Р Е Ш Е Н И Е

 

                                          №……….…/…………..

 

       Гр. София, 19.04.2021г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ИРЕНА АПОСТОЛОВА като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 9056 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са искове по чл. 694 от ТЗ.

            Производството пред настоящия съд е образувано след като с решение на САС № 1373/01.07.2016г. по т.д.№177/2016г. е обезсилено постановеното решение №420/06.03.2015г. на СГС, ТО, 20ти състав  и решение №1535/23.09.2015г. по т.д.№771/2013г. за допълване и ЯФГ в първото, и делото е върнато за ново разглеждане. Съгласно задължителните указания на САС, делото е върнато за ново разглеждане с участието на задължителен необходим другар – „Р.Т.Б.“ЕООД, който настоящия състав е конституирал.

            Ищецът Р.Е. К.К.твърди в исковата си молба, че за ответника „С.– БГ” ЕООД е открито производство по несъстоятелност с решение № 108/18.01.2012 г. по т.д. № 1249/2011 г., като с молба от 27.02.2012 г. той предявил в срока по чл. 685 от ТЗ вземанията си спрямо дружество, които са следните: необезпечено вземане за сумата от 58 362 евро с левова равностойност 114 146,00 лв., която представлява суми, платени по предварителен договор от 19.05.2006 г. за покупко-продажба на описания апартамент А 311 в гр. Банско, кв. Стражите, комплекс „Д.О.” като се твърди трансформация на непаричните задължения по договора в парични на основание чл. 617, ал. 2 от ТЗ по пазарна стойност, като при условията на евентуалност главницата се претендира като компенсаторно обезщетение за неизпълнение на договора и евентуално по чл. 55, ал. 1, предл. 1, 3 и 2 от ЗЗД; необезпечено вземане за сумата от 12 524 евро с левова равностойност от 24 494 лв., представляваща неустойка за забава по чл. 4.2 от анекса към предварителния договор за периода от 17.08.2010 г. до 17.01.2012 г., необезпечено вземане в размер на сумата от 28 794 евро, с левова равностойност от 56 316 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 02.05.2010 г. до 17.01.2012 г. по чл. 2.3 и чл. 6.2 от Договора, и необезпечено вземане за сумата от 28 794 евро с левова равностойност от 56 316 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 02.05.2010 г. до 17.01.2012 г. по чл. 5.7 и чл. 6.2 от Договора за неизпълнение на задължението за предаване на владението, както и законната лихва за забава от 18.02.2012 г. до окончателно изплащане на главницата. Твърди, че вземанията му по т. 1, 2, 3 и 5 били приети от синдика, а вземането по т. 4 било отхвърлено с обявените в ТР на 02.04.2012 г. Списък на приетите вземания и Списък на неприетите вземания. С молба от 09.04.2012 г. ищецът подал в срока по чл. 690 от ТЗ възражение срещу неприемане на вземането по т. 4. С възражение по чл. 690 от ТЗ други кредитори оспорили приетите от синдика вземания на ищеца. С Определение № 798/01.02.2013 г. съдът по несъстоятелност изключил вземанията на ищеца от списъка с приетите вземания и оставил без уважение възраженията на ищеца по чл. 690 от ТЗ . Определението е вписано в ТР на 05.02.2013 г. В исковата молба се излагат подробни съображения, че ищецът е изправна страна по предварителния договор, а ответникът е в забава и неизпълнение, поради което му дължи горепосочените суми. Предвид горното ищецът претендира признаване за установено, че се дължат гореописаните суми. В хода на производството, включително пред настоящия съд, процесуалният представител на ищеца адв. С. поддържа иска и претендира уважаването му.

Ответникът С.– БГ” ЕООД е подал писмен отговор от 25.04.2013 г. и допълнителен отговор от 17.09.2013 г., с които оспорва иска като недопустим и неоснователен. Оспорва разглеждането на спора по реда на Глава 32 „Производство по търговски спорове”. Оспорва предварителният договор да е бил подписан от представител на ответника. Твърди, че договорът следвало да се счита невалиден, т.е. несключен съгласно т. 7.4 от същия, тъй като не бил получил плащане на първата вноска. Заявява възражение за погасителна давност, както и че ищецът е неизправна страна по договора. Заявява възражения за нищожност на клаузата за неустойка. Оспорва описаните документи и писма от „Б.С.Т.Л.”, с който сочи, че няма договорни отношения и че същите имат характер на свидетелски показания от трето лице, което е недопустимо. Оспорва авторството на подписа под молба от И.В.М., като твърди наличие на хипотезата на чл. 40 от ЗЗД.

Конституираният съгласно указанията на САС ответник – „Р.Т.Б.“ЕООД е подавал много молби и искания по настоящото дело, основно за предоставяне на правна помощ, но не изразява конкретно становище по същество на спора.

Конституираният като страна съгласно изискването на чл. 694, ал.4 от ТЗ синдик на дружеството – Д.Ш., заявява в становище от 04.03.2020г., че счита иска за допустим и основателен.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение от 19.06.2020г. след отказ от иска по чл. 617 от ТЗ, производството по делото в тази му част е прекратена, като определението е влязло в сила след потвърждаването му с определение № 2356/22.10.2020г. на САС по ч.гр.д.№3358/2020г.

От проверка в публичния Търговски регистър съдът установява, че с решение № 108/18.01.2012г. по т.д.№ 1249/2011г. на СГС, VІ-13 състав е открито производство по несъстоятелност на „С.– БГ” ЕООД, с начална дата на неплатежоспособността – 30.12.2006г., като решението е обявено в ТР на 26.01.2012г. Установява се и че на 02.04.2012г. в ТР са обявени списъци на приетите и неприети вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, като по подадените възражения СРС се е произнесъл с определение № 798 от 01.02.2013г., на което е допусната поправка на ЯФГ с последващо определение, като е приел по отношение на вземанията на ищеца, че вземането е непарично по своя характер и е възникнало преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, а договорът не е развален или прекратен при условията, договорени в него. Съгласно хипотезата на чл.617, ал.1 от ТЗ, в която е уредено преждевременното настъпване на изискуемостта като резултат от производството по несъстоятелност, различна от общите правила на гражданското право, законодателят е свързал с датата на решението за обявяване в несъстоятелност /чл.711, ал.1 от ТЗ/, а не с решението за откриване на производство по несъстоятелност. Последица на последното е продължаване дейността на длъжника под надзора на синдика и непаричните задължения трябва да бъдат изпълнени с оглед настъпването на тяхната изискуемост, независимо от това дали са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност или след това. Съдът по несъстоятелността е приел, че не са представени доказателства относно стойността на имота, предмет на сключени договор и допълнително споразумение, че от представените доказателства за извършени плащания от страна на ищеца не може да се изведе извод дали и кои суми представляват вноски съобразно уговорките между страните, поради което е приел предявеното от ищеца вземане за неоснователно и е изключил от списъка на приетите вземания тези на кредитора Р.Е. К.К.. Същевременно е уваженил възражението на ответника срещу списъка на приетите вземания, съставен от синдика на  и обявен в ТР – АВ на 02.04.2012г.

            С исковата молба е представен предварителен договор за продажба на недвижим имот от 19.05.2006г., едновремнно на български и на английски език, сключен между ответника „С.БГ” ООД, представляван от управителя С.С.Г.като продавач и от Р.Е. К.К.като купувач, съгласно който ответникът се е задължил да продаде на купувача правото на строеж, съответно правото на собственост върху следния имот: апартамент А311 в Д.О., със застроена площ 43,07 кв.м., състоящ се от  една спалня, една всекидневна/кухня, една баня и един балкон, намиращ се на третия етаж, ведно със съответстващите на апартамента 8,61 кв.м. идеални части от общите части на сградата. Уговорената цена на имота е в размер на 64 836,00  евро, която купувачът се е задължил да плати по банкова сметка, ***, на следните вноски: 1-ва вноска – 15% от цената или сумата от 9 729,45 евро, дължима на 24.04.2006г., втора вноска в размер на 20% или 12 972,60 евро – при приключване на втория етаж, 3-та вноска – 25% в размер на 16 215,75 евро – при завършване покрива на обекта, удостоверено със съставяне на акт 14 и 4-та вноска-40% от цената в размер на 25 945,20 евро – при завършване на обекта, удостоверено с подписването на акт 15. В чл. 2.3 страните са уговорили, че нотариалното изповядване ще се извърши в срок до 30 дни от въвеждането на обекта в експлоатация, като продавачът уведомява купувача за конкретната дата не по-рано от 10 дни преди нея. Продавачът се е задължил да изгради изцяло сградата и предаде недвижимия имот на купувача в срок от 01.07.2007г. до 01.09.2007г. В чл. 4.1 са уговорени задълженията на продавача, а в чл.4.2 – тези на купувача. В чл.6.1 е уговорена неустойка за забавено плащане на цената от купувача при неплащане в срок на сумите, като е посочено в изр. ІІ, че ако забавата на купувача продължи повече от 30 дни, договорът се счита автоматично прекратен, без да е необходимо продавачът да уведомява купувача, като в този случай продавачът задържа като неустойка заплатените до момента от страна на купувача суми. Съгласно чл. 6.2 от договора        при неизпълнение или забавено изпълнение на задълженията на продавача за прехвърляне правото на строеж/правото на собственост, за предаване на имота в договорения вид и за  въвод на купувача във владение, продавачът дължи на купувача неустойка за забава в размер на 0,1% върху внесените от купувача суми за всеки просрочен ден, като след изтичане на 180 дни от забавата купувачът може да развали договора поради неизпълнение, като продавачът се задължава да възстанови незабавно на купувача изплатените от последния суми, заедно с лихва в размер на тримесечния евро либор плюс 15 пункта годишно, считано от датата на постъпване на сумите в банковата сметка на продавача. В чл. 6.6 от договора е уговорено, че ако забавата е причинена от форсмажорни обстоятелства или други обективни причини, сроковете по договора се удължават с периода на забавата, а в случай, че невиновната забава продължи повече от 6 месеца, всяка от страните има право да прекрати договора без неустойки за неизпълнение.  Съгласно  чл.7.4 от договора, ако купувачът не изпълни задължението си за заплащане на определената първоначална вноска в срока по чл.2.2.1, договорът се счита за несключен, освен ако продавачът не даде своето писмено съгласие за удължаване на срока за внасяне на сумата. В чл.7.6 е уговорено, че за неуредените въпроси да се прилага българския закон. В договора е посочено, че всички плащания между страните следва да се извършват чрез посредника, посочен от купувача – Б.С.Т.Л.по описаната банкова сметка ***, Лондон, Великобритания. Изрично е посочено, че се счита, че купувачът е изпълнил задължението си за плащане на цената с постъпване на сумите по банковите сметки на горепосочения посредник.

С представеното подписано между страните през 2009г. допълнително споразумение, към предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж от 2006г., страните са уточнили, че купувачът Р. К., дължи на продавача, плащане на 40,09% от продажната цена за обекта в размер на 26 000,95 евро, дължима на вноски както следва: 7,52% от общата продажна цена за обекта в размер на 4 875,18 евро- в срок от пет работни дни от подписването на споразумението; 5,01 % от общата продажна цена за обекта в размер 3 250,12 евро в срок от пет работни дни от подписване между страните на приемателен протокол; 7,52 % от общата продажна цена за обекта в размер на 4 875,18 евро- в срок от пет работни дни от издаването на Акт образец 15 за секция „А” от комплекса; 20,04% от общата продажна цена за обекта в размер на 13 000,48 евро - в срок от пет работни дни от издаването на разрешение за ползване на сградата, в която се намира обекта. Страните са се съгласили, че всички плащания следва да се извършват чрез посредника, посочен от купувача – нотариус С.В.по описаните банкови сметки. Изрично е посочено, че се счита, че купувачът е изпълнил задължението си за плащане на цената с постъпване на сумите по банковите сметки на горепосочения посредник.

            Представени са писма от Нешънъл Уестминстър Банк, Лондон, адресирани до ищеца, стр.59 и следващите от делото, с които дружеството е потвърдило заплащането на следните суми: 6 949,61 британски лири на 28.04.2006г., 13 490,45 британски лири чрез Б.С.Т.Л.и сумите  от 4 673,07 британски лири и 4 545,09 британски лири, платими на нотариус С.В..

Представена  е молба от „С.– БГ” ЕООД от 08.03.2011г., изходяща от лицето И.В.М., стр.67 от първото дело, с която последният заявява, че  признава съществуването и основателността на вземанията на Р.Е. К.К., които са в размер на 51 898,48 евро, платени по предварителен договор от 19.05.2006г. Управителят е признал, че  дружеството е в забава за  изпълнение на задължението си за снабдяване с акт 16 за  сградата, в която се намира описания апартамент, поради което дължи мораторна неустойка, като се заявява и изричен отказ от възражението за изтекла погасителна давност.

Представен е протокол от 09.02.2010г., от които е видно, че  С.БГ” ЕООД, като едноличен собственик на капитала на „М.К.” ЕООД  е взел решение за увеличаване на капитала на горепосоченото дружество чрез непарична вноска, представляваща право на собственост върху недвижим имоти, собственост на дружеството, сред които и процесния недвижим имот, предмет на предварителния договор за покупко-продажба.

От представения учредителен акт на „М.К.” ЕООД от 09.02.2010г. е  видно, че едноличен собственик на капитала на това дружество е ответникът „С.– БГ” ЕООД, като е направена непарична вноска в капитала на дружеството, изразяваща се в описаните в чл 3.2 недвижими имоти, включително и процесния имот – апартамент А 311.

            На стр.175 и следващите от т.д.№771/2013г. е представен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 09.02.2020г., обр. 15 за процесната сграда в Банско.

            Била е допусната ССЕ, но заличена впоследствие поради непредставяне на необходимите счетоводни документи.

            При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно се установява от данните по делото наличието на процесуална легитимация на страните по предявения иск по чл. 694 от ТЗ, тъй като ищецът е кредитор, който е предявил вземанията си в откритото производство по несъстоятелност на ответника, като едно от вземанията не е било прието и възражението срещу неприемането е оставено без уважение, а другите вземания, които са били приети са изключени от съда по несъстоятелност след възражение на длъжника по определение, обявено в Търговския регистър на 01.04.2013г. / след ЯФГ/, а първоначалните определения са обявени на 05.02.2013г. Предвид горното исковата молба, която е подадена на 12.02.2013г. е подадена в законоустановения седмодневен срок по чл. 694, ал.1 от ТЗ и е процесуално допустима.

            Вземанията на ищцовата страна като кредитор се основават на приложения с исковата молба предварителен договор за продажба на недвижим имот от 2006г., без конкретна дата, който е на български и на английски език и е сключен от ответника „С.БГ” ООД чрез управителя С.С.Г.. Ответникът в отговора на исковата молба е заявил оспорване на предварителния договор, като е твърдял, че не е подписан от представител на ответника. От справка по публичния Търговски регистър съдът установи, че до 03.12.2009г. като управител на ответника е вписано лицето С.С.Г., от името на което изхожда и подписа в предварителния договор. Ответникът носи доказателствената тежест за оспорването на положения от негово име подпис и той следва да ангажира конкретни доказателствени средства във връзка с оспорването на авторството на договора, като последният е бездействал процесуално. Предвид горното съдът намира, че оспорването е недоказано, като представения предварителен договор е подписан от лице, посочено като представител на ответника, и последният, чиято е доказателствената тежест не е ангажирал доказателства, които да опровергаят документа и да установят неговата неавтентичност. Предвид горното съдът намира, че по делото се установи сключването на процесния договор.

            Неоснователни са възраженията на ответника, че липсвала активна легитимация на ищцовата страна по така представения договор, тъй като в него няма подробна индивидуализиция на купувача като чуждестранно физическо лице, а били посочени само две имена и адрес, без други белези за идентификация на чужденец, поради което не можело да се установи идентичност между страната по предварителния договор и ищцовата страна. Законът не установява с императивни правни норми начина на индивидуализиция на страните по един договор, каквито изисквания поставя процесуалния закон във връзка със страните по делото. Не може да се приеме, че като в договора не били посочени датата и мястото на раждане, паспорта и др. данни за сключилите го чуждестранни физически лица, не била налице необходимата индивидуализация. Посочването на имената и адреса на същите съдът намира, че е достатъчна индивидуализация на страната по договора, още повече, че ответникът не твърди и не ангажира доказателства за наличие на други лица с тези имена и същото местоживеене / адрес, за да се приеме, че липсва конкретизация на съконтрахента му. По отношение на възражението за неподписване на договора от представител на ответника и липсата на индивидуализация следва да се има предвид, че с представената от 08.03.2011г. молба, изходяща от ответника, подписана от неговия управител – И.В.М., е извършено потвърждаване на действията по смисъла на чл.301 от ТЗ. Следва да се има предвид и че оспорването на тази молба откъм авторство също е недоказано, като ответникът не е ангажирал съответните допустими доказателства, доколкото изслушването като свидетел на издателя на документа не е способ за установяване автентичността на същия, а за горното са необходими специални знания на вещо лице - графолог. От справката по публичния Търговски регистър се установява, че в периода от 05.08.2010г. до 25.03.2011г. лицето И.В.М. е вписан като управител на ответното дружество, следователно молбата изхожда от законния представител на дружеството и няма основания и доказателства да се приеме, че е неавтентична. Независимо от факта, че е бил сключен договор за прехвърляне на дружествените дялове от И.М.на П.П., който е от 20.12.2010г., то това прехвърляне е вписано в ТР на 25.03.2011г. /видно от справката по публичния регистър/ и не оказва влияние върху легитимацията на управителя като законен представител на дружеството до вписването на заличаването му спрямо третите добросъвестни лица, а в случая ответникът не е доказал, че ищците са недобросъвестни, т.е., че са знаели за прехвърлянето на дяловете. Тази молба съставлява изходящ от ответника чрез законния му представител към датата на издаването й частен документ и удостоверява неизгодни за ответника факти, а именно, че е получил плащане, че има сключен договор с ищците и че е в забава по отношение на предаването на обекта, поради което има доказателствена сила. С тази молба се потвърждава сключването на процесния договор, като се съдържат пълни индивидуализиращи данни на чуждестранните физически лица-съконтрахенти, т.е. не може да се приеме, че за ответника е била неопределеност на купувачите по договора. Твърдението на ответника, че подписването на тази молба е действие във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД е неподкрепено с доказателства и неоснователно. По отношение на същата на първо място чл. 40 от ЗЗД е неприложим, тъй като няма договаряне между И.В.и ищците, което да е във вреда на представлявания – дружеството, тъй като се касае за молба, която е едностранно волеизявление и няма данни да е налице споразумение или друго съглашение с ищците във връзка със същата. Не е налице фактическия състав на чл. 40 от ЗЗД – договаряне във вреда на представлявания по процесната молба от 08.03.2011г., тъй като както е имал случай да се произнесе ВКС по въпроса по реда на чл. 290 от ГПК с решение № 841/19.01.2010г., по гр.д.№ 3530/2008г., ІV г.о., решение № 214/20.07.2010г. по гр.д.№ 109/2009г. и др. когато извършените от представителя действия са в рамките на учредената му представителна власт, дори и тези действия да не са в интерес, а във вреда на упълномощителя, то те запазват валидността си по отношение на добросъвестния съконтрахент. В този случай, упълномощителят разполага с правото да претендира вреди от представителя, а когато последният съзнателно е действал против законните интереси на представлявания, той носи и наказателна отговорност за злоупотреба на доверие по НК. В хипотезата на чл. 40 от ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото лице, поради което същата следва да бъде установена от упълномощителя. Предвид горното, доколкото от ответника по никакъв начин не се установи, че има договаряне между бившия му управител и ищците, които са трети лица, а последният, независимо от сключването на договора за продажба на дружествените дялове, спрямо третите лица е бил законен представител на ответника, не може да се приеме, че молбата изхожда от неоправомощено лице или че е налице хипотезата на чл. 40 от ЗЗД.

По отношение на установяване на изпълнението на задължението за плащане на посочените вноски по договора, следва да се има предвид, че съгласно изрично уговореното в договора между страните плащането е налице със заверяване на сметката на посредника – „Б.С.Т.Л.”, която е изрично посочена в договора и съгласно в чл.7.9 от същия при непостъпване на вноските по банковите сметки, посочени от продавача, се прилагат разпоредбите на чл.6.1, съответно на чл.7.4 от договора. Следователно не е основателно възражението на ответника, че неговата сметка не била заверена с процесните суми, тъй като страните по договора изрично са уговорили, че плащането ще се счита извършено със заверяване на сметката на посредника в процесната банка. Дали и какви са конкретните отношения между ответника и горепосоченото дружество, което по силата на изричните уговорки по договора е упълномощено да получи плащанията, са ирелевантни по отношение на ищците и касаят само вътрешните отношения между това лице и ответника. В случая следва да се има предвид и изрично отразеното потвърждение в молбата от 08.03.2011г., изходяща от управителя на ответника И.В.М.,  че по процесния договор именно от ищеца е получена сумата , както и обстоятелството, че въпреки че е изрично задължен, ответникът не е представил счетоводна документация на вещото лице. Ето защо, съдът приема, с оглед представените от ищеца писмени доказателства, изричното потвърждаване от ответника за получаване на сумата от 51 898,48 евро, и отчитайки разпоредбата на чл. 161 от ГПК, че ищецът е изпълнил задължението си да заплати продажната цена. Ето защо, съдът счита, че  възражението на ответника, че договорът следва да се счита несключен поради неполучаване на първата вноска, на основание чл. 7.4 от същия, е неоснователно. 

