Решение по дело №7441/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ .......

 

гр. П., 08.11.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, І граждански състав, в публично заседание на осми ноември през двехиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. дело № 7441 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

В П.ски районен съд е постъпила молба от Г.М.С., с ЕГН **********,***, против Р.В.А., род. на *** г., от ***. Твърди се, че молителката и ответникът по молбата Р.А. са брат и сестра. Твърди се, че родителите на молителката и ответника понастоящем живеят в ***. Твърди се, че молителката е на 44 години, неомъжена, безработна и в момента живее в ***, ***в жилище, което е собственост на нейния брат Р.А. – ответник в настоящото производство.

Твърди се, че първия акт на домашно насилие спрямо молителката от страна на ответника е бил извършен през м. август 2017 г. Твърди се, че на горепосочената дата в 03:00 часа сутринта ответникът е започнал да чупи домакински съдове и да замеря с тях родителите си и молителката. Твърди се, че ответникът е счупил прозореца на входната врата и е изкъртил касата на вратата. Твърди се, че ответникът е блъскал молителката и родителите си като е отправял обиди към тях, а впоследствие ги е изгонил от къщата и последните са били принудени да пренощуват на улицата. Твърди се, че ответникът системно е упражнявал физическо и психическо насилие спрямо молителката, което продължава и към настоящия момент.

Твърди се, че преди няколко месеца ответникът Р.А. ***. Твърди се, че ответникът е ограничил молителката в ползването на общите сервизни помещения в къщата като свидетели на тези негови действия са съседите на молителката и майсторите, които са извършвали ремонтни дейности по новата къща на ответника.

Твърди се, че последният акт на домашно насилие от страна на ответника Р.А. спрямо молителката е бил извършен на 16.10.2018г. към 20:00 часа, когато ответникът Р.А. е нанесъл побой на молителката, вследствие на което на последната са причинени физически травми след като е била повалена на земята и са й били нанесени удари в долните крайници, ребрата, опашната кост и ритници в главата. Твърди се, че към момента молителката изпитва силно главоболие и болки в цялото тяло, както и че са налице затруднения, когато същата извършва движения. Твърди се, че повод за извършения акт на домашно насилие на 16.10.2018 г. е било пуснато от молителката в ранния следобед на 15.10.2018 г. куче в двора на имота на ответника, когато семейството на същия и самият ответник са отсъствали от имота. Твърди се, че при завръщането на съпругата на ответника в имота същата е била нападната от кучето на молителката, но без да й бъдат причинени някакви травми или наранявания. Твърди се, че на 16.10.2018 г. ответникът е заплашил молителката, че ако я види отново нея и кучето, ще ги пребие, след което е хвърлил по молителката цинкова кофа и камъни от двора. Твърди се, че ответникът е взел метла и след нанасянето на продължителни удари е счупил дръжката й в левия крак на молителката. Твърди се, че ответникът е хвърлил по молителката намиращите се в нейната част от къщата маса и стол, след което се е отдалечил, но впоследствие отново се е нападнал молителката поваляйки я на земята, нанасяйки й удари и ритници по цялото тяло – главата, гърба, врата, краката, ребрата и опашната кост. Твърди се, че молителката има съмнения, че по време на акта на домашно насилие ответникът е бил употребил алкохол. Твърди се, че ответникът е отправил към молителката следните заплахи: „Ще те бия, докато ти извадя червата и умреш.“. Твърди се, че след нанесения й побой на 16.10.2018 г. молителката е посетила РУП *** и е подала писмен сигнал за случилото се.

 Твърди се, че заради упражняваното системно насилие от страна на ответника молителката изпитва страх за живота си.

Поради това моли съда да приложи следните мерки за закрила, а именно:

         1/ Ответникът Р.В.А., род. на *** г., от *** да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката Г.М.С., с ЕГН **********,***;

2/ Ответникът Р.В.А., род. на *** г., от *** да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище, находящо се в ***, ***, за срок определен от съда;

3/ На ответника Р.В.А., род. на *** г., от *** да бъде забранено да приближава молителката Г.М.С., с ЕГН **********,***, и жилището, находящо се в ***, ***, както и местата за социални контакти и отдих на молителката за срок, определен от съда.

Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът ангажира становище, че молбата е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателствата, намира за установено следното:

По допустимостта на депозираната молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 т. 6 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, което е роднина по съребрена линия до четвърта степен.

В конкретния случай е безспорно, а това се установява и от приложената служебна справка от 18.10.2018г., че страните по делото са едноутробни брат и сестра. При това положение съдът счита, че молбата за защита от домашно насилие се явява подадена срещу надлежно пасивно легитимирана страна при спазване на установения в закона едномесечен преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.

По основателността на депозираната молба.

Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН посочва, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. По делото е приложена декларация от Г.М.С., в която молителката декларира, че на дата 16.10.2018 г. спрямо нея е бил извършен акт на домашно насилие от страна на ответника Р.В.А.. Горната декларация има самостоятелна доказателствена сила съобразно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН. Отразеното в нея се потвърждава по безспорен начин и от останалите събрани в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства. На първо място, по делото е представено Медицинско удостоверение №585 от 17.10.2018г., издадено от д-р П.Д.– гл. асистент към *** при ***в гр. П., в което е отразено че при прегледа на молителката Г.М.С. е установено кръвонасядане на лявата подбедрица, което увреждане е резултат на тъпа травма и според вида и разположението си може да е причинено от удар с дръжка на метла, както съобщава молителката. От показанията на разпитаната свидетелка Л.А.се установява, че на 16.10.2018г. същата е разговаряла с молителката Г.М.С. като последната е била много разстроена, плакала е и е заявила, че не може да диша от ритниците, които й е нанесъл ответника Р.В.А.. Пред свидетелката молителката споделила, че ответникът строшил в бедрото й дръжката на метла, ритал я в главата и гръдния кош. По делото е разпитана и свидетелката В.Т., която е съседка на страните и която на процесната дата е чула разправия и е видяла, че Г.тича, Р. и я блъснал и молителката е паднала. Свидетелката също така е възприела обстоятелството, че ответникът се е надвесил над молителката да я удря с една пръчка. Всички тези гласни доказателства потвърждават до голяма степен отразено както в декларацията на молителката, така и в приложеното медицинско удостоверение , издадено непосредствено след процесния инцидент.

Анализът на така събраните и писмени доказателства обуславя извода, че действително от страна на ответника Р.В.А. са извършени определени актове, които могат да се квалифицират като упражнено домашно насилие спрямо молителката Г.М.С., изразяващи се в нанасянето на удари и отправянето на обиди и закани спрямо молителката. При преценката на тежестта на извършените действия на насилие съдът счита, че в конкретния случай следва да бъдат приложени предвидените в чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН мерки за защита от домашно насилие, а именно: задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие и забрана ответникът да приближава молителката на разстояние по-малко от 5 м. за срок от 12 месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение. Съдът счита, че на този етап не е наложително прилагането на останалите поискани мерки за закрила, а именно: отстраняване на извършителя от съвместно обитавано жилище, находящо се в *** и забрана за извършителя да приближава това жилище за определен от съда срок.В тази връзка съдът съобрази на първо място обстоятелствата, че страните по делото притежават процесното жилище в съсобственост при равни права като постановяването на посочените по-горе мерки за закрила биха засегнали в значителна степен правна сфера на ответника , биха го лишили от упражняването на правото на ползване на притежавания от него имот и биха рефлектирали неблагоприятно и върху неговото семейство. Не следва да се пренебрегват данните по делото, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели Д.Т., Т.Д., С.Н.и М.П., че в двора на съсобствения имот от страна на молителката са отглеждани кучета, които в отделни случаи са проявявали агресия както към ответника и неговото семейство, така и към трети лица и по този начин са препятствали пълноценното упражняване правото на собственост в неговия имот. Безспорно е, че този  факт по определен начин е провокирал и поведението на ответника при процесния инцидент. Не на последно място следва да се съобрази обстоятелството, че от събраните по делото гласни доказателства, както и от обясненията на страните, дадени в днешното съдебно заседание, се установи, че на практика молителката не живее на втория етаж в жилищната постройка, а в отделна пристройка /лятна кухня/, при което положение принудително отстраняване на ответника от целия недвижим имот се явява житейски и правно неоправдано и не би способствало за постигане на целите, предвидени с прилагането на мерките на закрила по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН. Поради това съдът счита, че в тази част молбата за защита от домашно насилие следва да се остави без уважение.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 25 лв. и глоба в размер на 200 лв. по сметка на П.ския районен съд.

Предвид уважената и отхвърлената част на молбата за защита от домашно насилие, съдът счита, че разноските по делото, произтичащи от изплатено адвокатско възнаграждение, следва да останат в тежест на страните така, както са направени.

По изложените съображения, П.ският районен съд

 

РЕШИ:

 

ЗАДЪЛЖАВА Р.В.А. ***, ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката Г.М.С. ***, ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА на Р.В.А. ***, ЕГН **********, да приближава молителката Г.М.С. ***, ЕГН **********, на разстояние по-малко от 5 метра ЗА СРОК ОТ ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 08.11.2018 г.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника Р.В.А. ***, ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта за защита ще бъде задържан и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г.М.С. ***, ЕГН ********** за прилагане на останалите мерки за закрила от домашно насилие, а именно: отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище, находящо се в *** и забрана на извършителя да приближава горепосоченото жилище за срок, определен от съда.

ОСЪЖДА Р.В.А. ***, ЕГН **********,  да заплати по сметка на П.ския районен съд държавна такса в размер на 25 лв. и глоба в размер на 200 лв.

Решението може да се обжалва пред П.ския окръжен съд в седмодневен срок от връчването му на страните.

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: