№ 8879
гр. София, 27.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Частно
гражданско дело № 20231110102418 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 07.11.2023г. на процесуалния представител на
длъжника Р. Г. К. по чл.248 ГПК за изменение на определение №
36880/17.10.2023г. в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в
негова полза в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение,
което е действително платено на адв. Г. З..
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК заявителят не е изразил становище по
молбата.
Искането е процесуално допустимо, доколкото е направено в
законоустановения срок от легитимирано лице. По същество е частично
основателно по следните съображения:
Съдът е издал заповед за изпълнение от 02.02.2023г. въз основа на
заявление, подадено от ЕТ „Боби – Пламен Димитров“ срещу Р. Г. К.. От
длъжника е постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК, което е било
прието от съда, поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок и да представи
доказателства за това, като е предупреден, че при неизпълнение на указанията
заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Указанията не са били
изпълнени, поради което с определение №36880/17.10.2023г. заповедта е
обезсилена.
В хипотезата на обезсилване на заповедта за изпълнение, по-нататъшно
1
исково производство за установяване на вземането не може да се развие,
поради което сторените от длъжника разноски, подлежат на присъждане от
съда в заповедното производство. В тази хипотеза право на разноски има
единствено длъжникът на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като заявителят се
е отказал от предприемането на по-нататъшни процесуални действия по
установяване на своето вземане. Изключение от това правило е налице само в
случай, че искът не е бил предявен поради плащане от страна на длъжника в
срока по чл. 415, ал. 5 ГПК /т. 10в от Тълкувателно решение №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС/, каквото плащане не се доказва от страните по делото.
В случая дължимият размер на адвокатско възнаграждение следва да се
определи съобразно разпоредбата на чл. 6, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата
редакция към датата на депозиране на възражението в съда/, като
съгласно същата минималният размер възлиза на 200 лв. Възнаграждението
не следва да се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, тъй като
работата на адвоката се изразява в техническа дейност по попълване и
подаване на възражение и в преценка на правния спор и необходимостта от
подаване на възражение.
По изложените съображения, съдът намира, че са налице основания за
изменение на Определение №36880/17.10.2023г. в частта на разноските, като
бъдат присъдени такива на длъжника в размер на 200 лв. адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение №36880/17.10.2023г., като ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.4 ГПК, ЕТ „Боби – Пламен Димитров“, ЕИК *********,
да заплати на Р. Г. К., ЕГН **********, сумата от 200 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение в производството.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2