Следователно по делото се установи, че между страните е бил сключен валиден предварителен договор, който е със смесен характер и включва както елементите на предварителен договор за продажба на недвижим имот, така и на договор за изработка, а именно за построяване и предаване на завършен строителен продукт – процесния апартамент. Макар уговорките по същия да включват и задължение и за построяване и завършване на обекта, процесният договор е с единна цена, която е обозначена като продажна, поради което съдът намира, че същият следва да се разглежда като предварителен договор за продажба на обект в процес на изграждане. Основното задължение на продавача по този договор е да прехвърли на купувача собствеността върху процесния имот, който следва да го построи и завърши в уговорените срокове. Не се спори, че това задължение не е изпълнено, като при неизпълнение на същото за другата страна – купувача по договора възниква потестативното право да претендира обявяване на договора за окончателен по исков ред съгласно чл. 19, ал.3 от ЗЗД, което същият не е упражнил, въпреки че откриването на производството по несъстоятелност не е пречка за упражнение на потестативните права. Налице е константна практика на ВКС, като  Определение № 305 от 08.03.2004 г. по ч. гр. д. № 67/2004 г. на ВКС, ТК, определение № 128/17.02.2009г. по гр.д.2941/2008г. на ВКС, ІV г.о. и др., че нормите на чл. 637, ал.1 от ТЗ и чл. 637, ал.5 от ТЗ не намират приложение по иск, предявени на правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД, защото този иск е конститутивен, а не осъдителен и с него не се претендира осъждането на ответника за изпълнение на определена престация, а се цели осъществяването на едно преобразуващо право по принудителен ред - т. е. обявяване на предварителния договор за окончателен. Съдбата на процесния заварен договор при откриване на производството по несъстоятелност следва да се реши от синдика, който може съгласно чл. 644 от ТЗ да запази действието на договора или да го прекрати. В случая не се установява конкретно изявление на синдика, нито пък ищците са го сезирали с искане за становище по конкретния предварителен договор съобразно предвидената възможност по чл. 644, ал.1 от ТЗ.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за погасителна давност по отношение на правото за разваляне на договора, съответно последиците от горното. Потестативното право да се претендира изпълнение на предварителния договор за продажба на имот се погасява в общата петгодишна давност, както и правото на разваляне на същия. Съгласно чл. 3 от договора ответникът се е задължил да изгради изцяло сградата и предаде имота, въведен в експлоатация в срок до 01.09.2007г., а съгласно чл. 2.3 от договора нотариалното изповядване следва да се извърши в срок до 30 дни от въвеждане на обекта в експлоатация след предварително уведомяване. Следователно от 01.10.2007г. ответникът е изпаднал в забава по отношение на изпълнение на задълженията си по договора и не се установи да е налице хипотезата на чл. 6.6 от договора, а именно забавата да се дължи на форсмажорни обстоятелства. Следователно от тази дата текат давностните срокове за упражняване от страна на ищците, както на потестативното право по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, така и на претенциите за обезщетения и неустойки по договора, като първото се погасява в общата петгодишна давност, а претенцията за неустойки и обезщетения – в тригодишна давност съгласно чл. 111, б.”б” от ЗЗД. Следователно давността за потестативното преобразуващо право изтича на 01.10.2012г., а с решение от 18.01.2012г. ответникът е обявен в несъстоятелност, като вземанията спрямо него са били предявени пред синдика с молба от 27.02.2012г., в която се съдържа и упражняване на потестативното право. Съгласно чл. 685а, ал.1 от ТЗ с предявяването на вземане в производството по несъстоятелност, давността се прекъсва, а съгласно изр. ІІ – давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. Предвид горното петгодишната погасителна давност за потестативното право не е изтекла.

Предвид прекратяването поради отказ на иска а на главното основание – чл. 617, ал.2 от ТЗ, съдът следва да разгледа претенцията, предявена на евентуално основание – чл.79, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава, или обезщетение за неизпълнение. При предварителните договори, неизпълнението на задълженията на продавача, води до потестативното право на купувача да претендира обявяването му за окончателен, т.е. налице е друг способ за защита и не може да се приеме, че се дължи обезщетение за неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗЗД, доколкото при този тип договори законодателят изрично е овластил страната, при неизпълнение от другата страна, да получи уговорената престация по договора по своя инициатива. Целта на сключения между страните договор е да се породи задължение за прехвърляне правото на собственост, което при неизпълнението му поражда потестативно право да се иска обявяването на договора за окончателен, а всички допълнителни уговорки по предварителния договор – за изглаждане на обекта, въвеждането му в експлоатация и предаването на купувачите по предварителния договор са подчинени на тази основна цел - прехвърляне правото на собственост и следва да бъдат тълкувани с оглед тази цел / в този смисъл изрично следва да се има предвид практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, която е задължителна за съдилищата и конкретно решение № 502/26.07.2010г. по гр.д.№ 222/2009г. на ВКС, ІV г.о. и др. Предвид горното съдът намира че, не може да се приеме, че на ищците се дължи обезщетение за неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал.1, изр.ІІ от ЗЗД. По заявената евентуална претенция с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, съдът намира следното:

С молбата за предявяване на вземанията по т.д.№ 1249/2011г. ищците изрично са посочили, че претендират вземането за главницата като подлежащо на връщане поради липса на основание поради разваляне на договора. С оглед на наложилата се практика на ВКС, развалянето на договора, при наличие на останалите предпоставки, може да се извърши и с исковата молба / решение № 706/ 30.12.2010г. по гр.д.№ 1769/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 178/12.11.2010г. по т.д.№ 60/2010г. на ІІ т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и др. По отношение на предпоставките за разваляне на процесния договор,  съдът счита, че по делото безспорно се установи, че  ответникът не е изпълнил задълженията си, като забавата е продължителна, а освен това с апортирането на имотите в капитала на трето лице „М.К.” ЕООД  е настъпила правна невъзможност за изпълнение на задълженията на ответника по договора за прехвърляне на собствеността на имота.  Ищецът като изправна страна е упражнил правото си на разваляне на договора  при предявяване на вземането, съответно с  исковата молба, поради което  платената от него сума в размер на 51 898,48 евро подлежи на  връщане на отпаднало основание. Ето защо, съдът счита, че искът за сумата от 51 898,48 евро, получена от ответника на отпаднало основание, е основателен, като това е платения и доказан размер на плащане, отчитайки изявлението на ответника по писмото, че сумата е получена. За разликата до пълния предявен размер не се установи надлежно получаване на сумата. С оглед основателността на тази претенция е основателна и акцесорната за законната лихва за забава върху тази главница от 27.02.2012г.

