал. 2 ГПК е
2
активно легитимирано да обжалва, и е срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително
действие. Жалбата е подадена в срок.
По същество жалбата е основателна.
Длъжникът не е задължен за всички суми, които са приети от ЧСИ за плащане.
Съгласно решение №82/8.05.2012г. по гр.д.№ 1891/2010г., ІVг.о., ВКС длъжникът отговаря
за дължимите от взискателя авансови такси / и да не са заплатени предварително/ за
извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за
процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и
правна сложност на делото. Ако взискателят е поискал и съдебният изпълнител е извършил
изпълнителни действия, които не са необходими с оглед размера на търсената сума и
интереса на взискателя от бързо удовлетворяване , длъжникът не отговаря за тези такси.
Тъй като изпълнителното дело е образувано преди плащането, то извършените от
ЧСИ действия по образуване на изпълнителното дело, връчване на поканата за доброволно
изпълнение и налагане на запор върху сметките на длъжника, са все необходими действия.
Поради това и начислените такси по т.1 и т.5 от ТТРЗЧСИ се дължат от длъжника. Тези
действия са извършени от ЧСИ. Отделно ЧСИ е наложил запор върху банковата сметка на
длъжника, за което действие съгласно т.9 от ТТРЗЧСИ се дължи такса от 15лв. или 18лв. с
ДДС. За тази такса няма доказателства да е платена от взискателя предварително, но тя се
дължи от длъжника /аргумент чл.79 ал.2 от ГПК/. Така посочения размер разноски по
изпълнението за 66лв. е правилно определен от ЧСИ и се дължи от длъжника.
Съгласно константната съдебна практика разноските по издаване на изпълнителен
лист се включват в разноските за изпълнението по см. на чл.79 ал.1 от ГПК и се събират от
съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист /така и определение №
617/16.12.2013г. по ч.гр.д.№ 6154/13г. на ВКС, І г.о./ . В този смисъл правилно ЧСИ е
предприел принудително събиране и на сумата 5лв. разноски за издаване на изпълнителен
лист.
Длъжникът отговаря за разноските на взискателя за процесуално представителство,
доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото. В
конкретния случай на основание издаден изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело, като в производството пред ЧСИ процесуалният представител на взискателя е
извършил едно действие – депозирал е молба с приложен изпълнителен лист, пълномощно и
доказателства за извършени разноски по изпълнението. Други действия с цел
удовлетворяване на парични вземания не са извършвани от адвоката на взискателя.
Претендираният адвокатски хонорар от 400лв. се явява прекомерен и следва да се уважи
единствено до минимално предвидения размер за образуване на изпълнителното дело,
установен в Наредба № 1/2004 г., който е в размер на 200 лв. Дължи се само необходимото и
съответното на свършеното. Ето защо адвокатското възнаграждение, което следва да се
признае на процесуалния представител на взискателя е 200лв. Процесуално
представителство по изпълнителното дело не е извършвано от процесуалния представител
на взискателя. Посочването на начина на изпълнението е част от съдържанието на молбата
за образуване на изпълнителното производство съгласно чл.426 ал.2 от ГПК и не
представлява действие по процесуално представителство.
Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се намали, като се отрази намаления размер
приет адвокатски хонорар. Таксата по т.26 се начислява върху сбора от: сумата по
изпълнителния лист /300лв./, адвокатското възнаграждение /200лв./, разноските на
взискателя за издаване на изпълнителен лист /5лв./. С ДДС таксата по т.26 е 66,60лв.
Обжалваният отказ на ЧСИ да намали присъдения размер на адвокатско
възнаграждение и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се отмени.
Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в това производство е
неоснователно. Разноски в производство по спор за разноски не са дължими и не следва да
се присъждат. Интересът в това производство е свързан с разноските по изпълнителното
делото , който е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не
3
следва да се допуска комулиране на нови задължения за разноски на страните „процеса
относно разноските” , за който процес нормата на чл. 81 ГПК не се отнася. Противното ще
противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института по чл. 78 ГПК.
Настоящото производство е аналогично на производството по чл.248 от ГПК, по отношение
на което е формирана константна съдебна практика за неприложимост на разпоредбата на
чл.78 от ГПК /така определение №60/31.01.2020г. по ч.гр.д.№ 11/2020г. на МКС, ІІІ г.о. и
цитираната в него друга практики на ВКС/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Постановление от 20.10.2021г. на ЧСИ А. П., рег. № 849, район на
действие СГС, по изпълнително дело № 20218490403754, с което е постановен отказ да се
намалят приетите за събиране разноски по изпълнението и размера на пропорционалната
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА размера на приетото адвокатско възнаграждение, дължимо за
изпълнителното дело, и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ като ги намалява както
следва: адвокатското възнаграждение от 400лв. на 200лв. , таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ
84,60лв. с ДДС на 66,60 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ без уважение претенцията за присъждане на разноски в това производство.
Решението на основание чл. 437 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4