По претенциите за две неустойки по чл. 6.2 от договора и една по чл.6.6, съдът намира следното:

Съгласно уговореното в чл.6.2 от договора при неизпълнение или забавено изпълнение на задълженията по т.2.3 по-горе за прехвърляне на правото на строеж  / респективно правото на собственост/, т.3 – за предаване на недвижимия имот в договорения вид и по т.5.7 - за въвод на купувача във владение на недвижимия имот, продавачът дължи неустойка за забава в размер на 0,1 % върху внесените от купувача суми за всеки просрочен ден. Съгласно изречение ІІ от същата клауза на договора, след изтичане на 180 дни от забавата купувачът може да развали договора поради неизпълнение, като продавачът се задължава да възстанови на купувача изплатените от последния суми, заедно с лихва в размер на тримесечния евро либор плюс 15 пункта годишно, считано от датата на постъпване на сумите в банковата сметка на продавача. При тълкуване на уговорените клаузи съдът намира, че в чл.6.2 от договора страните са уговорили неустойка, която може да се търси кумулативно с претенция за реално изпълнение, но не и при разваляне на договора. В клаузата на чл.6.2 от договора страните изрично са уговорили, че при разваляне на договора, продавачът връща получените суми, ведно с уговорената лихва. Следователно купувачът по предварителния договор има право да търси неустойка за забава, респ. неизпълнение на уговорените задължения, до изтичане на 180 дни от датата на забавата, като след горния срок, той разполага с друг способ и ред за защита, който обаче не е предмет на предявената претенция в производството по несъстоятелност и на настоящото дело. Предвид горното с оглед изричното уговореното между страните, след 180 дни забава, купувачът има право да развали договора и претендира връщане на получените суми, но не и кумулативно неустойка за забава за неизпълнение на претенциите за реално изпълнение – прехвърляне на собствеността и въвод във владение и реституция на даденото по договора поради развалянето му. Същевременно константна е практиката на съдилищата, че за да претендира неустойка ищецът следва да бъде изправна страна по договора. В случая наред с неизправността на ответника във връзка със задължението му за изграждане на сградата, в която се намира обекта, който е следвало да получа ищеца по делото в срока по чл. 2.3 от договора, е налице насрещно задължение на ищеца по чл. 2.1 за заплащане на договорените суми в уговорения от страните график по чл. 2 от договора, а именно последната, четвърта вноска по чл.2.4 е дължима след съставянето на акт обр. 15, което не се установява ищецът да е  изпълнил и независимо от това дали има право на възражение по чл. 90 от ЗЗД или не, се явява неизправна страна. С допълнителното споразумение тази вноска в размер на 40,09% от продажната цена е уговорено да се плати чрез превод на нотариус С.В., но ищецът е заплатил само част от сумата, а именно два превода от по 4 875,18 евро, но не и пълния й размер съгласно уговореното по чл. 2, ал.1, т.1 от допълнителното споразумение. Обстоятелството, че като длъжник по това задължение е в забава, освобождава кредитора / ответника/ от последиците на неговата собствена забава и в частност от заплащане на неустойка като форма на гражданска отговорност поради неизпълнение / в този смисъл изрично се е произнесъл ВКС по реда на чл. 290 от ГПК с решение № 428/18.01.2012г. по гр.д.№ 1097/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. и др. Дори и да има право на възражение по чл.90 от ЗЗД, доколкото неустойката е свързана с изпълнението на договора, а ищецът също е неизправна страна по същия, не е налице основание за присъждането й. В такъв смисъл е налице и задължителна практика на ВКС, който изрично се е произнесъл, че ако страната по договора, претендираща заплащане на уговорената неустойка, също е неизправна страна, не е налице основание за присъждането й / решение 450/21.06.2010г. по т.д.№ 505/2009г. ГК, ІІІ г.о. ВКС и др./. Предвид горното съдът намира, че на ищеца не се дължи неустойка по чл.6.2 от предварителния договор, поради което вземанията за неустойка правилно са изключени от списъка на приетите вземания. За пълнота следва да се посочи, че настоящият съдебен състав също счита, че неправилно се тълкува от ищеца разпоредбата на чл.6.2 от договора, а именно, че се дължат две неустойки едновременно, тъй като уговорената по чл.6.2 от договора неустойка е само една, а предпоставките, при които може да възникне това право са различни и уговорени кумулативно / неизпълнение на различни задължения, но всички елемент от общата цел на договора – да се построи, прехвърли и предаде във владение на купувачите процесния имот/, като начина на формулиране на уговорката не води до извода, че за всяко от посочените обстоятелства се дължи отделна неустойка в същия размер. Предвид горните съображения съдът намира, че ищеца не се легитимира като титуляр на вземане на неустойки за забава в посочените размери и претенциите за установяване на тези вземания следва да бъдат изключени. За пълнота следва да се обсъдят и доводите на страните във връзка с изтекла давност и по молбата от 08.03.2011г., които са относими към претенциите за неустойка, тъй като тези вземания за разлика от главното за връщане на платените на отпаднало основание суми, се погасяват с кратката тригодишна давност по чл.111 от ЗЗД. Ответникът е заявил изрично възражение за изтекла погасителна давност, като ищецът претендира, че същото не следва да се отчита доколкото с изрична молба законният представител на дружеството е заявил отказ от изтекла давност. Съдът намира, че молбата от 08.03.2011г. не може да бъде възприета като надлежен отказ от правото на ответника да се позове на изтекла давност, тъй като производството по което е депозирана молбата – т.д.№ 51/2011г. не е с предмет вземането на ищеца по претенцията за неустойка, а е производство по чл. 626 от ТЗ. Негов предмет е състоянието на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на дружеството, но не се разглежда със сила на пресъдено нещо спор относно конкретно задължение или вземания. Дори и да е образувано по молба на кредитор, то не се формира сила на пресъдено нещо за вземането, на което се основава молбата, а единствено и само относно неплатежоспособността към процесния период. Предвид горното, доколкото не се касае за заявена претенция за неустойки по това дело от ищците, то отказът от защитното правно средство на ответната страна – възражение за изтекла давност не следва да се взима предвид и отчита като обстоятелство. За да бъде релевантен един отказ от процесуално право, то следва същият да е упражнен надлежно – в производство по самото спорно вземане, а случаят не е такъв. Предвид горното независимо от горните съображения относно неоснователността на претенциите за неустойки, доколкото дори и да бе дължима такава, то същата би била за периода от забавата до изтичането на 180 дни съобразно уговореното по чл.6.2 от договора, което е за периода от 01.09.2007г. до 01.03.2008г., то претенцията е погасена с изтичането на кратката тригодишна давност към 01.03.2011г., което е преди откриване на производството по несъстоятелност и предявяване на вземанията. Няма данни и доказателства по делото ищецът да е предявил претенциите си за неустойки преди заявяването им пред синдика с молбата за предявяване на вземанията от 27.02.2012г., което предявяване прекъсва давността, но към момента същата вече е била изтекла. Вярно е, че периодът, за който ищецът претендира двете неустойки е от 02.05.2010г., но съдът преценява датата на изискуемост съобразно уговореното между страните по предварителния договор, като тук следва да се отбележи, че макар в чл. 5 от допълнителното споразумение да е посочено, че всички останали клаузи по предварителния договор не се променят и ще се прилагат съответно, доколкото не противоречат на това споразумение, то следва да се има предвид, че с уговорянето на неустойката по чл. 4.2 от допълнителното споразумение и уговарянето на нови срокове по същото, клаузите за неустойки по самия предварителен договор по чл.6, които са били обусловени от задълженията на страните и уговорените срокове към онзи момент, следва да се считат отпаднали, тъй като е уговорена нова клауза за неустойка. Да се приеме, че същата е уговорена кумулативно с неустойките по чл. 6.2 от предварителния договор, при положение, че се касае за изпълнение на същото основно задължение на продавача, и при положение, че страните са имали предвид, че остават непроменени останалите клаузи, за които не е уговорено нещо различно, противоречи на житейската логика. Съдът счита, че клаузата за неустойка по чл. 4.2 от допълнителното споразумение дерогира уговорените неустойки по самия предварителен договор по чл. 6 и това също е аргумент за отхвърляне на претенцията за тях. С оглед горните съображения двете претенции за неустойки за забава следва да бъдат отхвърлени.

По претенцията за неустойка за забава по чл.4, ал.2 от допълнителното споразумение към предварителния договор, която се търси за периода от 17.08.2010г. до 17.01.2012г. в размер на 12 524 евро, с левова равностойност 24 494 лв., съдът намира следното:

С клаузата на чл. 4, ал.2 от допълнителното споразумение към договора от 21.10.2009г., страните изрично са уговорили, че при забава след срока по ал. 1, който е фиксиран на дата 01.04.2010г., продавачът дължи на купувача неустойка в размер на 0,05% на ден за всеки ден забава, която сума се намалява съответно с дължимото от купувача плащане на продажната цена за обекта, а ако тази забава продължи и след 01.07.2010г., купувачът се освобождава от задължението за плащане на сумата по чл. 2, ал.2 т.2, б.“А“. Задължението по чл. 4, ал.1 е за снабдяване с акт обр.16 на сградата от страна на продавача. За разлика от двете неустойки, така както са уговорени в чл.6.2 от самия предварителен договор, тук изрично е уговорено при забава, която продължава след 01.07.2010г., че ищецът-купувач се освобождава от задължението за последната вноска, а по делото не се твърди и не се установява от ответника, чиято е доказателствената тежест, че е снабдил сградата с акт обр.15 и то преди въпросната дата. Следователно тук, с оглед изрично уговореното предварително между страните, купувачът е освободен от забавата на своята вноска – по за плащане на сумата по чл. 2, ал.2 т.2, б.“А“. С оглед горното това, че ищецът не е платил последните вноски предвид изрично уговореното в конкретния случай не означава, че няма право да претендира така уговорената неустойка за забава. Предвид горното тази неустойка съдът намира за дължима, тъй като съобразно изрично уговореното между страните плащането от ищеца на вноските е ирелевантно за дължимостта й и същата с оглед периода, за който е уговорено по чл. 4, ал.2 от допълнителното споразумение е след 01.04.2010г., т.е. нейната изискуемост настъпва след тази дата съобразно уговореното по споразумението, поради което доколкото се претендира за последващ период и с молба за предявяване на вземане от 27.02.2012г., същата не е погасена по давност. По отношение на размера й, от тълкуването на разпоредбата следва, че я е 0,05% на ден върху уговорената сума като цена, дължима по споразумението, която по чл. 1, ал.1 от същото е в размер на 26000,95 евро, като изрично е уговорено, че с нея се намалява задължението на купувача плащане, но след 01.07.2010г. отпада това по чл. 2, ал.2 т.2, б.“А“, а остава дължимо плащането по чл. 2, ал.2 т.2, б.“Б“. Следователно доколкото в клаузата на чл. 4, ал.2 от допълнителното споразумение не е изрично посочено, че неустойката се начислява върху цялата уговорена цена, а е обвързана с дължимото плащане и дори предвижда приспадането му автоматично, то съдът приема, че същата се начислява върху самото уговорено такова по допълнителното споразумение, а именно горепосочената дължима сума от 26 000,95 евро. Следователно дневния размер на неустойката възлиза на сумата от 13 евро на ден, като за периода от 17.08.2010г., от когато се търси от ищеца съобразно диспозитивното начало, до 17.01.2012г. същата възлиза на сумата от 136 дни по 13 евро за периода до 31.12.2010г., 365 х13 за 2011г. и 16дни по 13 евро за периода от 01.01.2012г. до 17.01.2012г., или общо сумата от 6721 евро. Съдът приема, че това е дължимата неустойка за този период съобразно уговореното по допълнителното споразумение, поради което и доколкото допуснатата ССЕ е заличена следва да се възприеме по чл. 162 от ГПК размера, установен от съда съобразно горепосочените изчисления, то претенцията за неустойка по чл. 4, ал.2 от допълнителното споразумение следва да бъде уважена за горепосочената сума от 6 721 евро и отхвърлена за разликата до пълния предявен размер.

Страните не са заявили претенции за разноски, поради което съдът намира, че не им се следват такива. Предвид, че по настоящото производство не се внасят предварително държавна такса, такава следва да бъде възложена върху страните съобразно изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл. 694, ал.7 от ТЗ, а именно върху ¼ от вземането. Предвид горното върху несъстоятелния длъжник следва да бъде възложена държавната такса за уважения размер на претенциите, а именно сборът от главницата от 51 898,48 евро и 6721 евро – неустойка, или общо 58619,48 евро с левова равностойност 114 649,74 лева, или върху ¼ от нея, т.е. върху 28662,43 лв., като дължимата такса възлиза на 1 146,50 лв. Ищецът дължи такса за отхвърления размер на претенциите, а именно за двете неустойки в размер на 28 794 евро с левова равностойност 53 316 лв., и разликата по главния иск от 6 463,52 евро, или общо сумата от 64 051,52 евро, чиято левова равностойност възлиза на 125 273,88 лева или върху ¼ от същата, т.е. върху 31 318,47 лв. или дължимата такса възлиза на 1 252,74 лв.

Воден от горното съдът

 

                                  Р Е Ш И:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 694 от ТЗ, предявен от Р.Е. К.К., роден на ***г., гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия,  с адрес: *****, Рейнес Парк, Лондон SW20 8DQ, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, и със съдебен адрес *** – адв. Б. и С., срещу „С.– БГ” ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, и чрез синдика си Д.П.Ш., с адрес ***, и срещу „Р.Т.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от управителя М.Л.Г., с адрес – гр. София, ул.“*****, ****, че ищецът Р.Е. К.К.има вземане срещу „С.– БГ” ЕООД / в несъстоятелност/ за сумата от 51 898,48 евро, представляваща връщане на платена от ищеца продажна цена по разваления предварителен договор от 19.05.2006г. за покупко-продажба на апартамент А311, находящ се в гр. Банско, кв. Стражите, комплекс Д.О., със застроена площ от 43,08 кв.м., дължима на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, както и вземане за законна лихва върху главницата от 27.02.2012г. – датата на предявяване до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на евентуалното основание – по чл. 79, ал.1 от ЗЗД и за разликата до пълния предявен размер 58 362,00евро с левова равностойност 114 146,00 лв.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 694 от ТЗ, предявен от Р.Е. К.К., роден на ***г., гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия,  с адрес: *****, Рейнес Парк, Лондон SW20 8DQ, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, и със съдебен адрес *** – адв. Б. и С., срещу „С.– БГ” ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, и чрез синдика си Д.П.Ш., с адрес ***, и срещу „Р.Т.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от управителя М.Л.Г., с адрес – гр. София, ул.“*****, ****, че ищецът Р.Е. К.К.има вземане срещу „С.– БГ” ЕООД / в несъстоятелност/ за сумата 6721 евро, дължимо на основание чл. 92 от ЗЗД, представляващо неустойка по чл. 4, ал.2 от допълнителното споразумение от 21.10.2009г. към предварителния договор, за периода от 17.08.2010г. до 17.01.2012г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 12 524,00 евро / с левова равностойност 24 494 лева, като неоснователен и недоказан по размер.

ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 694 от ТЗ, предявени от Р.Е. К.К., роден на ***г., гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия,  с адрес: *****, Рейнес Парк, Лондон SW20 8DQ, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, и със съдебен адрес *** – адв. Б. и С., срещу „С.– БГ” ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, и чрез синдика си Д.П.Ш., с адрес ***, и срещу „Р.Т.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от управителя М.Л.Г., с адрес – гр. София, ул.“*****, ****, за признаване за установено, че ищецът Р.Е. К.К.има вземания срещу „С.– БГ” ЕООД / в несъстоятелност/ за неустойки както следва: в размер на сумата от 28 794 евро, с левова равностойност от 56 316 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 02.05.2010 г. до 17.01.2012 г. по чл. 2.3 и чл. 6.2 от Договора, и необезпечено вземане за сумата от 28 794 евро, с левова равностойност от 56 316 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 02.05.2010 г. до 17.01.2012 г. по чл. 5.7 и чл. 6.2 от договора, за неизпълнение на задължението за предаване на владението, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА на основание чл. 694, ал.7 от ТЗ, „С.– БГ” ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, и чрез синдика си Д.П.Ш., с адрес ***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с адрес – гр. София, бул.“Витоша“ №2, сумата от 1 146,50 лв. / хиляда сто четиридесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща следващата се държавна такса върху уважения размер на исковите претенции.

ОСЪЖДА на основание чл. 694, ал.7 от ТЗ, Р.Е. К.К., роден на ***г., гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия,  с адрес: *****, Рейнес Парк, Лондон SW20 8DQ, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, и със съдебен адрес *** – адв. Б. и С., да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с адрес – гр. София, бул.“Витоша“ №2, сумата от 1 252,74 лв. / хиляда двеста петдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща следващата се държавна такса върху отхвърления размер на исковите претенции.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                      СЪДИЯ: